ПРОТОКОЛ
Година
2017 Град: Стара Загора
Старозагорски
районен съд ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 30
юни Година 2017
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
ВАНЯ ТЕНЕВА
Секретар:
ТОНКА ТЕНЕВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдията ТЕНЕВА
гражданско дело номер 1119 по описа за 2017 година.
На
именното повикване в 11.15 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „БУЛПОЙНТ
2015“ ЕООД - ВАРНА –
редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.
Изпратили са молба с копие за другата
страна.
ОТВЕТНИК:
С.И.И. – редовно и
своевременно призована, не се явява, за нея адв.ДАНИЕЛА ХРИСТОВА, с пълномощно
по делото.
АДВ. ХРИСТОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита,
че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Предявен е
иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„Булпойнт 2015“ ЕООД твърди, че на 16.11.2016 г. депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника С.И.И.,
по повод на което е образувано ч.гр.д. № 5274/2016г. по описа на PC Стара
Загора.
Със заявлението сезирали PC Стара
Загора с искане за издаване на заповед за изпълнение, с която ответника да бъде
осъден да заплати на „Булпойнт 2015" ЕООД сумата от 257,06 лв. /двеста
петдесет и седем лева и шест стотинки/, както и сумата от 82,06 лв. /осемдесет
и два лева и шест стотинки/.
В законоустановения срок длъжникът
депозирал възражение на основание чл 414 ал. 2 от ГПК, поради което предявяват
настоящия иск за установяване на вземането по реда на, чл. 422 ГПК вр. чл. 415
от ГПК.
Основанията, на които се претендирало
вземането за главница в размер на 257.06 лв. били следните:
Договорни отношения между страните.
Между БТК и С.И.И. бил сключен договор
за предоставяне на телекомуникационни услуги, а именно:
I.
Заявление/Договор
№ 910904753910092013-28653851, сключен на 10.09.2013г. за срок от 24 месеца. С
процесния договор БТК е предоставил на ответника мобилни услуги за номер
**********.
II. Ползвани
услуги и издадени счетоводни документи.
За периода от 22.10.2013г. до
21.11.2013г. ответникът е ползвал мобилни услуги на стойност 31,03 лв.,
текстови съобщения на стойност 5,10 лв, за които е издадена фактура №
**********/22.11.2013г.
В същата фактура била включена такса за
месечен абонамент "МаксиКол С" на стойност 8,17 лв., абонамент „+
ГРУП 1" на стойност 2,42 лв., отстъпка 50% месечен абонамент в размер на
1,21 лв. и отстъпка 50% месечен абонамент + „Груп 1" в размер 4,09 лв.
Общата стойност на фактура №
**********/22.11.2013г. е 49,70 лв., от която сумата от 42,74 лв. към настоящия
момент не била заплатена.
За периода от 22.11.2013г. до
21.12.2013г. ответникът е ползвал мобилни услуги на стойност 2,30 лв., текстови
съобщения на стойност 0,10 лв, за които е издадена фактура № **********/22.12.2013г.
В същата фактура била включена такса за
месечен абонамент "МаксиКол С" на стойност 8,17 лв, абонамент „+ ГРУП
1" на стойност 2,42 лв., отстъпка 50% месечен абонамент в размер на 1,21
лв. и отстъпка 50% месечен абонамент + „Груп 1" в размер 4,09 лв.
Общата стойност на фактура №
**********/22.12.2013г. била 9,23 лв., която към настоящия момент не била заплатена.
За периода от 22.12.2013г. до
21.01.2014г. е издадена фактура № **********/22.01.2014г., в която били включени
такса за месечен абонамент "МаксиКол С" на стойност 8,17 лв,
абонамент „+ ГРУП 1" на стойност 2,42 лв., отстъпка 50% месечен абонамент
в размер на 1,21 лв. и отстъпка 50% месечен абонамент + „Груп 1".
Общата стойност на фактура №
**********/22.01.2014г. била 6,35 лв., която към настоящия момент не е
заплатена.
За периода
от 22.01.2014г. до 21.02.2014г. е изадена фактура № **********/23.02.2014г. за
отстъпка „50% месечен абонамент" за периода 31.01.2014 г. 21.02.2014 г. в
рамер на 3,48 лв., която към настоящия момент не е заплатена.
За периода от 22.02.2014г. до
21.03.2014г. на ответника е издадена фактура № **********/22.03.2014г. за
корекции за изискуема неустойка - допълнителни услуги със срочен договор в
размер на 44,58 лв. и неустойка „Максикол С" в размер на 150,68 лв. Общата
стойност на фактура Xs **********/22.03.2014г. е 195,26 лв., която към
настоящия момент не е заплатена.
В т.1 от Заявление/Договор с №
910904753910092013-28653851 от 10.09.2013г. ответникът се е задължил, че в
случай на виновно неизпълнение на задължения по договора от страна на абоната,
включително неплащане на дължими суми, преди изтичане на минималния срок на
договора, посочен в поле срок на договора, абонатът дължи неустойка в размер на
абонаментната цена без отстъпки за оставащите отчетни периоди от датата на
прекратяване до датата на изтичане на минималния срок.
Общият размер на незаплатените 5 /пет/
броя месечни фактури е в размер на 257,07 лв. /двеста петдесет и седем лева и
седем стотинки/, която сума представлява главница по фактури №
**********/22.11.201 Зг., № **********/22.12.2013г., № **********/22.01.2014г.,
№ **********/23.02.2014г. и № **********/22.03.2014г.
Относно акцесорният иск.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца
и сумата от 12,62 лв. /дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава, както следва:
14,98 лв. по
фактура № **********/22.11.2013г. за периода от 11.12.2013г. до 11.11.2016г.
• 3,14 лв. по фактура №
**********/22.12.2013г. за периода от 10.01.2014г.
до 11.11.2016г.
• 2,10 лв. по
фактура № **********/22.01.2014г. за периода от 10.02.2014г.
до 11.11.2016г.
• 1,11 лв. по
фактура № **********/23.02.2014г. за периода от 14.03.2014г.
до 11.11.2016г.
• 60,73 лв. по
фактура № **********/22.03.2014г. за периода от 10.04.2014г.
до 11.11.2016г.
До настоящият момент гореописаните суми
не били заплатени от ответника.
Поради неплащане на задълженията от
страна на ответника на 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД сключила Договор за прехвърляне на вземания със "СГ
Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по
всички гореизброени фактури.
"СГ Груп" ООД в качеството си
на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило
уведомление на С.И.И. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите.
На 12.05.2016г. "СГ Груп" ООД
прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на
"Булпойнт 2015" ЕООД.
"СГ Груп" ООД в качеството си
на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 12.05.2016г. е
уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 ГПК
като информацията за извършеното прехвърляне се съдържа и в заявлението по чл.410
от ГПК така и в заповедта за изпълнение изпратена до длъжника.
Законът не указвал формата и момента на
съобщаване. Длъжникът можел да противопостави своето възражение, че няма
надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си
на стария кредитор. В този смисъл е цитирано Определение № 987 от 18.07.2011 г,
на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г.о,ГК.
Предвид изложеното дружеството цесионер
било активно легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК
както и настоящия установителен иск по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Искането е на
основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 183, вр. чл. 200, вр.
чл. 79 ЗЗД да се постанови решение, с което да приемете за установено между
страните, че ответникът С.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на
„Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сума в размер 257,06 лв. /двеста петдесет и
седем лева и шест стотинки/, с включен в нея ДДС по месечни сметки №
**********/22.11.2013г., № **********/22.12.201 Зг., № **********/22.01.2014г.,
№ **********/23.02.2014г. и № **********/22.03.2014г., както и на основание чл.
422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, да се приеме за установено,
че С.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Струга" № 31, сумата в размер на 82,06 лв. /осемдесет и два лева и шест
стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от
горепосочените фактури до 11.11.2016г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор.
Оспорена е допустимостта на иска по
следните съображения:
Налице било разминаване между
основанието на вземането, посочени в заповедта за изпълнение и това, на което
се претендират сумите в настоящото производство. В Заповед № 3219 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.11.2016 г. по гр.д.5274/2016 г. по
описа на РС-Ст.Загора /както и в заявлението/ е посочено, че вземанията се
дължат от неизпълнение на задължение за плащане на телекомуникационни услуги,
за които от „БТК" ЕАД са издадени съответни фактури, като с договор от
12.05.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
„Булпойнт" ЕООД и БТК ЕАД, процесните вземани от длъжника са прехвърлени
от БТК ЕАД в полза на Булпойнт 2015 ЕООД. В Исковата молба се излагат
твърдения, че поради неплащане на задълженията към БТК ЕАД от страна на
ответника, на 29.05.2015 г същата компания е сключила договор за цесия със С.Г.
Груп, по силата на което последното дружеството е придобило вземанията по
посочените фактури.
На 12.05.2016 г. била извършена втора
цесия вече между С.Г. Груп -като цедент и „Булпойнт 2015"ЕООД- като цесионер,
в резултат на което ищецът придобил процесното вземане. Следователно, към
фактическия състав на претенцията, посочен в заявлението и заповедта, се
добавят нови обстоятелства, които не са включени в изпълнителното основание.
Договор за цесия между ищеца и „БТК" ЕАД от 12.05.2016 г. не съществува, а
именно това е посочено като основание в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебно установяване на вземане,
което е идентично със заявения в заповедното производство дълг. В този смисъл
след като предявения иск се различава по основание от заявеното пред съда в
заповедното производство, същия се явява недопустим поради липса на правен
интерес.
В случай, че се приеме иска за
допустим, заявява, че го оспорва изцяло по основание и размер, като
съображенията за това са следните:
Към исковата молба е приложен
Заявление/Договор №91090475391009302013-28653851, сключен на 10.09.2013 г.
между "БТК" ЕАД и ответницата, за срок от 24 месеца. Твърди се, че за
процесните периоди ответницата не била заплатила ползваните мобилни услуги,
което довело до неизпълнение на договора от нейна страна. Поради неплащане на
дължимите суми, на 29.05.2015 между „БТК"ЕАД, като цедент и „С.Г. Груп"ООД,
като цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентьт е
прехвърлил на цесионера вземания посочени в приложение №1.1. и 1.2, явяващи се
неразделна част от договора. Твърденията на ищеца в ИМ са, че процесните
вземания също били включени в този цесионен договор.
На 12.05.2016 г. „С.Г.Груп" ООД
сключва следващ договор за цесия с „Булпойнт 2015" ЕООД, по силата на
който ищецът бил придобил вземанията, описани в Приложение №1, в което под №237
фигурира името на ответницата, размер на задължение и номера на фактури.
Ищецът на общо основание следвало да
докаже съществуването на прехвърленото вземане, предвид оспорването на претенцията,
а именно: оспорва се твърдението, че мобилният оператор е доставил услугите по
заявление/договор №91090475391009302013-28653851, сключен на 10.09.2013;
оспорва изцяло автентичността и верността на приложените фактури.
От същите не можело да се установи
изправността на цедента по договор за услуги, а именно, че е предоставил
услугата през отчетния период, и че това е нейната цена. От фактурите не може
да се установи и факта, че ответникът действително е ползвал начислените услуги
и то на посочените в тях стойности, тъй като фактурите са едностранно съставени,
дори не са подписани, съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения и
няма данни да са подписани, приети и задължението да е признато по друг начин
от насрещната страна. Изрично възразяват и срещу дължимостта на начислената
неустойка по фактура №********** от 22.03.2014 г., тъй като по делото не са
приложени доказателства за предсрочно прекратяване на договора, за да е мислима
евентуална дължимост на неустойка при подобна хипотеза, каквато е посочена в
тази фактура, нито се излагат твърдения и се представят доказателства за нейния
размер, за начина на изчисляване и за периода на изчисляване.
Оспорват действителността и на цесиите
и правят възражение за нищожност и на двете цесии.
Цесията от „БТК" ЕАД към
„С.Г.Груп" ООД е недействителна поради това, че са прехвърлени
неопределени неиндивидуализирани вземания. Вярно е, че по цесионния договор е
предвидено да има приложение 1.1. и 1.2, но такива не били приложени към
исковата молба. При това положение било невъзможно да се формира извод дали
процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов надлежен
кредитор. С договор за цесия от 12.05.2016 г. С.Г. Груп е прехвърлило вземания,
описани в приложение 1, и в което фигурира и името на ответницата, но тъй като
липсват данни това вземане да е било прехвърлено на „С.Г.Груп"ООД от
„БТК"ЕАД няма начин да се направи извод , че процесното вземане е прехвърлено
на ищеца, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия от
29.05.2015 г. води до недействителност на цесията поради недействителност на
продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет-в
този смисъл е Решение №32 от 09.09.2009 г. на ВКС , т.д. 438/2009 г.- на II
т.о.,ТК. След като „С.Г. Груп" не е придобило вземане срещу ответника,
няма как да го прехвърли на ищеца.
При подписването на договора за цесия
между „БТК"ЕАД и „С.Г.Груп" ООД, цесионерът е бил представляван от
Станимир Бургаски, за който се предполага, че е подписал цесионния договор.
Същото лице, отново в ролята си на представляващ по упълномощаване
„С.Г.Груп"ООД е представлявал това дружество при подписване на договора за
цесия между „С.Г.Груп" ООД и „Булпойнт 2015" ЕООД. Сравнявайки двата
подписа, положени от името на това лице на двата договора, се установява видима
съществена разлика при изписването им. Оспорват автентичността на подписа
положен след „ЗА ЦЕСИОНЕРА" на последната страница на договор за цесия от
29.05.2015 г., както и автентичността на подписа положен след „ЦЕДЕНТ" в
края на договор аз цесия от 12.05.2016 г., като оспорват, че те са положени от
едно и също лице, а именно от Станимир Бургаски.
Оспорваме твърдението, че ответницата е
надлежно уведомена за двете извършени цесии. По делото липсват доказателства,
че приложените уведомления са достигнали до ответницата. Пълномощното, с което
изпълнителния директор на „БТК" ЕАД -Атанас Добрев, е упълномощил
„С.Г.Груп" ООД, като цесионер, да го представлява и да съобщи на длъжника
извършената цесия страда от порок, водещ до неговата недействителност-върху
пълномощното има два подписа- на Атанас Добрев и на Александър Грилихес, като
заверката е за лицето Александър Грилихес, доколкото може да се разчете от
представеното копие от пълномощно, заверено от Нотариус Татяна Малеева на
18.11.2015 г. Към тази дата лицето Ал.Грилихес не е имало качеството на
изпълнителен директор на „БТК" ЕАД. На другото представено пълномощно, с
което „С.Г.Груп" ООД , в качеството си на цедент по договор за цесия от
12.05.2016 г. е упълномощило „Булпойнт 2015" ЕООД да го представлява и да
съобщи на длъжника извършената цесия, липсва нотариална заверка. Оспорват
действителността и на двете посочени по-горе пълномощни. Липсата на валидно
упълномощаване, води до това, че извършените от цесионера уведомления не можели
да породят правните последици на цесията и ищецът не се явявал надлежен
кредитор и активно легитимира да води настоящия процес. Освен това не можело да
се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера „Булпойнт 2015"
ЕООД на ИМ пред съд, тъй като изричната разпоредба на чл.99 ал.З ЗЗД изисквала съобщението
да бъде извършено от цедента -Решение № 698/23.10.2008 г. на ВКС по т.д.
306/2008 г. II т.о ТК. Във връзка с последното, неоснователно е съображението
на ищеца, че цесията била съобщена на ответницата с подаването на Заявлението
по чл.410 ГПК. Заявлението не достига до длъжника. До последния достигнала
заповедта на Съда, която не изхожда от цедента или упълномощено от последния
лице, а е акт на Съда. Нещо повече тук в конкретния казус, и в заявлението, и в
заповедта по чл.410 от ГПК се съдържат твърдения за цесия между „БТК" ЕАД
и „Булпойнт 2015"ЕООД, каквато цесия не съществува. Ищецът черпи правата
си от цесия, сключена между него и „С.Г.Груп"ООД, като твърдения за това
не се съдържат в заявлението и заповедта по чл.410 ГПК.
Във връзка
изложените съображения и доводи, моли, да се постанови решение, с което да се
прекрати производството по делото поради недопустимост на исковата претенция
поради липса на правен интерес от предявяването и от ищеца, а в случай ,че се
намери същата за допустима да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предявен е
иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД и иск по
чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения с ответницата – Договор
за услуга, по която е престирал дължимото и размера на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже плащане.
Съдът
докладва постъпилата молба ведно с приложенията.
АДВ.
ХРИСТОВА: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам така представената
молба изцяло с наведените в нея твърдения и искания за приемане на доказателства.
Считам, че представените с тази молба доказателства са съществували към момента
на предявяване на исковата молба и искането им е преклудирано, поради което
моля да не се приемат. Практиката на ВКС и пълномощното да се приложат.
Поддържам искането си за прекратяване на делото поради недопустимост на иска и
претендирам разноски.
СЪДЪТ като
взе предвид становището на адвокат Христова и твърденията на ищцовата страна намира,
че следва да приложи настоящата молба и да приеме представените доказателства –
не е настъпила преклузия съгласно правилото на чл. 146 от ГПК, а представените
писмени доказателства са относими. Следва да приложи към делото представеното
пълномощно и списък с направени разноски, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото представеното с молбата
от 29.06.2017 г. извлечение рег.ин. 94-С-75/27.06.2017 година и два броя
пълномощни.
ПРИЛАГА по делото 3 бр. решения на ВКС, и договор за правна
помощ.
Предвид отправените възражения за
недопустимост на исковата претенция, СЪДЪТ намира, че следва да прекрати делото
поради неидентичност на предявения установителен иск и заявеното по ч.гр.д. №
5274/2016 г. по описа на Районен съд, гр.Стара Загора. В Заявлението по чл. 410
от ГПК и издадената Заповед за изпълнение като основание е отбелязано, че вземането
на „Булпойнт 2015“ ЕООД произтича от Договор за цесия от 12.05.2016 г. с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, а в исковото производство се
твърди, че прехвърлянето на вземанията е между „С.Г.Груп“ ООД и ищеца, поради
което съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1119/2017 г. по описа на Районен съд, гр.Стара
Загора.
ПРЕКРАТИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на
обжалване в седмодневен срок от днес за ответника и в същия срок от съобщението
за ищеца.
АДВ ХРИСТОВА: Моля да ни се присъдят
направените по делото разноски.
Предвид искането на адв. Христова и
отправеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, намира че
справедливият размер предвид правната и фактическа сложност на делото е
минималния размер от 300 лева, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Струга №31,
представляван от Георги Огнев Георгиев да заплати на С.И.И., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение адвокатско
възнаграждение.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,28 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: