МОТИВИ
към Решение №
140/09.03.2018г. по АНД № 150/2018г. по описа на ГОРС
Производство по реда на
чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано
постановление Районна прокуратура – Горна Оряховица е направила предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на В.А.У. ***, с ЕГН **********, за
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Горна Оряховица, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият В.А.У. се
признава за виновен и съжалява за извършеното. Сочи, че наркотичното вещество,
което държал, било за лична употреба. Оценява деянието си като грешка. Обещава,
че няма да се повтори подобен случай.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
В.А.У. е български
гражданин, на 18 години. Живее с баща си в ****, с основно образование, неженен, не работи. У.
е ученик в 12 клас в …...
У. не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. Няма криминалистически регистрации и
съдебни дела, видно от приложената на л.9 от ДП характеристична справка.
На
04.12.2017г. В.У. ***, с двама свои приятели - свидетелите Д.А и Л. Д., с
автомобил, управляван от А. В началото на гр.Лясковец автомобилът им бил спрян
за проверка от служителите на РУ - Горна Оряховица – Н. А. и Т. Г. Те
установили самоличността на водача и пътниците и ги попитали държат ли
забранени от закона предмети/вещества. Тримата отговорили отрицателно, но
непосредствено след това У. признал, че има у себе си марихуана и желае
доброволно да я предаде. Бил отведен в РУ - Горна Оряховица, където доброволно
предал с протокол от 04.12.2017г. /л.29 от ДП/ на полицейски служител - св.А., свивка суха зелена тревиста маса с формата и размерите на голям
бадем. Полицейският служител предал процесната тревиста маса на разследващия
орган, който извършил оглед на вещественото доказателство. При третиране с
полеви наркотест, тревистата маса реагирала като коноп /марихуана, канабис/.
Било установено, че е с дължина 4 см. и
широчина в най-широката си част: 1,5 см.
От заключението на назначената по делото физико - химическа
експертиза, отразена в протокол № I-289 от 05.12.2017г. /л.19-л.21 от ДП/,
неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, се
установява, че представената за изследване суха зелена тревиста маса е
идентифицирана като растителен материал от цветни и плодни връхчета на конопено
растение, а „конопено растение” означава всяко растение от рода на конопа.
Коноп /канабис/ /марихуана/ фигурира в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Експертизата
установила, че общото тегло на наркотичното вещество е 0,455 грама,
на стойност 2.73 лева, със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 20,1 %. Високорисковото
наркотично вещество, което
останало след изследването било
с количество 0,269 грама.
Същото с Приемно - предавателен протокол № 52010/11.01.2018 г. било предадено за съхранение в ЦМУ, отдел „НОП“ гр. София.
В хода на досъдебното производство и
на съдебното следствие обвиняемият В.У. признава вината си и съжалява за
извършеното. Заявява, че е направил грешка и няма да я повтори.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от обясненията на обвиняемия, от
показанията на свидетелите Н.М.А., Т.Д.Г., Д.Й.А. и Л. С. Д., дадени на
досъдебното производство и кредитирани от съда като логични и безпристрастни,
от заключението на физико – химическата експертиза, както и от останалите
приложени по делото писмени доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че от обективна и
субективна страна с деянието си В.А.У. формално е осъществил състава на
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, като на
04.12.2017г. около 18.00 часа в гр. Лясковец, ул. „В. Левски” срещу дом № 220,
без надлежно разрешително съгласно чл.30
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена съгласно чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите – коноп /канабис/ /марихуана/, с нетно тегло 0,455 грама,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
20,1%, на стойност 2.73 лв., като случая е маловажен.
Деянието във формата
„държане” е установено от обясненията на обвиняемия, от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът кредитира като логични и безпристрастни, от
заключението на физико – химическата експертиза и приложените по делото писмени
доказателства.
Чл.7 от ЗКНВП забранява производството, преработването,
пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и
съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия, издадено при
условията и реда на този закон. Чл.30 от ЗКНВП забранява съхраняването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати по чл.
3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Безспорно установено е,
и че обвиняемият не притежава надлежно разрешение за държане на наркотични
вещества.
Намирането у някого на
наркотични вещества, за които няма надлежно разрешение е достатъчно да възникне
наказателна отговорност за държането им. Без значение за съставомерността е
времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Заедно с това
фактическата власт върху наркотичните вещества сама по себе си обективира в
достатъчна степен и умисъла на дееца и не са налице други обстоятелства, които
да го изключват.
От субективна страна
обвиняемият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието, извършено от
В.А.У., макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.354а,
ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради явната незначителност на обществената
му опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно.
Съвкупната преценка на
всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл.9, ал.2 от НК. Логическото
и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл.9,
ал.2 НК води несъмнено на
нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния. Тя може принципно да намери
приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част,
включително и привилегированите, когато обаче са налице основанията за това -
деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще, или
поради нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от
решаващия съд, на базата на съвкупната оценка на всички релевантни
обстоятелства, за всеки отделен случай. /Тълкувателно решение № 113 от 16.XII.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК на ВС на
РБългария, Решение № 119 от
31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., III н. о., НК Решение № 88 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 689/2008 г., II н. о., НК, Решение № 79 от 19.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г., II н. о., НК, Решение № 20 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 655/2009 г., III н. о., НК/. Обществената опасност може да се преценява от гледна точка на
самото деяние, така и тази на самия извършител. /Решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. № 192/71 г., I н. о./.
Видно
от събраните по делото доказателства В.А.У. не е осъждан за
престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV на Глава осма от НК. Няма криминалистически регистрации и съдебни дела
/характеристична справка - л.9 от ДП/. Същевременно У. признава вината си и съжалява за стореното. Липсват данни
обвиняемият системно да злоупотребява с наркотични вещества. При извършената
проверка е признал деянието и доброволно е предал процесното наркотично
вещество. Според съда в голяма степен
обвиняемият е извършил деянието си поради
проявено свое лекомислие. Касае се за една инцидентна и импулсивна
проява от страна на обвиняемия. Безспорно марихуаната е била само за негова
лична употреба, за което сочи и незначителното й количество. Съдът при
изграждането на извода си за малозначителност на деянието взе предвид и
процесуалното поведение на У., признаването от същия на фактите, на които се гради обвинението,
изразената критичност към деянието, като обвиняемият оценя инкриминираната си
постъпка като грешка, за която искрено съжалява и се разкайва. Тези
обстоятелства, манифестирани след извършване на деянието водят до извода за
наличието у дееца на ясна самооценка за стореното и наличието на самосъзнание,
макар и впоследствие за укоримостта на действията му.
Наред
с обстоятелствата, касаещи личността на обвиняемия, следва да се отчете и
обществената опасност, касаеща деянието като
обективни признаци. Същата е с изключителна заниженост спрямо останалите случаи
по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, при което тази правна
квалификация се явява прекомерно тежка, включително и предвиденото наказание
глоба, налагано по административен ред по реда на чл.78а от НК на извършеното
от обвиняемия деяние. Касае се за държане на минимално количество наркотично
вещество /под половин грам/ на изключително ниска
стойност – 2.73 лв. Деянието на обвиняемия засяга в много ниска, явно
незначителна степен обществените отношения свързани със здравето на гражданите.
Конкретното поведение на дееца не засяга значимите обществени интереси, които
закона защитава, в такава степен, че да налага санкционните последици, скрепени
със средствата на наказателното право и предвидените в НК наказания.
С оглед изложеното,
извършеното от В.А.У. деяние не е престъпление по чл.354а,
ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, тъй като обществената
му опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2,
във вр. с чл.304 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК следва да бъде признат за
невинен и оправдан по това обвинение.
В тази насока са и
Решение № 110/14.02.2007г. на ВКС по н.д. № 786/2006г., I н.о., Решение № 1117/09.11.2015г. на СГС по ВНАХД №
3581/2015г., Решение № 121/04.11.2016г. на СГС по ВЧНД № 2946/2016г., Решение №
143/02.11.2016г. по ВНАХД № 310/2016г. на ОС – Ямбол, Решение от 08.10.2014г.
по ВНАХД № 759/2014г. на ОС – Плевен и др.
На основание чл. 53,
ал.2, б.а от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство: коноп /марихуана/, с
нетно тегло 0,455 грама съгласно ФХЕ и с
нетно тегло останало след изследването 0,269 грама
/на съхранение в ЦМУ - София съгласно Приемателно – предавателен протокол №
52010/11.01.2018г./ и постанови отнетите в полза на държавата веществени
доказателства да бъдат унищожени по реда, предвиден в ЗКНВП и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане.
При
този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в
размер на 85.72 лева /осемдесет и пет лева и
седемдесет и две стотинки/ остават
за сметка на държавата.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови решението.