Решение по дело №19173/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260148
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193110119173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../…………………..2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2020 г., в състав:

                                           

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев

                                                                   

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 19173 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Х.С.Б. по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 676.77 лева главница и 492.62 лева договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/17.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 17.11.2013 г. е сключен договор за потребителски кредит между „П.К.Б.“ ЕООД от една страна и от друга – ответника за сумата от 1350.00 лв., задължението по което е разсрочено на 48 броя погасителни вноски, вкл. главница и договорно възнаграждение в размер на 3030.96 лева, съобразно чл. 4 от ОУ към договора. Посочва, че със сумата от 356.54 лева е било рефинансирано друго задължение към ищеца, поради което на последния била преведена сумата от 993.46 лв. Сочи, че неизплатеното възнаграждение възлиза на сумата от 492.62 лева, а на главницата 676.77 лева. Настоява, че със сключване на договора ответникът се е съгласил с неговите параметри, освен това е имал възможност да се откаже от същия в 14дневен срок. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението по договора за заплащане на сумите, което инвокира интереса му от предявяване на иска. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.По същество ищецът моли за уважаване на предявения иск. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Оспорва изцяло предявения иск. Оспорва истинността (авторството) на Договор за потребителски кредит № **********/14.11.2013 г., Молба за отлагане на погасителни вноски от 26.06.2014 г. и Анекс № 1/05.06.2014 г, в частта относно подписа, които се твърди, че е положен от ответника. Посочва се още, че ответникът не бил запознат с параметрите по договора, вкл. с общите условия и погасителен план, като същите не били приети от него. Заявява, че договорът за кредит не е породил действие по отношение на него, както и че същият не съответства на императивно установени в чл. 7, т. 7 и чл. 11 от ЗПК изисквания. Счита, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК. В условията на евентиалност се посочва, че длъжникът следва да дължи само чистата стойност на кредита. Прави се и възражение за погасителна давност на задължението, редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

По същество ответникът моли за отхвърляне на претенциите.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски. Ответникът се представлява от своя упълномощен представител, който поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит № **********/13.11.2013 г., по силата на който ищецът, в качеството му на кредитор, е предоставил възмездно парична сума на ответника в размер на 1350.00 лева, в качеството му на кредитополучател. Последният се е задължил да върне сумата на 48 равни месечни погасителни вноски в размер на 91.27 лева с падежна дата – 15-то число на всеки месец, или общо сумата от 4380.96 лева. Подписите положени върху договора принадлежат на ответника, което следва да приетата по делото съдебно-почеркова експертиза.

От съдържанието на приложения по делото договор за кредит и приетата в тази връзка съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът е усвоена в пълен размер, като със сумата от 356.54 лева е финансирано предходно задължение на ответника, като разликата от 994.46 лева, е преведена по сметката му. Годишната възнаградителна лихва по кредита е в размер на 77.03 %, а годишния процент на разходите е 110.00 %. Така предоставената главница по кредита е в размер на 1350.00 лева, а договорното възнаграждение е 3030.96 лева за целия период на договора. От заключението се установява, че общо платените по кредита сума са в размер на 3248.30 лева, като 623.23 лева са отнесени от кредита за погасяване на главница, 2538.34 лева – за възнаградителна лихва, а 36.73 лева – за погасяване на начислени лихви за забава.

Съдът намира, че уговореният размер на годишна възнаградителната лихва в размер на 77.03 %, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД. Същата е прекомерно висока за подобен вид потребителски кредити и ощетява правата на ответника. Без значение е обстоятелството, че към момента на възникване на договорното правоотношение, не е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, забраняваща годишния процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове. В случая, макар и този прекомерен размер на възнаградителната лихва, участващ във формирането на ГПК, да не е бил в пряко противоречие на императивна норма в ЗПК, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗПП. Посочените клаузи нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Ето защо, следва да се приеме, че искът за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 492.62 лева неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид нищожността на уговорената възнаградителна лихва в размер на 3030.96 лева, кредитополучателят е задължен да върне единствено за главница в размер на 1350.00 лева, тоест само за чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Както се установи ответникът е заплатил общата сума от 3248.30 лева, поради което следва да се приеме, че дължимата главница е погасена. В този смисъл, искът за заплащане на главница в размер на 676.77 лева следва да бъде отхвърлен.

Останалите писмени доказателства не следва да се коментират, тъй като не са необходими за разкриване на релевантни по делото факти.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски. В тази връзка е представен е списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който претендираните такива в настоящото производство са 450.00 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати тези разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск от „П* Б*“ ЕООД, ЕИК: ** срещу Х.С.Б., ЕГН:********** по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 676.77 лева главница и 492.62 лева договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/17.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 7312/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15250/2019 г. по описа на ВРС за 2019 г., 17-състав, като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА „П* Б*“ ЕООД, ЕИК: ** ДА ЗАПЛАТИ на Х*С.Б., ЕГН:********** сумата в размер на 450.00 лева, представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: