№ 1687
гр. Варна, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100100255 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:17 часа се явиха:
Ищцата В. П. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от АДВ. С. БЪЧВАРОВА И АДВ.
МАРГИТА Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Ответникът И. Н. К., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, не се представлява.
Ответницата Р. С. К., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. Д. Ч., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
ОТВ. И. К.: Да се гледа делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТВ. И. К.: Тъй като видях детето пред залата, не знам дали е редно да
се разпитва, тъй като имам ограничителна заповед и нямаме право да сме в
едно помещение.
АДВ. Ч.: Не възразявам да се разпита детето, въпреки ограничителната
заповед.
1
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: М.А.Х. и В.И.К. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.А.Х., ЕГН ********** на 69 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. К.: К.Б. я познавам още като се ожениха В. и С.. Ние живеехме
в къщата на С. и след като те се ожениха с В. ние напуснахме къщата, но
непрекъснато се виждахме. След това станахме кръстници на децата и се
виждахме и с кака К. и дядо П., ходихме на село при тях и често и заедно
празнувахме почти всички празници.
Последното виждане с кака К. беше някъде пролетта на 2017 г. може би
май-юни или април-май месец. Тогава се видяхме с В. на светофарите, които
са на пътя за „Аспарухово“, заговорихме се и тя ме покани да пием кафе в
апартамента на баба К., тъй като отивала да й занесе храна. Тогава К. беше в
много добро състояние, оплакваше се само, че я болят коленете. Не е
споменавала други болести. Домът беше чист, нормален, не беше замърсено.
Те преди това бяха правили и ремонт за сватбата на В. и Р.. Пихме кафе в
кухнята, като аз седях на масата откъм прозореца, кака К. седеше от дясната
ми страна, а В. откъм мивката. Пиехме кафе и си приказвахме и тогава чух
баба К. да споделя, че иска да даде апартамента на В.. Тъй като аз имах също
такъв казус, я посъветвах ако го прави да е само срещу дарение и тя се
съгласи. След това не съм я виждала, но се чувахме с В. по телефона, виждах
се често и с М., понеже минавах покрай него за работа и той все ми
споделяше, че В. все е при майка си, че ходи да се грижи за нея. Аз го питах
защо, какво й има на баба К., а той ми отговаряше, че имало някакви
проблеми. Когато разговарях с В. по телефона споделяше, че е много
ангажирана с майка си, ходи при нея в апартамента да й носи храна, да й
готви. Аз лично съм я виждала като ходи в магазина над тях да пазарува и
носи торби с храна.
В. ми е споделяла, че ходи непрекъснато по болници и по лекари с
майка си. Казвала ми е, че няма да можем да се видим, защото трябва да влезе
в болница с майка си. Казвала ми е, че ще бъде с майка си и ще я обслужва,
ще я води по лекари и няма да можем да се видим, когато й се обадя.
До момента, до който пихме кафе с кака К., В. се радваше много, че
имат добри отношения с В. и Р.. След това споделяше, че се притеснява за
тях, казваше: „Какво става с тези деца, Р. си замина с децата...“, че е много
разтревожена за отношенията им. Това ставаше преди смъртта на баба К..
2
Даже когато пихме кафе у баба К., В. беше на работа, а Р. беше при
родителите си на село.
Това, което съм чувала от В. е, че носи храна непрекъснато на майка си,
обгрижва майка си и непрекъснато ходи при нея.
В. е споделяла, че Р. и И. са ходили при родителите на Р., както и че тя
си ходи по-често при родителите.
В. и Р. живеят след сватбата при К.. Не мога да кажа преди колко
години и точно коя година се ожениха. Присъствала съм на сватбата. В.
заедно с В. и Р. правиха ремонт на жилището. Р. и И. имат две деца. В. е на 16
години, както е моята внучка, малкият трябва да се е родил след като почина
баба К..
С В. съм говорила, виждали сме се, но с Р. не съм се виждала. Знам, че
В. работеше, не мога да кажа дали Р. е работила. Не съм получавала такава
информация, защото информацията я получавах, когато се чувахме по
телефона с В..
Видяла съм с очите си как В. носи торби с провизии в дома на К.. Това
беше, когато В. боледуваше и не трябваше да носи тежко, но въпреки всичко
носеше. Периодът, в който тя беше болна точно не мога да го определя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
В залата се явява К.Н.Н. – старши експерт психолог, представител
на ДСП
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В.И.К., ЕГН ********** на 16 години, българска гражданка,
неосъждана, внучка на ищцата, дъщеря на ответниците, без дела със страните
по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата
обеща да говори истината.
СВИД. В. К.А: Желая да свидетелствам.
Поддържах отношения с баба ми К.. Виждахме се всеки ден, защото
живеехме заедно. Тогава беше добре със здравето. Преди да влезе в болница
единствено я боляха краката. Не си спомням точно кога влезе в болница.
Мама се грижеше основно за домакинството. Баба не е помагала на мама, нея
я боляха краката и нямаше възможност. Най-вече майка ми се грижеше за
баба ми. Баба ми В. идваше, но може би през седмица. Не си спомням дали
баба ми В. е носила продукти за домакинството и баба К.. Баба К. беше
спокойна тогава.
Много рядко е имало скандали между родителите ми пред баба К..
Виждала съм предната свидетелка. Доколкото знам беше приятелка на
баба В.. През 2017 г. нямам спомен да е идвала у дома. Мисля, че е била
близка с баба К., но и не сме говорили за това.
Не знам кой плащаше продуктите за домакинството мисля, че майка ми
и баща ми, но не знам. Не съм чувала баба К. да се оплаква, че е нещастна, че
3
не се чувства добре. Не съм я виждала да плаче.
Когато почина баба К. бях на 11 години или на 10. Не съм ходила на
погребението.
Да, често ходехме с мама при другите ми баба и дядо. По празниците
също сме ходили или ваканциите. Ходили сме с майка ми и баща ми, а и ме
оставяха там. Обичах да ходя на село, беше ми хубаво там като на всяко дете
да е на село.
Преди да влезе в болница, баба К. нямаше нужда от постоянна помощ,
справяше се сама. Не си спомням кой се е грижил за прабаба ми когато е
влязла в болницата. Майка ми не е отсъствала в този период, в който баба К.
беше в болница от вкъщи. Не си спомням дали е бил баща ми в болницата с
прабаба ми.
Баба ми имаше отделна стая, която беше, като се влезе в апартамента,
първата врата вдясно. Имало е случаи, когато се усамотяваше в стаята си,
когато си гледаше сериалите или гледаше телевизия и заедно сме гледали
телевизия. Аз по това време се прибирах от училище към 16:30 часа и тя
тогава си беше в стаята и заедно гледахме в нейната стая телевизия. Всички
заедно също сме гледали телевизия, като сме вечеряли. Когато родителите ми
са били скарани, пак заедно сме вечеряли.
Не си спомням да съм ходила тогава в Генерал Тошево само с майка ми.
Аз се преместих да живея в Генерал Тошево миналото лято и тогава
спряхме да поддържаме връзка с баба ми В., но преди 2-3 месеца отново
започнахме да си говорим. Не сме се виждали от миналото лято. Никой не ми
е забранявал да виждам баба си В..
СЪДЪТ отклонява въпроса искала ли е свидетелката да види баба
си.
СВИД. В. К.А: По повод делото беше ми казано, че ще идвам във
Варна да свидетелствам. Майка ми ми каза. Адвокат Ч. не ми е казвала как да
отговарям на въпросите, които ще ми задават. Каза ми, че ще ми задават
въпроси на база на това, какво е казала свидетелката М..
ОТВ. И. К.: Възразявам на 90% от нещата, които са дадени като
отговор. Настоявам В. добре да помисли преди да даде отговор на въпросите.
СВИД. В. К.А: Домът ни се поддържаше. Доколкото си спомням
винаги когато сме били в къщи, майка ми, аз и баба К. сме били заедно, дори
и когато баща ми отсъстваше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Нямам други доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
4
разноски и правя възражения за прекомерност.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Ние също правим възражение за прекомерност.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да уважите предявения иск и да ни присъдите
направените разноски.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че за
периода от извършване на сделката на 26.07.2017 г. до периода на смъртта на
прехвърлителката К.Б. – 29.11.2017 г., който е много кратък период, не са
били полагани особени грижи за прехвърлителката, тъй като същата, видно от
свидетелските показания, е могла да се обслужва сама. Неубедителни са
показанията на непълнолетната свидетелка, която заяви, че винаги майка й се
е грижила за дома и е поддържала домакинството, че са се хранили заедно. В
тази връзка ще моля да цените всички свидетелски показания в тяхната
съвкупност, тъй като детето, предвид ниската му възраст може много лесно
да бъде манипулирано и убедено, че трябва да дойде да свидетелства в съда,
тъй като по този начин майката ще бъде лишена от имот във Варна.
От свидетелските показания се установи по категоричен начин, че за
прехвърлителката грижи са полагани при престоя й в болницата единствено
от дъщеря й В.. В тази връзка моля да цените показанията на непълнолетната
свидетелка, която заяви, че нито майката, нито бащата са били в болницата
заедно с нейната прабаба, т.е. двамата родители не са отсъствали от дома,
защото това е един факт, който може да се запечата в детското съзнание,
независимо ниската му възраст и факта, че то е малолетно към този период,
на 10-11 години. Когато родителят отсъства от дома, това остава в съзнанието
на едно дете.
Считам също така, че показанията на свидетелката, която беше
приятелка на ответницата и разпитана в предходно съдебно заседание бяха
абсолютно неубедителни. Няма как при разлика от две поколения,
приятелката на ответницата да седне да приказва с баба К. и да намират
някакви много супер интересни теми. Тук не става въпрос за отношения
между баба и внучка, където би могло да се намери тема на разговор, които са
близки, а става въпрос за абсолютно непознат човек, който идва и казва, че
много хубаво са си приказвали с баба К.. За мен това е абсолютно
неубедително и няма как да бъде кредитирано.
Мисля, че за този кратък период и при факта, че отношенията между
съпрузите са влошени, няма как това да не се е отразявало на
прехвърлителката К.Б., тъй като тя, като баба, се е вълнувала дали това е в
резултат на това, че се е опитала да свърши нещо добро като прехвърля и
осигури семейството с имот, а насреща получава дрязги между съпрузите,
влошени отношения, които преди това не са съществували. Тук стои въпросът
дали това е предизвикало влошаване на отношенията между ответниците до
5
степен, че да стигнат до развод, какво е било преди това, че са били в добри
отношения и след прехвърляне на имота са се влошили. В тази връзка моля
внимателно да обсъдите всички свидетелски показания и останалите
доказателства, за да видите това, което свидетелите не го казват, но то се
установява по делото.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Безспорно ще трябва да се обсъждат всички
събрани доказателства по делото, но касаещи периода от датата на
прехвърлянето до смъртта на прехвърлителката К.Б. или това е един период
от 4 месеца. По делото са представени медицински документи, от които се
вижда, че сумарно К.Б. е прекарала повече от един месец в болница, т.е.
повече от месец тя не е била в жилището си. Нито един от свидетелите на
ответната страна не посочва, че през този период ответниците са се грижи за
К.Б.. Ако те са полагали през останалия период от време някакви грижи, това
са били спорадични грижи, а не постоянни така, както се изисква по един
алеаторен договор за издръжка и гледане. Безспорно се установи, че през този
период за лицето се е грижила В. или ищцата по настоящото дело, а не
ответниците. Моля да съобразите всичко това.
По отношение на разпитано в днешното съдебно заседание
непълнолетно дете, моля да съобразите, че макар и да е непълнолетна сега тя
свидетелства за обстоятелства, които са били към датата на смъртта, когато
детето е било на 10-11 години. Трудно може да се повярва, че детето може да
има ясен спомен и в този смисъл да депозира едни достоверни показания по
отношение какво се е случило точно в този период. Моля отчитайки и
близката родствена връзка между свидетелката и двамата ответници, които са
родители на същата, да съобразите доколко първо може да бъдат дадени
достоверни показания и доколко това дете е заинтересовано като свидетел от
изхода на делото и доколко дори то не е манипулирано от страна на майката.
Моля да ни бъде дадена възможност за писмени бележки и да ни
присъдите направените по делото разноски.
АДВ. Ч.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
претенцията за разВ.не на договор за издръжка и гледане, в частта, касаеща
доверителката ми.
Моля да ми дадете възможност за писмени бележки, тъй като за разлика
от колегите считам, че не е редно да си служа със свободни интерпретации в
посока на свидетелските показания, дадени по делото.
Дори свидетелите на ищцовата страна заявиха, че както единият така и
другият ответник са участвали в грижата за К.Б. в периода на нейното
болнично лечение, в периодите след изписването от хоспитализация, като
сочат съответно, че само ответникът е извършвал закупуване на санитарни
материали и храна за своята майка, която е била придружител на К.Б., а
съответно ответницата Р. К. се е грижила за нея в периодите след изписването
от болничните заведения.
Обстоятелството, че ангажираните от нас свидетели са в млада възраст,
не може да сочи автоматично на извода, че между тях и К.Б. не може да има
общи теми за разговор т.е., че свидетелките показания на тези свидетели са
6
лъжливи и не следва да бъдат кредитирани от съда. Считам, че съдът следва
да даде вяра на тези показания, които са депозирани от свидетели, които са
общували сравнително често с К.Б. лично и със семейството на И. и Р. К.и.
Тези свидетели установиха кои са периодите и въобще каква е била честотата
на техните посещения и взаимоотношения с цялото разширено семейство, не
само в периода на сключване и действие на договора за прехвърляне на
имущество срещу издръжка и гледане, а и в един по-голям период от преди
сключването на договора. Именно в тази връзка бяха задавани на свидетелите
въпроси, за да се установи първо какво е мотивирало наследодателят да
извърши тази сделка, чисто житейски кое го е мотивирало, било ли е
възможно зад целите на този договор да стои нещо друго, което да е било във
волята на К.Б. и съответно по време на изпълнението на договора, какво е
било нейното изискване към надарения и съответно към неговото семейство,
имайки предвид обстоятелството, че все пак независимо, че няма такова
задължение по нотариалния акт, приобретателят на имота, заедно със своята
съпруга, са били в едно домакинство с К.Б. в жилището в град Варна. В тази
връзка не е само непълнолетният свидетел този, който сочи, че посещенията
на ищцата в дома на И. и Р. не е било толкова често, че е имало периоди,
траещи повече от месец, в които ищцата не е идвала в жилището на К.Б. по
обясними причини. Единият свидетел, ангажиран от ищцовата страна заяви,
че К.Б. е давала свои ценни вещи, за да може дъщеря й да ги залага срещу
заем, че отказът за даването на такива вещи е било основанието за известни
периоди от време ищцата да не посещава дома на К.Б..
От разпита на днешния свидетел М. стана ясно, че за 2017 г. има една
единствена среща с К.Б., че впечатленията на свидетеля, както от К.Б., така и
от обстановката, в която тя живее са добри. Всичко останало са
преразказвани думи от ищцата, респективно нейния съпруг и нейния син, т.е.
това не представляват лични възприятия на свидетеля, за да може същият
достоверно да изложи пред съда и съответно неговите показания да бъдат
съобразени и ценени наред с останалите свидетелски показания.
По повод на няколко пъти споменаваното от процесуалните
представители на ищеца настъпило разстройство в отношенията между
двамата съпрузи, следва да се има предвид обстоятелството, че настъпилият
развод и влязлото в сила решение са в един много по-късен момент от
периода на изпълнение на договора за издръжка и гледане. Всички свидетели
сочат, че са посещавали домакинството на К.Б., съответно на И. и Р. К.и през
2017 г., включително и са присъствали на общи празници, което сочи на
извода, че към този момент отношенията в семейството са били нормални.
Както каза един от свидетелите, имаме второ родено дете след събитията,
които касаят настоящото производство. Семейството е продължило да живее
заедно, продължило е да се издържа съвместно, а фактическата раздяла
между страните е настъпила в един много по-късен момент. Да се опитваме в
момента да наслагваме тезата, че отношенията в това семейство касателно И.
и Р. са били толкова обтегнати, че те са влияели негативно по отношение на
изпълнението на договора за издръжка и гледане досежно спокойната и
нормална среда, която би следвало да бъде осигурявана на К.Б., е
неоснователно, това не се доказа по делото. Напротив, доказа се обратното, че
всеки един от съпрузите е изпълнявал, съобразно нуждите на К.Б. за
съответния период, задължението си за издръжка и гледане.
Що се касае до грижите, осъществявани наред с двамата съпрузи от
7
самата ищца в периода на болничното лечение на К.Б., нито един от
свидетелите не посочи, че самата К. е имала нещо против това нейната
дъщеря да осъществява грижа наред с И. и Р. К.и. Нито един от свидетелите
не посочи, че както в периода, в който К. се е чувствала добре, така и след
възникналото заболяване, грижите осъществявани спрямо нея са й
недостатъчни или неподходящи, че тя е изисквала лично изпълнение,
изключително и само от И. и Р. К.и или че е отказвала грижите, дадени й от
ищцата в периода на болнично лечение, тъй като е желаела тези грижи да
бъдат извършвани изключително и само от И. и Р. К.а, няма такива данни по
делото. След като тя е приела този начин на изпълнение, както от
съдоговорителя по договора за издръжка и гледане, така и от неговата
съпруга и от дъщеря си – ищцата по делото, считам, че извършеното
изпълнение по договора за издръжка и гледане е пълно, съобразено с
възможностите на всеки един от трите, сочени от мен лица към датата на
сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за издръжка и гледане. При подписването на договора не са
били налице или не са били известни заболяванията на К.Б., съобразно
приложените по делото писмени доказателства, а именно епикризи и
амбулаторни листи, за да се приеме, че изначало която и да било от страните
е знаела, че за К.Б. има възможност от скорошен летален изход. По този
начин ищцовата страна се домогва да докаже практически липса на смисъл от
сключването на договора.
В заключение, считам, че за мен е налице пълно изпълнение от страна
на приобретателя по договора, съответно неговата съпруга и положените в
допълнение грижи от ищцата в периода на болничното лечение на К.Б. не
съставляват такова основание или такъв факт, който да сочи към
неизпълнение на договора от страна на приобретателя, съответно на неговата
съпруга.
Моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявената
искова претенция, като ни присъдите и направените разноски от
доверителката ми. Моля и да ни дадете срок, в който да представим писмени
бележки.
ОТВЕТНИКЪТ И. К.: Смятам, че най-правилното решение, което
трябва да се вземе е в този случай трябва да бъде развален договора. Баба ми
я гледахме, но в случая конкретно без да визирам, доста често през вратата
дали диша или не и коментари като се изкъпе да оставим прозореца отворен,
за да настине. Как може един човек с тази физика като Р. да гледа болен
човек, който не е в съзнание, не е в състояние дори да се изправи в леглото и
тя да сменя памперси, да я храни с помпи и т.н. и да се бие после в гърдите,
че е гледала баба ми. Всеки един от тримата свидетели са хора, които са яли и
пили на моята маса. Няма как тези свидетели да са преки свидетели на това,
което се случва в къщи. В отношенията ни винаги е имало кавги особено в
семейство, в което живеят три поколения няма как всичко да е по мед и
масло. Не отричам, че за кавгите вина има всеки от нас, а може би аз имам
най-много, но те няма как да бъдат свидетели на нашите семейни скандали
или някой от семейството да споделя с тях тези неща и да бъдат толкова
запознати при условие, че идват само по празници да ядат и да пият. Не знам
колко пъти се е случвало ответницата да казва, че взема детето и отива при
майка си, но майка й не знае, че тя отива да живее при тях, това се казва само
8
в къщи и после като трябва да се прибере ме вика да я прибера.
Освен това, когато баба искаше да прехвърли имота имахме доста
големи разногласия, защото тя искаше да прехвърля с дарение апартамента на
мен, защото да не се случи някой ден нещо, но то се случи. Ако може нещо да
се е влошило в този период след прехвърлянето или до прехвърлянето е било
единствено и само с условието „или ще прехвърлим апартамента с покупко-
продажба или се развеждаме и вземам детето и заминавам в Генерал Тошево
при майка ми и баща ми…“. Аз нямам средства, за да го прехвърля с покупко-
продажба, за мен е по-добре така, но беше настоявано това да се случи или
взема детето и се развеждаме. Може би това е момента, за да спаси
семейството и да няма нови кавги, баба ми се съгласи да го прехвърли чрез
покупко-продажба. Късмет е, че ответницата успя да роди две хубави деца в
наследствен апартамент, четвърто поколение.
АДВ. Т. (реплика): Не сме твърдели нищожност на договора.
Единствено наблегнахме на това, че относимият период е само от сключване
на договора до смъртта на прехвърлителката, т.е. в тази връзка трябва да се
ценят свидетелските показания.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ищцовата страна в
двуседмичен срок и на пълномощника на ответната страна в триседмичен
срок от изготвяне на протокола да представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:29
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9