Решение по дело №749/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 330
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720200749
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

    

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  330 /11.08.                          Година 2020                                         Град   Перник

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На четвърти август                                                                                          Година 2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00749  по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №20-1158-005206/06.01.2020г., изд. от  Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на И.Н.И. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за това, че на 12.12.2019 г., в 15.25 часа, в гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф”, с рег. № ***, по време на управление на превозното средство използва мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му – нарушениe на чл.104а  от ЗДвП.      

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от И.Н.И., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е ползвал телефона си в момент, в който  превозното средство не е било в процес на управление, а спряно, с работещ двигател.

Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното производство.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание, редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както  и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.104а от ЗДвП. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №97674/12.12.2019г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 12.12.2019г., в 15.25 часа, свид. М.С.К. и М.К.З. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник установили, че И.И., като водач на моторно превозно средство „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по време на управление на превозното средство използва мобилен телефон  в нарушение на забраната  в чл.104а от ЗДвП .

Въз основа тази констатация срещу И.И. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като  актосъставителят – М.К. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. В съставения акт било отразено, че нарушителят отказва да подпише акта, както и че няма възражения.    

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И. депозирал писмено възражение вх. № 1158-16381/13.12.2019г., в което  оспорил констатацията на контролните органи да е ползвал  мобилния си телефон по  време на управление на превозното си средство..

На 06.01.2020г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП наложил на И.И. предвиденото в нормата административно наказание.

Съдебният състав, основавайки се на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.

От съдържанието на процесния АУАН се установява, че съставилият го полицейски служител – М.К. е отразил отказ на нарушителя да подпише акта при предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното за полагане на подпис място. Съгласно  императивната разпоредба на  чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише …“, а съгласно ал.2 – „когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“. Тази процедура в случая не е изпълнена, поради което бележката на актосъставителя не може да има удостоверително значение относно волеизявление на жалбоподателя за отказ да подпише акта. Показанията на свид. К., че не е спазил  изискването в чл.43, ал.2 от ЗАНН поради обстоятелството, че нарушителят е подписал разписката и е приел връчения му препис не санира  допуснатото нарушение на процесуалните правила.  Разписката, макар и оформена под съдържанието на акта не е част от него,  а е отделен документ, подписването на който по никакъв начин не проявава последици спрямо  изискванията по оформяне на  АУАН.

Поради това следва да се приеме, че актосъставителят не е изпълнил императивното си задължение по чл.43, ал.1  от ЗАНН. 

Допуснатото нарушение на процедурата по образуване на производството не е констатирано от АНО при извършената от него проверка на акта с оглед неговата  законосъобразност и същият не е упражнил правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при допускане на поредно нарушение на процесуалните правила.  

Нарушението е неотстранимо и е съществено, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем.

Изложеното е достатъчно за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно без да е необходимо разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото  на спора .

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-005206/06.01.2020г., изд. от  Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на И.Н.И. с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за нарушениe на чл.104а  от ЗДвП.      

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