№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 26. 11. 2020 г., в състав :
Председател: Красимир Кипров Членове : Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 1875 по описа на съда за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по касационна жалба на И.П.Т., против
решение № 1017 / 13.07.2020 г. по НАХД № 2397/2020 г. по описа на ВРС, в частта му с която
е потвърдено издаденото от началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР- Варна НП № 20-0819-001532/14.05.2020 год. и Т. е
осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,22
лв. С изложени в уточняващата молба с.д.
13820/6.11.2020 г. на служебния защитник адв. А. доводи за допуснати от ВРС нарушения на материалния закон и съществени процесуални
нарушения при потвърждаване на НП в частта му по пункт първи – глоба в размер
на 50 лв. на основание чл.183,ал.4,т.6
от ЗДвП , пункт трети – глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП и пункт
четвърти – глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП , се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат А..
Ответникът ОДМВР-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Л.-А. депозира
писмени бележки с.д. 14342 /17.11.2020 г., с които изразява становище за
оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка
на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК
проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е основателна.
Обжалваната част на въззивното
решение касае пунктове 1, 3 и 4 от НП – последното е отменено в пункт 2 отнасящ
се за глобата в размер на 20 лв., наложена на основание чл.185 от ЗДвП, поради
което в тази му част същото не е предмет на касационния контрол. С пункт 1 е наложена на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.104а от ЗДвП – водачът Т. използва мобилен телефон по време на
управление на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, в гр. Варна по бул. „Република“, на 17.04.2020 г. около 13.50 ч. , без устройство позволяващо
ползване на телефона без участие на ръцете.
С пункт 3 е наложена на основание чл.183, ал.1 ,т.1, пр.1 от ЗДвП глоба
в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ,ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория. С пункт 4 е
наложена на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10
лв. за нарушение по чл.100, ал.1 ,т.1 от ЗДвП - водачът не носи контролния талон
към свидетелството за управление.
При потвърждаване на НП, районният
съд е посочил в
мотивите си, че приел за установени изложените в НП
факти въз основа на приложените в преписката писмени доказателства и събраните
в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, но извършената
от касационната инстанция проверка констатира, че гласни доказателства не са
били събирани – призованият свидетел С. е бил заличен след неявяването му в
съдебно заседание. Като писмени доказателства съдът е посочил приложените в
преписката 2 бр. докладни записки от
8.05.2020 г. на мл. инспекторите С. и Т..
Въпросните докладни записки нямат
характера на писмени доказателства – те не съдържат изложение на фактически данни
даващи информация за описаните в АУАН и НП обстоятелства по визираните адм. нарушения , а единствено
установяват факта за наличието на съставен АУАН. Същевременно, видно е било от
съдържанието на въззивната жалба, че наказаното лице е оспорвало фактическите
констатации, включително тези отнасящи се за потвърдените пунктове от НП. Извършеното
при тези обстоятелства произнасяне на съда при липсата и на събрани гласни
доказателства е в нарушение на регламентирания с чл.13 от НПК принцип за
разкриване на обективната истина, субсидиарно приложим на основание чл.84 от ЗАНН. Независимо, че съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове се
ползват с доказателствена сила, то при релевираното с жалбата оспорване на фактите въззивният съд е бил длъжен да укаже на
жалбоподателя съществуващата за него доказателствена тежест за установяване на
противното или сам да събере съгласно чл.107,ал.2,пр.2 от НПК необходимите за разкриване
на обективната истина доказателства. В
случая ВРС не е направил нито едното, нито другото, при което произнасяйки се без да е събрал каквито и да било доказателства, въззивният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила – правото на защита на наказаното
лице е било ограничено след като изложената от него теза е останала
непроверена. Налице е по тези съображения касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 във вр. с ал.3, т.1 от НПК
за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС. При новото разглеждане съдът следва да събере всички относими
доказателства за проверка на всички
спорни обстоятелства, какъвто е смисъл на въззивният процес . По приложението на материалния закон съдът
следва да съобрази, че нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП обективира само едно
деяние на което следва да съответства едно адм. наказание – независимо, че е
свързано с двата документа, регламентираното в нормата задължение по отношение
на тях е едно – видно е, че за останалите документи, задълженията са
регламентирани в отделни точки от нормата.
При този изход от делото,
въпросът с разноските следва да бъде решен при новото му разглеждане съгласно
чл.226 ,ал.3 от АПК.
Предвид изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1017 / 13.07.2020 г. по НАХД № 2397 /2020 г. по описа на ВРС в частта му , с която са потвърдени пункт първи,
пункт трети и пункт четвърти от НП №
20-0819-001532/ 14.05.2020 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна и И.П.Т.
е осъден да заплати на ОДМВР- Варна сумата от 62,22 лв. за разноски по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона. .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :