РЕШЕНИЕ № 260370
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 16132 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против М.Г.Ц.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4449/19.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, допълнена с Определение № 7288/20.09.2021
г., издадени по ч. гр. д. № 10229/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена за периода от 23.12.2018 г. до 22.03.2019 г. до
обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия в размер на сумата от 204, 20 лв., както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
12.02.2019 г. до 16.08.2020 г. в размер на сумата от 28, 93 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
17.08.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия,
е доставил до обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия за
периода от 23.12.2018 г. до 22.03.2019 г. Твърди, че ответникът има качеството
на потребител по отношение на процесния имот, в качеството й на битов клиент.
Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ***.
Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на
основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на
законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
Ответникът М.Г.Ц., чрез
назначения му от съда особен представител адв. Г.М., е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата
молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в
производството по делото не се установява, че ответната страна представлява
потребител на електрическа енергия в качеството й на собственик или на титуляр
на ограничено вещно право по отношение на процесния обект. По така изложените
съображения оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения за начина
на формиране на главницата – каква сума се дължи като цена за доставената
електрическа енергия и каква за начислена такса пренос. Оспорва претенцията на
ищеца и за присъждане на сторените разноски в заповедното производство,
доколкото счита, че такива не се дължат. По така изложените съображения се моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; продавачът да е доставил електрическа
енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени
от негов представител в полза на потребител М.Г.Ц., в които са обективирани
претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 23.12.2018 г.
до 22.03.2019 г. за обект с ИТН ***, а именно - фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/28.02.2019
г. и фактура № **********/31.03.2019 г.
По делото е представено извлечение от сметката
на потребителя М.Г.Ц., от което е видна общата стойност на начислените
задължения.
Така представените документи представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни
за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на
стойност, посочени във фактурите.
В приложеното по делото заповедно производство
са представени в препис Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били
публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ
Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в
ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия.
Следователно договорът за продажба на
електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита
сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на
електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Съдът намира за установено, че между страните
е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска
продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с
отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят
страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на
електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди
- арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с
ИТН ***, находящ се в ***, е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В производството по делото е представена
декларация изх. № 10-6-2147/31.03.1998 г. по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ. В последната
е отбелязано, че М.Г.Ц. е единствен собственик на жилище, находящо се в ***.
Наистина данъчната декларация е била подадена
за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели
към 2009 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на ответника,
че към онзи момент последният е собственик на топлоснабдения имот. От ответната
страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който
ищецът претендира цената на доставена електроенергия, ответникът продължава да
е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила
промяна в собствеността.
Към данъчната декларация са приложени
представените от ответната страна писмени доказателства, установяващи правото й
на собственост по отношение на декларирания имот.
Представен е договор за продажба на жилище по
реда на ЗТСУ от 01.02.1989 г., от който се установява, че процесният имот е
продаден на М.Г.Ц. и Г. М. Ц..
Приложен е нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***, от който се
установява, че Г. М. Ц. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане в
полза на М.Г.Ц. собствената си ½ ид. ч. от процесния имот.
Следователно от така представените писмени
доказателства се установява, че ответната страна е единствен собственик на
електроснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба.
От Общите условия се установява, че страните
са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му
количество електроенергия след
доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че
потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за
плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се
издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че за процесния
период е доставена до електроснабдения имот общо 1 090 кВтч електрическа
енергия, от която 755 кВтч по дневна тарифа и 335 кВтч по нощна тарифа. Вещото
лице е установило потребената електрическа енергия след осъществяване на
справка от показанията на електромера, взети от базата данни на дружеството.
Вещото лице е посочило, че размерът на доставената електрическа енергия
отговаря на фактурираната съгласно издадените от страна на електроснабдителното
предприятие фактури.
В производството по делото е прието
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от страна
на дружеството – ищец. Вещото лице е установило, че общата незаплатена сума за
електрическа енергия за процесния период е от 204, 20 лв., като отчетената по
дневна и нощна тарифа електрическа енергия и предоставени мрежови услуги и
добавки са правилно остойностени по утвърдените от КЕВР цени на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с Решение № Ц-11/01.07.2018 г. Експертизата е установила
размера на обезщетението за забава за периода от 12.02.2019 г. до 16.08.2020 г.
в размер на сумата от 28, 93 лв.
Съдът цени заключенията на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи като компетентно и
безпристрастно изготвени, отговорили в пълнота на поставените въпроси, поради
което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещите лица са достигнали.
Следователно установи се, че за процесния
период е доставено посоченото в издадените фактури количество електрическа
енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на потребител е
възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена
електрическа енергия в размера, претендиран от ищеца, който не се оспорва от
ответната страна в производството по делото.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на
електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното
количество електрическа енергия на стойност от 204, 20 лв. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при
условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че
е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава
и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата
– денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 16.08.2020 г., в полза
на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение
в размер на сумата от 28, 93 лв., който размер е установен от вещото лице по
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението. Съдът констатира, че при постановяване на Определение №
7288/20.09.2021 г. заповедният съд по ч. гр. д. № 10229/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II граждански състав, е
допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на началната дата на
законната лихва, а именно – 17.08.2021 г., но доколкото в посоченото
определение е установено, че законна лихва се дължи от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда, следва в настоящото
производство да бъде съобразен правилният момент – 17.08.2020 г. Не е налице
пречка, при връщане на производството на заповедният съд и по негов почин
допуснатата очевидна фактическа грешка да бъде отстранена.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството последният
е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване
на съдебно-техническа експертиза от 160 лв., депозит за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза от 130 лв. и депозит за
особен представител от 200 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
исковото производство в общ размер от 665 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът
следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски,
като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за
изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ,
чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.Г.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4449/19.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, допълнена с Определение №
7288/20.09.2021 г. по ч. гр. д. № 10229/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.12.2018 г. до
22.03.2019 г. до обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия в
размер на сумата от 204, 20 лв.,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 12.02.2019 г. до 16.08.2020 г. в размер на сумата от 28, 93 лв., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Ц., ЕГН **********,
да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10229/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
граждански състав, и сумата от 665 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 16132/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