Решение по дело №171/2020 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 130                                   19.11.2020 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище,                    

на двадесети октомври    две хиляди и двадесета година ,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 171 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК.

            Образувано по жалба на М.К.П., ЕГН-********** *** против мълчалив отказ на  Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, да се произнесе по Заявление за подпомагане с УИН 25/210519/11865/15.05.2019г.

             В жалбата като основания се навеждат  съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище за липса на мотиви и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Моли се оспорения мълчалив отказ да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява  и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на оспорващата адвокат М. Ст. от САК,  в които се излагат подробни доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ.

Ответникът по оспорването - Изпълнителният директор на ДФЗ –София в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от ст.юрисконсулт Т. Ст., която излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки, в които излага становище, че към настоящия момент не е налице, нито мълчалив отказ, нито изричен такъв на Изпълнителния директор на ДФЗ –София  да се произнесе по подаденото от оспорващата заявление за подпомагане за 2019г. Навежда, че административното производство по заявлението на М.К.П. е спряно със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ –София, във връзка с получени данни за наличие на досъдебно производство. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         М.К.П. е регистрирана като земеделски производител с УРН 716237 . На 15.05.2019г. М.К.П. е подал Заявление с УИН 25/210519/11865 за подпомагане за 2019г., по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/-СЗ-ДККП/, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци/пипер/-СЗ-П, Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/.

         Във връзка с подаденото гореописано заявление от г-жа П., с УП с изх.№01-152-6500/1056/03.12.2019г. на Началник отдел „РТИ“, същата е уведомена, че се извършват проверки за допустимост на декларираните от нея площи с резултати, описани в приложен доклад. С посоченото УП на заявителката се дава възможност да направи своите възражения по направените констатации. По делото е приложен доклад за проверка на площи. По делото обаче не са представени доказателства, удостоверяващи, че УП с изх.№01-152-6500/1056/03.12.2019г. и твърдения за приложен към него доклад са получени от П..

             По подаденото Заявление за подпомагане УИН 25/210519/11865/15.05.2019г. от М.К.П., ЕГН-********** *** до 30.06.2020г. няма произнасяне на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-  София.

В отговор на подадено от М.К.П. заявление с вх.№02-6500/3043/02.07.2020г. до Изпълнителния директор на ДФЗ –София  на 07.07.2020г.  е издадено писмо с изх.№02-6500/3043 от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ –София. С посоченото писмо М.К.П. се уведомява, че производството по подаденото от нея Заявление за подпомагане за 2019г. за директни плащания с   УИН 25/210519/11865 е спряно във връзка с извършване на допълнителни административни проверки. Писмото е съобщено на М.К.П. на 15.07.2020г.

На 30.07.2020г. е издадена Заповед № 03-РД/2292 на Изпълнителния директор на ДФЗ –София, с която на основание чл.54,ал.1,т.3 и т.5 от АПК административното производство по обработката на подаденото от М.К.П. Заявление с УИН 25/210519/11865 за подпомагане за 2019г. е спряно.

Жалбата срещу мълчаливия отказ на  Изпълнителния директор на ДФЗ –София  да се произнесе по заявление на 25/210519/11865 за подпомагане с УИН 25/210519/11865 за кампания 2019г. е подадена до Административен съд-Търговище на 23.07.2020г. с вх.№1224.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени доказателства.

 При така установеното, съдът намира следното:

ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ не предвиждат законоустановен срок, в който Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“- София следва да се произнесе по подаденото заявление за подпомагане. Според приложимия чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., плащанията по схемите и мерките за подпомагане се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. В случая, след като заявлението на М.К.П., ЕГН-********** *** e подадено на 15.05.2019г. и касае кампания 2019 г., то срокът за изплащане на финансовата помощ е започнал да тече, считано от 01.12.2019 г. и е изтекъл на 30.06.2020 г. След 30.06.2020г.  е налице мълчалив отказ на органа за изплащане на исканата от оспорващата  финансовата помощ на основание чл.58, ал.1 от АПК и производството по заявлението на М.К.П. се явява приключило с административен акт –мълчалив отказ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Заповед № 03-РД/2292 от 30.07.2020г.  на Изпълнителния директор на ДФЗ –София за спиране на производството по заявлението за подпомагане на П. се явява издадена след срока за произнасяне на органа - 30.06.2020г., т.е след като производството вече е приключило с краен административен акт-мълчалив отказ. На основание чл.54, ал.1 от АПК може да бъде спряно само висящо административно производство, но не и приключило вече такова с краен административен акт. По изложените съображения съдът намира, че не е налице надлежно спиране на административното производство с гореописаната Заповед, а напротив същото се явява приключило след 30.06.2020г. с административен акт-мълчалив отказ на титуляра на правомощието- Изпълнителния директор на ДФЗ –София. Съгласно чл.20а от ЗПЗП Изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.  Съгласно ТР №4/22.04.2004г. по ТР-4/2002г.“…Делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делигирал другиму правомощия…“ 

Писмо с изх.№02-6500/3043 от 07.07.2020г. от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ –София се явява издадено след срока, в който органът е следвало да се произнесе, като не съдържа и конкретно волеизявление за отказ от подпомагане по подаденото от оспорващата Заявление с УИН 25/210519/11865 за кампания 2019г. Същото има по съдържание има уведомителен характер.

На основание гореизложеното съдът намира жалбата за допустима по следните съображения.

          Жалбата е насочена срещу административен акт, който е налице, а именно мълчалив отказ на  Изпълнителния директор на ДФЗ –София  да се произнесе по Заявление за подпомагане с УИН 25/210519/11865/15.05.2019г., подадено от М.К.П., ЕГН-********** ***.  Жалбата е подадена в 1 м срок по чл.149, ал.2, във връзка с ал.3 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

По отношение на оспорването по същество, съдът намира следното:

Съгласно  чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. По този начин специалната уредба, регламентирана в гореописаната Наредба и конкретно специалната норма на чл. 10б, ал. 1 от същата Наредба, изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая следва да е Уведомително писмо /УП/. Налице е законов императив за писмено произнасяне с нарочен акт по заявлението и в случаите на отказ.

С оглед горното съдът приема, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен писмен акт – УП за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане, какъвто е настоящият случай, да посочи и писмени мотиви затова.

С оглед изложеното съдът намира оспорения мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ –София за незаконосъобразен, поради неспазване на законоустановената форма, на законовите изисквания за съдържание на акта и при съществено нарушение на процесуалните правила, и като такъв следва същият да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид на това, че въпросът не може да бъде решен от съда вместо административния орган ДФ „Земеделие“-РА, на които единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране, осчетоводяване на средствата от ЕЗФ, съгласно законодателството на ЕС. Разплащателната агенция е единствената  специализирана структура за проверка на заявленията, условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. Естеството на спора не позволява решаването му по същество направо от съда. С оглед изложеното,следва преписката по Заявлението на оспорващия да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне с изричен писмен акт, съдържащ конкретни мотиви на органа след спазване на чл.7 и чл.35 от АПК

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор съдът намира, искането на оспорващата за присъждане на разноски за основателно. Следва на М.К.П. да се присъдят разноски в общ размер на 550 лева, съставляващи 50 лева платена държавна такса и 500 лева възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на  Изпълнителния директор на ДФЗ –София  да се произнесе по Заявление за подпомагане за 2019г. с УИН25/210519/11865, подадено от М.К.П., ЕГН-********** ***.

                               

      ИЗПРАЩА преписката по Заявление за подпомагане за 2019г. с  УИН 25/210519/11865  подадено от М.К.П., ЕГН-********** *** на Изпълнителния директор на ДФЗ –София за ново произнасяне с изричен писмен акт, съдържащ конкретни мотиви, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, в 1- месечен срок от влизане в сила на решението.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на  М.К.П., ЕГН-********** *** сумата от 550 / петстотин и петдесет/ лева  разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: