№ 1505
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110114660 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, вилна зона *********** ****** срещу
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 504.31 лева /след допуснато
изменение в размера на предявения иск/, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в нанесени увреждания на лек автомобил марка „р.е.м.“ с рег.№ *****, в
резултат на ПТП, настъпило на 10.01.2022г. в гр. Варна, виновно причинено
от водач на лек автомобил марка „ш.а.” с рег.№ *******, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност” в „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.01.2022г. около 10:00
часа ищецът предоставил на Н.С. собствения си лек автомобил марка „р.е.м.“
с рег.№ *****. Около 18:30 часа Стефанов паркирал автомобила в гр. Варна,
ж.к. ******* Около 19:40 часа водачът на лек автомобил марка „ш.а.” с рег.№
******* при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца в предната
част. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за
1
ПТП, в който за виновен бил посочен водачът на л.а. „ш.а.”. Автомобилът на
виновния водач бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“
при ответното дружество със срок на действие от 01.11.2021г. до 30.11.2022г.
За настъпилото ПТП ищецът уведомил застрахователя на 11.01.2022г., който
извършил оглед и заснемане на автомобила, като в опис заключение били
описани увредените детайли – предна броня, решетка радиатор, фар ляв,
мигач ляв, преден ляв калник и преден капак. Като застрахователно
обезщетение ищецът получил сума в размер на 372.772 лева. Ищецът
направил проучване в няколко сервиза и установил, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е 2093.80 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Сочи, че е налице идентичен иск, по който е образувано гр.д.
№ 3036/2022г. по описа на ВРС, поради което счита, че производството по
делото следва да бъде прекратено на основание чл.126 от ЗЗД. Не оспорва
наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния
автомобил, настъпването на застрахователно събитие по вина на водача на
застрахования автомобил и уведомяването му за същото, както и заплащането
на застрахователно обезщетение в размер на 372.77 лева. Оспорва, че
разходите за ремонт на автомобила на ищеца възлизат на 2093.80 лева. В хода
на частичния иск по гр.д. № 3036/2022г. било установено, че средната пазарна
цена за материали и труд за отстраняване на щетите е в размер на 1290.88
лева, от която след приспадане на вече платеното застрахователно
обезщетение са останали дължими 963.11 лева. Въпреки че предявеният иск е
бил заявен като частичен, ответното дружество съобразило съдебния акт и
заплатило дълга изцяло на 25.11.2022г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че за лек автомобил „ш.а.” с рег.№ ******* е
2
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, действащ към датата на ПТП.
По делото е представен двустранен протокол за ПТП от 10.01.2022г.,
съгласно който на същата дата около в 19:40 часа в гр.Варна, кв. ***** е
настъпило ПТП с участници МПС „ш.а.” с рег.№ *******, с водач Ж. А.ов и
МПС марка „р.е.м.“ с рег.№ *****, с водач Н.С.. В протокола е отразено, че
водачът на л.а. „ш.а.” при паркиране е блъснал л.а. марка „р.е.м.“ и че е
виновен за настъпването на ПТП.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС „р.е.м.“ с рег.№ *****
собственик на същото е А. А. П..
Представен по делото е Опис на увредените детайли от 11.01.2022г.,
изготвени от представител на ответното дружество, в който са описани
установените при огледа щети на МПС „р.е.м.“, с рег. № *****: предна броня,
решетка радиатор, фар ляв, мигач ляв, преден ляв калник и преден капак.
С влязло в сила решение № 3364/07.11.2022г. по гр. д. № 3136/2022г. по
описа на ВРС ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в
размер 100 лева, представляваща частичен иск от 1721.03 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка
„ш.а.“, рег. № *******, пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.01.2022г., около 19.40ч., в гр. Варна, кв. ****** и изразяващи се в
необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
„р.е.м.“, с рег. № ***** – предна броня, решетка радиатор, фар ляв, мигач ляв,
преден ляв калник и преден капак, дължимо по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда -
10.03.2022г. до окончателно изплащане на обезщетението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответното дружество е
заплатило на ищеца първоначално застрахователно обезщетение в размер на
372.77 лева, а впоследствие /след постановяване на решението по гр. д. №
3136/2022г. по описа на ВРС/ още 963.11 лева, или общо сума в размер на
1335,88 лева.
От заключението на извършената съдебно автотехническа експертиза,
3
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че щетите по процесния лек автомобил „р.е.м.“, като се приемат
уврежданията, установени при огледа от представител на застрахователя и
видими на представения снимков материал, са на обща стойност по средни
пазарни цени към датата на събитието от 1840.19 лева, като при определяне
на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи,
които притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008г. и в
такива, които не притежават такъв сертификат.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
По възражението на ответника за недопустимост на иска съдът се е
произнесъл с определението за насрочване на делото 01.03.2023г., с което
възражението е оставено без уважение.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача,
причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка
между противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже
плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че лек автомобил „ш.а.“,
рег. № ******* е застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата на ПТП,
което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя. Не е
спорно още настъпването на процесното ПТП и уведомлението на
застрахователя за същото.
Безспорен между страните се явява механизма на процесното ПТП,
който се установява и от представения констативен протокол за ПТП. В този
смисъл се налага извода, че водачът на лек автомобил „ш.а.“, рег. № *******
носи вина за настъпването на ПТП.
От представения по делото опис заключение по щета се установява
какви са уврежданията по автомобила, като същите вреди е приела за
релевантни и САТЕ.
4
Не е спорна по делото и причинната връзка между настъпилото ПТП и
причинените вреди.
Следва да се има предвид и че горепосочените фактически
обстоятелства са установени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила
решение № 3364/07.11.2022г. по гр. д. № 3136/2022г. по описа на ВРС
Основният спорен въпрос между страните е за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ).
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Следователно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. Съобразно заключението на вещото лице
общата стойност на ремонта и цената за труд за възстановяване на
автомобила е в размер на 1840.19 лева. От същото следва да бъде
приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1335,88
лева, предвид което останало дължимо е обезщетение в размер на 504.31 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
в размер на 50 лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо
лице и 480 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43 да заплати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, вилна зона
*********** ****** сумата от 504.31 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в нанесени увреждания на лек автомобил марка „р.е.м.“ с рег.№ *****,
изразяващи се в повреди на предна броня, решетка радиатор, фар ляв, мигач
ляв, преден ляв калник и преден капак, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.01.2022г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек
автомобил марка „ш.а.” с рег.№ *******, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43 да заплати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, вилна зона
*********** ****** сумата от 730 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6