№ 396
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600318 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
С протоколно определение № 385 от 05.07.2022г. по ЧНД № 306/2022
г. на Окръжен съд – Хасково, на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е постановено осъденият В. Г. К. да изтърпи едно
общо и най-тежко наказание, измежду наказанията наложени му с влезли в
сила съдебни актове по НОХД № 161/2019 г. и по НОХД № 590/2019г., двете
по описа на РС – Димитровград, в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“,
при първоначален „общ“ режим, както и по НОХД № 17/2022г., НОХД №
64/2022г., двете на РС – Димитровград и по НОХД № 251/2022г. по описа на
ОС – Хасково в размер от 10 месеца „Лишаване от свобода“, което на
основание чл.24 от НК е увеличено с 2 месеца „Лишаване от свобода или
общо и увеличено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим с приспадане на времето, през което е бил
задържан.
Делото е образувано по подадена жалба от адв. З. Д. от АК – В. като
защитник на осъдения В. К. срещу определението. В жалбата се изразява
недоволството на осъдения срещу постановеното определение само за
неправилното и незаконосъобразно приложение на чл.24 от НК с искане да
бъде отменено в тази му част.
1
ОП – Хасково не е възразила по подадената частна жалба.
Прокурорът в съдебно заседание предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, предвид на характера на предходните осъждания на К., които сочат
за нуждата от едно по-сериозно по размер увеличено най-тежко наказание
лишаване от свобода.
Осъденият К. не се явява редовно призован, като се представлява от адв.
Д., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Поставя акцент на това, че осъденият вече е изтърпял наложеното му общо и
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и с приложението на чл.24 от
НК, ще му се наложи отново да бъде въдворяван в затвора. Обръща внимание
и на обстоятелството, че въпреки многобройните дела, осъденият е заплатил
на пострадалите всички щети.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
провери правилността на атакуваното определение, приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 306, ал. 2, вр ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по
предложение на Окръжна прокуратура – Хасково за определяне на едно общо
наказание на осъдения В. К. по повод на осъжданията му по НОХД №
161/2019 г. и по НОХД № 590/2019г., двете по описа на РС – Димитровград, в
размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим,
както и по НОХД № 17/2022г., НОХД № 64/2022г., двете на РС –
Димитровград и по НОХД № 251/2022г. на ОС – Хасково в размер от 10
месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.24 от НК да бъде
увеличено с 2 месеца „Лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред първата инстанция прокурорът е изложил
становище, че са налице условията за групиране на наложените на осъдения
К. наказания „Лишаване от свобода“, като е предложил да се приложи чл.24
от НК, предвид на извършените от същия няколко на брой тежки по своя
характер престъпни деяния.
Осъденият К. и неговия защитник – адв. Д. са заявили, че не възразяват
да се извърши поисканата от прокурора кумулация, като молят съда да не
прилага чл.24 от НК, предвид размера на определените му най-тежки
2
наказания лишаване от свобода.
Окръжният съд, обосновано на база събраните по делото
доказателства е приел за безспорно установено, че В. Г. К. е бил осъждан,
както следва:
- по НОХД № 161/2019 г. по описа на РС – Димитровград, по което за
извършено на 03.09.2018г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194, ал.1 от
НК, му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК, за срок от 3 години. Присъдата е
влязла в сила на 22.06.2019г.
- по НОХД № 590/2019г. по описа на РС – Димитровград е одобрено
споразумение в сила от 12.12.2019 г., за извършено на 26.12.2018 г.
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, му е наложено наказание 4 месеца
„лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на осн.чл.66 от НК, за
срок от 3 години.
- по НОХД № 17/2022г. по описа на РС – Димитровград Димитровград е
одобрено споразумение в сила от 17.01.2022 г. за извършено в периода
07.05.2021г. до 13.05.2021г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1,вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК му е наложено наказание 5 месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим.
- по НОХД № 64/2022г., по описа на РС – Димитровград е одобрено
споразумение в сила от 04.02.2022 г., за извършено в периода 10.05.2021г. до
10.07.2021г. престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, чл.26 ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, при първоначален „общ“ режим
на изтърпяване. Със същото споразумение е признат за виновен и за
извършено на 03.06.2021г. престъпление по чл.206,ал.1 от НК за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. На осн. чл.23
ал.1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на 10 месеца
„лишаване от свобода“, приспаднато е времето през което е бил задържан и с
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Посоченото наказание е
определено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
С определение от 05.05.2022г., постановено по ЧНД № 161/2022г. на
РС- Димитровград, на К. е определено едно общо наказание по цитираните
осъждания, като са определени две съвкупности - едната по НОХД №
161/2019 г. и НОХД № 590/2019г. на РС-Димитровград с общо наказание 4
месеца „лишаване от свобода“, а другата по НОХД № 17/2022г. и НОХД №
64/2022 г. на РС-Димитровград, с общо наказание 10 месеца „лишаване от
свобода“. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено определеното по
първата съвкупност общо и най-тежко наказание за срок от 4 месеца
„лишаване от свобода“ да се изтърпи изцяло, отделно и преди наказанието по
втората съвкупност за срок от десет месеца „лишаване от свобода“, при
първоначален „общ“ режим. Приспаднати са задържането, мярката за
3
неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяното наказание по присъдите
включени в съвкупностите, като е постановено изтърпяването на наказанието
от 4 месеца „лишаване от свобода“ по първата, да е изцяло и отделно от това
по втората.
Според постъпилите данни от МП „ГДИН“ и Затвора - Стара Загора за
търпените от К. наказания, той е изтърпял наказанието от 4 месеца „лишаване
от свобода“ на 12.11.2021г., след това е започнал да търпи общото наказание
по втората съвкупност в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“.
- по НОХД № 251/2022г. на ОС – Хасково е одобрено споразумение в
сила от 19.05.2022 г., с което за извършено на 05. 06.2021г. и 06.06.2021г.
престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, му е наложено
наказание 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.
Хасковският окръжен съд законосъобразно е счел, че съгласно чл.39,
ал.1 от НПК и изискванията на ТР. № 3/2009г. на ОСНК на ВКС, са налице
условията на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, вр. чл.25 от НК, тъй като последната
влязла в сила присъда спрямо осъдения М. е по НОХД № 251/2022 г. на
същия съд.
Първоинстанционният съд е съобразил отново всички горепосочени
осъждания на В. К., с оглед на наличните възможности за групиране на
наказанията по най-благоприятния начин за дееца.
Правилно е преценено, че престъпленията, за които е била ангажирана
наказателната отговорност на осъдения К. по всички осъждания, следва да
бъдат отново групирани, съответно:
В първата група попадат осъжданията – по НОХД № 161/2019г. и по
НОХД № 590/2019г., двете по описа на РС – Димитровград, за които следва
да му се определи отново едно общо, най-тежко наказание от 4 месеца
„Лишаване от свобода“, тъй като деянията са извършени при условията на
реална съвкупност, преди за тях да има влязла в сила присъда.
В случая е пропуснато да се упомене от съда в мотивите на
определението, че е приложима нормата на чл.25, ал.4 от НК, тъй като по тези
осъждания, лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното му
наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК, като въпросът за изпълнението на
общото наказание се решава при неговото поредно определяне. Въпреки тази
забележка, свързана с правната прецизност, правилно окръжният съд е
преценил, че осъдения К. ще следва да изтърпи ефективно, наложеното му
общо и най-тежко наказание при първоначален „общ“ режим на изтърпяване,
което не налага ревизирането на съдебния акт в тази му част.
Във втората група попадат осъжданията –по НОХД № 17/2022г., НОХД
№ 64/2022г., двете на РС – Димитровград и по НОХД № 251/2022г. на ОС –
Хасково, за които следва да му се определи едно общо, най-тежко наказание в
размер от 10 месеца „Лишаване от свобода“, защото деянията са били
извършени при условията на реална съвкупност, преди деецът да е бил осъден
4
с влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Настоящият въззивен състав споделя становището на окръжния съд,
че са налице предпоставките на чл.24 от НК за увеличаване размера на
наложеното общо и най-тежко наказание на В. К..
Противно на възраженията на защитата, първоинстанционният съд е
изложил убедителни мотиви, акцентирайки на обстоятелството, че преди това
К. е бил осъждан за множество други престъпления против собствеността,
които са били изтърпени ефективно, очевидно без да са изиграли нужния
поправителен ефект спрямо него.
Затова и определеното му общо най-тежко наказание от десет месеца
лишаване от свобода не може да постигне генералната и най-вече
специалната цел на наказанието по чл.36 от НК. И за пълното им постигане,
окръжният съд е взел най-правилното решение с прилагането на института на
чл. 24 от НК, като определеното общо най-тежко наказание от десет месеца
лишаване от свобода е увеличено с още два месеца. Спазени са
ограниченията, изискващи увеличеното наказание да е по-малко от ½, да не
надхвърля сбора на отделните наказания, нито предвидения от законодателя
максимален размер на съответното наказание. Така увеличеното наказание
лишаване от свобода, въпреки липсата на посочване на съответстващата
разпоредба, правилно е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“
режим, предвид на ограничението по чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, респ. с
приложимост на сл. т.3.
От така определеното крайно наказание „лишаване от свобода“, ще
следва на основание чл.25, ал.2, вр. чл.59, ал.1, т.1 от НК да се приспадне
времето, през което осъдения К. е бил задържан и е търпял наказание по
присъдите включени в съвкупността.
В този смисъл трябва да се потвърди изцяло обжалваното определение,
а жалбата на осъдения К. да се остави без уважение като неоснователна.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл. 306, ал.1 т.1
от НПК, Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 385 от 05.07.2022г.,
постановено по ЧНД № 306/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6