Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, II-ри тричленен състав, в
публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело №
830/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Ф.И., ЕГН **********, чрез
адв.А.Д. срещу Решение № 271/21.02.2022г. постановено по НАХД №
3852/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Kаказателно
постановление № 21-0819-002848/26.07.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Касаторът счита
решението за незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на
материалния закон, нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че
наказателното постановление не съдържа описание на нарушението по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, липсват данни по реда на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН – датата на
съставения АУАН, изложени са съображения, че липсват доказателства да е била
издадена ПАМ по чл.171, т.2А от ЗДвП за прекратяване регистрацията на
процесното МПС, както и че не му е връчвана такава;
твърди, че няма разпитани свидетели по делото, липсва субективният елемент И.
да е знаел и да е искал да управлява МПС без регистрация, сочи че за същите
факти прокурор от Районна прокуратура Варна се е произнесъл, че установеното не
е престъпление; твърди, че нарушението е следвало да
бъде квалифицирано по реда на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ или на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалваното
решение, както и наказателното постановление. В съдебно заседание и по
съществото на спора, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане
на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на жалбата. Пледира, че прекратената регистрация на
автомобила на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП не е пряк резултат от виновно
неизпълнение от страна на водача.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение
на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.
Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът
ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил Наказателно
постановление № 21-0819-002848/26.07.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което на В.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че на
02.04.21г. в гр.Варна, по бул. В.Левски, И. управлявал л.а. „Хюндай Туксон“,
негова собственост, като МПС било с прекратена регистрация от 03.02.2021г. поради липса на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Автомобилът бил придобит от И. на 30.07.2019г. Видно от писмо на
Гаранционен фонд от 13.12.2020г., до собственика на автомобила за посочения автомобил не бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Прокурор от РП Варна
изготвил постановление за отказ да се образува наказателно производство като
приел, че липсват данни обуславящи субективната съставомерност на деянието. С
оглед на това преписката била прекратена, а материалите били изпратени на
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна за преценка за налагане на административно наказание.
За да потвърди наказателното постановление съдът е приел от
фактическа страна, че процесното НП е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.
От правна страна съдът е приел, че отказът на прокуратурата да
образува наказателно производство, поради недоказаност на престъплението не
може да послужи за аргумент в полза, че не е извършено административно
нарушение. Направен е извод, че установените в хода на АНП факти са достатъчни
да се направи извод, че нарушението е извършено при непредпазлива форма на
вината. Прието е, че водачът е бил собственик на автомобила и в това качество е
имал задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В
потвърждение на тази теза е и факта, че в качеството си на водач на автомобил
той е имал задължение преди да потегли, да се убеди, че автомобилът има валидна
застраховка. Направен е извод, че деянието е извършено при непредпазлива форма
на вината – несъзнавана непредпазливост, небрежност. Съдът е приел, че
определеното по вид и размер наказание са в минимален размер, поради което не
са несправедливи. Счел е, че не са налице основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН.
Обсъдил е наведените от въззивника възражения като е приел същите
за неоснователни, във връзка с което е изложил мотиви.
Така постановеното решение е неправилно.
Районният съд неправилно е приложил материалния закон.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото по безспорен и
категоричен начин е установено, че И. е управлявал автомобил, който е бил с
прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП сочи, че служебно
се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява
собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на
постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на
задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. Превозното средство
е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от 22.01.2020г. с
крайна дата 22.01.2021г. Видно от справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, Полица BG/30/120000314215е била подадена като прекратена
в ИЦ на ГФ на 07.11.2020 . – причина за прекратяване „невнесена вноска“. Този
договор бил прекратен на 08.11.2020г., което също е видно от постановлението на
ВРП. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е
застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен
за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че И. е
уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, то не е
изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква
освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. В
този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от И. умишлено,
то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да
се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с
всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха
доказателства за това, че И. виновно е управлявал служебно дерегистрирано
превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места
регистрационни табели. Прекратяването на регистрацията на автомобила като
последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства
собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав
на нарушение.
При това положение, Административният
съд намира, че решението на Районен съд Варна е неправилно, както и НП, което е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
При този изход на делото на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, на касатора се следват
разноски. Предвид липсата на изрично заявена претенция в тази насока, не следва
да и бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 271/21.02.2022г., постановено по НАХД
№ 3852/2021г. по описа на Варненски районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0819-002848/26.07.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-002848/26.07.2021г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което
на В.Ф.И., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: