Мотиви към Присъда № 24 от 08.07.2020г., постановена по НЧХД
№ 77/2020г. по описа на Районен
съд – гр.Монтана.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с тъжба от Т.Д.Т., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx
срещу К.Т.Т. от с.гр. по обвинение в това, че за периода от 07.12.2019г. до 22.12.2019г.
включително в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление, извършено
с повече от две деяния, през непродължителен период от време, осъществяващи
поотделно състава на едно и. също престъпление, при една и. съща фактическа
обстановка и. при еднородност на вината, при което проследващите се явяват от
обективна и. субективна страна продължение на предшестващите, като родител
/майка/ на малолетното дете Н. Т. Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx, осуетила изпълнението
на съдебно решение – Определение № 1203 от 13.09.2019г., изменило Определение №
993 от 23.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1011/2019г. по описа на Районен съд
– гр.Монтана, относно режима на лични контакти с бащата – престъпление по чл.
182, ал.2 във вр. с ал.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител и. неговия упълномощен повереник поддържат
обвинението. Намират, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното
производство гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства по
категоричен начин се доказва, че със своето упорито бездействие, подсъдимата е
осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно определение, с което са били
регламентирани режима на лични отношения с неговия баща по отношение на времеви
и. часови интервал от срещи. В заключение изразяват становище, че деянията са
доказани и. съставомерни по отношение на приложение на наказателния закон и.
предлагат на съда да осъди подсъдимата, налагайки й наказание пробация.
Претендират и. деловодни разноски.
Подсъдимата
се явява лично и. чрез упълномощения си защитник изразява становище за
несъставомерност на повдигнатото обвинение. Защитникът на подсъдимата адвокат Н.В.
– САК пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като случаят е
маловажен. Излага подробни съображения в тази насока като претендира и. за
заплащане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и. доказателствени
средства, доводите и. възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата
К.Т.Т. е родена на xxxгxxx, българка, български гражданин, не омъжена, не осъждана,
с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимата
К.Т.Т. и. тъжителят Т.Д.Т. живеели на съпружески начала и. от съвместното им
съжителство имат родено малолетно дете Н. Т. Д.. Поради неразбирателство
помежду им относно упражняването на родителските права и. режима на лични
контакти с детето, било инициирано гр.д.№ 1011/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Монтана. С Определение № 993 от 23.07.2019г. по чл.127, ал.3 от СК съдът
предоставил упражняването на родителските права на подсъдимата К. Д., при която
било определено да живее и. детето. Със съдебния акт бил регламентиран режима
на лични отношения между бащата Т.Т. и. малолетното дете. Тъжителят е имал
правото да вижда и. взима детето при себе си всяка първа и. трета събота и.
неделя от месеца от 10:00ч. до 13:00ч., в населеното място по местоживеенето на
същото, извън дома на майката и. без нейното присъствие, в присъствието на
социален работник от Дирекция ,,Социално подпомагане” - гр.Монтана, като го
взима и. връща обратно от дома на майката или на друго, съгласувано между тях
място. Със същото определение бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на
детето, чрез неговата майка и. законен представител в размер на 180.00 лева до
всяко пето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
С
Определение № 1203/13.09.2019г., постановено по същото гражданско дело, Районен
съд – гр.Монтана изменил предходно постановеното определение като отменил
условието и. заличил текста ,,в присъствието на социален работник от Дирекция
,,Социално подпомагане”- гр.Монтана”. Впоследствие е постановено Решение № 85
от 24.02.2020г. по гр.д.№ 1011/2019г., с което съдът е предоставил родителските
права на подсъдимата, определяйки режим на лични отношения с бащата, който има
право да вижда и. взема детето при себе си
всяка първа и. трета събота и. неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване през нощта, в населеното място по местоживеене на същото, извън дома на
майката и. без нейно присъствие, като го взема и. връща обратно от дома на
майката или на друго, съгласувано между тях място.
Възползвайки
се от постановения режим на привременни мерки, регламентиран в съдебното
определение относно личните контакти с детето, на 07, 08, 21 и. 22.12. 2019г.,
тъжителят Т.Т. посетил адреса на подсъдимата в гр.Монтана, на ул. ,,З. З.” № xxxx
. Тя обаче отказвала да го допусне да вижда детето, като не отваряла входната
врата и. на не отговаряла на неговите многократни позвънявания на мобилния й
телефон.
Тъжителят
посещавал имотът във времето, определено му от съда за лични контакти, заедно
със свидетелите Б. Б. И.. П. и. Д. Л.. През различните дни свидетелите успели
непосредствено да възприемат поведението му, както и. това на подсъдимата. При
всичките си посещения на адреса, и. сред направените опити да се свърже с
подсъдимата, тъжителят търсил съдействието и. на телефон 112. Мястото било
посещавано от полицейски служители, били съставяни докладни записки и. било
отразявано времето на позвъняване и. търсене на съдействие с нарочно писмо с
рег. № 105830 – 56 от 13.02.2020г., издадено от Началник на РЦ 112 – Монтана.
Независимо от предприетите действия, подсъдимата продължила да осуетява
изпълнението на съдебните актове, което й поведение продължило и. да настоящия
момент. В тази насока са и. показанията на разпитания в качеството на свидетел
Началник отдел ,,Закрила на детето" - гр.Монтана С.Г.. При своите
показания в съдебно заседание от 08.07.2020г. същият подробно описва цялостното
поведение на подсъдимата, с което се осуетява срещите на детето с неговия баща,
търсенето на съдействие за доброволно уреждане на спора й с тъжителя
посредством съдействието и. на други институции, както и. резултата от липсата
на контакт на тъжителя с детето му. По твърдения на свидетеля в случая е налице
дете, поставено в риск, което неимоверно води и. до отчуждаването му с неговия
родител.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства.
Видно
от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Б. Б. И.. П. и. Д. Л.
е, че и. тримата са били непосредствени очевидци на извършените бездействия от
страна на подсъдимата. Посочените лица, през различни дни, са били с тъжителя,
когато е посещавал адреса на подсъдимата именно във връзка с упражняване на
предоставените му от съда родителски права и. режим на лични отношения с детето
Н. Д.. В своите показания свидетелите признават, че са в близки приятелски и.
роднински отношения с частния тъжител и. са изначално запознати както с
резултата от постановените съдебни актове, но така и. с неговото поведение,
свързано с търсенето на възможност да вижда детето си. Същевременно С.Г.
подробно описва хронологията на поведението на подсъдимата и. частния тъжител,
постановените съдебни актове и. действията на институциите по въпроса за
упражняване на лични контакти. При своите показания свидетелят е категоричен,
че и. след инкриминирания с тъжбата период, същата продължава да не предоставя
детето на неговия баща.
Съдът
кредитира показанията на всички свидетели като еднопосочни, логични е
непротиворечиви. В подкрепа на техните твърдения са и. приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и. доказателствени средства и. в частност
приложеното писмо с рег.№ 105830 – 56 от 13.02.2020г., издадено от Началник на
РЦ 112 – Монтана. В него са отразени дните и. часовете, в които тъжителят се е
обаждал на телефон 112. Ето защо дори и. част от свидетелите да не са напълно
точни, относно датите на посещение на адреса на подсъдимата от страна на
тъжителя, писмените доказателства допълват тези колебания и. неточности и.
същите изцяло съвпадат с дните, посочени в тъжбата и. последващите я уточнения,
относно времето на неизпълнение на съдебното определение.
Предвид изложената фактическа обстановка и.
съвкупен анализ на събраните по делото гласни и. писмени доказателства съдът
намира, че обвиняемата съзнателно е осуетила изпълнението на съдебно
определение, отказвайки да предостави детето за срещи с баща му.
В хода на съдебното следствие се доказа, че
опитите да се срещне с детето са оставали неуспешни не защото същото е
изразявало нежеланието си, а защото неговата майка не е допускала да бъде осъществен
такъв контакт. Действията на подсъдимата, а именно категоричния ѝ отказ да отвари вратата
на жилището си и. да се отзове на телефонното й повикване от страна на тъжителя,
водят до единствения възможен извод, че тя съзнателно е отказвала да изпълни
съдебното определение на посочените дати. Останалите представени писмени
доказателства, касаещи образувани и. водени дела с други страни и. с друг
предмет, съдът отчита като неотносими към предмета на настоящето дело.
С оглед изложеното съдът намира, че обвиняемата
е осъществила от обективна и. субективна страна състава на чл.182, ал.2 вр.
чл.26 ал. 1 от НК, като от субективна страна деянието е извършено в условия на
пряк умисъл, като форма на вина, като в качеството си на родител – майка на К.Т.Т.
не е изпълнила задължителните указания в Определение № 1203/13.09.2019г.
постановено по гр. д. № 1011/2019г. по описа на Районен съд – гр.Монтана – V –
ти гр. състав в частта относно правото на бащата да взема детето всяка първа и.
трета събота и. неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на
датите: 07. и. 08.12.2019г. и. 21.12. и. 22.12.2019г. независимо, че цитираното
в тъжбата определение не е регламентирало режима на личните отношения между
тъжителя и. неговата дъщеря, а само е изменило Определение № 993/23.07.2019г.
по разбиране на съда е налице препращане към съдебен акт, чието регламентирано
конститутивно действие е било нарушено от страна на подсъдимата.
Според Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г.
на ОСНК на ВС ,,съдебни решения” по смисъла на чл.182, ал.2 от НК са и.
съдебните актове, постановявани в производства по привременни мерки относно
личните контакти между родители и. деца. Съдът не приема възражението на защитата
на подсъдимата, че същото е изгубило задължителната си сила. Аргументи, че след
като същото е било издадено по отменения Семеен кодекс, е абсурдно. Дадените
задължителни указания на Върховния съд касаят уреждането на конкретни
обществени отношения, които са регламентирани и. в настоящия Семеен кодекс.
Оплакването за наличие на несъответствие в цифровото изписване на членовете на
кодекса, по които е било дадено тълкуването, е несериозно. Също така не следва
да бъдат възприети и. аргументите на защитника в насока за приоритетно
упражняване на родителските права и. съблюдаване на интересите на детето.
Защитникът очевидно не е съобразил, че в настоящето наказателно производство
съдът няма възможност да преразгледа и. реши правен спор, по който вече е
налице постановен съдебен акт. В конкретния случай е налице криминализиране на
престъпно бездействие, продиктувано от вече решен въпрос, свързан с упражняване
на родителските права на детето, а цитираната задължителна съдебна практика в
наказателно производство, свързана с гражданско правни отношения, се явява
напълно неотносима към предмета на делото.
Не следва да бъда възприето и. становището на
защитата, свързано с наличие на влязло в сила Решение № 487/01.08.2019г.
постановено по гр.д№ 1475/2019г. по описа на Районен съд - гр.Монтана, свързан
с търсена от страна на подсъдимата защита по извършено спрямо нея от тъжителя
домашно насилие. В своята пледоария пред съда защитникът на подсъдимата твърди
избирателно посочва, че по силата на постигната между страните спогодба,
тъжителят Т.Т. се задължава да не доближава К.Т. за срок от 18 месеца, с
изключение на случаите, в които ще контактува с детето си. Ето защо
постановеното съдебно решение не оневинява подсъдимата от нейното бездействие,
изключващо предоставянето на детето на неговия баща.
В случая е налице осуетяване на съдебно решение,
тъй като подсъдимата е създала обстановка, съпроводена със спънки, за да не
може същото да се изпълни. Неизпълнението се изразява във фактическото
недопускане на правоимащия да осъществя личните си контакти с детето (в този
смисъл е и. Решение № 212 от 24.10.2018г. по КНД № 848/2018г. по описа на ВКС –
ІІ – ро н.о.). Изпълнителното деяние е резултатно, за разлика от другата
алтернативно предвидена в закона форма – неизпълнение на съдебно решение, което
представлява престъпление на просто извършване.
Съдът не възприема материално правното оплакване
на защитника на подсъдимата, че случаят е маловажен. Видно от гласните и.
писмени доказателства по делото е, че е налице упоритост при бездействието от
страна на дееца, обуславящи като последица от това трайната невъзможност за
тъжителя да вижда своето дете и. поставянето на същото в риск. По твърдения на
разпитаните свидетели въпросното противоправно поведение продължава и. към
настоящия момент. Ето защо и. не би могло да се приеме позицията на защитата за
наличие на маловажност на случая, предвид обществените отношения, които засяга
престъплението и. конкретната му висока степен на обществена опасност. Също
така не следва да бъде възприемана и. тезата за съблюдаване интересите на
детето и. техния приоритет при постановяване на настоящата присъда.
Свързаните с тези обстоятелства въпроси са били
предмет на разглеждане в друго производство, като настоящето се явява последица
от разглеждането и. приключването на същото. Продължителното отсъствие на
непосредствен контакт на родител с неговото дете е засяга значими обществени
отношения, които могат до доведат до трайно отчуждаване помежду им.
От субективна страна подсъдимата е действала
умишлено при форма на вина – пряк умисъл. Същата е съзнавала, че има издадено
съдебно определение, регламентиращо нейно задължения спрямо тъжителя, както и.
че последният я е търсил многократно по повод неговото изпълнение и. въпреки
това не го е изпълнявала.
При определяне на наказанието съдът не възприема
искането на повереника на частния тъжител за налагане на подсъдимата на
наказание пробация. Независимо, че с предходна присъда същата е била освободена
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
полза на държавата в размер на 1 000.00 лева, същата е била обжалвана и.
не е влязла в законна сила. Меродавна преценка за определяне на вида и. размера
на наказанието е момента на довършване на последното изпълнително деяние. В
конкретния случай към този момент подсъдимата не е била освобождавана от
наказателна отговорност с влязъл в сила съдебен акт, поради което и. не е
налице пречка от последващото прилагане на този привилегирован институт. Видно
от справката за съдимост на подсъдимата е, че към момента на извършване на
деянията е била пълнолетна и. не е осъждана. За извършеното престъпление
законът предвижда наказание пробация или глоба. Макар и. резултатно от
престъплението няма и. не са предвидени настъпването на съставомерни
имуществени вреди. Частното обвинение е за извършено престъпление при условията
на чл.26, ал.1 от НК и. с оглед задължителните указания в Тълкувателно Решение
№ 2/21.10.2010г. на ОСНК на ВКС при продължавано престъпление няма пречка за
приложение на института на чл.78а, ал.1 от НК, който се явява и. по –
благоприятен за дееца. Следователно в случая са налице всички предпоставки за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и. налагане на
административно наказание глоба в полза на държавата.
При определяне размера на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и.
ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, а като отегчаващи такива
- липсата на изразена критичност към деянията и. тяхната продължителност и. към
настоящия момент, упоритостта й при не изпълнението на съдебен акт, както и.
ниското правно съзнание и. незачитане на установения правов ред. Тъй като съдът
не разполага с информация, свързана с имущественото й състояние и. липсват ангажирани
такива от страна на частното обвинение, не би могъл да наложи по – високо по
размер наказание от минимално предвиденото от закона.
Ето защо съдът намира, че на подсъдимата следва
да бъде определено наказание в минимално определения
от законодателя размер, а именно 1 000.00 /хиляда/ лв., което в достатъчна
степен би постигнало и. целите на наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на делото,
подсъдимата К.Т.Т. следва да бъде осъдена да заплати на частния тъжител Т.Д.Т.
сумата в размер на 12.00 лева, представляваща заплатена държавна такса по
образуване на настоящето дело, както и. 800.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен повереник, а по сметка на Районен съд –
гр.Монтана и. сумата в размер на по 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: