№ 15483
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110146254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от *** срещу Г. В. В..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на трудово правоотношение с ответника, който заемал длъжността
„шофьор, товарен автомобил -международни превози“, което е прекратено със Заповед
№ **** г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово
правоотношение № ***** г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ вр.
чл. 187, т. 1 КТ, връчена на ответника на 23.09.2022 г. Сочи, че дисциплинарното
уволнение е по повод нарушение на трудовата дисциплина от страна на ответника,
който не се явява на работа в продължение на повече от два последователни работни
дни, считано от 01.08.2022 г., без да е получил разрешение от работодателя и да е
представил документ, оп***ващ отсъствието му. Излага доводи, че съгласно чл. 7 от
трудовия договор, срокът за предизвествие за прекратяване на трудовото
правоотношение е два месеца. Твърди, че в допълнително споразумение към договора,
сключено с ответника на 01.04.2022 г., е уговорено, че брутното му трудово
възнаграждение възлиза на 710 лева. С връчването на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е бил уведомен, че дължи
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, изчислено на база месечното брутно трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвествие, равняващо се на 1420 лева.
Твърди, че за процесното вземане разполага с издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9804/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в, срещу
която ответникът възразява. Съобразно изложеното е направено искане съда да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му на
стойност 1420 лева, представляващо обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното
1
изплащане на вземането. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, за което
сочи, че е прекратено по взаимно съгласив, като оспорва твърденията на ищеца
относно спазването на процедурата по чл. 193 КТ. Излага доводи за недействителност
на трудовия договор, обуславяща недължимостта на претендираното от ищеца вземане.
При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с насрещни
вземания, представляващи дължими от ищеца суми за неизползван платен годишен
отпуск и командировъчни. Съобразно изложеното е направено искане съд да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално да уважи направеното
възражение за прихващане. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържат
доводите за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 222, ал. 1 КТ. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираната сума е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по
чл. 415, ал. ГПК, поради което е допустими.
За основателността на предявения установителен иск в доказателствена тежест
на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, като заповедта за наложеното дисциплинарно
наказание да е влязла в сила; 2) размера на последното брутно трудово
възнаграждение на ответника; 3) срока на предизвестието.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесното вземане, както и положителните факти, на които
основава своите възражения, включително основание и размер на вземането, с което
прави искане да бъде извършено прихващане.
С оглед заявеното становище на ответника, с протоколно определение от
18.04.2024 г. /л. 53 от делото/, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството относно наличието на валидно трудово
правоотношение между тях въз основа на посочения в исковата молба трудов договор
№ ***** г. Видно от съдържанието на последния, ответникът е заемал длъжността
„шофьор на товарен автомобил – международни превози“, с код по НКПД: 83322006,
като трудовият договор е сключен като безсрочен. В чл. 7 е уговорено, че след
изтичане на срока за изпитване, който е шест месеца, срокът на предизвестие за
прекратяване е еднакъв и за двете страни и се равнява на два месеца.
Между страните не е спорно, че трудовото правоотношение, възникнало въз
основа на горепосочения трудов договор и е прекратено към датата на депозиране на
исковата молба. Този факт се установява и от приетата по делото справка - актуално
състояние на всички трудови договори на ответника от НАП към 20.09.2022 г. /л. 83/.
Спорно е основанието за прекратяване на същото. От ищеца се твърди, че е
прекратено въз основа на заповед № **** г. /л. 8/, считано от 20.09.2022 г., на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 КТ
2
ответникът дължи обезщетение за неспазено предизвестие в претендирания размер. В
депозирания писмен отговор ответникът твърди, че страните са постигнали съгласие
да прекратят взаимноотношенията си по трудовия договор по взаимно съгласие, като
ищецът е заявил, че сам ще оформи трудовата книжка.
След съвкупен анализ и преценка на приетите по делото писмени доказателства
и неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено, настоящият
съдебен състав приема, че по делото не е доказано от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, че процесното трудово правоотношение е прекратено поради
дисциплинарно уволнение на работника на сочените в исковата молба основания,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2 КТ ответникът не дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в претендирания размер.
Дисциплинарното наказание „уволнение" се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя, наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно, законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване
на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за
това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения. Целта на разпоредбата е да осигури протичане при условията на
обективност на дисциплинарното производство, което от своя страна е предпоставка за
вземане на решение от органа, осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи
дисциплинарно наказание и ако да – какъв да бъде неговият вид. Ето защо,
изслушването на обясненията на работника предпоставя, на първо място, обясненията
да са изискани в рамките на дисциплинарното производство, да за изискани обяснения
за извършването на конкретизирани по всички обективни признаци /време, място на
извършване и т. н./ вменени нарушения, да е даден подходящ срок за депозиране на
обяснения, както и същите да са достигнали до знанието на работодателя.
В процесния случай, за установяване на твърдяното основание за прекратяване
на процесното трудово правоотношение, от ищеца е представена заповед № **** г. /л.
8/ за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение, в която е посочено, че ответникът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, като не се е явил на работа повече от два последователни
работни дни, считано от 01.08.2022 г., включително и към датата на издаване на
заповедта, без да е получил разрешение от работодателя и без да е представил
оп***телен документ.
На първо място, съдът намира, че във връзка с твърдяното уволнение не се
установява да е спазено на изискването на изискването на чл. 193 КТ. Съгласно
посочената императивна разпоредба на КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В конкретния
случай от данните по делото не се установява от работника да са изискани писмени
обяснения, като съдържанието на евентуално изискани такива или причините за
невъзможността да бъдат получени не са обсъдени и в представената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от 20.09.2022 г.
На следващо място, не се установява и заповедта за уволнение от 20.09.2022 г.
да е била надлежно връчена на ответника преди получаването на исковата молба и
3
препис от приложените към нея писмени доказателства по реда на чл. 131 ГПК.
За да достигне до този извод, съдът съобрази датите и съдържанието на
представените с исковата молба заповед за налагане на дисциплинарно наказание от
20.09.2022 г., известие за доставяне от 23.09.2022 г. с подател ищеца /л. 9/, неозаглавен
документ от ищеца до ответника с дата 25.08.2022 г. /л. 13/ и известие за доставяне и
разписка за невръчени кница, изпратени от адв. Л. Б. /л. 16/.
В конкретния случай, съществено е, че от представеното известие за доставяне
на книжа /л. 9/, получени на 23.09.2022 г. от ответника, с подател ищеца, не става ясно
какво точно е съдържанието на изпратените документи. По-конкретно, не е ясно
дали са получени искания за даване на обяснения /в исковата молба се сочи, че ищецът
не се явявал на работа от 01.08.2022 г., изискани са обяснения на 25.08.2022 г. и е
дисциплинарно уволнен със заповед от 20.09.2022 г./, процесната уволнителна заповед
и/или други документи.
Предвид изложеното, съдът приема, че от ищеца не е доказано при условията на
пълно и главно доказване твърдяното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – дисциплинарно уволнение, обуславящо отговорност на работника
за плащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, поради което предявения положителен
установителен иск, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
За пълнота е необходимо да се посочи, че представените по делото известие за
доставяне и копие на писмо /л. 16/ не установяват относими по делото факти, тъй като
от една страна са с подател трето неучастващо по делото лице – адв. Л. Б., а от друга
страна, от същите не става ясно какво е съдържанието на изпратените документи.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, съдът
не дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за прихващане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, който претендира такива в общ размер на 950 лв., от които 150 лв. – депозит
за вещо лице, и 800 лв. – адвокатски хонорар, плащането в брой на който е доказано по
делото, видно от представения договор за правно обслужване от 04.10.2023 г. /л. 124/.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че релевираното от
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, пради което размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъд намален до сума в размер на 450 лв. С
оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за признаване на
установено, че Г. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул. „***“
***, дължи на ***, ЕИК ****, със седалище с. *** и адрес на управление: ****, сума в
размер на 1 420 лв., представляваща главница за дължимо обезщетение по чл. 221, ал.
2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /2
месеца/ във връзка със заповед № **** г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на трудото правоотношение между страните по трудов
4
договор № ***** г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9804/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171. състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ***, ЕИК ****, със седалище с. ***
и адрес на управление: ****, да плати на Г. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
град София, бул. „***“ ***, сума в размер на 600 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5