Р Е Ш Е Н
И Е
№ 62 26.03.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело №13 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ /РИОСВ/ - СОФИЯ с адрес за
призоваване: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136,
ет.10 обжалва решението по а.н.д.№992/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с ясно
обвинение без противоречия между диспозитива и правната квалификация на нарушеното правило
за поведение. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
Ответникът
А.Н. от Р. Северна Македония със съдебен адрес:*** чрез адв.Е.В.
*** не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №5-ПР/17.01.2020г. на
началник отдел „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Перник, упълномощена да
изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Перник по заповед на министъра на
околната среда и водите, с което на А.Н. за нарушение на чл.34и, ал.1, т.2 от
ЗЧАВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000лв. и на
основание чл.20, ал.3 от ЗАНН са отнети в полза на държавата, както следва:
-
„20 броя еднотипни кашони /бели на цвят/, съдържащи 20бр.бутилки /в розов цвят/
с надпис Refrigerant 410А, всяка бутилка по 11.3кг, общо 226кг. Всяка от
бутилките представлява метален цилиндричен контейнер с един вентил, запечатан
фабрично с полиетиленова опаковка. Не е възможно
повторното им запълване. Същите са за еднократна употреба и
-
10 броя еднотипни кашони /на цвят бяло с червено/, съдържащи 10 броя бутилки /в
цвят петел от рози/ с надпис Koman’S R32,
всяка бутилка по 9кг, общо 90кг. Всяка от бутилките представлява метален
цилиндричен контейнер с един вентил, запечатан фабрично с полиетиленова
опаковка. Не е възможно повторното им запълване. Същите са за еднократна
употреба“. Описаните вещи са предмет на нарушението и след изземването им се
съхраняват в РДГП – Кюстендил.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 17.03.2019г. св.Илиева
/служител на РДГП – Кюстендил/ при изпълнение на служебните си задължения на
ГКПП – Г., трасе „входящи автомобили“ е извършила проверка на МПС – автобус,
марка „Неоплан“ с рег.№8К 8098 АТ с водач А.Н.. При
извършения контрол от св.Илиева, св.Сотиров и св.Тодоров на вещите на Н. са
установени налични в кашони 20 бутилки, обозначени като хладилен агент 410А и
10 бутилки, обозначени като хладилен агент R32.
Посочените бутилки са иззети с Протокол от 17.03.2019г. и по случая е
образувано ДП №9/2019г. по описа на ГПУ – Г., №245/2019г. по описа на КРП. В хода
на разследването са установени вида и съдържанието на бутилките, отговарящи на
посочените такива в НП. На 12.07.2019г. прокурор от КРП е прекратил ДП, а в
последствие е издадено и оспореното НП. Обвинението в НП е за това, че на
17.03.2019г. от Република Северна Македония през трасе „входящи автомобили“ на
ГКПП – Г. А.Н. е пуснал на пазара на територията на Р България продукти,
предназначени за крайна употреба, преминали през етапа на внос – оборудване,
съдържащо флуорсъдържащите парникови газове, представляващо
посочените по-горе бутилки.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за
незаконосъобразност на НП поради съществени нарушения на процесуалните правила.
Според съда, в НП има противоречиви диспозитив и
правна квалификация, които не кореспондират с приетата и установена фактическа
обстановка. Съдът е приел неяснота относно изпълнителното деяние „пускане на
пазара“ на процесните продукти поради липса на данни
за това във фактическата обстановка по НП, имайки предвид нормата на чл.11, §1
във връзка с дефиницията за „пускане на пазара“ по чл.2, т.10 от Регламент /ЕС/
№517/2014г. Според съда е установено, че на процесната
дата водачът на автобуса е транспортирал процесните
вещи, но не се установява, че същите са били предназначен и още по-малко
пуснати на българския пазар. Според съда, в НП липсва посочена дата на пускане
на пазара на контейнерите за флуоросъдържащи
парникови газове и дата на забраната, като липсват данни и дали деецът за първи
път предоставя въпросните продукти на пазара по см. на дефиницията по §1, т.17
от ДР на ЗЧАВ. По посочените правни доводи съдът е приел неясно обвинение
поради липса на елементи от обективната страна на деянието, което води до
нарушаване правото на защита на дееца. По посочените правни доводи, без да
разглежда спора по същество съдът е отменил НП за наложеното административно
наказание „глоба“.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за
това са следните:
При
постановяване на решението районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение досежно формиране на волята си за
разрешаване на спора по правилото на чл.63, ал.1, изр.1, пр.последно от ЗАНН, в
редакцията до изм.ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., което съществува и
след изменението в нормата на чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
В
съдържанието на оспореното НП по правилото на чл.57, ал.1, т.7 и т.8 от ЗАНН
във вр. с препращането от чл.43, ал.6 от ЗЧАВ в два
отделни диспозитива органът е включил определения от
него вид и размер на административното наказание /глоба в размер на 5000лв./ и
описание на вещите, които се отнемат в полза на държавата /30-те кашона с
бутилки с хладилни агенти R 410А и R 32/. Следователно, с НП е наложено административно
наказание и отнемане в полза на държавата на посочените вещи, които са включени
в Раздел II от Глава втора на ЗАНН – „Административни наказания“. С
жалбата срещу НП адв.В. като пълномощник на
нарушителя А.Н. е оспорил изцяло НП, насочвайки оспорването както срещу
наложената глоба, така и срещу отнемането на вещите, като е искал отмяна на НП
изцяло /вж. л.3-гръб от делото на районния съд/. При това положение, предмет на
съдебен контрол за законосъобразност е било НП в неговата цялост. По този начин
е поддържано оспорването в хода на съдебното производство по делото,
включително по време на хода по съществото на спора /вж. л.51 от делото на
районния съд/. В нарушение на правомощията по чл.63, ал.1, изр.1, пр.последно
от ЗАНН районният съд е формирал воля за отмяна на НП само досежно
административното наказание „глоба“ без да разгледа и да се произнесе и по
останалия предмет на оспорване – отнемането на вещите в полза на държавата. По
този начин спорът е останал неразрешен досежно
отнемането на вещите, т.к. липсва произнасяне на съда по него. Съдът не е
формирал собствени и съществени мотиви досежно
пълното оспорване на НП и по този начин е нарушил правото на защита на страните
и е възпрепятствал осъществяването на ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение.
Пропускът
на съда да се произнесе по целия предмет на оспорване с оглед обема и вида на
правомощията на касационната инстанция по чл.222 от АПК във вр.
с препращането от чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН /в посочената по-горе редакция/ се
поправя посредством отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда по правилото на чл.222, ал.2, т.1 от АПК. Неприложимо е
правилото за чл.176, ал.1 от АПК за постановяване на допълнително решение от
същия съд, т.к. правомощията на районния съд по правилото на чл.84 от ЗАНН се
подчиняват на нормите на НПК /в частта въззивно
производство/. Липсва правна възможност за връщане на делото на същия съд за
произнасяне с акт по чл.306, ал.1, т.1 във вр. с
чл.317 от НПК, т.к. произнасянето по посочените норми от НПК е предоставено
като възможност на районния съд, но връщането за такова произнасяне не е в
рамките на правомощията на касационния съд по реда на глава дванадесета от АПК,
съгласно нормата на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Нормата на чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН относно реда за разглеждане на касационната жалба срещу решението на
районния съд е специална спрямо нормата на чл.84 от ЗАНН, а правилата за
касационното производство по глава дванадесета от АПК са изчерпателни.
Изложеното
налага на основание чл.221, ал.1 от АПК отмяна на решението на районния съд без
да е дължимо произнасяне по наведените в касационната жалба възражения.
На
основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от
друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да разгледа подадената срещу НП жалба в нейната цялост и да формира
становище по законосъобразността на НП както за наложеното административно
наказание „глоба“, така и за постановеното отнемане на вещите в полза на
държавата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260075/03.11.2020г. по
а.н.д. №992/2020г. на РС – Кюстендил.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.