Р Е Ш Е Н И
Е №
204
Гр. Сливен, 21.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора
…………………….
и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
административно дело № 272 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба от „Аутотоб“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. „Д.“ № …………., пр. от у. К.В.Б. срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-169-0340924/17.06.2019 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – а., н. се в гр. С., Г. п., ст. от „Аутотоб“ ООД с ЕИК ……….. и забрана за достъп до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че заповедта е немотивирана
и не съответства на целта на закона. Твърди се, че не е извършено нарушение,
което да представлява основание за налагане на ПАМ. Моли съда за отмяна на
оспорения административен акт. Претендират се разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. Ст. Р.
***, който поддържа жалбата, като изтъква, че в заповедта за налагане на ПАМ
липсват мотиви относно продължителността на срока на ПАМ.
В с.з. административният орган
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно
призован, се представлява от гл. юриск. Ж. Д., която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална
законосъобразност на оспорената заповед. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.05.2019 г. длъжностни лица
при ЦУ на НАП – и. по п. извършили проверка за спазване на данъчно –
осигурителното законодателство в обект- а., н. се в гр. С., Г. п., ст. от „Аутотоб“ ООД. В 15:52 ч. била извършена контролна покупка –
услуга - външно почистване на лек автомобил на стойност 6.00 лв., заплатени в момента в брой от
проверяващия –М.Д.Н., като плащането било прието от сл. и у. на дружеството П.
Х. Т.. За плащането не бил издаден фискален касов бон от намиращото се в
обекта, работещо, регистрирано с изградена дистанционна връзка с НАП фискално
устройство. При проверката, при която бил изведен от ФУ дневен финансов „Х“
отчет било констатирана разчетена касова наличност 82,00 лева, попълнен опис на
наличните парични средства в касата, с отчетена фактическа касова наличност 67,00
лева, въвеждане и извеждане на пари в касата не били констатирани, поради което
бил формиран извод за отрицателна разлика в размер на 15 лева към момента на
извършването на проверката. Цитираните установявания на органите по приходите
били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0340924/30.05.2019
г., в който бил отразен час на приключване на проверката 17.00 ч. Съгласно
същия, досежно констатациите за неиздаване на
фискална касова бележка за извършената контролна покупка – услуга и за констатираната
разлика между наличните парични средства и отразяванията във ФУ, проверяващите съставили
2 бр. АУАН, в които приели съответно, че не е изпълнено задължението по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
за издаване на фискален бон за всяка извършена услуга, както и че не е
изпълнено задължението по чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, във вр.
с чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. На 05.06.2019 г. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № F490594 за това, че за извършена услуга-
външно почистване на лек автомобил на стойност 6.00 лева и извършено плащане в
брой, не е издадена фискална касова бележка от задълженото лице, въпреки че в
обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и
работещо към момента на проверката фискално устройство, което нарушение било квалифицирано
от актосъставителя като административно нарушение по
чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.
На 17.06.2019 г. Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-169-0340924, с която разпоредил запечатване на
търговски обект – а., н. се в гр. С., Г. п., ст. от „Аутотоб“
ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т.
1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от
с.з.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-169-0340924/17.06.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „Аутотоб“ ООД на 18.06.2019 г. Срещу ПАМ е подадена жалба вх.№
2428/03.07.2019 г., по която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
са разпитани като свидетели и. по п., извършили проверката. От показанията на свид. М.Н. – заплатил сумата от 6.00 лева за услугата по
почистване на автомобила и от показанията на свид. Р.А.
се потвърждават констатациите отразени в Протокол за извършена проверка № 0340924/30.05.2019
г., че за приетото плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното в
обекта фискално устройство. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели като безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се, поради което приема, че оспорващият не проведе успешно доказване при
оспорване съдържанието на протокола за извършена проверка и не обори доказателствената му сила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало
в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган
и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми
и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед е издадена с
правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1
от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото
дружество, чрез свой сл., в случая у. на д., не е изпълнило задължението,
вменено с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е
нарушило императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение,
съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова
бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Същественото в случая
е, че извършването на продажбата е установено, доколкото за извършената услуга
е заплатена сума от 6.00 лв. в брой при извършената контролна покупка – услуга
външно почистване на автомобил. След извършената контролна покупка е извършена
легитимация от страна на длъжностните лица – проверяващи и е започнала проверка
на фискалното устройство, касовата наличност, касовата книга и пр., както и
съставяне на протокола, обективиращ резултатите от
проверката. Видно е от Протокол за извършена проверка № 0340924/30.05.2019 г.,
че контролната покупка - услуга е извършена в 15:44 ч., непосредствено след
което служителите са се легитимирали и е започнала проверката, като същата е
приключила в 17:00 ч. с връчване на същия протокол на съдружник в дружеството. Същият
представлява официален документ, доказателствената
сила на който не бе оборена в настоящото съдебно производство и съдът е длъжен
да се съобрази с него.
Неиздаването на надлежен фискален
документ за извършено плащане по реализирана продажба, в случая услуга, е
абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по
реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване
на процесната заповед
разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред
за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо
да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на
извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг.
от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било
налично и в изправност, но пр. на дружеството – търговец не е издал касов бон
за извършената услуга по външно почистване на автомобила на стойност 6.00 лв.
при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето защо
съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно
изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка.
Последната е съобразена като естество с относимата
норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 15
дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30
дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя довода на
жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от административния
орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на
заповедта. Съдът намира, че излагането или неизлагането на мотиви от такова
естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да повлияе на
пълноценното реализиране правото на защита на търговеца.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно
текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и
няма санкционен характер.
По изложените по – горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК-169-0340924/17.06.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – а., н. се в гр. Сливен, Г. п., ст.
от „Аутотоб“ ООД и забрана за достъп до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в
съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се
явява основателна претенцията на административния орган за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл.
78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от „Аутотоб“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ № ……….., пр. от у. К.В.Б. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-169-0340924/17.06.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – а., н. се в
гр. С., Г. п., ст. от „Аутотоб“ ООД с ЕИК …………….. и
забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Аутотоб“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. „Д.“ № …………, пр. от у. К.В.Б. ЕИК ……………., да заплати на
Национална агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: