№ 67
гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:А. Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500707 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от А. Я. А., против А. Я. К., С. А. К., Т.
М. И. и С. М. И..
С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот( чл. 34 от ЗС , чл. 69
ал. 1 от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК).
С Решение № 253/ 12. 10.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 271/ 2022г. по
описа на същия съд, предявения иск за делба е уважен частично .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя А. Я. А., Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални
нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи
жалбата.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни по
въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
1
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните
доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство (
съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част
. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в
решението си трябва да формира извод относно имота , който е предмет на делбата,
съделителите , съсобствения характер на имота и правата на съсобствениците в имота
(чл. 344 ал. 1 от ГПК) .Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на
районния съд относно делбения имот, съделителите , съсобствения характер на имота
предмет на делбата и правата на съделителите в наследствения имот.
І.Съделители в делбеното производство .
Наследници на А.М. А. , починал на 01. 11. 2020г, и съпругата му М.М. А.а , починала през
2003г.:
1.А. Я. А.( син на А.М. А. , починал на 01. 11. 2020г, и съпругата му М.М. А.а , починала през 2003г.);
2.А. Я. К. ( дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);
3.С. А. К.( дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);
4.Т. М. И. и
5.С. М. И.( наследници на Ф.А.Т. -дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);
ІІ. Имоти , които са предмет на делбата.
1.Поземлен имот с идентификатор 10450.503.851 по КК и КР на гр. В., одобрени със
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията- урбанизирана (за ниско жилищно застрояване до 10 м.),
предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 5758 в квартал 23, парцел III, с
площ 376 кв. м., находящ се в град В., ул. „С.К.“ № 8, при граници и съседи: от север-имот с
идентификатор 10450.503.1830, от юг-имот с идентификатор 10450.503.856, от запад-имот с
идентификатор 10450.503.850, от изток-имот с идентификатор 10450.503.852;
2
2.Жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор
10450.503.851.1 по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, брой етажи-два, брой самостоятелни обекти-няма данни,
намираща се на уличната регулационна линия на имота;
3.Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м., с идентификатор
10450.503.851.3 по КККР на гр. В., погрешно отразена в КККР на гр. В. като сграда на
допълващо застрояване-друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
означена на скицата към основната съдебно-техническа експертиза, като МЖ3, находяща се
в дъното на поземлен имот с идентификатор 10450.503.851, на южната границата с
поземлен имот с идентификатор 10450.503.856 и на източната граница с поземлен имот с
идентификатор 10450.503.852, ведно със съответните идеални части от пристроения към нея
от север санитарен възел със застроена площ от 6 кв. м.,
4.Двуетажна стопанска постройка (монолитен етаж и паянтов втори етаж), със
застроена площ 23 кв. м., представляваща западната част от сграда с идентификатор
10450.503.851.2 по КККР на гр. В., означена по скицата от съдебно-техническата експертиза,
като 2МС;
5.Едноетажна монолитна постройка-склад , със застроена площ от 14 кв. м.,
представляваща източната част от сграда с идентификатор 10450.503.851.2 по КККР на
гр. В., означена по скицата от съдебно- техническата експертиза /л.71 от гр. д. 271/2022 г./
като МС;
6.Сграда с идентификатор 10450.503.851.4 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 12 кв. м., брой
етажи 1, с предназначение-друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда;
7. Сграда с идентификатор 10450.503.851.5 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-
18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 17 кв. м.,
брой етажи 1, с предназначение-друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда;
Правилно районния съд в мотивите на решението се е позовал на указанията ,дадени в Р.
№ 102/ 04. 10. 2019г. по гр. д. № 48736/ 2017г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС , където е казано ,че
съдът следва да допусне до делба съсобствения застроен имот, съобразявайки се с
установеното по делото ,а не с отразеното в кадастралната карта.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че последните две сгради с
идентификатори 851.4 и 851.5 реално не съществуват към момента на съдебното
производство . Ето защо обосновано и законосъобразно районния съд е приел ,че тези две
сгради не следва да се допускат до делба, тъй като до делба се допускат само реално
съществуващи обекти на собственост. По отношение на тези две сгради иска за делба е
отхвърлен,като неоснователен.
ІІІ.Разпоредителни сделки с имотите и права на съделителите .
1.Констативен нот. акт № 37/23. 02. 1963г. за право на собственост по обстоятелствена
проверка.
С този нот. акт двамата братя А. А. и А. А. са придобили в съсобственост , по равни
права ( по ½ид. част – чл. 30 ал.2 от ЗС) по наследство и давностно владение собствеността
върху дворно място кв. Чепино с размери 290 кв. м. и построената в дворното място къща
3
на 28 кв. м.
Към момента на придобиване на собствеността наследодателя А. А. е имал сключен
граждански брак с М. А.а , поради което придобитата от него ½ ид. част от имота е
придобита в режим на СИО, при равни права на съпрузите. Със СК от 1968г. за първи път е
въведен режима на СИО между съпрузите, като този режим се прилага по заварени бракове
и за имущества придобити преди влизането му в сила ( виж чл. 13 ал. 1 и 2 от СК 1968г., чл. 14 ал. 2
от СК 1968г. , чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г. ). В т. 2 на ППВС № 8/ 1980г. от 17. 06. 1981г. е
посочено ,че когато имота е придобит по давност от единия съпруг , но по време на брака
той става имуществена общност.
2.Нот. акт № 74/ 23. 05. 1980г. за дарение на недвижим имот .
С този нот. акт братът А. А. дарява на наследодателя и негов брат А. А. собствената си ½
ид. част от къщата и дворното място . По този начин наследодателя А. А. става
собственик на целия имот, като останалата една ½ ид. част от имота се притежава в
режим на СИО.
3.Нот. акт № 125/ 27. 04. 1999г. за дарение на недвижим имот .
С този нот. акт наследодателите А. А. и М. А.а даряват на сина си / ищеца / А. А. ½
ид.част от жилищната сграда, ( тази част,която е СИО)застроена на 28 кв.м. и от дворното
място, цялото с площ от 370 кв.м.
Права на съделителите в дворното място и жилищната сграда от 40 кв. м.
По силата на договора за дарение от 27. 04. 1999г. съделителя А. А. е придобил ½ ид. част
от жилищната сграда и от дворното място . Останалата ½ ид. част е наследствена , при което
всеки от 4-мата наследника притежава по 1/8 ид. част( чл. 5 ал. 1 от ЗН). 1/8 ид. част на
наследника Ф.Т. се разделя поравно на синовете й Т. и С..
Правата на съделителите са следните :
-А. А. – 5/8 ид. части или 10/16 ид. части ( ½ + 1/8 = 5/8);
-А. К. -1/8 ид. част или 2/16 ид. части ;
-С. Караилиева - 1/8 ид. част или 2/16 ид. части ;
-Т. И. и С. И.- общо 1/18 ид. част или по 1/16 ид. част ;
Права на съделителите в сградата от 28 кв. м.
Построената в дъното имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м.,
състояща се от кухня и стая с пристроен към нея санитарен възел със застроена площ 6 кв.
м., която в КККР на гр. В., отразена като сграда на допълващо застрояване с идентификатор
10450.503.851.3 по КККР на гр. В., с предназначение-друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, следва да се допусне до делба при квоти от по1/4 или по 4/16 ид.
части за всеки от съделителите А. Я. А., А. Я. К. и С. А. К. и ¼ ид. част общо или по
2/16 ид. части за всеки от съделителите Т. М. И. и С. М. И.. Установено е по делото ,че
сградата е построена върху дворното място в периода 1987 г.- 1992 г.. По това време
дворното място е собственост на А.М. Я., който по силата на чл. 92 ЗС е станал собственик
и на изградените върху него постройки. Сградата не е предмет на разпоредителната
сделка за дарение в полза на ищеца, обективирана в Нотариален акт № 125/27.04.1999г.,
том I, рег. № 1336, нот. дело № 176/1999г. доколкото не е изрично упомената в него.
Правилото, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя
4
собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено друго( ако
постройките не са изрично изключени от предмета на разпореждане), намира приложение в хипотеза, при
която поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи
постройки, които нямат самостоятелно предназначение, т.е. представляват принадлежност
към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост,
но не и когато тези постройки имат самостоятелно предназначение.Установено е от
основната съдебно-техническа експертиза, че сградата е с предназначение масивна жилищна
сграда, състои се от кухня и стая и функционално свързани сервизни помещения, поради
което е самостоятелен обект със самостоятелно функционално предназначение, а не
принадлежност към дворното място или на построената на уличната регулация жилищна
сграда и подлежи на делба.
Със смъртта на А. А. сграда с идентификатор 10450.503.851.3 по КККР на гр. В. е наследена
от неговите низходящи-децата му А. Я. К., С. А. К. и А. Я. Я., на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и на
осн. чл. 10, ал. 1 ЗН по право на заместване от децата на починалата преди наследодателя
негова дъщеря Ф. А. Т.-Т. М. И. и С. М. И., които придобиват права при посочените по-горе
квоти.
Права на съделителите в сградата от 23 кв. м.
По отношение на построените в дъното на дворното място съществуващи към приключване
на съдебното дирене в настоящата инстанция две сгради-двуетажна стопанска постройка
(монолитен етаж и паянтов втори етаж), със застроена площ 23 кв. м., ползвана на първия етаж за
отглеждане на животни и на втория етаж за склад и едноетажна монолитна стопанска
сграда, със застроена площ 14 кв. м. до нея, ползвана за склад, нанесени в КККР на гр. В.,
като една едноетажна сграда с идентификатор 10450.503.851.2 със застроена площ 35 кв. и
предназначение- друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, по делото е
установено , че са построени в периода след 21.08.1987г. и преди сключване на договора за
дарение през 1999г. Според заключението на вещото лице същите не са нанесени в КРП на
гр. В. от 1957г. и 1983г. при приемането им, не фигурират и в приложената по делото скица
извадка от КРП от 17.07.1987г. към издаденото на наследодателя на страните разрешение за
строеж на гараж, т.е. към тази дата не са съществували.
Според показанията на свидетелката В.П., когато наследодателят се е разпоредил в полза на
ищеца с имота и жилищната сграда, постройките в дъното-лятна кухня и селскостопански
постройки са били построени. Свидетелката сочи, че това е станало след развода й с ищеца
през 1985 г., построени са лично от него, след като се е завърнал от САЩ, но преди
дарението през 1999г. Ищецът обаче не претендира, че тези постройки са изключителна
негова собственост, поради което следва да се приеме, че по приращение те са придобити
от собственика на имота, на основание чл. 92 ЗС.
Тези две постройки, съобразно предназначението им представляват сгради на допълващо
застрояване. Същите не са изрично упоменати в съдържанието на Нотариален акт за
дарение № 125/27.04.1999г., том I, рег. № 1336, нот. дело № 176/1999г. Правилото, че
прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и
на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно ( ако постройките
не са изрично изключени от предмета на разпореждане) намира приложение и в хипотезата, при която
поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки,
които нямат самостоятелно предназначение и представляват принадлежност към сградата на
основното застрояване, поради което и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост.
5
В случая самостоятелно предназначение има двуетажна стопанска постройка (монолитен
етаж и паянтов втори етаж), със застроена площ 23 кв. м., ползвана на първия етаж за
отглеждане на животни и на втория етаж за склад. Тази постройка е самостоятелен обект
на правото на собственост, а не принадлежност към дворното място, доколкото няма
обслужващо предназначение спрямо него. Същата, не е функционално или пространствено
свързана с нито една от двете жилищни сгради в имота. По тези съображения подлежи на
делба. Същата е придобита от страните в съсобственост по наследяване от А. Я. при квоти
по 4/16 ид. части за всяко от децата му А. Я. А., А. Я. К., С. А. К., които получават равни
дялове от наследственото имущество, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и по 2/16 ид. части по право
на заместване за децата на починалата преди наследодателя негова дъщеря-Фатима А. Т., Т.
М. И. и С. М. И., които наследяват по колена, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗН.
Правилен е извода на районния съд за това , че едноетажна монолитна стопанска сграда, със
застроена площ 14 кв. м., ползвана за склад, намираща се между жилищна сграда с
идентификатор 10450.503.851.3 по КККР на гр. В. и двуетажна стопанска постройка
(монолитен етаж и паянтов втори етаж), със застроена площ 23 кв. м., съобразно своето
предназначение и местонахождение, няма самостоятелно функционално предназначение, а
обслужва жилищната сграда, до която е пространствено разположена, поради което е
нейна принадлежност и не подлежи на делба отделно от нея.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253/ 12. 10.2022г. на районен съд В., постановено по гр. д.
№ 271/ 2022г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6