Решение по дело №17/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700017
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                       № 17                         24.02.2021 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                касационен състав                                                    

На шестнадесети февруари                                                      година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                              Председател: Красимира Тодорова

                                                                     Членове: Албена Стефанова

                                                                                    Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Драгомир Сяров

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 17 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на ОМВ България ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 90, ет. 20, представлявано от управителя Д.-С. Т. и прокуриста Е. У., чрез а.. Е.Д. от А.. дружество „Д. и партньори“ със съдебен адрес:***, А.. дружество „Д. и партньори“ против Решение № 233/ 16.12.2020 г., постановено по НАХД № 861/ 2020 г. по описа на РС-Търговище, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 537042-F559522 от 16.09.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал. 4 от ЗДДС е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., като е изменен размерът на наказанието от 2 000 лв. на 500 лв. В жалбата е посочено като  касационни основания за оспорване – противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В с.з. по делото касаторът редовно призован се представлява от а.. Д. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения съдебен акт. Пледира за присъждането на разноски по делото за а.. възнаграждение.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП – Варна, офис – Търговище, редовно призова се представлява от юрк. Ст., която изразява становище за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Пледира за присъждането на разноски в минимален размер за юрк. възнаграждение. Представя писмени бележки в този смисъл.

Окръжна прокуратура чрез своя представител дава заключение, че   жалбата е неоснователна. Оспореното решение не страда от посочените пороци, във връзка със законосъобразност и допуснати процесуални нарушения при разглеждане на въззивното производство, както и при административно-наказателното. С оглед на събраните доказателства съдът е стигнал до правилния извод, че е допуснато нарушение, тъй като не са налице предпоставките за повторност, обосновани от АНО и е преквалифициран деянието по основния текст на нарушението. Същото е на формално извършване, не са настъпили вредни последици за фиска, поради правилно са били коментирани евентуално наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Поради това оспореното решение не страда от посочените пороци и следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения:

За да измени процесното НП РС – Търговище е приел за установено от фактическа страна, че на 01.07.2020 г. контролни органи на ТД на НАП Варна извършили проверка на търговски обект – ОМВ Търговище, находящ се в гр. Търговище, бул. „Ал. Стамболийски” № 50, стопанисван от „ОМВ България” ООД гр. София. При проверката била установена разлика в размер на сумата от – 536.26 лв. между фактическата наличност от изготвения опис на касовата наличност и изведения дневен финансов отчет от фискално устройство модел „Еврошоп Шоп“ вер. 11 с инд. № RE003265 и номер на ФП 45005314. От изведения към момента на започване на проверката дневен финансов отчет от фискалното устройство е установен общо оборот за деня от 2684.62 лв., от тях служебно въведени 0.00 лв., служебно изведени 450.00 лв., сторно 27.19 лв. и отложено плащане 1173.35 лв., или съгласно дневния финансов отчет в касата е следвало да има сума от 1173.35 лв. Същевременно от изготвения опис на касовата наличност в обекта е установена действителна наличност в размер на 637.09 лв. Установената разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на – 536.26 лв. представлявало извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство с функцията „служебно изведени“. При така констатираното проверяващите приели, че за разликата от - 536.26 лева в касовата наличност дружество „ОМВ България” ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. На място констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка, а на 15.07.2020 г., в присъствието на пълномощник, на дружеството бил съставен АУАН № F559522 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите. Актът бил връчен на пълномощника на дружеството без възражения, като в законово установения срок били депозирани писмени такива, които по същество се припокриват с възраженията в жалбата пред съда. Въз основа на АУАН началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал оспореното НП № 537042- F559522/16.09.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да приложи санкционната норма на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС АНО приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи и е извършено повторно, тъй като „Дружеството системно нарушава изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , за което има издадени предупреждения и наказателни постановления“. Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като фактическите констатации не се оспорват и в жалбата.

От правна страна въззивният съд е намерил, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (ФУ) на Министерството на финансите, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се регистрира във ФУ. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, който са задължителни за лицата, използващи ФУ. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в жалбата, че при проверката, извършена на 01.07.2020 г. в търговския обект, стопанисван от „ОМВ България” ООД, е установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер минус 536.26 лв. Тази стойност не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на проверката като "служебно изведени", въпреки, че ФУ в търговския обект притежавало операции "служебно въведени" и "служебно изведени". По този начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г. Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва във ФУ "... всяка промяна ...", без значение какво е основанието и на какво се дължи същата. При тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която не е регистрирана във ФУ е обоснован и съответен на събраните доказателства. Следователно отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. 3 Административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. АУАН е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на оспореното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същата е издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС. Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, която гласи: "При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4. " От своя страна алинея 4 установява размер на глобата при повторно нарушение по ал. 1 от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДПЗ на ЗДДС "Повторно" е нарушението, извършено в 1-годишен срок от влизането в сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В обстоятелствената част на НП няма посочено конкретно влязло в сила НП в 1-годишния срок, а такова няма приложено и към преписката. Както вече бе посочено, за да квалифицира случая като повторен, АНО е приел, че дружеството „системно нарушава изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което има издадени предупреждения и наказателни постановления“, без да е ангажирал доказателства за това. Предвид на това следва да се приеме, че АНО неправилно е приложил материалния закон, като е санкционирал дружеството по квалифицирания състав за повторност на чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Не е допуснато неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при налагане на адм. наказание, каквото е оплакването в жалбата. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са приложимите правни норми и възраженията, направени от страните.  Извършеното адм.нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Характерно за тези нарушения е, че в техния състав не е посочено настъпването на вредоносен резултат. Те се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, като в процесния случай с осигуряване нормалното функциониране на данъчната система. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от  Наредба № Н-18/2006 г., в качеството на търговец. Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.  

Касационният състав споделя изводите на въззивния съд, че в хода на административно- наказателното производство по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Въззивният съд, съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН има правомощие да измени НП. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща за производството пред съда разпоредбите на НПК. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание (без изменение на обвинението). В тази връзка съдебният състав намира, че правилно въззивният съд е изменил размер на наложеното адм. наказание на минималния законов размер по чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Съдебният състав също не намира основания за прилагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство и следователно прилага чл. 28 от ЗАНН. Нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани ФУ винаги застрашава обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на адм.нарушение. В тази връзка не се споделят възраженията на касатора за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

При тези съображения съдът счита, че като е изменил процесното НП въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При изхода от оспорването – оставяне в сила на въззивното решение, съдебният състав приема, че на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрк. възнаграждение в размер на 80 лв., определено съгласно чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 във връзка с ал. 1 и чл. 223 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223/ 16.12.2020 г. постановено по НАХД № 861/ 2020 г. по описа на РС – Търговище.

ОСЪЖДА ОМВ България ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 90, ет. 20, представлявано от управителя Д.-С. Т. и прокуриста Е. У. да заплати на НАП гр. София направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.      

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:………               

 

 

 

 

         ………..