Р Е Ш Е Н И
Е № 261682
гр. Пловдив, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
13368 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК **5016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против Г.Г.Т., ЕГН **********,***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 659,51 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2020
г. до окончателното й изплащане и сумата от 81,46 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.11.2018 г.
до 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2020 г. по описа на ПРС.
Исковата молбата е редовна, а
предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В исковата молба се твърди, че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Сочи се, че всеки клиент на топлинна
енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно
чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
С оглед сключения при общи условия
договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си
на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, както и за
отдадена от сградна инсталация ТЕ на обща стойност 740,97 лв., която
същият не е заплатил. Твърди се, че същата включва главница, в размер на 659,51
лв., която представлява стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.**.2018 г.- 21.05.2020 г., в размер на 81,46 лв.
Изразява се становище, че начислената на
ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Посочва се, че наследодателя на
ответника, Г.Т., и предишен собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.
П., ап. **, е починал на *** г., а ответника, като единствен негов наследник
отговаря за оставените задължения до смъртта му, а за последващия период след
смъртта му ответницата отговоря в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот
Сочи се, че на 05.06.2019 г. ответната
страна е поискала разсрочване на процесните задълженията на месечни вноски от
100 лв., но така и не се е явила да подпише предложената спогодба. Ответникът
не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била
призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване
на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5,
от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415
от ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител адв. Н.Д. депозира писмен
отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с
достатъчно убедителни писмени доказателства.
Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че ответникът има качеството на потребител като твърди, че няма
представени доказателства в тази насока от ищеца, сочейки, че е в тежест на
последния да докаже, че същата е клиент на ищцовото дружество, като излага
подробни съображения, базирани на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съдържащото се
легално определение на понятието битов клиент.
Твърди се, че макар наследодателят на
ответницата да е бил собственик на топлоснабдения имот, а в последствие и
ответницата да е станала такава, не означава, че те са ползвали топлинна
енергия. Посочва се, че ищецът не е доказал качеството на ползвател на имота от
страна на ответницата и нейния наследодател, поради което същата няма как да
притежава качеството на клиент на електрическа енергия по смисъла на чл.1,ал.4
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
Моли се да се отхвърлят предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална
дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите
на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетите
по делото доказателства се установява, че процесната жилищна сграда е
присъединена към топлопреносната мрежа още през 1994 г., като е сключен договор
за доставка на топлинна енергия и БГВ.
С протокол
от **.05.1994 г. на Общото събрание на живущите в бл. № *** е взето решение, че
желаят доставка на топлинна енергия от Топлофикация Пловдив – Север ООД.
Упълномощена е Н.А. да сключи договора. Към протокола е приложен списък на
живущите, сред които е и Г.Т. – наследодател на ответницата. На 12.05.1994 г.
между Топлофикация Север ООД и упълномощения представител от общото събрание на
жилищната сграда – Н.А. е сключен договор за доставка на топлинна енергия за
отопление и БГВ на жилищни сгради. Към договора е приложен и списък на всички
потребители /собственици и наематели/, като сред тях е и Г.Т..
На 03.02.2011
г. Г.Т. е депозирал до ищцовото дружество заявление за извършване на поправка
на грешка в отразени показания в издадена фактура от 31.12.2010 г. за доставена
топлинна енергия в ап. *** в частта, касаеща доставка на топла вода.
На
22.01.2015 г. e подадено заявление от Г.Т.
за поправяне на номера на апартамента на *** за ИТН *** и ***.
На 11.10.2018
г. Г.Т. е депозирал до ищцовото дружество заявление за оглед за отстраняване на
повреда във вътрешната отоплителна инсталация /ВОИ/ или инсталация за битова
гореща вода /БГВ/.
На
03.12.2018 г. е депозирано от ответника Г. Тилкиджева в качеството на роднина
на Г.Т. заявление за услуга – предварителен оглед за отстраняване на повреда –
оглед с цел извършване на ремонт за ИТН ***. На 10.12.2018 г. служители на
ищцовото дружество са извършили оглед на ап. **, като са констатирали необходими за изпълнение ремонтни услуги на
обща стойност 120 лв.
На
15.05.2019 г. ответникът е подала до ищцовото дружество заявление за услуга –
смяна на клиент за топлофициран обекта, като към заявлението е приложено
Удостоверение за наследници, от което е видно, че Г.Т. е починал на *** г.,
като ответницата е единствен наследник.
Към заявлението е приложена и декларация за започване на продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент с ИТН ***.
На
05.06.2019 г. ответникът е подала заявление до ищцовото дружество за
разсрочване на задължения в общ размер от 659,51 лв., като е поискала да й бъде
разрешено погасяване на задължението чрез заплащане на пет вноски по 100 лв. и
първоначална такава от 100 лв., като причина за искането за разсрочване се сочи
неинформираност.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая обаче процесната жилищна
сграда, в която се намира топлоснабдения апартамент е присъединена към
топлопреносната мрежа още през 1994 г., като е сключен договор с упълномощено
от посочените в списъка обитатели, сред които е и наследодателят на ответника.
Предвид така изложеното съдът счита, че се установява по делото, че ответникът
има качеството на потребител. Не се твърди, нито се установява възникналото
през 1994 г. облигационно правоотношение да е било прекратено. Облигационната
връзка е регламентирана за част от периода от ЗЕЕЕ (отм.), а за по-голямата
част от периода - от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 106 а от ЗЕЕЕ (отм.) продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл. 106 а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите
условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. По абсолютно
аналогичен начин са уредени отношенията и с действалия през процесния период закон - Закона за енергетика,
където според чл. 150, Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според
ЗЕ от 2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник
и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и разпоредбата на чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ
(отм.), потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат
да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.
Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ
търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва
чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция
на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна
енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към
абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово
разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един
местен и един национален ежедневник.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество справки за разпределена ТЕ от Нелбо
ЕАД. Заключението е прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено
и не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че жилищният
блок в *** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като
през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и
битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през
процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, като в
имота на ответника има монтирани 1 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ на
ежемесечен визуален отчет. През имота на ответника не преминава щранг
лира. В имота на ответника има 1 бр.
водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ
за БГВ.
През процесния период отчитането на ТЕ по топломера
в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото
дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Нелбо“
ЕАД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е
извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя
от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 137 м3. За целия процесен периода за апартамента е
разпределена 0,88643 MWh за сградна инсталация.
Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички абонати в това число и на
ответника през целия период е извършвано от ищцовото дружество, като
разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е умножавана по
действащите за периода цени. През
процесния период 01.09.2018 г. -30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и
БГВ. Подадената е общо 92,780451 MWh ТЕ
за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 2,901069
MWh за сметка на ищцовото
дружество.През процесния период 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г. в ап. ** всички 1 бр. отоплителни дела са били присъединени
към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Установява се, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
ТЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
ответника не са издадени кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са
осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка –
декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е
редовно счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на
ответника за процесния период.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че наследодателят на ответника, а впоследствие и
ответникът са в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и като клиент е длъжна да монтира средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цената за
доставената топлинна енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна
енергия, постъпила в собствения имот, потребителят е длъжен да заплати и тази за сградна инсталация.
В Тълкувателно
Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, е
прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната
енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл.
143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр.,
т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата
сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза
по делото съдът установява, че за процесния период абонатната станция е
работила, като е подавала ТЕ за
отопление и за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори, като
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част се
използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда
- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители,
съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната
инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани
и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква
част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални
запитване, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май
2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на
Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО
и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Съдът възприема
изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с
нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител,
относно дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления.
Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, поради
което съдът намира, че предявените искове
за главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75 в заповедното производство и 835 лв. в
исковото производство, като съдът счита,
че претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно: 100 лв.
От така претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 900
лв., от които сумата от 75лв. разноски в заповедното производство и сумата от 825
лв. в исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Т., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 659,51 лв.- главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 81,46 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.11.2018 г.
до 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2020 г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА
Г.Г.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 5540/2020
г. по описа на ПРС и сумата от 825 лв.- разноски по гр.д. №13368/2020
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