Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 19173 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова
молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Х.С.Б. по реда на чл. 422 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 676.77 лева главница и 492.62 лева договорно възнаграждение по
договор за потребителски кредит № **********/17.11.2013 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 17.11.2013
г. е сключен договор за потребителски кредит между „П.К.Б.“ ЕООД от една страна
и от друга – ответника за сумата от 1350.00 лв., задължението по което е разсрочено
на 48 броя погасителни вноски, вкл. главница и договорно възнаграждение в
размер на 3030.96 лева, съобразно чл. 4 от ОУ към договора. Посочва, че със
сумата от 356.54 лева е било рефинансирано друго задължение към ищеца, поради
което на последния била преведена сумата от 993.46 лв. Сочи, че неизплатеното
възнаграждение възлиза на сумата от 492.62 лева, а на главницата 676.77 лева.
Настоява, че със сключване на договора ответникът се е съгласил с неговите
параметри, освен това е имал възможност да се откаже от същия в 14дневен срок.
Излага, че ответникът не е изпълнил задължението по договора за заплащане на
сумите, което инвокира интереса му от предявяване на
иска. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.По същество
ищецът моли за уважаване на предявения иск. Претендира и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Оспорва изцяло предявения иск. Оспорва истинността
(авторството) на Договор за потребителски кредит №
**********/14.11.2013 г., Молба за
отлагане на погасителни вноски от 26.06.2014 г. и Анекс №
1/05.06.2014 г, в частта
относно подписа, които се твърди, че е положен от ответника. Посочва се още, че
ответникът не бил запознат с параметрите по договора, вкл. с общите условия и
погасителен план, като същите не били приети от него. Заявява, че договорът за
кредит не е породил действие по отношение на него, както и че същият не
съответства на императивно установени в чл. 7, т. 7 и чл. 11 от ЗПК изисквания.
Счита, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК. В условията на евентиалност се посочва, че
длъжникът следва да дължи само чистата стойност на кредита. Прави се и
възражение за погасителна давност на задължението, редуцирано съобразно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
По същество ответникът моли за
отхвърляне на претенциите.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа предявените искове. Моли
за уважаването им. Претендира разноски. Ответникът се представлява от своя
упълномощен представител, който поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № **********/13.11.2013 г., по силата на който ищецът, в
качеството му на кредитор, е предоставил възмездно парична сума на ответника в
размер на 1350.00 лева, в качеството му на кредитополучател. Последният се е
задължил да върне сумата на 48 равни месечни погасителни вноски в размер на
91.27 лева с падежна дата – 15-то число на всеки месец, или общо сумата от
4380.96 лева. Подписите положени върху договора принадлежат на ответника, което
следва да приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза.
От съдържанието на приложения по
делото договор за кредит и приетата в тази връзка съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че кредитът е усвоена в пълен размер, като със
сумата от 356.54 лева е финансирано предходно задължение на ответника, като
разликата от 994.46 лева, е преведена по сметката му. Годишната възнаградителна лихва по кредита е в размер на 77.03 %, а
годишния процент на разходите е 110.00 %. Така предоставената главница по
кредита е в размер на 1350.00 лева, а договорното възнаграждение е 3030.96 лева
за целия период на договора. От заключението се установява, че общо платените
по кредита сума са в размер на 3248.30 лева, като 623.23 лева са отнесени от
кредита за погасяване на главница, 2538.34 лева – за възнаградителна
лихва, а 36.73 лева – за погасяване на начислени лихви за забава.
Съдът намира, че уговореният
размер на годишна възнаградителната лихва в размер на
77.03 %, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.
26 от ЗЗД. Същата е прекомерно висока за подобен вид потребителски кредити и ощетява
правата на ответника. Без значение е обстоятелството, че към момента на
възникване на договорното правоотношение, не е била приета разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, забраняваща годишния процент на разходите да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове. В случая,
макар и този прекомерен размер на възнаградителната
лихва, участващ във формирането на ГПК, да не е бил в пряко противоречие на
императивна норма в ЗПК, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗПП. Посочените клаузи нарушават принципа
на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Ето
защо, следва да се приеме, че искът за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 492.62 лева неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид нищожността на
уговорената възнаградителна лихва в размер на 3030.96
лева, кредитополучателят е задължен да върне единствено за главница в размер на
1350.00 лева, тоест само за чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Както се установи ответникът е заплатил общата сума от 3248.30 лева,
поради което следва да се приеме, че дължимата главница е погасена. В този
смисъл, искът за заплащане на главница в размер на 676.77 лева следва да бъде
отхвърлен.
Останалите писмени доказателства не
следва да се коментират, тъй като не са необходими за разкриване на релевантни
по делото факти.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски. В тази връзка е представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който претендираните такива в
настоящото производство са 450.00 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати
тези разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск от „П* Б*“ ЕООД, ЕИК: ** срещу Х.С.Б., ЕГН:********** по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
676.77 лева главница и 492.62 лева договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/17.11.2013 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
7312/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15250/2019 г. по описа на ВРС за 2019 г.,
17-състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „П* Б*“ ЕООД, ЕИК: ** ДА ЗАПЛАТИ на Х*С.Б., ЕГН:********** сумата в размер на 450.00 лева, представляваща разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: