Р Е Ш Е Н И Е
№
………../24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12169
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Л.Н.П., ЕГН ********** и Ж.М.П., ЕГН
********** срещу П.В.П., ЕГН **********
и Ж.Й.П., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
придобито в режим на СИО, чрез покупко-продажба обективирана в нот. акт № ***, том І, нот. дело
№ ****., върху идеална част от съсобствения с ответниците недвижим имот, находящ се в ****, съставляващ ПИ с идентификатор № ****по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ 807.00 кв.м., при граници:имот с
идентификатор ****и път, като ПРЕМАХНАТ изградените в имота плоча, свързваща сградите на ищците и ответниците,
очертана в зелен цвят, съобразно приложена окомерна
скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ ****по КККР
на гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както
и стена с височина около 1.80 м,
изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната
страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно приложената
окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. №
81842/11.12.2018г.
Ищците основават активната си материалноправна
легитимация по предявените искове, навеждайки твърдения, съобразно които с
ответниците са съсобственици на имот, находящ се в ****, съставляващ ПИ с идентификатор ****по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с площ 807 кв.м., при граници: имот с
идентификатор ****и път. Ищците са придобили собствеността върху 400 кв.м. ид.ч. от имота в режим на СИО по договор за покупко – продажба, обективиран в нот.
акт №159, том І, нот. дело №137/2004г. Ответниците от
своя страна са придобили ид.части от имота също в
режим на СИО. Ищците излагат, че ответниците са изградили в имота стена, която ограничава достъпа им в
източната част от имота. Изградената от тях плоча, свързваща постройките на
ищците и ответниците напуква, руши и застрашава конструкцията на тяхната
сграда. Същите не желаят доброволно да преустановят
неправомерните си действия, поради което се моли за тяхното осъждане да
премахнат изградените строежи. Молят по пътя на инциднтния
контрол съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на Удостоверение за търпимост с рег.№АУ049566ВН_001ВН
от 05.07.2016г. и Удостоверение за търпимост с рег.№АУ063706ВН-001ВН от
28.07.2016г. на Гл. архигект на Община Варна, като
считат, че не отговарят на изискванията на § 127, ал.1 ПЗР на ЗУТ. Твърдят, че не са участвали в
административното производство. По изложените съображения ищците молят съдът да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на
срока по чл. 131 ГПК, ответниците излагат съображения за недопустимост на иска
по отношение на оградата поради
наличие на сила на пресъдено нещо по гр.д. № 9240/2013 г. на Варненския районен съд и неоснователност на предявените срещу тях искове по същество. Излагат, че през 1986г. на
праводателя на ищците и на ответниците е предоставено право на ползване на
всеки по 600 кв.м. в **** Тогава местата били разделени
с поставяне на телена ограда, като вътрешна такава, на мястото на сега
съществуващата масивна ограда по съгласие на съсобствениците. През 1992г. при
извършване на оценка на местата с цел придобиване право на собственост върху
тях по реда на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ било установено, че двете места са с
по-малка площ от по 600 кв.м., което било причината двете места са
заснети като един имот по КП на ****" от 1988г., с № 1335. Поради установената по малка площ, праводателите
на ищците заплатили стойността на 400 кв.м., а
ответниците стойността на 440 кв.м., в границите на общия ПИ 1335. В резултат придобили собствеността чрез
трансформация на предоставеното им право на ползване в право на собственост по
реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което бил съставен НА № 9/18.01.1994г.. Масивната ограда на мястото на
съществуваща телена такава била поставена към 2002г. съвместно от И. Кертиков - праводател на ищците и П.В.П.. Подписали и
нотариално заверена декларация peг. № 857/28.02.2002г., обективираща
волята им за разпределение на ползването, както и за разделяне на имота с цел
реализиране на доброволната делба при идентичност на ползваните части от имота
от всеки един от тях спрямо съществуващата към този момент вътрешна ограда. След като И. Кертиков
продал на ищците своята съсобствена част, в имота не били извършвани нови
строителни действия - процесните плоча и стена. При придобиване
на имота, ищците били наясно с така разпределеното ползване на имота и били
съгласни с него. От тогава до сега нямало промяна в така установеното
разпределение на ползването на фактически разделеното дворно място, като нито
един от процесните строежи не пречел на ищците да упражняват правото
си на собственост. По същество, молят за
постановяване на решение, с което насочените срещу тях искове бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В
проведените съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и
отговора по нея становища.
Съдът след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищците са
придобили в режим на СИО, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***, том І, нот. дело
№ ****/20.05.2004г., собствеността върху 400 кв.м. ид.ч. от имот № 1335, целият с площ
807 кв.м., по ПНИ на местност „****”, землище Галата, гр. Варна, заедно с
построената в имота в северозападната част жилищна постройка.
Праводатели на ищците по сделката
обективирана в нот. акт № ****/20.05.2004г., са И. Г.К.
и Т.А.К., които са придобили собствеността върху имота чрез трансформация на
предоставеното им право на ползване в право на собственост по реда на Пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е съставен нот. акт № ***/24.01.1994г.
Ответниците са придобили собствеността
чрез трансформация на предоставеното им право на ползване в право на
собственост по реда на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което
е съставен нот.акт № 9/18.01.1994г., върху недвижим
имот: място с площ 440кв.м., по Оценителен протокол от 19.10.1993г. на Община
Варна, предоставено за ползване с Удостоверение № ***/06.03.1986г. на ИК на ОбНС Варна, представляващо имот пл. № **** в кв. 51 по проектокадастралния план на м-ст
„****”, при граници на целия имот: имоти пл. №№ ****и път.
Не е спорно,
че към настоящия момент имотът съставлява ПИ
с идентификатор № ****по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКТ, с площ
807.00кв.м., при граници: имот с идентификатор
****и път.
От Декларация с нотариална заверка на
подписите от 28.02.2002г. се установява, че съсобствениците на вилни имоти П.В.П.
и И. Г.К.в м-ст „****, кв. Галата, са постигнали
съгласие за ограда и порта между двата имота, през която И. Кертиков
да влиза в имота на П.П., за да ползва своята метална
стълба за таванския етаж. Постигнали са съгласие и, при продажба, прехвърляне,
дарение или смърт на един от двамата съсобственици, според изготвен проект
съставен от архитект, портата между двата имота да се отстрани и затвори, а
металната стълба, която води до таванския етаж на И. да се измести в неговия
парцел. Съгласно декларацията то този начин двата имота се обособяват съвсем
самостоятелно и независимо един от друг.
Приложени са административните преписки по издадените удостоверения
търпимост с per. № ****/05.07.2016г. и № ******/28.07.2016г.
В полза на ищците
са допуснати гласни доказателства чрез разпит на св. И.П.и М.И./без
родство/, с показанията на
които да установят има
ли съществени изменения в сградния фонд процесният имот след подписването на
декларация с рег.№857/28.02.2002г. между тогавашните съсобственици на имота П.
и Кертиков, извършени ли са нови строителни работи в
имота, има ли премахване на съществуващи постройки и в кои години са извършени
строежите и премахнати, ищците Пометкови имат ли
достъп до източната част на сградата си, изградена ли е бариера от бетонни
блокчета и дървена ламперия пред вратата на имота на ищците в източната част на
сградата.
Св. П. се познава с П. от детската си възраст. Живее в кв. Г. и посещава
дома на ищеца често. По къщата на П. имало напуквания. Имало плоча с голяма цистерна до която ищецът нямал достъп и не можел да
си ремонтира пукнатините. Пукнатината била от плочата и още съществувала.
Отвътре подмазвал, ремонтирал, но не можела да се скрие, даже се увеличила. След
като подал молба, ищецът си направил врата за достъп, но не можел да я отвори,
тъй като ответникът я затворил с блокчета отвън. Ищецът си направил вратата в
собствения имот преди две - три години, за да може да си обслужва имота. В
момента вратата не функционирала, защото комшията му изградил блокчета и отгоре
сложил дървени плоскости. От 2004г. до 2017г. в тази стена имало прозорец. След
като се премахнала вратата и сега имало прозорец - малък.
