гр. Велико Търново, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в съдебно заседание на двадесет и шести
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 596 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
Административното
дело е образувано по жалба на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, бул. „България“ 21Д, представлявано от В.С.В.,
чрез *** П.Н. *** против писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор
на Национално Тол Управление, с което според него се отказва възстановяване на
недължимо платена компенсаторна такса.
В жалбата се изразява несъгласие със
становището, изложено в писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на
Национално Тол Управление, тъй като правоотношенията по повод събиране на такси
за ползване на републиканската пътна мрежа, контролът върху същите,
ангажирането на отговорността за неплатените такси, както и освобождаването от
отговорност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, били
административни. Позовава се на решение на АССГ. На следващо място, оспореното
писмо било постановено от некомпетентен орган, тъй като Националното Тол
Управление не било самостоятелно ЮЛ, а е специализирано звено към АПИ и
компетентен е председателя на управителния съвет на АПИ. По същество твърди, че
ППС-то било снабдено с надлежно функционирало бордово устройство. Вместо да
бъде извършена проверка на твърденията му, в писмо лаконично се обобщавало, че
таксата от 750лв. е доброволно заплатена, което представлявало липса на мотиви
– съществено процесуално нарушение. На последно място, дори и да се приемела
тезата на АПИ/НТУ/, че на дата 27.05.2020г. бордовото устройство не е
предоставяло данни, то счита, че е следвало да бъдат приложени разпоредбите на
чл. 11, ал. 2, във връзка с чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база врече и на база изминало разстояние.
Посоченият за нарушен в писмото чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, изисквал
предварително преминаване на процедурата по чл. 11 от Наредбата. Моли да се
отмени писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на Национално Тол
Управление, отказващо да се възстанови недължимо платена такса като
незаконосъобразно и делото върнато като преписка за ново произнасяне съобразно
задължителните тълкувания и прилагане на закона.
В съдебно заседание, чрез *** Н. излага
твърдения, че реално компенсаторната такса е заплатена при
спиране на патрул от БГТОЛ и не е налице доброволно плащане на тази
компенсаторна такса от страна на дружеството. Счита, че за да бъде наложена санкцията
на закона, следва да е налице умишлено противоправно поведение, каквото е целта
на закона, което също не е налице, предвид това че автомобилът на дружеството е
бил снабден с бордово устройство за това превозно средство, имало е сключен
договор и било видно, че пътната такса е събирана в същия ден, тоест
устройството е предавало данни, а реално се касае за някаква техническа
неизправност, за което не би следвало да носи отговорност и ако наистина се
дължи заплащане на нещо, то би следвало да се заплати пътната такса, а не
компенсаторна такса или глоба. Не е издавано НП, тъй като със заплащането на
компенсаторната такса отпадала тази възможност.
Ответната
страна и. д. директор на Национално ТОЛ Управление, при Агенция „Пътна
Инфраструктура“ Към МРРБ, София, чрез ***М. поддържа писмено становище на АПИ
вх. № 3859/14.10.20г. Счита че безспорно е налице доброволно плащане на сумата
от 750 лева, с което се признава факта на административно нарушение, защото
доброволното плащане е способ за избягване на административно-наказателна
отговорност. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 27.05.2020г., в 00:26ч., ППС рег. № ***,
собственост на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, е засечено при преминаване в обхвата на
платената републиканска мрежа, и по-конкретно при движение по път І-1,
километър 165+961, в посока – намаляващ километър. Така засеченото движение е
било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата като нарушение, тъй като към
00:26ч. на 27.05.2020г. превозното средство нямало маршрутна карта или бордово
устройство.
Не се спори, че собственик на товарен
автомобил с рег. № *** е „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД.
На 24.06.2020г. превозното средство с рег.
№ *** е било спряно от екип на ВГТол, при което служителите изискали от водача
да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по платената
пътна мрежа.
С фактура 0004260 от 24.06.2020г. е била
заплатена такса в размер на 750лв., за което е издаден и документ с ID ***.
Предвид факта на плащането не е съставян
акт за установяване на административно нарушение и не са предоставяни
доказателства за твърдяното нарушение.
С искане вх. № 53-00-8207/25.08.2020г.
„ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД изискало да му бъде предоставени от председателя на УС
на АПК доказателства /доклад, заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи/, като е оспорило твърдението, че ППС с рег. № *** е без бордово
устройство.
По исканията и твърденията на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, с процесното писмо
изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на Национално Тол Управление уведомява
жалбоподателя, че компенсаторната такса е механизъм за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при нарушения свързани с ползването на
платената пътна мрежа, като заплащането й е доброволен акт и представлява
законова възможност, чиято реализация е оставена на строго личната преценка на
лицето, считано за нарушител дали да се освободи от налагането на санкция и
свързаните с тях мерки, като заплати по-ниската такса от размера на глобата.
С
Определение от 19.10.2020г. жалбата е оставена без разглеждане поради липсата
на годен административен акт.
С
Определение № 15773/18.12.2020г. по адм. дело № 12815/2020г. на ВАС Определение
№ 367/19.10.20г. по описа на съда е отменено и делото върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Мотивите на ВАС, за
да достигне до този правен резултат са, че компенсаторната такса има санкционен
характер, тъй като основание за нейното плащане е нарушение, представляващо
ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената
от закона такса. Характерът на тази такса се определя от факта, че нейният
размер не е равен на размера на таксата по чл. 27 от Тарифата при идентични
условия. При установено нарушение - ползването на платената пътна мрежа без предварително
заплащане на определената от закона такса, длъжностните лица от съответните
служби за контрол могат да осъществяват контрол за спазването на изискванията
по чл. 10, ал.1, т.2 ЗП, като имат възможност да не предприемат действия по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на нарушителя, ако
последният заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Законодателят не е
регламентирал изрична процедура за провеждането на това производство, нито е
посочил всички елементи на фактическия състав на задължението за заплащане на
компенсаторна такса, но това не обосновава извод за липса на властническо
волеизявление, което да породи неблагоприятни за адресата последици. Задължението
за плащането на тази компенсаторна такса не може да възникне без едностранно
властническо разпореждане на овластен за това орган, тъй като му възлага
финансово задължение, респ. отказът да бъде възстановена тази такса
представлява едностранно властническо волеизявление на съответния
административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на
адресата.
Като писмени доказателства
по делото са приети материалите съдържащи се в административната преписка изх.
№ 11-00-370/14.10.2020 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
По отношение на наличието на годен административен акт
настоящата инстанция е обвързана от Определение № 15773/18.12.2020г. по адм.
дело № 12815/2020г. на ВАС, с което Определение № 367/19.10.20г. по описа на Административен
съд Велико Търново е отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалбата. Задължението за плащането
компенсаторната такса не може да възникне без едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган, тъй като му възлага финансово задължение,
респ. отказът да бъде възстановена тази такса представлява едностранно
властническо волеизявление на съответния административен орган, с което пряко
се засягат права и законни интереси на адресата. В мотивите на ВАС е прието, че
компенсаторната такса има санкционен характер, тъй като основание за нейното
плащане е нарушение, представляващо ползването на платената пътна мрежа без
предварително заплащане на определената от закона такса. Характерът на тази
такса се определя от факта, че нейният размер не е равен на размера на таксата
по чл. 27 от Тарифата при идентични условия. При установено нарушение -
ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената
от закона такса, длъжностните лица от съответните служби за контрол могат да
осъществяват контрол за спазването на изискванията по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП,
като имат възможност да не предприемат действия по осъществяване на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, ако последният заплати
таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Законодателят не е регламентирал изрична процедура
за провеждането на това производство, нито е посочил всички елементи на
фактическия състав на задължението за заплащане на компенсаторна такса, но това
не обосновава извод за липса на властническо волеизявление, което да породи
неблагоприятни за адресата последици. Компетентното длъжностно лице следва да
установи фактите - вид и характеристики на превозното средство, липса на
предварително платена такса за ползване на платената пътна мрежа, ползването на
конкретна пътна мрежа и въз основа на това да определи конкретния размер на
компенсаторната такса.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д.
директор на Национално Тол Управление, в което е посочено, че компенсаторната
такса е механизъм за освобождаване от административнонаказателна отговорност
при нарушения свързани с ползването на платената пътна мрежа, в случая за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвп. Заплащането й представлявало доброволен
акт съобразно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го
прави валиден. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за пътищата, ръководителите на
звена, сред които е и НТУ или упълномощени от тях длъжностни лица представляват
Агенцията. По делото /л. 28/ е представено пълномощно от председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което и.д. директор на ТАЛ управление е
упълномощен да подписва кореспонденция и документи, свързани с дейността и
организацията работата на НТУ, вкл. да инициира и подписва бюджетни платежни
нареждания за постъпления на средства от плащания на такси, наложени санкции и
събрани пътни такси.
