О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1718
23.06.2020г. град
Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
двадесет и трети юни година 2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ВЧГД
№ 1138 по описа за 2020
година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев в качеството му на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юк.Албена Благоева против разпореждане
№ 3226/10.02.2020г. по ч.гр.д.№ 860/2020г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника П. А.А. с ЕГН-**********, за парично вземане по договор
за стоков кредит, сключен на 07.01.2018г. с „УниКредит Кънсюмърс Файненсинг”
ЕАД, прехвърлено на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор от 21.10.2019г., а именно
сумата от 33,61 лв. – договорна лихва за периода 01.04.2019г. - 01.01.2020г..
Твърди, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Обосновава доводи за отмяна на
атакувания акт, като твърди, че въведеното в чл.10 ЗПК изискване текстът на
договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12
пункта противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва
да бъде прилагано. Цитира решения на
съда на ЕС, от мотивите на които извлича основания за твърденията си.
Навежда, че заповедният съд прилага разширително понятието „елементи“ на
договора за потребителски кредит, като неправилно включва и всички приложения,
като договор за стоков кредит и общи условия към него. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и да разпореди издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми за които е било
отхвърлено заявлението. Не са ангажирани доказателства
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Препис от жалбата не е връчван на П.А. по правилото на
чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по
съществото на спора подадената частна жалба, се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д.№ 860/20г. по описа на БРС е образувано
по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
за парично
вземане по договор за стоков кредит, сключен на 07.01.2018г. с „УниКредит
Кънсюмърс Файненсинг” ЕАД, прехвърлено на заявителя с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор от
21.10.2019г., както следва: сумата от 357,52лв-главница, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 07.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 33,61лв.-възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г.
до 01.01.2020г. и сумата от 30,71лв.-обезщетение за забавено плащане за периода
от 01.04.2019г. до 06.02.2020г., както и разноските
по делото. Прилага извлечение от договор
за стоков кредит от 07.01.2018г., общи условия за отпускане на потребителски
кредити на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и фактура за закупуване на стока
от ТехноМаркет на стойност 699лв..
По ч.гр.д.№ 860/20г. по описа на БРС е издадена
заповед за изпълнение против длъжника за сумата на главницата от 357,52лв., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 07.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 30,71лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от
01.04.2019г. до 06.02.2020г., както и
сумата от 75лв. –разноски по делото, ето защо настоящият съд няма да излага
аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед
за изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези
условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.
По отношение на другата посочена в заявлението сума 33,61лв.-възнаградителна лихва за периода от
01.04.2019г. до 01.01.2020г., БРС е
отказал да удовлетвори заявлението с мотив за нарушение на чл.10, ал.3 от
приложимия ЗПК, а именно при сключване на договора в изискуемата от закона
писмена форма всички негови елементи да се представят на длъжника с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Според първоинстанционния съд,
в случая са представени договор за стоков кредит и общи условия към него, като
тези документи са написани с различен по вид и размер шрифтове, част от тях
по-малки от 12. Приел е, че на основание чл.22 от ЗПК, договорът е
недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи възнаградителна лихва. Прието е също
така, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.1, пр.1-во от ГПК-противоречие
със закона, поради което и заявлението подлежи на отхвърляне в тази му част.
За да разреши поставения спор, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК: „Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал. 1, освен когато: …т.2. искането е в противоречие със закона или
с добрите нрави… т.3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“. Действително
разпоредбата на чл.10, ал.3 ГПК изисква елементите на договора да се представят
на длъжника в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от
12. Настоящият съдебен състав намира, че подобно заключение за съответствие на
шрифта обективно не може и не следва да бъде правено в рамките на заповедното
производство. В рамките на заповедното производство, с оглед представянето на
заверени копия от договора и останалите приложения към заявлението, за
заповедния съд е невъзможно да изведе мотивиран извод за обективното наличие на
хипотезата на чл.411, ал.2, т.2, предл.1-во от ГПК. Извод за противоречие със закона поради
изготвянето на договора или останалите приложения на шрифт с размер по-малък от
12 по смисъла на чл.10, ал.3 ЗПК, базиран на субективни възприятия не следва да
бъде допускан.
По тези причини настоящият съдебен състав счита, че в
рамките на заповедното производство заповедният съд е в невъзможност да извърши
обективна преценка дали са спазени законовите изисквания относно вида и размера
на шрифта.
По изложената причина обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и заявлението – уважено в отхвърлената част. Произнасяне по
разноските не следва, тъй като искане в тази насока не е отправено от частния
жалбоподател.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3226/10.02.2020г. по ч.гр.д.№ 860/20г.
по описа на РС-Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев в качеството му на изпълнителен
директор, Заповед
за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.А.А. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.З.,
бл..**, вх.*, ет.*, ап.** за сумата от 33,61
лв., представляваща договорна лихва
за периода 01.04.2019г. - 01.01.2020г., дължима по договор за стоков кредит, сключен на
07.01.2018г. с „УниКредит Кънсюмърс Файненсинг” ЕАД, прехвърлено на заявителя с
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и индивидуален
договор от 21.10.2019г..
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: