Решение по дело №12732/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  26.11.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Божидар Стаевски

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12732 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.08.2020 г. по гр.д. № 56219/17 г., СРС, ІІІ ГО, 150 с-в е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“ срещу П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, искове, че П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕЕН ********** дължат солидарно на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3257,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2012г. за месечни вноски с настъпил падеж в периода от 20.07.2018г. до 20.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.02.2017г. до окончателното й изплащане, и сума в размер на 10,93 лева- неустойка за забава за периода от 20.09.2016г. до 14.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 9249/2017г. по описа на СРС, 150ти състав, като е отхвърлил  исковете чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над уважения размер от 3257,56 лева до пълния предявен размер от 8630,15 лева, исковете по чл. 92 от ЗЗД за разликата над сумата от 10,93 лева до пълния предявен размер от 226 лева и исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 132,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 20.09.2016г. до 19.12.2016г. Осъдил е П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да заплатят „Р.Б." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 223,78 лева, представляваща разноски в исковото производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 119.91 лева - разноски в заповедното производство. Осъдил е  „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, да заплати, на П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 127,28 лева., представляваща разноски за заплатен депозит за вещо лице и сума в размер на по 509,10 лева-адвокатско възнаграждение

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и Прокуриста М.  П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.в частта, в която съдът е отхвърлил исковете чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5 372,59 лв., представляваща разликата над уважения размер от 3257,56 лева до пълния предявен размер от 8630,15 лева, исковете по чл.92 ЗЗД за сумата от 215, 07 лв., представляваща разликата над сумата от 10,93 лева до пълния предявен размер от 226 лева с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпването на  предсрочната изискуемост на вземанията му. Фактическото получаване на уведомлението от ответника не е осъществено  поради неговото бездействие, а кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяването му, упражнявайки правомощието си да обяви предсрочна изискуемост. В договора е предвидена уговорка съгласно чл.12.9, че изявленията в писмена форма ще се считат получени, ако стигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Тази договорка е действителна и не е неравноправна, както е  приел  СРС, защото нейната цел е да се защитят интересите на банката в случай на недобросъвестно поведение на страната, която се укрива и поставя в невъзможност другата страна да упражни права, за които е необходимо уведомяване. Ето защо счита, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост съгласно оформянето на обратната разписка от длъжностното лице пощенски служител.

С оглед указанията на ВКС в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, във въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане на ССЕ пред въззивната инстанция, която да отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на непогасените задължения на длъжника по Договора за потребителски кредит към датата на изготвяне на заключението пред възивната инстанция, разделени на: 1. усвоена и непогасена главница, в това число редовно изискуема главница /редовно падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост/, 2. начислена редовна/възнаградителна/ лихва-редовно изискуема възнаградителна лихва/ 3. начислена наказателна лихва /за забава/-редовно изискуема наказателна лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени частично обжалваното такова, да се произнесе по същество на спора, като с решението се установи със сила на присъдено нещо спрямо въззиваемите П.П. и Р.С.-П. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца за главница, лихви, такси, комисионни, надлежно падежирали в исковия процес, а именно: за сумата от 5 372,59 лв. главница, представляваща разликата над уважения размер от 3257,56 лева до пълния предявен размер от 8630,15 лева, за сумата от 215, 07 лв. наказателна лихва, представляваща разликата над сумата от 10,93 лева до пълния предявен размер от 226 лева. Претендира разноски в настоящето производство/ за държавна такса, депозити за вещи лица, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Претендира присъждане на разноските и пред първата инстанция, изчислени по съразмерност с атакуваната част от решението.

Въззиваемите П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, чрез пълномощника им по делото адвокат М.И.П. от САК, с адрес ***, офис 1 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК******** срещу П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН ********** за  признаване в отношенията между страните, че ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следните суми: 8 630,15 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2012г., от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 284,69 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 8 345,46 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-15.02.2017г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 132,65 лева- възнаградителна лихва за период от 20.09.2016г. до 19.12.2016г. и сума в размер на 226 лева - неустойка за забава за периода от 20.09.2016г. до 14.02.2017г.

Ищецът „Р.Б.“ ЕАД твърди, че на 05.04.2012г. между него като кредитодател и ответника-главен длъжник П.П., като кредитополучател и солидарния длъжник в лицето на втория ответник по делото-Р.С.-П., бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който била отпусната сума в размер на 13 338,13 лв., като кредитът е напълно усвоен на 09.04.2012г. Съгласно чл. 1 от договора, крайният срок за погасяване на дължимото по кредита е 20.03,2022г., а според чл. 4 на договора кредитът е лихвоносен при дължима през първите 12 месеца фиксирана годишна лихва в размер на 9,50 %, а след това лихвата е в размер на 6-месечен SOFIBOR (размерът е определен за 27.02.2013г. - чл.4.2 от договора) + 5,923 % надбавка. Страните определили отнапред и обезщетението за забава-неустойка в размер на 10 пункта над дължимата редовна лихва- чл. 4.6. от договора. На основание чл.9.2. от договора за кредит при неизпълнение, ищецът има право да обяви всички суми за предсрочно изискуеми и в тази връзка се твърди, че кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски, падежирали на: 20.09.2016г.; 20.10.2016г.; 20.11.2016г.; 20.12.2016г. Поради неизпълнение от страна на ответниците предсрочната изискуемост била обявена на ответника П. с писмо № ИЗХ-001-150345 и изх. № ИЗХ-001-150356, а на солидарния длъжник П. - чрез изпращане на писмо № ИЗХ-001-150345 и изх. № ИЗХ-001-150357. Счита се, че писмата са  надлежно получени от ответниците по аргумент от чл.12.9 от договора, доколкото са били изпратени до адреса на ответниците, посочен в договора, но пратките са останали непотърсени видно от обратните разписки. Сочи се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по процесния договор за кредит са осчетоводени на 20.12.2016г. Предвид гореизложеното, ищцовото дружество се моли да му бъдат присъдени претендираните суми, както и сторените в разноски в заповедното и исковото производство.

Ответниците П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П. оспорват исковете.

По делото е безспорно установено, че на 05.04.2012 г. между „Р.Б.“ ЕАД като кредитодател и П.  М.П., като кредитополучател и съдлъжника Р.С.-П., бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който била отпусната сума в размер на 13 338,13 лв., като кредитът е напълно усвоен на 09.04.2012г. В договора подробно са посочени неговите параметри.

С писмо изх.№ ИЗХ-001-150355/05.12.2016г., адресирано до Р.П., от името на банката било направено изявление, че за периода от 19.07.2016г. до 05.12.2016г. нито кредитополучателят, нито тя са платили дължимите към банката месечни задължения в необходимия размер. Банката е посочила, че ответниците са в просрочие за дължими главници и лихви, което представлява неизпълнение, като е  заявила, че се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Към 05.12.2016г. задълженията на ответниците са били в размер на 9036,64 лева, в това число 8844,17 лева - главница и 192,47 лева- лихва. По делото е депозирана разписка, с отбелязване, че пратката не е потърсена. Направени са отбелязвания на гърба на разписката за извършени две посещения - 07.12.2016г. и на 16.12.2016г„ поради което писмото е било върнато на банката на 27.12.2016г. В същия смисъл са и отбелязванията за изпратеното до ответника П. писмо е изх.№ ИЗХ-001-150354/05.12.2016г. На 05.12.2016г. до двамата ответници са били изпратени още две писма със същото съдържание съответно с изх.№ ИЗХ-001- 150356 и изх.№ ИЗХ-001 -150357, като от представените разписки е видно, че те отново са останали непотърсени, като посещения на адреса са били извършени на 07.12.2016г. и на 20.12.2016г.

По делото са приети представени от ответниците вносни бележки за извършени плащания и извлечения от банковата сметка на П.П., от които е видно, че ответниците са извършвали плащания по кредита, които документи са били проверени от вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза/ ССЕ/. Според ССЕ, банката заверила сметката на П. на 09.04.2012 г. със сумата от 13 338,13 лева, с което кредитът е бил усвоен изцяло. Към 15.02.2017г, размерът на изискуемата главница по вноски с настъпил падеж, начислени за периода от 20.09.2016г. до 20.12.2016г. се равнява на 394.81 лева, а размерът на просрочените по месечните вноски за същия период възнаградителна лихва се равнява на 132,65 лева. Предсрочно изискуемите суми за главница са в размер на 8630,15 лева към 20.12.2016г., а дължимата наказателна лихва начислена за периода от 20.09.2016г. до 14.02.2017г. е съответно в общ размер 226 лева или общият размер на дължимите по процесиня договор за кредит суми е 8988.80 лева. Видно от представената от вещото лица таблица към отговора на задача № 2 ответниците са извършвали почти ежемесечно плащания по кредита, но същите не са били достатъчни да погасят задълженията за дължимите погасителни месечни вноски за съответния месец и лихви.

След депозиране от банката на заявление за издаване на заповед за изпълнение ответниците са продължили да погасяват задълженията си по процесния договор за кредит, като от тях са извършени плащания в периода от 29.03.2017г. до 31.01.2020г. в общ размер на 5040 лева, от които за погасяване на процесиите задължения са отнесени суми в общ размер на 3276,32 лева, а за погасяване на задължения по другия сключен между ищеца и ответника П. договор - договор за кредитна карта - 1763.68 лева. Видно от представената от вещото лица таблица към задача № 4 е, че със заплатените след 15.02.2017г. суми са погасени задължения в размер на 625.21 лева - съдебни разноски по кредита, 2292.46 лева - законна лихва и 358.65 лева - изискуеми лихви. Вещото лице е дало вариант за изчисляване задълженията на ответниците ако  предсрочната изискуемост не е обявена, като е посочило, че към 20.06.2020 г. непогасени са останали вземания в общ размер от 3119,76 лв. за главница и 589,72 лв. възнаградителна лихва, или общо 3709,48 лв., както и наказателна лихва в размер на 486,74 лв., начислена за периода от 20.06.2018 г. върху неплатените вноски от 20.08.2018 г. до момента.

От правна страна:

Предвид изложеното във въззивната жалба, настоящата инстанция следва да отговори на въпроса дали ищецът е доказал настъпването на  предсрочната изискуемост на вземанията му по процесния договор.

Съгласно договора, между страните е бил уговорен срок, в който е следвало да бъде погасено задължението по договора за кредит-до 20.03.2022г., който срок и  при съобразяване правилата на чл.235, ал.3 ГПК не е настъпил и във въззивната фаза на производството. В договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост, но съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика, ДПК, като съдържащ  клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление да е достигнало до длъжника.

Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е допустимо при предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.  Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно чл. 235, а. 3 ГПК.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото  производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено и на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми - виж например Решение № 86 от 27.10.2020 год. на ВКС по т.дело № 2118/2019 год., I т. о., ТК.

Настоящата инстанция  приема, че в разглеждания случай, към    29.05.2019 год. на ответниците са били връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, чрез пълномощника им по делото, като  обективните предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени.

Другият спорен между страните въпрос е свързан с размера на дължимата главница. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

СРС се е произнесъл по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове, като е уважил същите само за вземанията, чийто падеж е настъпил към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Съдът е уважил установителния иск по чл.422 от ГПК за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо-като в случая това е била датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд-29.07.2020 г., като е  приел, че този размер е 3257,56 лв. главница, като е  приспаднал и заплатените суми.

Във връзка с указанията на ВКС в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и на основание чл.235, ал.3 ГПК въззивната инстанция следва да установи размера на падежиралите вноски към датата на съдебното заседание, проведено на 05.10.2021 г., отложено няколкократно поради което исканата ССЕ е била допусната с така поставените въпроси и приета по делото. След извършване на съответното изчисление, и въз основа на приетата ССЕ, СГС установява, че неплатената главница от 20.08.2020 г. до 20.04.2021 г. е в размер на 1272, 90 лв. Към тази сума следва да се прибави сумата от 1641,46 лв., представляваща неплатена непадежирала главница, според ССЕ, при което се получава 2 914, 36 лв.

Ето защо, решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която искът по отношение на главницата е отхвърлен като неоснователен за разликата над 2 914, 36 лв. до размера от  5 372,59 лв. главница /разликата между  предявения иск за 8 630,15 лв. и уважения размер от 3 257,56 лв./, т.е. за сумата от 2458,23 лв./, която претенция подлежи на уважаване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Относно наказателните лихви. Според заключението на  първоначалната експертиза, банката е начислила наказателни лихви в размер на 226 лв., от които 215,07 лв. върху предсрочно изискуемата главница и 10,93 лв. върху непогасените към 2012.2016 г. задължения по договора. Предвид приетото от въззивнати инстанция, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода на съдебното производство, наказателната лихва следва да бъде изчислена за периода от 20.09.2016 г. до 14.02.2017 г. и възлиза на претендирана сума от 226 лв.

Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта в която, съдът е отхвърлил исковете по чл.92 от ЗЗД за разликата над сумата от 10,93 лв. до пълния предявен размер от 226 лв., или за сумата от 215,07 лв.

Променя се и размера на присъдените разноски.

За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 615,43 лв., които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 436,95 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени да доплатят разноски за исковото производство в размер още на 213,17 лв.

За заповедното производство ищецът е направил разноски от общо 329,78 лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 234,14 лв., поради което ответниците следва да доплатят още 114,23 лв. разноски за заповедното производство.

Ответниците са направили разноски за исковото производство в размер общо на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение, които и съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 464 лв. общо или по 232 лв. за всеки. Решението следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски за ответниците за сумата над по 232 лв. до присъдените по 509,10 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските за заплатен депозит за вещо лице са в размер на 58 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Решението следва да бъде отменено в частта, в която са  присъдени разноски за депозит на вещо лице за сумата над 58 лв. до присъдената сума от 127,28 лв.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

В необжалваната част, решението е влязло в сила.

За настоящата инстанция въззивникът /ищец е направил разноски в общ размер от 461,75 лв., в които се включват разноски за заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за допуснатата и приета ССЕ, които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 327,84 лв., платими от въззиваемите /ответници.

За въззивната инстанция пълномощникът на въззиваемите/ответници  претендира  присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като такова му се следва в размер по 226 лв. за всеки от ответниците, съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ решение от 19.08.2020 г. по гр.д. № 56219/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 150 състав в частта в която съдът е отхвърлил исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над 2 914, 36 лв. до размера от 5 372,59 лв. главница /разликата между  предявения иск за 8 630,15 лв. и уважения размер от 3 257,56 лв./, т.е. за сумата от 2458,23 лв./, която претенция подлежи на уважаване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, в частта, в която съдът е отхвърлил исковете по чл.92 от ЗЗД за разликата над сумата от 10,93 лв. до пълния предявен размер от 226 лв., или за сумата от 215,07 лв., в частта, в която са присъдени разноски за ответниците за сумата над по 232 лв. до присъдените по 509,10 лв. за адвокатско възнаграждение и за сумата над 58 лв. до присъдената сума от 127,28 лв. за депозит за вещо лице, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“ срещу П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, искове, че П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕЕН ********** дължат солидарно на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата от още 2 914, 36 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2012г. за месечни вноски с настъпил падеж в периода от 20.07.2020г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на още 215,07 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 20.09.2016г. до 14.02.2017г.,

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, чрез пълномощника им по делото адвокат М.И.П. от САК, с адрес ***, офис 1 да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и Прокуриста М. П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.направените разноски за първата инстанция в размер на още на 213,17 лв., а за заповедното производство в  размер на още 114,23 лв.

ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН ********** и Р.С.С.-П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, чрез пълномощника им по делото адвокат М.И.П. от САК, с адрес ***, офис 1 да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и Прокуриста М. П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.направените разноски за въззивната инстанция в  размер на 327,84 лв.

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.2000“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и Прокуриста М. П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.да заплатят на пълномощника на въззиваемите/ответници адвокат М.И.П. от САК, с адрес ***, офис 1 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер по 226 лв.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.