При
издаването на писмото от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Писмото
е издадено в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В този смисъл съдът приема, че оспореното писмо отговаря изцяло
на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Платената от
"ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД сума от 750 лева е в резултат на доброволен
избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Не случайно в чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че "може" да заплати
компенсаторната такса, за да се освободи от административно-наказателната
отговорност. Във връзка с това, съгласно чл.
189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б,
преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП, а ал. 6
от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4, акт
за установяване на административно нарушение не се съставя, а ако е съставен не
се издава наказателно постановление и производството се прекратява.
В настоящия случай, жалбоподателят не спори,
че е заплатил компенсаторната такса. По този начин той не е оспорил факта на
извършване на нарушение, не е възразил срещу същото, за да му бъде издаден АУАН
и фактически е признал извършването на нарушението. Ако същият е оспорвал
същото, е следвало не да плаща, а да иска да му бъде съставен АУАН и да оспори
пред районния съд издаденото въз основа на него Наказателно постановление, като
в това производство ангажира всичките си доказателства, че бордовото устройство
на ППС рег. № ***, собственост на "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД, засечено
при преминаване в обхвата на път І-1, километър 165+961 е работило и е
предоставяло данни, както и че причината да няма запис в отсечка Лютидол –
Ребърково – Мездра в 00: 26 чеса на 27.05.2020 г. се дължи на неизправност на
отчитащата система.
Няма как тези
обстоятелства, при доброволно заплатена компенсаторна такса от 750 лв. да се
установяват в настоящото производство и да се върне преписката с указания на
органа да върне 750 лв., тъй като именно по волята не жалбоподателя не е
съставен АУАН и не е развито административно-наказателно производство, където
може и следва да се разглеждат възраженията му за липса на административно
нарушение. Релевирайки липсата на нарушение в настоящото производство
жалбоподателят поставя настоящата инстанция в ролята на районен съд, който
следва да прецени извършено ли е такова, респ. Върховния административен съд
следва да влезе в ролята на административният съд, който е по закон касационна
инстанция по касационно наказателноадминистративен характер дела. Още повече,
че по делото е представен Доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който Агенция "Пътна
инфраструктура" издава и съхранява. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.
Административнонаказателното
производство не може да бъде възобновено и черпейки благоприятни правни
последици от прекратяването му на база плащане на компенсаторната такса от 750
лв., не дават възможност на жалбоподателя в друго /настоящото/ производство да
иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да се приема, че
недължимо е платена компенсаторната такса от 750 лв.
Жалбоподателят се позовава
във заявлението си от 24.08.2020г. /л. 20 от делото/ на разпоредбата на чл. 55
от Закона за пътищата съобразно която, възстановяването на недължимо внесени
такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните
такси. Фактическите обстоятелства, наведени в заявлението на
"ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД до АПИ – Национално ТОЛ управление, и
формулираната претенция за възстановяване по посочена банкова сметка, ***ето на
неоснователно осъществена престация, по която претенция, предвид характера на
възникналото правоотношение и статута на субекта, към който е отправено
искането, не се следва издаването на административен акт в отговор на искането.
Доколкото ВАС с Определението си № 15773/18.12.2020г. е приел, че такъв има
предвид едностранно властническо волеизявление на органа, то следва искането,
което е фактически мълчаливо отказано, да бъде отхвърлено по същество. Няма как
процесното писмо да се отмени като незаконосъобразно и преписката върнато за
ново произнасяне със задължение органът да възстанови недължимо платена такса,
тъй като липсва легитимно установяване по съответния ред относно недължимостта
на последната.
На следващо място,
неоснователно в жалбата се твърди, че е било необходимо предварително преминаване
на процедурата по чл. 11 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории ППС на база време и на база изминало разстояние. При незаплащане на
компенсаторна такса следва да се приложи реда за заплащане на максимална такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но в настоящият случай компенсаторната такса е била заплатена.
На последно място, събраната
такса е такава по реда на Закона
за пътищата, поради което по силата на чл. 55 Закона за пътищата, приложимият ред
за възстановяване на събраната такса е този на ДОПК. Ето защо за тази такса жалбоподателят
следва да направи искане по смисъла на чл.
129, ал. 1 ДОПК, адресирано до Националната агенция за приходите. В този
смисъл Решение № 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г., IV г. о.,
ГК.
|
|
|
|
|
При този изход на делото
искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за възнаграждение на ***се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.
143 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ 21Д,
представлявано от В.С.В., чрез *** П.Н. *** против писмо изх. №
53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на Национално Тол Управление.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул.
„България“ 21Д, представлявано от В.С.В. да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, бул. „Македания“ № 3 разноски за възнаграждение на ***в
размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: