Решение по дело №2155/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на И. Д. с [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в РБългария, с настоящ адрес [населено място], [улица], представлявана от адв.Д. О. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 против заповед № ЗСПД/Д-А/20124/14.11.2024г. на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и в несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде отменена и да се укаже на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление-декларация.

Ответникът – Началник отдел „Социална закрила“ Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас намира, за установено от фактическа страна следното:

И. Д. е подала заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/20124/ 16.10.2024 г. (л.19-20 от делото) до Дирекция „СП“ Бургас за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от ЗСПД. Към заявлението е приложена и регистрационна карта № ********* издадена на 24.09.2024 г. от ДАБ при МС, с валидност до 04.03.2025 г. (л.21-гръб от делото), видно от която заявителят е чужденец, гражданин на Република Украйна с предоставена временна закрила по чл.39 от ЗУБ.

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ, за което е изготвен нарочен лист на 19.11.2024 г. (л.25-гръб от делото).

Със заповед № ЗСПД/Д-А/20124/14.11.2024 г. (л.18 от делото) на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД на И. Д. е отказано отпускането на еднократна помощ за едно дете, на основание чл.6 от ЗСПД. В мотивите на заповедта е посочена като основание разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, отбелязано е, че заявителят е гражданин на Украйна, както и липсата на сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи на деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.11.2024 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 12682/22.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно ал.5, изр.първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Със заповед № 0201-РД-01/19.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас (л.30 от делото) е упълномощен началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да подписва заповеди по чл.10а от ЗСПД.

Обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган - началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с оглед нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД и делегираните правомощия със заповед № 0201-РД-01/19.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Заповедта е издавена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл.3 от ЗСПД лицата, които имат право на семейни помощи за деца са: 1.бременните жени - български граждани; 2.семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3.семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4.семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5.бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че И. Д. е майка на София В. Г., родена на [дата]. в [населено място], за което е приложено удостоверение за раждане № 829 от 2-ро Кметство Бургас (л.7 от делото). Детето не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателя няма право на еднократна месечна помощ за дете, тъй като те са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателя еднократна помощ.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящият случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателя няма право на заявената еднократна помощ по чл.6, ал.1 от ЗСПД, за раждане на живо дете.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г., размерът на която помощ при първо дете е 375,00 лева, съгласно чл.63, ал.9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, Х състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/20124/14.11.2024 г. издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/20124/16.10.2024 г. подадено от И. Д. с [ЛНЧ], съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.