Решение по дело №4101/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        22.02.2021г.                                       Гр.Стара Загора

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 10.02.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4101 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е пряк застрахователен иск с правно основание  чл.405, ал.1 от КЗ.

Искът е предявен от „Агро експорт 3“ ООД гр.Стара Загора срещу „Застрахователна компания Уника“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника застраховка „Каско на МПС“, клауза А – пълно каско за товарен автомобил „... за покритие в размер на 54000,00лв. със срок на застраховката от 14.11.2019г. до 13.11.2020г. На 07.03.2020г. управляваният от ...лек автомобил претърпял ПТП в гр.Стара Загора, при което настъпили имуществени вреди – предна броня, лайсна в предна броня долна – хром, лайсна в предна броня дясна – хром, десен фар, радиатор воден и др. Ищецът уведомил ответника, който образувал щета №19110230191/09.03.2020г. По указания на застрахователя, ищецът представил на същия три оферти от сервизи за отстраняване на повредите по автомобила, като застрахователят избрал повредите да бъдат отстранени в сервиза, дал най-ниска цена на ремонта. Ремонтът на автомобила бил извършен в сервиз „Крамар“ ООД, като общата стойност на ремонта и транспортирането на автомобила до сервиза възлизала на 7713,60лв. по представени на застрахователя фактури. Въпреки това ответното дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 2512,89лв. Ищецът поискал преразглеждане на определеното застрахователно обезщетение, тъй като същото не отговаряло на реално заплатените разходи, но ответникът отказал да заплати по-висока сума. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200,71лв., представляваща разликата между действително претърпяните имуществени вреди, нанесени на товарен автомобил „... при ПТП на 07.03.2020г. в гр.Стара Загора, и заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, клауза А – пълно каско по Застрахователна полица №19023110745/14.11.2019г., за което е образувана щета №19110230191/09.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2020г. – датата на увреждането, до окончателното й изплащане, и разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва застрахователното правоотношение между страните, нито настъпилото ПТП на 07.03.2020г., при което е увредено застрахованото имущество. Твърди, че правилно са изчислените вредите по автомобила, съобразно методиката на застрахователя. Ответникът счита, че цената за ремонт на автомобила от сервиза, на който е възложен ремонтът, е силно завишена, както за резервни части, така и за труд. Освен това се оспорва и претенцията за лихва за забава, тъй като застрахователят не дължал лихва от датата на увреждането, както е предвидено в ЗЗД. Застрахователят изпълнил в срок задължението си за изплащане на застрахователното обезщетение, поради което не дължал лихва за забава.

Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на предявения иск за главница, като същата се счита предявена за сумата 3915,11лв. без ДДС, а законната лихва се счита претендирана от 14.04.2020г. - датата на получаване на сумата за частично плащане на щетата, до окончателно изплащане на сумата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на валидното застрахователно правоотношение между страните и фактът на настъпилото ПТП на 07.03.2020г., при което са причинени щети по застрахованото имущество. Същите са установени от приетите като писмени доказателства копия на Застрахователна полица №19023110745/14.11.2019г. и документите по преписка по щета №19110230191.

От приетото като писмено доказателство по делото копие на Свидетелство за регистрация от 02.11.2018г. се установява, че ищецът е собственик на товарен автомобил „.... Видно от приложения към застрахователната преписка Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 07.03.2020г., на същата дата е настъпило ПТП между застрахования лек автомобил на ищеца и друг лек автомобил, при което са причинени имуществени вреди на автомобила на ищеца, конкретизирани в хода на производството пред застрахователя, а именно: предна броня, лайсна в предна броня, десен фар, радиатор воден, решетка, въздуховод, декоративна решетка.

Видно от представените на застрахователя копия на Оферта №234/17.03.2020г. на „Ауто хит“ ООД, Оферта №15/**********/19.03.2020г. на „Автохит трейд“ ООД, Фактура №1938/24.03.2020г., Спецификация към Фактура №1938/24.03.2020г., Потвърждение за плащане от 24.03.2020г., собственикът на застрахованото имущество е получил три различни оферти за доставка на увредените при ПТП части за автомобила, като е избрал най-ниската оферта – тази на „Крамар“ ООД за общата сума от 6028,00лв. без ДДС. Тази цена е заплатена от ищеца, видно от потвърждението за плащане. Освен това ищецът е заплатил и сумата от 120,00лв. с ДДС за транспорт на повредения автомобил по Фактура №3663/07.03.2020г. ведно с касов бон, както и сумата от 360,00лв. с ДДС за ремонта на автомобила по Фактура №163/25.03.2020г. ведно с касов бон. Съдът намира, че тези разходи са реално извършени от ищеца за отстраняването на повредите на застрахованото МПС, вследствие на претърпяното ПТП. За тези разходи ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2512,89лв., от които 100,00лв. за пътна помощ, 198,00лв. за ремонта на автомобила и 2214,89лв. за резервни части и антифриз. Въпреки претенцията на застрахованото лице за преразглеждане на сумата за обезщетение, ответното дружество е преценило, че тази сума обезщетява нанесените вреди съобразно методиката за изчисление от застрахователя.

По делото бе назначена съдебно автотехническа експертиза, заключението на която бе приета от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице действителната пазарна стойност на резервните части и труда за отстраняване повредите на увреденото МПС възлиза общо на 6498,00лв. без ДДС, в които влизат стойността на преден десен фар – 3760,00лв., радиатор воден – 440,00лв., решетка – 196,50лв., лайсна – 138,30лв., декоративна решетка – 298,30лв., въздуховод – 25,83лв., предна броня – 1140,00лв., антифриз – 29,00лв. Стойността на пътната помощ възлиза на 120,00лв., а стойността на труда и материалите за ремонта възлиза на 350,00лв. При оценката на резервните части вещото лице е взело данни от магазинната мрежа и интернет продажби, като е дало средна цена, а не най-високата. Вещото лице изложи съображения, че процесният автомобил е сравнително нов и е недопустимо да му бъде поставен неоригинален фар – китайски или тайвански, който да се различава от здравия фар на автомобила. Разликите в цените на резервните части в интернет магазините се получавала от факта, че се продавали много неоригинални части с ниско качество. Ако ремонтът бил извършен в оторизиран сервиз за съответната марка автомобили, то цената на ремонта и резервните части щяла да бъде 9522,86лв. – много по-висока от реално заплатената. Освен това вещото лице излага съображения за цената на труда на автосервизите, че същата възлиза на около 60,00лв. за час, а цената, на която застрахователят оценя труда – 10,00лв. на час е била такава преди около 10-15 години. Макар вещото лице да не е посочило конкретните магазини, от които е направило справка за цената на резервните части, съдът приема за достоверна оценката му, тъй като вещото лице притежава специални знания в тази област и богат опит в изготвянето на такива експертизи, а съдът няма основания да се съмнява в неговата независимост.

Съгласно чл.399 КЗ „Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.“ В случая това е МПС, собственост на застрахования – а именно: товарен автомобил „.... Съгласно чл.386, ал.2 КЗ „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.“ Съгласно чл.400, ал.1 и 2 КЗ „За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.“ Съдебната практика приема, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. /така Решение №79/02.07.2009г. по т.дело №156/2009г. на ВКС. В случая по делото са представени достатъчно доказателства за извършените реални разходи от страна на собственика на застрахованото имущество за обезвредата му, които обаче не са признати и обезщетени от застрахователното дружество. Ответникът обосновава възраженията си с Методиката за изчисление на щети по застраховка „Каско на МПС“, част от общите условия, съгласно която за МПС над 3 до 10 години, каквото е процесното, стойността на новите части не може да надвишава каталожните цени на Eurotax Schwacke Kalkulation – Калкулация, други актуални ценници или цените от представените фактури от официален вносител, коригирани с коефициент до 0,7. Стойността на труда за възстановяване при представени фактури е до 12лв. на час с ДДС, но не по-високи от средните договорени цени за Доверен сервиз в съответния регион. Съдът намира, че представената методика не съответства на цитираните разпоредби на КЗ. Ответното дружество по никакъв начин не обоснова изчислението на застрахователното обезщетение – какви цени на резервните части е приело за реално извършени и съответстващи на методиката му. В представеното Опис-заключение по щета №19110230191 е записано, че за подмяна на детайли и материали е определило стойност 2194,39лв., без да е ясно за коя от повредените части на автомобила, каква е стойността и как е определена. Към застрахователната преписка не са представени каталожните цени на Eurotax Schwacke Kalkulation – Калкулация, други актуални ценници или цените от официален вносител, от които да се направи извод как ответникът е изчислил застрахователното обезщетение. Приложените извлечения от интернет-сайтове са с различни цени, като не може да се направи извод за съответствието им с необходимото качество, по начина, по който вещото лице извърши оценка на необходимите материали и труд за обезщетяване на вредите по процесното МПС. Тъй като вещото лице е дало заключение за цената на материалите и труда по средни пазарни цени, които са далеч по-ниски от цените на оторизиран сервиз, съдът приема, че действителните вреди, претърпени от ищеца възлизат на 6498,00лв. без ДДС. Ищецът обаче е представил фактури за сумата от 6428,00лв. без ДДС – за резервни части, пътна помощ и труд. От тази сума застрахователят е изплатил сумата от 2512,89лв., като остатъкът до реалното обезщетяване на вредите възлиза на 3915,11лв. За този размер съдът намира иска за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на лихвата за забава, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.405, ал.1, във връзка с чл.108, ал.1, т.1 КЗ. По делото не бяха представени доказателства за датата, на която е било изплатено застрахователното обезщетение от страна на ответника, но предвид твърдението на ищеца, неоспорено от ответника, че това е станало на 14.04.2020г., съдът намира, че това е датата, на която застрахователят е изпаднал в забава за изплащането на останалия дължим размер от застрахователното обезщетение. Ответното дружество дължи лихва върху остатъка от застрахователното обезщетение, считано от датата на забавата, а именно – 14.04.2020г.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 208,03лв., адвокатски хонорар в размер на 600,00лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 370,00лв., съгласно представения списък на разноските, които следва да се възложат в тежест на ответника.  

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявано от Николай Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев да заплати на „АГРО ЕКСПОРТ 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Боруйград“ №111, представлявано от Живка Димова Колева, сумата в размер на 3915,11лв. /три хиляди деветстотин и петнадесет лева и 11 стотинки/, представляваща разликата между действително претърпяните имуществени вреди, нанесени на товарен автомобил „... при ПТП на 07.03.2020г. в гр.Стара Загора, и заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, клауза А – пълно каско по Застрахователна полица №19023110745/14.11.2019г., за което е образувана щета №19110230191/09.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2020г. – датата на изпадане в забава, до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на общо 1178,03лв. /хиляда сто седемдесет и осем лева и 03 стотинки/ за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: