№ 180
гр. Стара Загора, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530104946 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът А. М. Т. твърди в исковата си молба, че на 11.06.2020г. около 12:00ч. в дома
си в с. **********, бил посетен от полицейски служители. Същите му заявили, че трябвало
да ги придружи до Първо РУ - Стара Загора. Без да бъде информиран за причината, бил
качен в полицейски автомобил и отведен. Докато пътували, негови близки се свързали с
адвокат и го помолили да отиде до районното, като му окажел съдействие при нужда.
През времето на пътуването, служителите обсъждали за някаква кражба и
заплашително му заявили, че всичко щял да си признае. Пристигнали и започнали да го
разпитват. Тъй като нямал и най - малка представа за въпросната кражба, а още по-малко
имал някакво участие, отговарял на въпросите с истината. Тази истина не устройвала
разпитващите и те започнали да прилагат спрямо него, освен първоначалния психически
натиск, и физически такъв.
Въпреки, че многократно поискал адвокатско присъствие, такова му било отказано.
Адвокат Капитанова чакала на входа на сградата, но не била допусната до него.
Имал усещане, че се намира във времената на Инквизицията, като без да изпадал в
подробности, Съдът можел да се запознае с последствията за него от съдебномедицинското
удостоверение, което било приложено впоследствие към делото. Заявили му, че всичко се
знае и му разказали какво било неговото участие, а той трябвало да потвърждава и
подписва. Бил задържан за 24ч. по ЗМВР и на следващия ден освободен.
Когато се прибрал у дома, освен да облекчава физическите болки, трябвало и да
обяснява на непълнолетния си син, защо се случило всичко това. Той и жена му го гледали с
недоумение и съжаление, а той не знаел какво да каже, тъй като и той нямал обяснение.
Чувствал се смачкан и безпомощен.
С Постановление за привличане на обвиняем от 14.08.2020г. по ДП 74/2020г. по
описа на Първо РУ гр. Стара Загора бил привлечен към наказателна отговорност за това, че
на 20.01.2020г. в село **********, след предварителен сговор с А.С.М, в немаловажен
случай, отнел чужди движими вещи - четири броя овце порода „Местна Старозагорска“ на
стойност по 200 /двеста/ лева за брой и на обща стойност 800 /осемстотин/ лева, от
владението на собственика Росен Ангелов Димитров, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоял - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл 194, ал. 1 от НК,
1
за което било предвидено наказание - от една до десет години лишаване от свобода.
Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същия ден бил разпитан, като
изявил желание да бъде разпитан и пред съдия. Впоследствие бил разпитан и пред съдия,
където изложил обстоятелствата около задържането му по ЗМВР и категоричното
несъгласие с така повдигнатото му обвинение.
На 14.08.2020г. му била снета и полицейска регистрация, което почувствал като
голямо унижение. За осъществяване на защитата си по досъдебното производство ангажирал
адвокат. На основание договор за правна защита и съдействие № 0219485/30.07.2020г.,
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Последвали многократни явявания пред разследващия орган, многократно бил
привличан и разпитван в качеството на обвиняем, а именно:
С Постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2020г. по ДП 74/2020г. по
описа на Първо РУ гр. Стара Загора бил привлечен към наказателна отговорност за това, че
на 20.01.2020г. в село **********, след предварителен сговор с А.С.М, и чрез използване на
МПС - лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № СТ8617ВС, негова собственост, отнел чужди
движими вещи - четири броя овце порода „Местна Старозагорска“ на стойност по 200
/двеста/ лева за брой и на обща стойност 800 /осемстотин/ лева, от владението на
собственика Росен Ангелов Димитров, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоял - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Била му взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
На 21.10.2020г., РП - Стара Загора направили искане за вземане на мярка за
процесуална принуда на основание чл. 72, ал. 1 от НПК. С Определение № 260248 от
22.10.2020г. на PC - Стара Загора, било допуснато обезпечение, чрез налагане на запор
върху собствения му лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № СТ8617ВС.
С този съдебен акт, поискан от Прокуратурата, бил лишен от възможността да
упражнява в пълнота своето право на собственост. За този наложен запор не бил уведомен
по законов път, а разбрал едва при предявяване на разследването на 20.11.2020г..
