№ 60
гр. Тополовград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.237 от ГПК.
В исковата молба ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД гр.Пловдив твърди, че ответницата В. М. К. е собственик на обект
находящ се в гр.Л., ул.“З.“ № ** и тъй като ищцовото дружество се е
задължило да снабдява обекта с ел.енергия на ответницата, за нея е открит
клиентски № **********. Ищецът в качеството си на краен снабдител
продава ел.енергия на клиентите си при публично известни Общи условия
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката. Ответницата в
качеството си на собственик на посочения имот се е задължила да заплаща
всички свои задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия в
сроковете и начините определени в действащите общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България”. В исковата молба се
твърди, че ответницата в качеството на клиент е използвала ел.енергия на
стойност 1441,64 лева, която сума и до момента не е заплатена от
ответницата. Консумираната енергия е за периода 05.05.2020 г. – 04.07.2020 г.
Издадени са фактури на името на ответницата, които не са заплатени. Твърди
се, че поради забава в заплащането на фактурите ответницата дължи и лихва в
1
общ размер 49,02 лв. за периода 23.06.2020 г. – 11.11.2020 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, пред РС – Тополовград, по което е
образувано ч.гр.д. № 248/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания на
съда, че заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е
налице вземане от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД -
Пловдив от В. М. К. от с.О., общ.Тополовград в размер на: 1441,64
лв./хиляда четиристотин четиридесет и един лева и 64 стотинки/
представляващи стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за
периода 05.05.2020 г. – 04.07.2020 г.; 49,02 лв./четиридесет и девет лева и
02 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за периода
23.06.2020 г. – 11.11.2020 г.; както и законната лихва върху горепосочената
главница от момента на подаване на заявлението – 12.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по
делото разноски, както по настоящото производство, така и по
производството по ч.гр.д. № 248/2020 г. на ТгРС.
Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен особен представител – адвокат от
АК Ямбол. Назначения процесуален представител на ответницата признава
иска, като признанието е одобрено от съда по реда на чл.29 ал.5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответника признае
иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието.
В първото по делото заседание на 08.09.2021 г., съдът с определение е
допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу
ответницата поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл.237
ал.1 и ал.3 от ГПК:
- По чл.237 ал.1 от ГПК: ответницата, чрез процесуалния си
2
представител признава иска, след като ищеца, чрез процесуалния си
представител с изрична молба с вх. № 737/30.08.2021 г. прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
- По чл.237 ал.3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и
добрите нрави и те са от категорията с които ответницата може да се
разпорежда.
Предвид изложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА
ИЗВЪРШЕНОТО ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на
ответницата, съдът приема, че предявения иск от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против В. М. К. с правно основание чл.422 ГПК, във
вр. с чл. 415 ал. 1, чл. 79 ал.1 предл.І-во и чл. 86 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено претендираното
вземане на ищеца в размерите, посочени в исковата молба.
При този изход на делото, следва да се присъдят в полза на ищеца
направените по делото разноски – държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител от настоящото
производство в общ размер на 525,00 лева, както и разноските от заповедното
производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 75,00 лева. Въпреки, че по заповедното производство в заповедта са
присъдени разноски общо в размер на 79,81 лева, последните не се
претендират в пълен размер, видно от молбата на ищцовата страна с вх.№
737/30.08.2021 г., в която се претендират разноски от заповедното
производство в размер на 75,00 лева. За това и съдът не може да присъди
повече от претендираното.
Водим от гореизложеното и на основание чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК ********* чрез юрисконсулт
3
Р.С. - Ч. ПРОТИВ В. М. К. от с.О., общ.Т. ул.“М.“ № * с ЕГН **********,
КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че е налице вземане от страна на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив към В. М. К. в размер на:
1441,64 лв./хиляда четиристотин четиридесет и един лева и 64 стотинки/
представляващи стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за
периода 05.05.2020 г. – 04.07.2020 г.; 49,02 лв./четиридесет и девет лева и
02 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за периода
23.06.2020 г. – 11.11.2020 г.; както и законната лихва върху горепосочената
главница от момента на подаване на заявлението – 12.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца сумите 525,00 лв.
/петстотин двадесет и пет лв./ - разноски по делото от настоящото
производство и 75,00 лв. /седемдесет и пет лв./ разноски по ч.гр.д. №
248/2020 г. по описа на ТгРС.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
4