В показанията си св. Илиев установява, че познава Л.П. от 1980г.. Знае, че в момента П. живее в
м-т ****, там си купил вила през 2004г.. Виждат се всяка седмица. Познава
имота. В източната част на постройката на П. имало пукнатини, като причината
била плочата на П. за гаража, която била врязана в стената на П.. П. изградил
плочата, която свързвала двата имота, за да ползва пространството отдолу.
Построил гаража. П. изградил много дебела плоча, която влизала в имота на П. и
отгоре имало една цистерна с вода. Тази плоча стърчала 1.20 от главното ниво на
улицата и влизала в улицата 1.20 навътре. П. нямал достъп до тази част на
сградата, защото имало изградена бетонна ограда от блокчета. П. направил отвор,
сложил си врата, за да може да има достъп до неговата стена. В момента нямал
достъп, защото като се отвори вратата отпред имало иззидана стена с блокчета и
с дървени орнаменти. П. не можел по никакъв начин да премине от другата страна
и да отремонтира, защото П. я е изградил. Естетически
това съоръжение изглеждало грозно. Преди три години някъде 2017г. П. се опитал
да направи достъп.
В полза на ответниците е
разпитан св. Т. П. /дъщеря на ответниците/. Св. е запознат със споразумението
между баща й и К.. Баща й П.П. придобил целия имот и
след това преотстъпил част от имота на К. без заплащане. След това направили
разпределението, като се съгласили да си разделят границите с декларация от
2001г.-2002г. Всичко в имота било построено от баща й и К.. През 2004г. П.
закупил имота в съгласие с нотариалната декларация за преразпределението, с
изградените огради и плочи. След като П. придобил имота, не са извършвали
строителни дейности в техния имот. Частично в началото на техния вход, стената
от къщата на П., служела за разделение на имотите. Имало междинна плоча, която
държала двата имота. Била направена по искане на К. за здравина на двете вили. Виждала
е П. да стои на тази плоча и да си прави ремонти.
От
заключението по допуснатата СТЕ на вещото лице Ц.А. се установява, че съобразно
протокол за контрол на материалите и документите при изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри от
03.11.2016г. изготвен от инж. И. Б., на длъжност мл. експерт от Служба по
геодезия, картография и кадастър - Варна, е направена констатация „не е заснета
коректно северната граница на имота и сградата частично попада в улицата."
При
оглед вещото лице е констатирало наличие на пукнатина в северната фасада на
сградата на П., в резултат от изградената плоча от сградата на П.П. към сградата на П.. За
ищеца няма достъп до източната фасада на сградата, въпреки че в проекта за
узаконяване на сградата от 1989г. изготвен от арх. М. и одобрен от Община
Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" на 08.01.1990г., е посочено отстояние от 1,5 м.
до имота на П.В.П. - ответник по делото. Това не е спазено. Не са спазени и отстоянията по Наредба №5 за правила и нормативи за устройство
на територията от 2001г.,
така и тази от 1998г. Дадено е предложение за предаване на площ по регулация
при съществуващо положение за лице на частта на И. К. от 9,80 м. и лице за И.П.
от 10.80 м. Това
предложение не е реализирано при изготвяне на ПНИ за СО „****". За обект
„Вилна сграда" със ЗП от 110,14 м2 и РЗП 256,13 м2, изградена в имот с
идентификатор ****по
плана на КК и КР на СО "****" е издадено от Главния архитект на
Община Варна, арх. В. Б., Удостоверение за търпимост с рег.№******* от
05.07.2016г. За обект „Масивна ограда" с дължина 74.65 м., изградена в имот с идентификатор ****по плана на КК и КР на СО „****"
е издадено от Главния архитект на Община Варна, арх. В. Б. Удостоверение за
търпимост с рег.№.***** от 28.07.2016г.
За изградената плоча между двете
сгради с площ от 14.60 м2 няма документи за съгласие и строителни книжа. Обект „Вилна сграда" на П.В.П.
със застроена площ от 110.14
м2 и РЗП от 256.13 м2 не е нанесена в КККР на гр. В. по причина Протокол за
контрол на материалите и документите при изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри от 03.11.2016г.
изготвен от инж. Илина Батанова на длъжност мл. експерт
от Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна с констация
„не е заснета коректно северната граница на имота и сградата частично попада в
улицата." В КК и КР се отразяват само външните граници на имотите. Тук
поземленият имот с кад. №1335 е един за двамата
съсобственици и вътрешна ограда не може да бъде отразена. Липсват данни за наличие на съгласие
за изграждане на плочата между двете сгради: на ответника и ищеца. На място е
налична смесена ограда от бетонови блокчета и дървени платна, изградена пред
монтираната в направения отвор във външната тухлена стена-източната, на сграда
с ид. ****(на ищеца) PVC врата. Оградата е с формата на буквата „П", като в ъгъла и е излята ст. бет. колонка с
размери 30/30 см. и височина 1.62 м. Участъците на оградата са с обща дължина
от 1.77 м. Височината на оградата с бетонови блокчета е 0.82 м., а на частта
над тях, изградена от дървени платна и хидрофобен шперплат е 0.80 м. Така
изградената стена възпрепятства достъпа на ищеца до източната фасада на
неговата сграда. Достъпът
и обслужването на източната страна на сградата на ищеца не е възможен въпреки,
че в проекта за узаконяване на сградата от 1989г. изготвен от арх. М. и одобрен
от Община Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" на 08.01.1990г. е
посочено отстояние от 1,5м. до имота на П.В.П.-ответник по делото. Обектите,
предмет на спора: плоча свързваща двете постройки на ответниците и ищците и
стена с височина 1.80м., изградена от бетонови блокчета и дървена ламперия,
пред вратата на източната страна на сградата на ищеца, са изградени от П.В.П..
Части от оградата между имотите на ищеца и ответника, са външни стени на
второстепенни постройки: навес на П. и съборен склад на П. и са изградени от
тях. Плочата между двете сгради и стената са изградени след изграждането на
новата сграда на ответника. За плоча, свързваща двете постройки - на ответниците и ищците и стена с
височина 1.80м., изградена от бетонови блокчета и дървена ламперия, пред
вратата на източната страна на сградата на ищеца, няма съгласие в документите
по делото, както и строителни книжа. Същите оказват отрицателно въздействие върху имота на ищците.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Основателността на заявените негаторни искове по чл. 109 ЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - ищците да са собственици на имота,
чието право на собственост е засегнато, а ответниците, чрез неоснователни, противоправни
действия /респ. бездействия/ да пречат на собственика да упражнява правото си
на собственост в пълен обем.
От ищцова
страна се иска премахване на изградените в нарушение на законовите правила строежи
в съсобствения имот, като разположени в съседство на сградата на ищеца, без
спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.
Ищците заявяват искане по пътя на инцидентния
контрол съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на
издадените от Гл. архитект на Община Варна на основание §127, ал. (1) от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (Обн. ДВ,
бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверение за
търпимост с рег.№**** от 05.07.2016г. за обект:
„Вилна сграда" със ЗП – 110.14 кв.м. и РЗП - 256.13 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор ****по
плана на КК и КР на СО „****", гр. В. и Удостоверение за търпимост с рег.№***** от
28.07.2016г., за обект: „Масивна ограда" с дължина 74,65 м., изградена в поземлен имот с идентификатор ****по плана на КК и КР на СО „****", гр. Варна.
Гражданският съд
може да упражнява косвен съдебен контрол върху акт на техническата служба,
удостоверяващ, че сградите в имота са в режим на търпимост по смисъла на ЗУТ.
При разрешаването на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява
пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост, гражданският съдът има
правомощието и следва във всички случаи да преценява валидността и обвързващото
значение на актовете на техническата администрация /Определение №54/05.02.2018г. по дело №4694/2016 на ВКС, ГК, I г.о.; Решение
№ 238 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г. на ВКС, І г. о./.
Доколкото оградата не е предмет на спора, а
предметът на спора не е включен в удостоверенията като търпими строежи, съдът
не намира за нужно да се произнася по реда на чл.17, ал.2 ГПК.
Въпросът дали
процесните строежи сами по себе си представляват пречка за упражняване правото
на собственост на ищците предвид твърдението им, че те са незаконни строежи, е
обуславящ изхода на делото.
Съобразно събраните писмени
доказателства по делото и изслушаното заключение по допуснатата СТЕ на вещото
лице А., те са незаконни строежи и не са в режим на търпимост, поради което
съставляват пречка за спокойното ползване на имота от ищците.
Съгласно мотивите на точка
3 от Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК по приложението на чл.109 ЗС, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, не
само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело. При изложената по-горе фактическа обстановка и при ангажиране на
безспорни доказателства от страна на ищците, които я потвърждават, съдът
намира, че ищците са доказали твърденията си изложени в исковата молба. Така,
когато в съсобствен недвижим имот е извършено строителство в отклонение от
строителните правила и норми, то е незаконно и съставлява “неоснователни
действия“ по смисъла на чл.109 ЗС. Изграденият при нарушение или в отклонение от
строителните норми и правила за устройство на територията обект, по отношение
на който не може да се приложи узаконяване, смущава правото на собственост на
останалите съсобственици и подлежи на премахване. В този смисъл е Решение № 936 от 17.07.2007 г. на ВКС по гр. д. № 506/2005 г., V г. о. и Решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр.
д. № 2746/2003 г., IV г. о. Същото разрешение е дадено и в Тълкувателно
решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, в което се сочи,
че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на
издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият
собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които
произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е
нетърпимо според закона.
Целта на негаторния
иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение. Когато увреждащото въздействие се осъществява
чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение
е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните
строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат
на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира
премахване на строеж или част от строеж по реда на чл. 109 ЗС и задължението на
съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със
строителните правила и норми, са налице указания по приложение на материалния
закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Даденото
тълкуване е приложимо и при действието на ЗУТ, с оглед на което следва, че
наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената
допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес.
Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се
защитят с иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл е и Решение № 401/21.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., V г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Прекратяването
на това състояние чрез премахването на
строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост
(съсобственост), е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия
изобщо или в състоянието, в което е извършен. При нетърпимост на същото, всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените
изисквания за строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи строежът
/Решение № 324/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о./.
В
Решение
№ 35/18.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, II г.о. е
прието, че неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31 ЗУТ и чл. 53 ЗС вр. с чл. 50 ЗС, води до незаконност на строежа и основателност
на иска по чл. 109 ЗС. Наличието на одобрени строителни книжа не дерогира
правилата по чл. 31 ЗУТ.
В Решение № 1245 от 4.07.1994 г. по гр. д. № 2149/92 г., IV г. о.; Решение
№ 2177 от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г., I г. о., е прието, че искът по
чл. 109 ЗС може да бъде проведен успешно и срещу съсобственик, на когото е
издадено строително разрешение, тъй като административният орган, издал
разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на
преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост
титулярят на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите
съсобственици на общия имот. Съдилищата следва да съобразят дали по същество не
са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво
отношение са възпрепятствани да ги ползват съобразно предназначението им в
съответствие с правата им.
Безспорно се установи по делото, че обектите – плоча и стена, изградени
в съсобствения към момента на изграждането им имот, са в отклонение на
строителните книжа, като липсва и съгласие от съсобственика. В този смисъл е
категоричното заключение на вещото лице, което посочва, че строежите са извършени
в отклонение от строителната линия и при неспазване на строителните книжа.
Последицата от това ще бъде, ако е открито по време на строителството, строежът
да бъде спрян, а ако нарушението е открито след изграждането им, да бъде
съборен. Обектите не са били допустими, тъй като е издаден Акт за узаконяване №35/04.09.1990г. за сезонна постройка с площ от 25 кв. м. на Главен архитект на район Аспарухово, а вместо нея в
отклонение с акта е построена вилна сграда с гараж от 110.14 м2 и РЗП от 256.13м2, поради което и спрямо тях /плочата и стената/ не е приложим
§127, ал. (1) от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Установи
се от експертизата, че незаконните
постройки, изградени от ответниците в съсобствения имот, пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. Същите оказват отрицателно
въздействие върху имота на ищците. Достъпът и обслужването на източната страна
на сградата на ищците не е възможен, въпреки че в проекта за узаконяване на
сградата от 1989г. и одобрен от Община Варна на 08.01.1990г. е посочено отстояние от 1.5 м. до имота на П.В.П., което не е спазено.
Плочата между двете сгради и стената са изградени след изграждането на новата
сграда на ответника. Изводът е за основателност на негаторните
искове.
По
разноските:
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят сторените от ищцовата
страна разноски в настоящото производство. По отношение
на претендираното от Л.П. възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат в общ размер на 650 лева по договори за правна
защита и съдействие от 09.08.2018г. и 29.01.2021г. съдът приема, че доколкото
не е посочен размер по всеки от исковете, се дължи по равно или по 216.66 лева,
като съобразно изхода на делото дължимото възнаграждение е в размер на 433.33
лева. Така в полза на Л.П. следва да се присъди сумата в общ размер на 1333.33
лева /50 лева държавна такса; 850 лева депозити за вещи лица; 433.33 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат по договори за правна
защита и съдействие от 09.08.2018г. и 29.01.2021г./. Претендираните суми в
размер на по 15 лева държавна такса за въззивно и касационно обжалване и 600
лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не следва да се
присъждат, тъй като към момента на извършване на разходите ответниците не са
били конституирани като такива по делото, а това е станало след произнасяне на
съда по реда на чл.130 ГПК, както и с оглед изхода на делото по отношение на
иска за оградата. По отношение на претендираното от Ж.П.
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в общ размер на 450 лева
съдът приема, че доколкото не е посочен размер по всеки от исковете, се дължи
по равно или по 216.66 лева, като съобразно изхода на делото дължимото
възнаграждение е в размер на 433.33 лева.
На
основание чл.78, ал.4 ГПК ответниците също имат право на разноски. Претендира
се от всеки сумата 350 лева заплатено възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат. Съдът приема, че доколкото не е посочен размер по всеки от
исковете, се дължи по равно или по 116.67 лева, като съобразно изхода на делото
дължимото възнаграждение е в размер на 116.67 лева за всеки.
Ищците са останали задължени за сумата в размер на 118.40 лева – дължима
държавна такса по предявените исковете. Платена е държавна такса в размер на 50
лева, а исковете са три, съответно с цена 1710.00 лева /68.40 лева държавна такса/; 970.00 лева /50 лева държавна такса/ и 260.00 лева /50 лева държавна такса/ по заключението на вещото лице О.. Следва
да се постанови събирането им, на основание чл.77 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** и Ж.Й.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищците
Л.Н.П., ЕГН ********** и Ж.М.П., ЕГН **********
да упражняват
правото си на собственост придобито
в режим на СИО, чрез покупко-продажба обективирана в нот. акт № 159, том І, нот. дело
№ 137/2004г., върху идеална част от съсобствения с ответниците недвижим имот, находящ се в ****, съставляващ ПИ с идентификатор № ****по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № ****/23.06.2008г.
на ИД на АГКК, с площ 807.00 кв.м., при граници: имот с идентификатор ****и
път, като ПРЕМАХНАТ изградените в имота
плоча, свързваща сградите на ищците
и ответниците, очертана в зелен цвят, съобразно приложена окомерна
скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ ****по КККР
на гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както
и стена с приблизителна височина
1.80 м, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на
източната страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно
приложената окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. №
81842/11.12.2018г., които скици от делото приподписани
от съда, представляват
неразделна част от настоящото решение, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********
и Ж.Й.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Н.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 1333.33 лева
/хиляда триста тридесет и три лева и 0.33 ст./,
представляваща реализирани в хода на делото от ищеца съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** и Ж.Й.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.М.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 433.33 лева /четиристотин
тридесет и три лева и 0.33 ст./, представляваща реализирани в хода на делото от
ищеца съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН ********** и Ж.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.В.П., ЕГН ********** сумата от 116.67 лева /сто и
шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща реализирани в хода на делото от ответника
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН ********** и Ж.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.Й.П., ЕГН **********
сумата от 116.67 лева /сто и шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща
реализирани в хода на делото от ответника съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН ********** и Ж.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 118.40 лева /сто и осемнадесет лева и
0.40 ст./, представляваща дължимата по делото държавна такса за предявените
искове, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК. Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: