Решение по дело №2068/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от допк.

Образувано е по жалба на К. Г. Т., [ЕГН], от [населено място] против Решение №397/09.09.2024 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ - [област] при ЦУ на НАП, с което е потвърден като законосъобразен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № ПО-16001624039966-004-001/11.07.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [област].

В жалбата се оспорват констатациите на административния орган, по отношение приложението на чл.98 ал.1 от КСО, като се сочи, че в закона не е предвидено никъде да се издава разпореждане по основание сочения текст, в което да са посочени конкретни подлежащи на възстановяване надвнесени вноски. Счита, че стажът за периода 01.11.1995 г. – 01.04.1996 г. е бил наличен към момента на подаване на заявлението, поради което неправилно от страна на административният орган е приел, че това е нововъзникнал след пенсионирането стаж. Счита, че внесените от нея осигурителни вноски по чл.9а от КСО следва да бъдат възстановени на основание чл.45 ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, алтернативно, да се отмени решението и въпросът да се реши по същество. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата по доводи, изложени в представените по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата- директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Я., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди като законосъобразен и правилен атакувания акт за прихващане или възстановяване по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на обжалване е Акт за прихващане или възстановяване № ПО-16001624039966-004-001/11.07.2024 г., издаден от М. Н. Ч., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - [област], с който е отказано възстановяване на К. Т. на внесени вноски за ДОО, на основание чл.9а от в размер на 721.64 лв. за недостигащ осигурителен стаж от 05 м. 04 д.,тъй като не са налице основания за възстановяването им.

Така издаденият АПВ е връчен на жалбоподателя Т. на 11.07.2024 г. по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, представляващо неразделна част от акта.

Недоволна от така издадения й акт, К. Т. обжалва същия пред директора на Д "ОДОП" – [област]. Последният, обсъждайки доводите наведени в жалбата, е счел същите за неоснователни и с оспореното пред настоящата инстанция решение е потвърдил като законосъобразен АПВ от 11.07.2024 г. Така постановеното решение е съобщено на Т. на 10.09.2024 г. по електронен път. Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана чрез органа на 10.09.2024 г.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобразно събраните в производството доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На оспорващата с разпореждане [номер]/07.02.2023 г. (л.99) с начална дата 01.11.2022 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9а ал.2 от КСО, след като на 23.01.2023 г. Т. е внесла осигурителни вноски за ДОО в размер на 721.64 лв., за недостигащ осигурителен стаж от 05 м. 04 д.

По съдебен ред, с Решение № 302.01.2024 г. по в. гр. д. № 2632/2023 г. по описа Пловдивски окръжен съд, на последната е признат осигурителен стаж по §9 от ПРЗ на КСО за периода 01.11.1995 г. – 01.04.1996 г.

На 22.03.2024 г. жалбоподателят подава искане за възстановяване и прихващане с вх. № 1600И1763698, с което претендира възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски за ДОО в размер на 702.90 лв. Органът по приходите е установил, че К. Т. е подала декларация обр. № 8 с вх. № 16523200248557/23.01.2023 г., по която са заплатени осигурителните вноски за ДОО на основание чл.9а от КСО в размер на 721.64 лв., но в ДОС на лицето липсват надвнесени суми.

От органите по приходите, при извършената проверка, обективирана с Протокол № ПО – 16001624046216-073-001/11.07.2024 г., е осъществена кореспонденция между ТП на НОИ и ТД на НАП – [област], при която е установено, че сумата от 702.90 лв. не подлежи на възстановяване, тъй като липсват основанията на чл.129 от ДОПК. В хода на проверката са изискани документи от К. Т. и от ТП на НОИ – [област], доказващи основанието за възстановяване на сумата от 702.90 лв.

От контролния орган са представени копия от издадените на лицето разпореждания: № ********** 1229 111869/10894/11.07.2022 г. за отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лице с намалена работоспособност по чл.74 ал.1 от КСО; № ********** 01052 113419/10567/08.02.2023 г. за отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО; № ********** 01168/04.05.2023 г. за преизчислена служебно пенсия от 01.04.2023 г. по чл.102 ал.1 т.1, ал.2 и ал.5 от КСО; №15231088259/30.06.2023 г. за преизчислена пенсия от 01.07.2023 г. и № ********** 01146 113799/108165/24.04.2024 г. за изменена пенсия за осигурителен стаж и възраст по съдебен ред от 5 месеца, пожизнено по чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО, с което разпореждане на лицето е определен действителен размер на пенсията от 523.04 лева. В резултат на извършената проверка, събраните доказателства и кореспонденцията с ТП на НОИ – [област], е прието, че сумата от 702.90 лв. не подлежи на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК, за което е издаден и оспореният в настоящото производство АПД от 11.07.2024г.. За да потвърди този акт, решаващият орган е изложил подробно нормативната уредба,регулираща този вид финансови отношения, анализирал е отново всички събрани по административната преписка доказателства и е възприел изцяло мотивите на органа по приходите, издал АПВ.

В хода на съдебното производство към делото са приложени доказателства, представени от жалбоподателя (л.67 – л.85).

При така установеното от фактическа страна, като прецени приобщените в производството доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл.156 ал.1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК и, като такава, е процесуално допустима.

Съгласно чл.160 ал.2, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая, акта за прихващане или възстановяване), като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка, настоящият състав намира,че обжалваният АПВ е издаден от орган по приходите, на основание чл.129 от ДОПК, след извършена проверка. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в установената от закона писмена форма за валидност.

Производството е започнало във връзка с подадено от жалбоподателя К. Т. искане за прихващане или възстановяване на сумата 702.90 лв., представляваща внесени осигурителни вноски по реда на чл.129 ал.1 от ДОПК, заведено с вх.№ 1600И01763698/22.03.2024 г. на ТД на НАП - [област].

Във връзка с така подаденото искане е разпоредено извършване на проверка на орган по приходите като резултатите от тази проверка са обективирани в издадения оспорван АПВ от 11.07.2024 г.

По същество спорът се свежда до това дали въпросната сума 702.90 лв. представлява сума, която е недължимо платена от жалбоподателя и, като такава, следва ли да бъде възстановена. Няма спор, че сумата 721.40 лв. е внесена от К. Т. на 23.01.2023 г., и че с така внесената сума жалбоподателят си е "закупил" осигурителен стаж в размер на 5 месеца и 4 дни, който стаж не й е достигал към датата на подаване на заявлението – 01.11.2022 г.

Безспорно е установено, че с разпореждане [номер] 01052 113419/105697/08.02.2023 г., издадено от ТП на НОИ – [област] на К. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено на основание чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9а ал.2 от КСО, считано 01.11.2022 г.

Внимателният анализ на събраните доказателства налага извода, че въпросният липсващ осигурителен стаж на лицето за времето от 01.11.1995 г. – 01.04.1996 г., за което то е заплатил въпросната сума, представляваща внесени осигурителни вноски е зачетен при отпускането на пенсията, поради което няма основание така внесената сума да му бъде възстановена като недължимо платена. Впрочем няма спор, че спорната сума, за която се претендира възстановяване като недължимо платена, е внесена през 2023 г. при действието на §9, ал.2 от КСО в редакцията му към момента на внасяне на осигурителните вноски, съобразно която, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68 ал.1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Спазвайки стриктно основните принципи на производството-добросъвестност, истинност, обективност, служебно начало, визирани в чл. 3,5 и 6 от ДОПК, административният орган събира всички относими доказателства, направил е необходимото, за да установи дали действително са налице, визираните в закона предпоставки, за да бъде възстановена на Т. въпросната сума като недължимо платена.

Или иначе казано, от съдържащите се по преписката материали по издаване на оспорения акт – уведомително писмо с изх. № 2170-15-545#6/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – [област] до К. Г. Т., по категоричен и недвусмислен начин се установява, че на жалбоподателя действително не му достига осигурителен стаж от 05 м. 04 д., и за което и е заплатила осигурителни вноски, за да й бъде зачетен като осигурителен стаж на основание §9 ал.2 от ПЗР на КСО от трета категория при пенсионирането му, именно на това основание, а не на друго основание.

Няма спор и, че през 2023 г. пенсията на лицето е преизчислявана на два пъти (от 08.02.2023 г. и от 01.07.2023 г.), а Решение № 3 по въз. гр. д. № 2632/2023 г. на ПОС е постановено на 02.01.2024 г. и е влязло в сила на 20.03.2024 г., т.е. след датата на издаване на последното разпореждане за преизчисляване на пенсията – това от 01.07.2023 г. С разпореждане [номер] 01146 113799/24.04.2024 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст на К. Т. е изменена, като е взет предвид и установения трудов стаж по съдебен ред от 5 месеца, пожизнено на основание чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО.

Следователно няма нито дублиран осигурителен стаж, т.е период от време, което е зачетено като осигурителен стаж, и за което два пъти са платени дължимите осигурителни вноски, нито пък този стаж да не е бил зачетен като осигурителен такъв и да не е взет предвид при отпускане на пенсия. Именно поради това, че липсва "двойно осигуряване" или дублиран осигурителен стаж и поради това, че въпросният стаж е зачетен при пенсиониране ТП на НОИ - [област] е отказано възстановяване на недължимо платени суми за осигурителен стаж. Реално жалбоподателят се е ползвал от така внесената сума и същата се явява дължимо платена, доколкото въз основа на нея, й е зачетен осигурителен стаж за времето за което не е притежавала надлежен документ – 01.11.1995 г. – 01.04.1996 г.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времето по чл.9а ал.1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл.9а ал.4 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. За да бъде зачетен този осигурителен стаж се изисква да бъде издадено удостоверение по образец от ТП на НОИ въз основа на диплом за завършено образование, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението.Такъв документ удостоверяващ това време като осигурителен стаж на жалбоподателя е именно декларация образец № 8 с вх. № 165232300248557/23.01.2023 г., във връзка с която е инициирана и проверката са установяване на обстоятелството на внасяне на процесната сума от 721.40 лв. за липсващите 05 м. 04 д. осигурителен стаж на лицето. Единствената хипотеза, при която сумата за "закупуване" на осигурителен стаж може да бъде възстановена и се явява недължимо платена е, когато при отпускане на пенсия осигурителния стаж за този период не е зачетен въз основа на така представеното удостоверение по образец и внасянето на конкретна сума, представляваща осигурителни вноски, а на друго основание. В рамките на настоящето производство, а и в хода на административното производство не се ангажираха доказателства, които да дадат основание да бъде направен обоснован и логичен извод, че за този период осигурителният стаж на жалбоподателя при отпускане на пенсия е бил зачетен на друго основание, различно от това по чл.45 от НПОС. Именно липсата на доказателства за наличие на друго основание за зачитане на това време за осигурителен стаж при отпускане на пенсия на Т. е и основанието на ТП на НОИ – [област] да издаде оспореният в настоящото съдебно производство АПВ от 11.07.2024 г.

Следователно, така платената сума е дължимо платена от жалбоподателя и не подлежи на възстановяване, тъй като времето, за което Т. не е разполагала с документи за осигурителен стаж за периода от 01.11.1995 г. до 01.04.1996 г., е зачетен като осигурителен стаж при пенсионирането й. В противен случай, същата не би могла да се пенсионира при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО.

В тази връзка, опровергано от доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че закупеният от нее осигурителен стаж не е бил зачетен при изчисляването на общия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия. От уведомително писмо изх. № 2170-15-545#6/23.12.2022 г., самото разпореждане за отпускане на пенсия - № 60080704510 01052 1134189/08.02.2022 г., от допълнително приобщената справка за трудовия стаж на К. Т., е видно че процесният закупен осигурителен стаж от 05 м. трета категория е зачетен при изчисляване на осигурителния стаж на лицето за отпускане на пенсия.След като стажът е зачетен, то сумата за заплащане на осигурителни вноски за този период не е недължимо платена и не подлежи на възстановяване.

Некоректно е позоваването на жалбоподателя на нормата на чл.45а ал.3 от НПОС в редакцията й, приложима към датата на отпускане на пенсия. Съобразно посочената правна разпоредба, времето, за което са внесени осигурителни вноски, се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Вероятно последната е имала предвид, разпоредбата на чл.45а ал. от НПОС в сила от в сила от 27.02.2024 г.), която гласи, че времето, за което са внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО или по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се зачита за осигурителен стаж. За това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл.98 ал.1 от КСО. Акцентът в случая е, че, за да може да бъде претендирано възстановяване на суми и същите да са неоснователно внесени, те да са за период по-дълъг от изискващия се за придобиване право на пенсия. В случая се касае за вноски за време, което е зачетено за трудов стаж при отпускане на пенсия и за период, който не е по-дълъг от този изискващ се за отпускане на пенсия, т.е целеният от жалбоподателя правен резултат чрез внасянето на определена сума, представляваща осигурителни вноски, чрез които си "закупува"осигурителен стаж е постигната, тъй като целия период, за който са внесени осигурителни вноски е бил зачетен като осигурителен стаж при отпускане на пенсия. Следователно, сумата е внесена дължимо и на валидно правно основание, а резултатите от внасянето на тази сума са реализирани, доколкото целия закупен осигурителен стаж е бил зачетен от компетентния орган при отпускане на пенсията по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО.

В тази връзка няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.45 ал.2 от НПОС в конкретния случай тъй като не са изпълнени законовите изисквания за приложението й и не е налице такава хипотеза, каквато е посочена в конкретната правна разпоредба. Ако законодателят е искал да уреди тази хипотеза, то той би го направил изрично създавайки конкретна правна уредба. Липсата на такава правна уредба, от една страна, а в конкретния случай фактът, че целият "закупен" осигурителен стаж е бил зачетен, взет предвид при отпускане пенсия на жалбоподателя, обосновават извода на приходната администрация, а и на съда,че претендираната сума не може да бъде възстановена,тъй като е дължимо платена и целеният правен резултат от заплащането й - зачитане на процесния период от време като осигурителен стаж от ІІІ-та категория при пенсионирането на жалбоподателя е постигнат.

След като закупеният осигурителен стаж е зачетен при отпускане на пенсията и при определяне на нейния размер сумата, която е внесена като осигурителни вноски за "закупуване " на осигурителен стаж е дължимо платена. Няма основание за връщане на същата и при издаване на оспорвания акт административният орган е действал при стриктно спазване на основните принципи на производството, а издаденият административен акт е съобразен с целта на закона. Възстановяването на претендираната сума на жалбоподателя би било действие по неоснователно обогатяване на Т., тъй като от внасянето на същата тя е постигнала целения правен резултат - времето, за което е внесла осигурителни вноски, е зачетено за осигурителен стаж при отпускане на пенсия. Няма как да се ползваш от благоприятните последици,произтичащи от внасянето на процесната сума и едновременно с това да искаш тя да ти бъде възстановена като недължимо платена. Постановявайки оспорвания акт административният орган е действал законосъобразно, правилно, справедливо и съобразно целта на закона.

По изложените съображения съдът намира,че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 400.00 (читиристотин) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№ 1 за възнаграждения за адвокатската работа.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд - [област], XXVIII състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] 12Б, срещу Решение № 397/09.09.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ - [област] при ЦУ на НАП, с което е потвърден като законосъобразен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № ПО-16001624039966-004-001/11.07.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [област].

ОСЪЖДА К. Г. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] 12Б, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 400.00 (четиристотин), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.