Р
Е Ш Е
Н И Е
№
325 / 08.06.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи
граждански състав
На девети май през две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3183 по описа за 2017 година, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.2 и 5, вр. чл.477
ал.1 и чл.497, вр. чл.409 от Кодекса за застраховането КЗ/; от И.П.Р. с ЕГН **********
***; против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 1, представляван от
изпълнителния директор Бисер Георгиев Иванов.
Ищцата твърди, че притежава лек
автомобил /л.а./ „Мерцедес GLA 250 4MATIC" с ДК № ******** с рама № ************.
На 24.10.2017 г. пътувала с него във вилна зона Кенана, край гр. Хасково,
когато към 16,10 часа движейки се по двупосочен път, в нейната лента за
движение изведнъж навлязъл л.а. „Пежо 407" с ДК № ********, управляван от П.Т.Б.
с ЕГН ********** ***. При опита да избегне удар, ищцата направила рязка маневра
„завой надясно", но поради малкото разстояние между двата автомобила
последвал удар помежду им. Другият автомобил я ударил в задна лява част на
л.а., а ищцата се установила в крайпътно дърво с предна дясна част на
управлявания от нея л.а. Съставен бил двустранен констативен протокол с №
45569/ 24.10.2017 г. Видно от същия и
от декларация, изготвена от водача на другия л.а., виновен за случая бил
последният, които имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответника. Ищцата изготвила уведомление до ответника, извършен бил оглед на
щетите по автомобила й, посочила банкова сметка ***ериални щети. Видно от
оферта на „Мерцедес Бенц", стойността на повредените детайли по л.а.
възлизали на сумата от 13 699,76 лева, а на ремонтите работи - на сумата от 2
927,75 лева. С платежно нареждане от 30.11.2017 г., ответникът превел на ищцата
само сумата от 3273,82 лева, като не ставало ясно за какво се отнася - за
подмяна на увредените детайли и/или за труд за отремонтирането им. С писмо изх.
№ 4162/17.11.2017 г., ответникът я уведомил, че ще й бъдат изплатени единствено
щетите по следните детайли: задна лява врата, ляв държач задна облицовка, заден
ляв калник, бленда на заден ляв калник, задна лява кора на подкалник, заден ляв
вентилационен елемент, външен тампон на лява подпора, заден ляв амортисьор,
задна лява подпора и заден ляв носач на пружина, които попадали в хипотезата на
чл. 477 ал. 1 от КЗ. Той отказвал, да заплати щетите по останалите детайли по
л.а., т.к. липсвало от страна на ищцата поведение за екстремно намаляване на
скоростта, придружено с праволинейно движение на автомобила, което според
застрахователя би било единствено правилно поведение от нейна страна. Ако тя е
продължила напред /праволинейно движение/, ударът щял да е челен и пораженията
щели да бъдат многократно повече. Ищцата настоява, че след като в нейната лента
за движение навлезнал л.а. „Пежо", единствената правилна маневра била да
завие надясно, за да избегне челен удар, което сторила. Недопустимо било, при
ПТП с материална щета, застрахователят да я разделя на две отделни щети, както
в случая. Щетата била една и тя била в резултат на неправомерното поведение на
водача на л.а. „Пежо", като отделен бил въпросът, колко и какви детайли от
пострадалото МПС ще бъдат неин предмет. След настъпването на застрахователното
събитие и претърпените материални вреди по л.а., ищцата уведомила надлежно
ответника, при което той й дължал заплащане на обезщетение за всички щети,
които са в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от виновното поведение на
водач с валидна застраховка „ГО" сключена при ответника. Причинените й от
случая щети били според офертата на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД - оторизиран
сервиз на „Мерцедес Бенц" и включвали следните части и детайли по цени
единична бройка, както следва: носач – 467,18 лв., амортисьор преден – 565,55
лв., шенкел – 677,48 лв., напречна щанга – 488,96 лв., амортисьор заден –
364,47 лв., щанга страничен наклон на колело – 93,89 лв., тампон шенкел заден –
20,38 лв., панел заден – 649,44 лв., страничен вал – 1 455,96 лв., халоген – 206,49
лв., напречна кормилна щанга – 39,27 лв., предна броня – 932,95 лв., осветление
– 1 813,69 лв., калник – 541,89 лв., облицовка колело – 128,76 лв., стъкло
челно – 556,91 лв., задна врата – 1 301,78 лв., облицовка – 265,90 лв., покривен
детайл – 52,67 лв., покривен детайл – 156,46 лв., дисково колело – 611,39 лв.; всички
детайли и части на обща стойност 13 669,76 лева, с ДДС, без включен труд за
отремонтирането им, както и без включена боя. Трудът
за подмяната на увредените части и детайли, видно от оферта на „Стил-96"
ООД, възлизала на 103,67 часа труд, който съгласно Наредба № 24 от 33 бил
оценен на сумата от 2 591,75 лева /103,67 ч. х 25 лева на час/, с ДДС. Боята,
необходима за полагане върху частите и детайли подлежащи на боядисване, включително
камера и тониране, общо количество
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от 16
597,51 лева, както и сумата от 272,56 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 409 от КЗ, за периода 24.10.2017 г. – 21.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата се
явява лично и с пълномощник, като поддържа предявения иск и иска уважаването му
изцяло като основателен и доказан, като й се присъдят и направените по делото
разноски. Установило се по делото, че единствено виновен за процесното ПТП бил
водачът на л.а. „Пежо“, причинил материалните щети по автомобила на ищцата. Този
водач имал възможността на предотврати ПТП-то, ако е спрял пред препятствието –
дупка, вместо да го заобикаля. Тази маневра от негова страна била неочаквана за
ищцата, тя нямало къде да отиде и се ударила в дървото, което било в пряка
причинна връзка с виновното поведение на другия водач.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита
иска за допустим, но за неоснователен. Възразява, че при процесното ПТП водачът
на л.а. „Пежо" не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и на
Правилника по неговото прилагане, респ. не е причинил процесното ПТП по
описания в исковата молба начин. Затова липсвал основният елемент от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение. Според ТР №
2/06.06.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на
пострадалия по чл.266 ал.1 от КЗ /отм./ имало вторичен и акцесорен характер
спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.45 от ЗЗД. Затова
претенцията за обезщетение към застрахователя не можела да се породи, ако увреденият
няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.
Застрахователят не дължал повече от дължимото на прекия причинител на
непозволеното увреждане, а погасяването или невъзникването на деликтното право
водело и до погасяване или невъзникване на прякото притезание по чл.266 ал.1 от КЗ /отм./. Ответникът признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и П.Т.Б. с ЕГН **********, собственик на процесното
МПС, по силата на застрахователна полица № BG/30/117002431521/02.08.2016 г.
Ищцовите фактически твърдения обаче не съответствали на действителното
положение при реализирането на ПТП. Налице били обстоятелства, изключващи
вината на Б., като водач на
застрахованото МПС. Същевременно, при това ПТП била налице пряка причинно –
следствена връзка с предприетата от ищцата маневра „рязък завой надясно“ и
получените увреждания по нейния л.а. Такава маневра не била
правнорегламентирана в ЗДвП и необходимостта от нея възниквала в ситуации,
когато опасността не можела да се предотврати с действията по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Според ответника, единствено правилното в случая действие било -
екстремно намаляване на скоростта, придружено със запазване на праволинейното
движение на автомобила. Следвало да се имат предвид и т.2 и 4 от ТР № 106/ 31.10.1983
г. по н.д. № 90/82 г. на ОСНК на ВКС. При условията на евентуалност, ответникът
твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата. Тя се движела с
несъобразена скорост, над законовото ограничение, не съобразила релефа на
местността, състоянието на пътя и характера на движението в участъка на ПТП,
поради което се поставила в невъзможност да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Спрямо ответника не били налице нито един от признаците на
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение, вина, вредоносен
резултат и причинна връзка. Предявеният иск бил и прекомерно завишен по размер,
несъответстващ на средните пазарни цени, по които било възможно да се
отремонтира автомобилът; както и без да е приспаднато извършеното от ответника
плащане. Ответникът възразява против искането за обезщетение за забава за минал
период, т.к. процесната полица била сключена след влизане в сила на новия КЗ. Приложим
бил чл.496 ал.1 от КЗ, при което 3-месечният срок за окончателното произнасяне
на ответника по претенцията изтичал на 26.01.2018 г., едва след което била
дължима законната лихва, в случай на уважаване на главния иск. Ответникът
претендира да му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан. Съдебната практика трайно приемала, че при възникнала опасност за
движението, водачът на МПС имал единствено задължение да намали скоростта или
да спре. Единствената хипотеза, в която спасителната маневра се считала за
правомерна била, когато водачът се намирал в крайна необходимост, за да спаси
живота и здравето на хора, като при извършване на деянието се увреждало
имущество. В случая нямало данни да са предотвратявани такива последици.
Алтерантивно, ако съдът намери иска за основателен, ответникът иска
постановяването на решение при съобразяване заключението на вещото лице по т.14
относно стойността на разходите за възстановяване на всички щети по л.а.
„Мерцедес“. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата се
изразявало в нарушение на изискванията на ЗДвП и предприемане на
нерегламентирана и неоправдана спасителна маневра от нея. Следвало да се има
предвид и заплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на
3 273,82 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцата е собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел GLA 250 4 MATIC, рама ************ с ДК № ********,
видно от свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *********. С този л.а.
ищцата е участвала в ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен
протокол № 45569/24.10.2017 г. Видно от него, това ПТП се е състояло на 24.10.2017
г., в 16,10 часа, в гр. Хасково, без пострадали, но с материални щети. Второто
МПС, участвало в ПТП е лек автомобил марка „Пежо 407" с ДК № ********,
управляван от П.Т.Б., който е отбелязал в протокола, че това ПТП е по негова
вина. За този л.а. в протокола за ПТП е отразено, че е със застрахователна
полица при ответното дружество с №
BG/30/117002431521.
В протокола се сочи още, че в
резултат на ПТП ищцовият л.а. е получил видими щети, както следва – фар десен,
броня предна, капак преден, дясна гума и джанта, челно стъкло, задна лява
врата, заден ляв калник и др. Отразени са и видимите щети по другия л.а., сред
които – преден ляв фар, преден капак, преден ляв калник. Протоколът съдържа
обстоятелствата по възникване на ПТП – навлизане в лентата за насрещно
движение, както и скица на пътната обстановка, като същият е подписан от
водачите на двете МПС. Той съдържа декларация от ищцата, че във връзка със застрахователното
събитие, не е получавала суми от трети лица; както и че желае да получи
обезщетението по посочена от нея банкова сметка. ***, ищцата е подала уведомление
за щета по застраховка „Гражданска отговорност” до ответното дружество. В него
тя е описала застрахователното събитие - на 24.10.2017 г. прибирайки се към
дома си, около 16,10 часа, на път за вилна зона Кенана, движещият се срещу нея л.а.
******** навлезнал в нейното платно и с цел да избегне челен удар, тя кривнала
в дясно, при което се ударила в крайпътно дърво, а разминаващият л.а. ударил
задната лява част на автомобила й. Ищцата е представила на ответника
горецитирания протокол за ПТП, регистриран в КАТ. По делото тя представи и се
прие като писмено доказателство - опис-заключение по щета на МПС по полица №
BG30117002431521 относно нейния л.а., изготвено на 27.10.2017 г. от вещо лице,
в което подробно са описани засегнатите детайли и степента им на увреждане. На
25.10.2017 г. вторият участник в процесното ПТП П.Т.Б. е подписал декларация,
че при този случай поради невнимание навлезнал в насрещната лента, където се
движел л.а. на ищцата, която за да избегне челен удар с него, се ударила в
крайпътно дърво, след което той се ударил в задна лява част на автомобила, за
което той бил виновен. Ответникът е изпратил до ищцата писмо с изх. № 4162/ 17.11.2007
г. от дата 15.11.2017 г., в което се сочат описаните в исковата молба обстоятелства.
Същото касае подаденото от нея уведомление за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 0801-005834/2017-01 за увредения й лек автомобил.
Ответникът я е уведомил, че нанесените щети по детайли в предната дясна част на
л.а. били в пряка причинно-следствена връзка с предприетата от ищцата маневра
за завиване в дясна посока и последвалият удар в крайпътно дърво.
Необходимостта от такава спасителна маневра възниквала в ситуации, когато
опасността не можела да се предотврати с действията по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а
при процесното ПТП липсвало нейно поведение на екстремно намаляване на скоростта,
придружено със запазване на праволинейното движение на автомобила, което било
единственото правилно решение. С оглед на това, застрахователят не можел да се
ангажира с изплащане на обезщетение за отремонтирането на посочените детайли. Застрахователно
обезщетение следвало да се изплати единствено за детайлите, попадащи в
хипотезата на чл.477 ал.1 от КЗ и раздел II т.12 от ОУ по ЗЗ „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а именно - задна лява врата, ляв държач задна
облицовка, заден ляв калник, бленда на заден ляв калник, задна лява кора на
подкалник, заден ляв вентилационен елемент, външен тампон на лява подпора,
заден ляв амортисьор, задна лява подпора и заден ляв носач на пружина. С платежно
нареждане от 30.11.2017 г., по процесната щета, ответникът е превел на ищцата
сумата от 3 273,82 лева. В подкрепа на твърденията си по делото, ищцата
представи още две оферти - от „Стил-
По искане на
ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита като свидетел
на П.Т.Б., който е вторият участник в
процесното ПТП. Той сочи, че това се случило един следобед, когато навлезнал в
тесен участък на пътя - в района на Кенана, по пътя за фурна
"Маркони", който бил лош, и избягвайки една дупка на десен завой, навлезнал
в насрещното платно и видял ищцата, да идва насреща. За да избегнат челен удар,
тя се ударила в дървото, и тъй като бил тесен участъкът свидетелят я ударил
отзад. Ищцата нямало къде другаде да отиде. Скоростта, с която се движели и
двамата била не повече от 30-
За цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото, по искане на ответника,съдът назначи и изслуша
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено.
Вещото лице се е запознало с материалите по делото, посетило е
местопроизшествието, извършило е необходимите проучвания, замервания и
изчисления; приложило е снимков и табличен материал, изготвило е схеми. То е
изяснило механизма на настъпване на процесното ПТП и настъпилите в негов
резултат щети, които описва. Сочи, че на датата на инцидента 24.10.2017 г.
пътната обстановка на местото била формирана от лоши за сезона метеорологични
условия – дъждовно със силен вятър, като пътят бил мокър, разкалян и с локви. До
удара и след него, л.а. „Пежо“ не бил променил траекторията си, почти в средата
на уличното платно, до достигане на задната лява страна на л.а. „Мерцедес“.
Последният променил траекторията си, като се отклонил до западната граница на
пътя, като движещият се насреща друг л.а. го е ударил в задната му лява част,
притиснат отзад до неасфалтираната ивица. Вещото лице сочи, че ударът е
реализиран при ниски скорости на движение и на двата л.а. Максимално
допустимата скорост за пътния участък в зоната на инцидента не била указана с
пътни знаци, но предвид особеностите на улицата и натоварването й, същата била
20 км/ч, като вещото лице наблюдавало и замерило, че средната реална скорост на
участниците в движението там била 14-15,5 км/ч. Участъкът бил в наскоро
обособен жилищен район, на ул. „Майска роза“ – без указателни табели, пътни
знаци и хоризонтална пътна маркировка, като цялата проходима част от пътното
платно се ползвала и от пешеходци, т.к. нямало обособени тротоари и банкет.
Улицата била широка 5,2 м. от ограда до ограда на имотите по нея, като не била
права, а се извивана S-образно. Оформеното платно за движение, асфалтирано
преди повече от 5 години, в зоната на ПТП било с размер от 3,4 м, с издигащ се
наклон и пропадания на пътя, с коловоз по дължината на улицата от преминаващи
тежки машини, обрасла от двете страни с растителност, с пълна листна маса към
датата на инцидента, което намалявало зоната на видимост. Вещото лице сочи, че л.а.
„Мерцедес“ преди удара се е движил от север на юг, по възходящ наклон, при
мокра пътна настилка, в дясната част от платното, със скорост от 14 км/ч; а л.а.
„Пежо“ – по наклона от юг на север със скорост от 15,5 км/ч, като мокрият път е
изисквал предпазливо движение със следене за характерните в този участък
пропадания на пътя. Клиренсът на л.а. „Пежо“ бил 0,17 м, а дълбочината на
надлъжните пропадания в източния участък от пътя достигали до 0,24 м, което
обяснявало навлизането му в насрещната лента за движение. При посочените
скорости, опасните зони на спиране /минимално необходимата зона, за да
преустанови водачът движението на ППС от момента на възприемане на опасност до
окончателното му спиране/ за двата автомобила били за л.а. „Мерцедес“ – 6,18 м
и за л.а. „Пежо“ – 7,01 м. Вещото лице сочи, че дълбокото пропадане, запълнено
с вода, предизвикало отклоняването на л.а. „Пежо“ в лявата част от пътното
платно 6,3 м преди мястото на удара. В същия момент, предната част на л.а.
„Мерцедес“ се намирала на 2,09 м от мястото на удара с другия л.а. и на 5,23 м
от мястото на удара в крайпътното дърво. При това практически ищцата не е имала
възможност да намали и/или спре на мястото на удара и да предотврати ПТП, т.к.
разстоянието между л.а. в този момент е било по-малко от опасните им зони за
спиране. Единствената техническа възможност за нея било използването на
обраслата западна ивица от пътя, за да се разминат двата л.а., което я
принудило да се покачи над калния коловоз с предно дясно колело и да отмести
предната част на автомобила във възможно най-дясната част от улицата по
посоката на движението му. Управлението на автомобила й се затруднявало от
издигащия се 0,25 м над платното за движение хлъзгав кален участък от пътя, при
което се е стигнало до удар с дървото. Задната дясна част не се е покачила
върху неасфалтираната западна ивица от пътя, поради което в задната лява страна
се е ударил навлезлият в насрещното платно л.а. „Пежо“. При конкретната пътна
обстановка, опасността на пътя от гледна точка на водача на л.а. „Пежо“
възникнала 1,47 сек преди удара, без да предвиди възможност за разминаване; а
от гледна точка на ищцата – при липса на реакция от насрещния водач е
предприела максимално възможно изнасяне на л.а. в дясна част от пътя, като по
този начин е предотвратен челен сблъсък. Опасността възникнала с преминаването
на л.а. „Пежо“ в средната част на пътното платно, навлезнал в него на около
¼ от ширината на насрещния л.а., когато между двата разстоянието е било
8,39 м. Вещото лице е на мнение, че водачът на л.а. „Пежо“ не е възприел, че
има друг л.а. срещу себе си и до разминаването им не е предприел спасителна
маневра по пътя или спиране преди препятствието, което е заобикалял. Ищцата го
е забелязала преди заобикаляне на дупката и е очаквала маневра за освобождаване
на платното, но когато това не се е случило е предприела рязко завиване в
дясно, за да осигури възможност за разминаване. Относно стойността на
увредените части на л.а. на ищцата с 34 месечен срок на експлоатация,
експертизата сочи, че не се прилага корекционен коефициент. Цената на труда
била 12 лв./ч без ДДС и 14,40 лв./ч с ДДС. Стойността на разходите, необходими
за възстановяване на всички щети, нанесени на ищцовия л.а. при процесното ПТП,
изчислени по Наредба № 49/16.10.2014 г., с приложенията по Наредба № 24,
възлизала на общо 13 051,39 лв., към датата на произшествието, от които -
11 227,39 лв. за нови части за възстановяване, 1 488 лв. за труд за
възстановителните работи и 336 лв. за бояджийски материали. В таблица № 1
вещото лице подробно е описало всички щети по л.а. на ищцата, респ. както тези
по предната дясна част на л.а., получени от удара й в дърво, така и тези по задната
лява част на л.а., получени от удара на другия л.а. в нейния; а именно, както
следва - предна броня, спойлер предна броня боя,
фар десен, основа на фар десен, преден десен калник, преден десен подкалник
PVC, предното панорамно стъкло, врата задна лява, праг десен, броня задна лява,
спойлер задна броня, панел заден ляв, джанта предна лява, джанта задна лява,
кора под двигателя, врата предна дясна, вежда задна лява, фар за мъгла десен,
праг вътрешен десен, амортисьор преден десен, шенкел преден десен, носач долен десен,
амортисьор заден ляв, носач горен ляв, тампон за шенкел, държач ляв задна
броня, въздуховод заден десен, носач долен заден ляв, облицовка нова,
регулиране на колелата на стенд, камера и тониране на боята.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия
случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за
това, ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
претендираните от нея в настоящото производство щети по нейния л.а., настъпили
от процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства е установява, че към датата на процесното ПТП 24.10.2017 г.
гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 407" с ДК № ********,
управляван от св. Б., е била покрита от ответника в настоящото производство по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на
застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал.1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите
относно датата, мястото, участниците и щетите от процесното ПТП. Основните
спорни въпроси са, при какви конкретно обстоятелства е възникнало процесното
ПТП, при какъв механизъм и по чия вина, налице ли е причинно-следствена връзка
между претендираните щети и твърдяното виновно поведение на другия водач на
л.а., покрило ли е изплатеното от ответника преди предявяване на иска
обезщетение изцяло претърпените от ищцата имуществени вреди. След съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за доказана
ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП. Установи
се, че инцидентът е станал на 24.10.2017 г., в 16,10 часа, в гр. Хасково, във
вилна зона „Кенана“, на ул. „Майска роза“, между управлявания от ищцата и неин
собствен л.а. „Мерцедес”,
модел GLA 250 4 MATIC, с ДК № ********, и цитирания л.а. „Пежо”. За случая,
участниците в това ПТП са съставили двустранен констативен протокол от същата
дата, с отбелязване, че вината за настъпването на ПТП е на св. Б., в каквато
насока е и писмената му декларация от следващия ден, представена по делото.
Тези писмени доказателства, представени от ищцата, не бяха оспорени от
ответната страна, а напротив – подкрепиха се, както от показанията на св. Б.,
така и от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза. От така кредитираните от съда доказателства, по категоричен начин
по делото се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. Доказа се, че
ударът между двата л.а. е реализиран при ниски скорости на движение и на двата,
под максимално допустимата и неуказана на место скорост за пътния участък от
Гражданската отговорност на св. Б.
- виновният в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на
л.а. на ищцата е покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/,
предвид на което предявеният главен иск се явява доказан в своето основание. По
делото нито се твърди, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди
да се изключва на някое от основания по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който
следва да се уважи иска, съдът взе предвид заключението на назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза. То установи причинно - следствената
връзка между ПТП и настъпилите щети, подробно описани в таблица № 1 в
заключението му по наименование на увредените детайли и агрегати от автомобила,
степен на повреда и начин на възстановяване, стойността на нови оригинални
части, труд демонтаж-монтаж и ремонт, ремонтни и бояджийски работи. Вещото лице е описало всички щети
по л.а. на ищцата, респ. както тези по предната дясна част на л.а., получени от
удара й в дърво, така и тези по задната лява част на л.а., получени от удара на
другия л.а. в нейния. Стойността на разходите, необходими за възстановяване на
всички щети, нанесени на ищцовия л.а. при процесното ПТП, изчислени по Наредба
№ 49/16.10.2014 г., с приложенията по Наредба № 24, възлиза на общо
13 051,39 лв., към датата на произшествието, от които - 11 227,39 лв.
за нови части за възстановяване, 1 488 лв. за труд за възстановителните
работи и 336 лв. за бояджийски материали. От тази обща сума следва да се
приспадне заплатената преди предявяване на иска от ответника на ищцата сума от
3 273,82 лв., представляваща обезщетение за част от причинените й щети. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разликата между двете суми в размер на
9 777,57 лв.
/13 051,39 лв. - 3 273,82 лв./,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.12.2017 г. до
окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния предявен размер от общо 16 597,51 лв., като
неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
По предявения акцесорен иск, в практиката
на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” /чл. 432 ал.1 от КЗ/,
какъвто е и процесният главен иск. Акцесорният иск в случая е частично
основателен. Според чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по
чл. 405, според ал.1 на който при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1 – 3 или 5.
Настоящият случай попада в приложното поле на чл.108 ал.1, вр. чл.109 т.1, вр.
т.10 от раздел II б. „А“ от
приложение № 1 на КЗ, според които - застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховка “Гражданска отговорност”, която не е застраховка
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума /чл.108 ал.1 т.1 от КЗ/ или мотивирано откаже плащането /чл.108 ал.1 т.2
от КЗ/. По делото няма данни, кога точно са представени всички доказателства от
ищцата на ответното дружество, в т.ч. кога е депозирала уведомлението си за
настъпилата щета. Налице е обаче признание от ответната страна на неизгоден за
нея факт - кога точно ищцата е предявила претенцията си по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по смисъла на чл.380, вр. чл.496
ал.1 от КЗ, а именно че това е станало на 26.10.2017 г., при което, според ответното
възражение /л.55 стр.2/,3-месечният срок за окончателното произнасяне по
претенцията изтичал на 26.01.2018 г. Следва да се приеме, че с предявяване на
претенцията си ищцата е представила и всички необходими доказателства, при
липса на възражения и данни за обратното, както и предвид данните по
изпратеното й писмо от 17.11.2011 г. /л.5/, че документите й са били внимателно
прегледани и анализирани от ответника и въз основа на тях, той частично уважава
претенцията й за обезщетение. В този смисъл и според горецитираните законови
разпоредби, ответникът дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 17.11.2017 г. /денят след 15-я работен
ден от предявяването на претенцията на ищцата, от който датира и писменият
отговор на ответника, включващ в себе си и отказ по смисъла на чл.108 ал.4, вр.
ал.1 т.2 от КЗ/ до 20.12.2017 г. /датата предхождаща датата на предявяване на
иска/. Неприложима в случая е хипотезата на чл.108 ал.3, вр. чл.496 ал.1, вр.
чл.380 от КЗ, на която неоснователно се позовава ответникът, възразявайки, че
обезщетението за забава се следвало от изтичане на 3-месечния срок по посочените
текстове или в случая, считано от 26.01.2018 г. Както се посочи, по делото нито
се възрази, нито се установи, ищцата да не е представила всички доказателства
по чл.106 от КЗ. Същевременно, законът е изричен, че в застрахователното
обезщетение по договора за
застраховка "Гражданска отговорност", което покрива застрахователят,
се включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното
плащане пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези
лихви, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – чл. 429 ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 т.1 от КЗ. Ето защо акцесорният иск се явява частично
основателен, а именно - за периода от 17.11.2017 г. до 20.12.2017 г., включително, върху уважения размер на
главницата от 9 777,57 лв. По
делото обаче не се събраха достатъчно данни за неговия размер, при което и на
основание чл.162 пр.І от ГПК, съдът намира, че следва да го определи по своя
преценка - с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Така дължимото обезщетение за забава върху главницата
от 9 777,57 лв. за горепосочения
период възлиза на сумата от 92,53 лв. До този
размер акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен
размер от 272,56 лв. за
периода 24.10.2017 г. – 21.12.2017 г., като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
Съразмерно с
уважените части от исковете и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата и деловодни разноски в общ размер на
1 002,76 лв., включващи разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Съразмерно с
отхвърлените части от исковете и на основание чл.78 ал.3 и 8, вр. чл.80 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в общ
размер на 248,96 лв., включващи възнаграждения за вещо лице и за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Г.М.Димитров” № 1, представляван от изпълнителния директор Бисер Георгиев
Иванов; ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Р. с ЕГН ********** ***; сумата от 9 777,57 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за нанесени имуществени вреди по неин лек автомобил марка „Мерцедес”, модел GLA 250 4 MATIC, с
ДК № ********, в следствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек
автомобил марка „Пежо 407" с ДК № ********, настъпило на 24.10.2017 г., в
16,10 часа, в гр. Хасково, във вилна зона „Кенана“, на ул. „Майска роза“, за
което е бил съставен двустранен констативен протокол № 45569/24.10.2017 г. и
при ответника е била образувана преписка по щета № 0801-005834/2017-01; ведно със законната лихва от датата на предявяването
на иска 21.12.2017 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 92,53 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за
периода от 17.11.2017 г. до 20.12.2017
г., включително; както и сумата от 1 002,76 лева, представляваща деловодни разноски; като главния
иск за разликата до пълния му предявен размер от 16 597,51 лева и
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 272,56 лв. за
периода 24.10.2017 г. – 21.12.2017 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.П.Р. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 1, представляван от изпълнителния
директор Бисер Георгиев Иванов; сумата от 248,96 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.