На 09.02.2021г. отново бил призован за предявяване на разследването, като това
налагало и да отсъства от работа, както при предходните му призовавания.
Предварителното производство приключило с внасяне на обвинителен акт срещу
него, затова, че: на 20.01.2020г. в село **********, след предварителен сговор с А.С.М, и
чрез използване на МПС - лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № СТ8617ВС, негова
собственост, отнел чужди движими вещи - четири броя овце порода „Местна
Старозагорска“ на стойност по 200 /двеста/ лева за брой и на обща стойност 800
/осемстотин/ лева, от владението на собственика Росен Ангелов Димитров, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоял - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Било образувано НОХД № 966/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, IX- ти
наказателен състав. Разпоредителното заседание било насрочено за 12.05.2021г.. Същото се
отложило, поради нередовно призоваване на другия подсъдим, но тъй като той присъствал,
отново се наложило отсъствие от работа. Разпоредителното заседание, на което пак
присъствал, се провело на 07.06.2021г., като Съдът прекратил съдебното производство по
НОХД № 966/2021г. и върнал делото на Районна прокуратура - Стара Загора за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения.
На 08.09.2021г. отново бил призован и привлечен като обвиняем, като същия ден му
бил проведен и разпит. На 21.09.2021г. му били предявени материалите от разследването,
което също наложило отсъствие от работа.
Впоследствие, след изготвянето и внасянето на поредния обвинителен акт, било
образувано НОХД № 2592/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, IX- ти
наказателен състав. Провели се три съдебни заседания, в които се явявал, тъй като това било
задължително. Всяко явяване влечело след себе си отсъствие от работа и отново разходи за
придвижване от с. Васил Левски до гр. Стара Загора. Производството приключило с
произнасяне на Присъда № 4/14.02.2022г. на Районен съд - Стара Загора, с която бил
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по така повдигнатото обвинение.
Справедливата присъда на първоинстанционния съд му помогнала да погледне детето
си, съселяните си и колегите си в очите без да се срамува. Надявал се, че времето щяло да
излекува негативните изживявания от обвиняването му в престъпление, което не извършил.
2
За негово голямо съжаление, това не се случило.
По повод подаден протест от Районна прокуратура - Стара Загора, пред Окръжен съд
- Стара Загора било образувано ВНОХД № 233/2022г.. Това наложило отново да ползва
адвокатска защита, която му струвала 1200 лева, платени в брой, съгласно договор за правна
защита и съдействие № 0241600/24.02.2022г..
С Решение № 94 от 28.06.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Окръжен съд - Стара
Загора била ПОТВЪРДЕНА Присъда № 4/14.02.2022г. по НОХД № 2592/2021г. на Районен
съд - Стара Загора.
След ДВЕ ГОДИНИ неоснователно наказателно преследване, той бил вече невинен и
оправдан.
С оглед пълнота на описаните факти и обстоятелства, следвало да запознае съда и с
негативни последици за други лица, които счита, че настъпили вследствие на незаконното
обвинение спрямо него.
За тези последиците, макар и да не бил, той се чувствал виновен за тяхното
настъпване, като това чувство оставило траен отпечатък в неговия живот. Родната му майка
- Марийка Иванова, приела случващото се много тежко. Тя и без друго страдала от редица
заболявания, но след като го обвинили за кражбата, тези здравословни проблеми се
обострили - кръвното й налягане варирало в застрашителни за живота граници. Тя живеела
във фактическо съпружеско съжителство с Х.К. от над 20 г., като същият го приемал за свой
роден син. Вследствие на нагласените обстоятелства, на него също му било повдигнато
обвинение - за укриване на предмета на престъплението. Този човек бил на 76 г. към онзи
момент и прекарал мозъчен инфаркт, от който все още се възстановявал. Двамата с майка му
били пенсионери, които цял живот се прехранвали с честен труд и никога нямали проблеми
с органите на реда. Когато ги посещавали му споделяли, че такова унижение никога не били
имали. Било ги срам да погледнат съселяните си, да отидат до магазина за покупка на
хранителни продукти, постоянно плачели и се страхували от възможността Христоз и той да
влезнем в затвора без никаква вина. За това създадено положение се чувствал виновен
единствено той, макар, че както заявил по - горе нямал никаква вина.
Други лица, за които настъпили негативни емоции, били жена му Донка Йорданова и
синът му Митко М./на 15г. към онзи момент/. Те станали преки свидетели на посинените му
крайници от задържането по ЗМВР, на безсънните му нощи, през периода на наказателния
процес срещу него, на опасенията му за попадане в затвора невинен, на промяната в
здравословното му състояние - постоянно главоболие и високо кръвно налягане, от което
никога не страдал. Детето му започнало да задава въпроси за случващото се, а той не знаел
какво да отговори. Възпитавал го да бъде трудолюбив и честен, а сега баща му бил обвинен
в кражба, която не извършил. Те живеели в малко село и всичко бързо се разчувало. Когато
детето му отивало до магазина за пазаруване, чувало как хората коментирали кражбата на
баща му, което му оказвало особено влияние.
Неговото обвинение се коментирало и във фирмата, в която работел от над 10 г. като
тракторист. В един момент собственикът му задал въпроса „Какво се случва и какво налага
да отсъствам от работа, за да ходя толкова често на разпити“. Колегите недоволствали, тъй
като имало много работа за вършене на полето и те трябвало да поемат и неговите
задължения. Започнали да го гледат подозрително, а когато влизал в базата за техническо
обслужване на трактора, всички странели от него.
През периода от 14.08.2020г./деня на първото му привличане като обвиняем/ до
28.06.2022г. преживял изключително сериозни притеснения и негативни изживявания -
напрежение, срам, страх от неоснователно осъждане и лишаване от свобода, неудобства от
воденото срещу него неоснователно и продължително наказателно преследване за
престъпление, което не извършил. Обвинението срещу него станало достояние на негови
съседи и приятели и било широко коментирано от живущите в селото. Чувствал се неудобно
пред всички, чувството му на достойнство било засегнато до краен предел. Здравословното
му състояние се влошило чувствително.
Боляло го, като гледал отчаянието в най - близките му хора, особено за детето му,
което всеки ден чувало коментарите за баща си.
Загубил вяра в органите на прокуратурата, тъй като виждал как заради нездравите
амбиции на един полицейски служител, на когото прокуратурата повярвала безрезервно,
бил привлечен като обвиняем и впоследствие предаден на съд по тежко обвинение.
3
Органите на Прокуратурата на Република България така и не съумели да съберат каквито и
да било доказателства, които да позволели да се направи безпротиворечив извод, че
извършил престъплението, за което бил обвинен. Макар да имало достатъчно данни за
упражнен психически и физически натиск върху него, Прокуратурата не извършила и най -
малката проверка. Тези факти налагали извода, че всички действия, извършени от органите
на прокуратурата срещу него, били напълно незаконосъобразни и почиващи на нагласени
обстоятелства.
Мислите, че бил предаден на съд за нещо, което не извършил, го потискали
постоянно. Често се затварял в себе си и нямал желание за нищо. Имало моменти, в които се
задушавал и нямал сили да стана от леглото. През това време, през което бил неоснователно
обвинен, се явявал многократно в качеството на обвиняем, а впоследствие и като подсъдим
пред две съдебни инстанции. Бил поставен в положението на стресиран и депресиран човек.
Започнал да страда от безсъние, чувствал се притеснен, както от неясния изход на
наказателното производство, така и също предвид факта, че съпругата му нямала постоянна
работа, а детето му било непълнолетно. При евентуалното му осъждане и попадане в
затвора, те двамата нямало да имат необходимите средства за преживяване.
При всяко призоваване на досъдебната и съдебната фаза на процеса, тъй като било в
работни дни, трябвало да отсъства от работа. Трябвало да направи и разходи за придвижване
от с. Васил Левски до гр. Стара Загора, като разстоянието в двете посоки било около 80 км.
Видно било, че пропътувал разстоянието около 15 пъти, което в километри било 1200 км..
Автобусната линия с. Васил Левски - гр. Стара Загора била много ограничена, а тъй като
часовете на призоваване не се съобразявали с разписанието на превозните средства,
трябвало да пътува с автомобил. Вследствие от незаконното си обвинение заредил около 72
литра гориво /1200 км. х 6 л. гориво на 100 км./. В тази връзка направил разход около 200
лева.
От гореизложеното, било видно, че актовете и действията на прокуратурата по
повдигнатото му обвинение били изцяло незаконни и следвало да бъде ангажирана
отговорността й. В случая било безспорно, че претърпял имуществени и неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с присъда, с която
бил признат за невиновен.
Моли съда да бъде постановено решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, да му заплати сумата от 10000
лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди и сумата от 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди - платените суми за адвокатска защита в ДП и двете
съдебни инстанции, както и платените за транспорт за придвижване при призоваване, в
резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т.
5, вр. чл 194, ал. 1 от НК, по което бил оправдан изцяло с Присъда № 4/14.02.2022г. по
НОХД № 2592/2021г. на Районен съд - Стара Загора, потвърдена с Решение № 94 от
28.06.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Окръжен съд - Стара Загора, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от влизането в сила на присъдата до окончателното
изплащане.
Моли съда да му присъди и разноските по настоящото дело /държавна такса в размер
на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв./.
Моли съда да постанови, сумите да бъдели изплатени по банковата сметка на адв. К.
П. К., АК - Стара Загора, за което бил изрично упълномощен по настоящото дело, а именно:
Централна Кооперативна Банка - клон Стара Загора, титуляр К. П. К., IBAN:
BG89CECB979010F2680200.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на Република България, в който заявяват, че исковата претенция била за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди - в размер на 10000/пет хиляди/ лева, неимуществени
вреди и 2200 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от обвинение
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 НК, по досъдебно производство
№1959зм-74/2020г, по описа на 01 РУ на МВР-Ст.Загора, за което ищеца бил оправдан с
влязла в влязла в сила на 28.06.2022г. присъда №4/14.02.2022г., постановена по НОХД
№2292/2021г., по описа на PC гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 94 от 28.06.2022г.,
по ВНОХД №233/2022г. на Окръжен съд гр.Стара Загора, до окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва върху претендираната сума. Счита предявения иск за
4
допустим, но не основателен и недоказан по основание и размер поради следните
съображения:
Наличието на действително търпени вреди бил елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не ангажирал доказателства за претърпените
морални и имуществени вреди /липсвали приложени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ по наказателното производство/, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищецът не представил доказателства
за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените морални вреди, изразили се в
негативни емоции, страх, безпокойство и срам, че обвинен в извършването на престъпление
и бил регистриран като „престъпник“.
Не били представени доказателства органи на Прокуратурата на Р България да
извършвали спрямо последния действия извън правно регламентираните в хода на
наказателното производство.
Изложените обстоятелства в исковата молба не сочели на необичайно претърпени
неудобства от воденото наказателно производство. Претенцията не била съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Наказателното обвинение по настоящото
производство било в рамките на една година и шест месеца от привличане на ищеца в
качеството на обвиняем не до влизането в сила на решението, с което бил оправдан, като
спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и нямало данни да
били прилагани други мерки на процесуална принуда. С оглед твърденията и ангажираните
доказателства производството срещу ищеца приключило в разумни срокове. Независимо от
оправдателната присъда, която доказвала претенцията за неимуществени вреди по
основание, ПРБ следвало да бъде освободена от отговорност, тъй като ищецът макар, че бил
оправдан по повдигнатото обвинение, станал причина за образуваното наказателно
производство. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, Държавата не отговаряла за вреди, ако увреждането било причинено по
изключителна вина на пострадалия - чл.5 30ДВПГ. В този случай се изследвало доколко
поведението на пострадалия било в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождавало от
отговорност. Ако единствен каузален фактор бил поведението на пострадалия, държавният
орган не отговарял. Ако само допринесъл - обезщетението се намалявало с оглед
особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева, като завишен и не в
съответствие с чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се обуславяло от всяка
отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското
съдопроизводство, всяка от страните следвало да докаже релевантните за спора факти. Едва
при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на
основание чл. 52 от ЗЗД, съдът следвало да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. При определяне на размера на обезщетението, съдът
следвало да има предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение
обстоятелството, че наказателното производство приключило на етап досъдебно
производство в разумен срок. Голяма част от претендираните неимуществени вреди били
пряк резултат от действията на трети на спора лица(служители на МВР), за които ПРБ не
била легитимирана да отговаря.
Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 10000 лева била
прекомерна и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Според възприетото в т.П на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения било
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД,
като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на
конкретни обстоятелства.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение
било как обвинението в извършване на престъпление се отразило върху здравето, личния
живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следвало да се има предвид, че
паричното обезщетение за моралните вреди следвало да съответства на необходимото за
преодоляването им и, че не била проява на справедливост, а била в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
5
обезщетяване на претърпените вреди /вж. Решение №832/10.12.2010 г., НД №593/2010г., IV
ГО на ВКС/. Според законовия критерий, обезщетението следвало да бъде съобразено с вида
и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на
претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако
настъпило такова.
„Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия."
Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни
последици - негативни емоции, страх, безпокойство и срам, че бил обвинен в извършването
на престъпление и бил регистриран като „престъпник“, както и те да били пряк резултат от
процесното обвинение. Ако съдът приемел, че Прокуратурата на РБ следвало да носи
отговорност за тази сума, следвало отново да намери приложение чл.5, ал.1 ЗОДОВ-
освобождаване от отговорност.
Възразява срещу искането на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди-сторени
транспортни разходи в наказателното производство в размер на 200лв.
Не били представени разходно-оправдателни документи, от които да се установявало
какъв транспорт бил ползван, какъв бил изминатия маршрут и какъв бил точния пробег и
размер на разходите, и за чия сметка били сторени, включително дали не били поделени с
другия подсъдим. Възразява срещу искането на ищеца за разпит на двама свидетели, но не
сочи имената им, както и конкретните обстоятелства, които ще установява чрез показанията
на всеки един от тях.
Съгласно чл.156 и чл.159, ал.2 ГПК, в доказателственото си искане страната
посочвала фактите и средствата, чрез които те щели да бъдат доказани, а съгласно ал.2, в
искането за допускане разпит на свидетел страната посочвала за кои факти щял да бъде
разпитван, трите му имена и адреса, когато искал призоваването му. Възразява срещу
искането на ищеца за присъждане на всички направени разноски по настоящото
производство. В петитума на исковата молба се съдържало искане за заплащане на разноски
по настоящото дело, но според получените в Прокуратурата на РБ/ВКП/ съдебни книжа
липсвали доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в конкретен
размер. Разноски се дължали съобразно уважената част на исковата претенция /чл.10, ал.З
ЗОДОВ, чл.78, ал.1 ГПК/ или доказателства за други направени разноски.
В хода на производството по делото следвало да се има предвид задължителните
указания по т.1, т.2 и т.З на ТР №6/06.11.2013г. на ВКС, по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК.
Съгласно т. 1, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждали, когато страната
заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следвало да бъде вписан начина
на плащане - ако бил по банков път, задължително се представяли доказателства за това, а
ако било в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
било достатъчно и имало характер на разписка. Съгласно т.2 и 3, страната следвало да
представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато направил само един разход в
производството, за който било представено доказателство /т. 2/, а при намаляване на
подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не бил обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/09.07.2004
г. ограничение и бил свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер /т.З/.
Като представител на Прокуратурата на Р България също щели да се ползват от
доказателствата, които се съдържали в ДП №1959зм-74/2020г, по описа на 01 РУ на МВР-
Ст.Загора и по НОХД №2292/2021г., по описа на PC гр.Стара
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото са приложени НОХД №2592/2021 г. по описа на РС Стара Загора, ведно с
приложеното към него Досъдебно производство № 1959зм-74/2020 г. по описа на Първо РУ
Стара Загора, пр. пр. 454/2020 г., както и ВНОХД №233/2022 г. по описа на ОС Стара
Загора. Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
6
неотклонение от 14.08.2020 г., ищецът А. М. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл. 194 ал. 1 от НК. На същия е
взета мярка за неотклонение – „Подписка“. Незабавно след повдигане на обвинение на
ищеца, същият е бил разпитан в качеството на обвиняем. С постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.10.2020 г., ищецът повторно е бил
привлечен в качеството на обвиняем, като повторно му е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“. Незабавно след повторното привличане, ищецът е бил разпитан в качеството на
обвиняем. Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 08.09.2021 г., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за трети
път по същото ДП, като незабавно след поредното привличане е бил разпитан в това му
качество. В хода на досъдебното производство са били извършени множество процесуално-
следствени действия в т.ч. оглед, разпити, очни ставки, назначена е оценъчна експертиза,
извършен е следствен експеримент и др. Видно от обвинителен акт № 454/2020 г. от
08.10.2021 г. Районна прокуратура – Стара Загора е внесла обвинение срещу ищеца, затова
че на 20.01.2020 г. в с. **********, след предварителен сговор и чрез използване на МПС –
негова собственост е отнел чужди движими вещи – четири броя овце на обща стойност
579,60 лева от владението на собственика им, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като по този начин, според наблюдаващия прокурор е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл. 194,
ал.1 НК. По същия обвинителен акт е било образувано НОХД №2592/2021 г. по описа на РС
Стара Загора. По това дело ищецът се е явявал и е ползвал правна защита, за което са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г. Видно от
последния, ищецът е заплатил на адв. Кр. К. – АК Стара Загора, сумата от 800 лв. Видно от
приложената към НОХД№2592/2021 справка за съдимост, към датата на внасяне на
обвинителния акт, ищецът е осъждан по дела НОХД №909/2006 г. на РС Стара Загора за
престъпление по чл. 197 т.3, вр. с чл. 195, ал.1, т.5, вр. с чл.194 ал.1 НК и НОХД №1304/2006
г. на РС Стара Загора, за престъпление по чл. 197, т.3, вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. с
чл. 194, ал.1 НК. Финализиращите актове на съда по цитираните НОХД са влезли в сила
съответно на 08.06.2006 г. и 30.08.2006 г. С присъда №4/14.02.2022 г. по НОХД №2592/2021
г., ищецът е признат за невиновен за престъплението, описано с посочения внесен
обвинителен акт. Видно от Протест №454/2020 г. от 21.02.2022 г., Районна прокуратура
Стара Загора е протестирала присъдата на РС Стара Загора по НОХД №2592/2021 г. В тази
връзка е било образувано ВНОХД № 233/2022 г. по описа на ОС Стара Загора. По това дело
ищецът се е явявал лично и е ползвал правна защита, за което е представен договор за
правна защита и съдействие от 24.02.2022 г. Видно от последния, ищецът е заплатил на адв.
Кр. К. – АК Стара Загора, сумата от 1200 лв. С Решение № 94/28.06.2022 г. ОС Стара Загора
е потвърдил оправдателната присъда на РС Стара Загора.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От
показанията на св. М.А.И / майка на ищеца/ и св. Д.Т.ЙО. /живее на семейни начала с
ищеца/ се установява, че ищецът работил във фирма, която се занимава със земеделие. През
м. юни 2020 г. бил задържан и отведен от служители на МВР, във връзка с кражба на овце.
Бил освободен на следващия ден. След като се върнал бил в синини и не можел да ходи.
Наложило му се да ходи по болници, където лежал 7-8 дни и приемал медикаменти. От
преживяното се променил, стресирал се и бил неспокоен. Изпитвал срам да излезе навън,
психиката му била засегната до такава степен, че обмислял самоубийство. На ищеца се
налагало и да отсъства от работа поради наказателното производство срещу него, поради
което имало недоволство в трудовия му колектив.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да възникне притезателното право на увредения по чл. 2, ал.1, т.3 за обезвреждане
на неимуществените вреди, причинени му от Прокуратурата на Република България,
7
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение
от Прокуратурата на Република България за извършено престъпление; 2/ съдът да е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, или наказателното производство да е прекратено с
постановление за прекратяване; 3/ подсъдимият да е претърпял имуществени и/или
неимуществени вреди и 4/ да е налице причинно-следствена връзка между причинените на
пострадалото лице вреди и наказателното производство, по което е било повдигнато
незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
По отношение на повдигнатото обвинение на ищеца: Съдът намира за безспорно
установен фактът, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от
общ характер. От орган по разследването са издадени 3 постановления за привличане на
обвиняем по отношение на ищеца по едно и също досъдебно производство. След всяко
отделно привличане, ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем, при които разпити е
заявил, че разбира обвинението. Досъдебното производство е приключило с обвинителен акт
от 08.10.2020 г. Така съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав
на предявеният иск.
По отношение на оправдаването на ищеца: Настоящият съдебен състав намира за
безспорно доказан и факта на оправдаване на ищеца – с Присъда №4/14.02.2022 г. по НОХД
№2592/2021 г. на Старозагорски районен съд, потвърдена с Решение №94/28.06.2022 г. на
ОС Ст.Загора, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Доказана е и
втората предпоставка на притезанието.
По отношение на наличието на настъпили вреди у ищеца: С предявеният иск се
претендират както имуществени, така и неимуществени вреди. Имуществената вреда в
правната теория се определя като неблагоприятно изменение на патримониума на страната,
изразяваща се в намаление или в пропускане на сигурно увеличение. Ищецът представя
доказателства за извършени плащания за адвокатски възнаграждения във връзка с правна
защита на досъдебното производство, както и пред две съдебни инстанции. Безспорно
патримониумът на ищеца е бил намален поради повдигнатото обвинение, съответно у
ищеца са настъпили имуществени вреди. Във връзка с претенцията за неимуществени вреди,
следва да се има предвид, че същите обхващат нарушаването на блага, които са предмет на
субективно право – право на свобода, право на личен живот, на чест, достойнство, добро
име, телесна цялост, здраве, живот, но може и да са последица от нарушени блага, които не
са предмет на права, но сами по себе си са ценност в едно общество и засягането им води до
неблагоприятни последици за личността. Съдът намира за логически и житейски оправдано
твърдението на ищеца, че вследствие на привличането в качеството на обвиняем и в
последствие добиване качеството на подсъдим, претърпял неприятни изживявания, които са
довели до нарушаване спокойствието, здравето и нормалното му функциониране като член
на обществото. Това заключение на съдебния състав се подкрепя и от събраните по делото
гласни доказателства. Съдът намира за доказано наличието на имуществени и
неимуществени вреди.
По отношение причинно-следствената връзка между обвинението и претърпените
вреди: Адекватната теория на причинността определя причинната връзка като зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента. За да бъде поставена вредата в
причинно-следствена връзка, следва да се установи, че деянието е единственото основание
за настъпване на същата, така че ако мислено се премахне деянието, да се достигне до
единственото логично заключение, че вредата не би настъпила. Съгласно ППВС №7/1959 г.
Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В настоящия
случай причинната връзка за причинените неимуществени вреди се доказва от събраните по
делото гласни доказателства. Що се отнася до причинената имуществена вреда – съдът я
намира за доказана от представените по делото договори за правна защита, тъй като върху
същите са вписани съответните заплатени суми. Съгласно постановката на т.1 от ТР
8
№6/6.11.2013 по ТД №6/2012 г. ОСГТК на ВКС , ако заплащането на адвокатското
възнаграждение е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съдът намира за доказана и причинната
връзка между обвинението на Прокуратурата на Република България и претендираните от
ищеца имуществени и неимуществени вреди.
След като се установи за доказан фактическия състав на иска по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, съдът намира за необходимо да изследва и размера на претендираните вреди, тъй
като претендираните обезщетения имат репаративна и компенсаторна функции, като следва
присъденият размер на обезщетение да отговаря на действително причиненото увреждане
на ищеца.
По отношение на имуществените вреди: Видно от приложените по НОХД
№2592/2021 г. по описа на РС Стара Загора и ВНОХД № 233/2022 г. по описа на ОС Стара
Загора, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Именно с тази
сума е бил увреден патримониумът на същия и тази сума следва да се присъди като
компенсация за неимуществени вреди. Що се отнася до претенцията за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разходи заплатен за транспорт
/закупено от ищеца гориво/- съдът намира, че същите не следва да се присъждат. Сумите за
пътни и дневни командировъчни пари не са съдебно деловодни разноски, нито адвокатски
хонорар, поради което не стоят в пряка причинна връзка между воденото срещу ищеца
наказателно дело. (В т. см. Решение №192/25.06.2014 г. по гр. д. №5663/2013 г. ВКС IV г.о.)
По отношение неимуществените вреди: Съгласно чл. 52 ЗЗД – неимуществените
вреди се определят по справедливост. Неимуществените вреди обхващат нарушаването на
блага, които са предмет на субективно право – право на свобода, право на личен живот, на
чест, достойнство, добро име, телесна цялост, здраве, живот, но може и да са последица от
нарушени блага, които не са предмет на права, но сами по себе си са ценност в едно
общество и засягането им води до неблагоприятни последици за личността.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и
адекватно обезщетени. Понятието „справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№ 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
справедливост на съответния етап на развитие на обществото и държавата, така щото
пострадалия да получи справедливо овъзмездяване./ В т. см. Решение №316 от 14.10.2013 по
гр. д. №121/2013 ВКС, IV г.о., Решение №33/04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г., ВКС, II т.о./.
В конкретния случай съдът отчита фактът на периода, през който е продължило
неоснователното наказателно преследване срещу ищеца – от 14.08.2020 г. / датата на
първоначалното привличане на ищеца в качеството на обвиняем/, до 28.06.2022 г. /датата на
постановяване и влизане в сила на Решение №94/28.06.2022 г. по ВНОХД №233/2022 г. –
близо година и десет месеца. По време на този период на ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение – „Подписка“, която по смисъла на чл. 60 НПК се изразява „в
поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без
разрешение на съответния орган“. По делото липсват доказателства мярката сама по себе си
пряко да е засегнала социалната сфера на ищеца. Следва да се отчете и фактът, че към
повдигане на обвинението и водене на наказателното производство срещу него, ищецът е
бил осъждан и то два пъти за идентични престъпления с това, по отношение на което му е
било повдигнато процесното обвинение. Изживяванията, които е претърпял ищецът не са му
били непознати, което е фактор за интензитета на претърпения психологически дискомфорт.
Безспорно е обаче, че самият факт на съществуване на обвинението в престъпление е
нарушило охраняваните от законодателя интереси на ищеца. В този смисъл съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 2000 лева.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че претенциите на ищеца за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са частично
основателни и следва да бъдат уважени както следва:
9
-Претенцията за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата
от 2000 лева, а искът в останалата му част, над сумата от 2000 лева до претендираните 2200
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
-Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважена за
сумата от 2000 лева, а искът в останалата му част, над сумата от 2000 лева до
претендираните 10000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Законна лихва върху същите суми следва да бъде присъдена от 28.06.2022 г., тъй като
оправдателната присъда е влязла в сила на тази дата, съответно именно на тази дата е бил
завършен фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден
ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сторените в делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Така следва да бъде осъдена Прокуратурата
на Република България да заплати на ищеца сумата от 498.30 лв., представляващи държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
Витоша №2 да заплати на А. М. Т., от ***********, ЕГН **********, сумата от 2000 лв.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, по НОХД
№2592/2021 г., по описа на Районен съд Сара Загора, приключило с оправдателна присъда
№4/14.02.2022 г., потвърдена с Решение №94 от 28.06.2022 г. по ВНОХД №233/2022 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, над присъдените 2000
лв., до претендираната сума в размер на 10000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
Витоша №2 да заплати на А. М. Т., от ***********, ЕГН **********, сумата от 2000 лв.
обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4
и т.5, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, по НОХД №2592/2021 г., по описа на Районен съд Стара
Загора, приключило с оправдателна присъда №4/14.02.2022 г., потвърдена с Решение №94
от 28.06.2022 г. по ВНОХД №233/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата му част над присъдените 2000 лв., до претендираната сума в размер на 2200
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
Витоша №2 да заплати на А. М. Т., от ***********, ЕГН **********, сумата от 498,30 лв.,
представляваща сторените в настоящото съдебно производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10