Р
Е Ш Е Н И Е № 6 3 9
гр.Пловдив, 01.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди
и седемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №11850
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Д.С.Й., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв.С.Х., твърди, че ответникът се е снабдил
с изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, за сумата 7
861,77 лв. – главница по договор за текущо потребление и поръчителство, сключен
с „БАНКА ДСК“ЕАД; сумата 1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. –
16.11.2010г., сумата 188,65 лв. – деловодни разноски, и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Длъжници по изпълнителния лист били ищецът и З.П.Ч., ЕГН **********,
починала и наследена от ищеца, неин единствен наследник. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.д.№***г. по
описа на ЧСИ ****, рег.№****, район на действие ОС П.. На ищеца била връчена
покана за доброволно изпълнение, като възражение срещу нея не било подадено и
последната влязла в законна сила. Твърди, че след влизане в сила на заповедта
за изпълнение вземанията са се погасили по давност. Изпълнителното дело било
образувано на 08.12.2010г., като с молбата било поискано изпълнително действие,
прекъсващо давността – налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника. Съобщението до третото задължено лице било връчено на 23.02.2011г.,
когато давността била прекъсната и започнала да тече нова 5-годишна давност.
Твърди, че в този срок изпълнителни действия не са били извършвани, както от
кредитора „БАНКА ДСК“ЕАД, така и от ответника, в качеството му на правоприемник
на вземанията по силата на договор за цесия, сключен с кредитора. Така
вземанията били погасени по давност, считано от 23.02.2016г. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено спрямо
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата 7 861,77 лв. – главница по
договор за текущо потребление и поръчителство, сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД; сумата
1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г.; сумата 188,65 лв.
– деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на
ПРС, предмет на изп.д.№****г. по описа на ЧСИ ****, рег.№***,
район на действие ОС П.. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №***, ет.**, оспорва исковете.
Признава издаването на посочения в исковата молба изпълнителен лист в полза на
„БАНКА ДСК“ЕАД, както и твърдението, че чрез договор за цесия вземанията по
изпълнителния лист са му прехвърлени, като за дата на цесията посочва
25.04.2012г. Поддържа, че с този договор е придобил всички вземания с
привилегиите, включително с правото да се ползва от издадения за тях
изпълнителен лист, както и, че е уведомил длъжниците
за цесията. Възразява, че вземанията не са погасени по давност. В случай, че
обратен извод бъде направен от съда, поддържа, че вземането, макар и погасено
по давност, продължава да съществува, само е лишено от възможността за
принудително изпълнение, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приложеното на л.13 доказателство, че в
полза на „БАНКА ДСК“ЕАД на 30.11.2010г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца
Д.С.Й. и срещу З.П.Ч., при условията на солидарност, за сумите: 7 861,77 лв. –
главница по договор за текущо потребление и поръчителство от 12.11.2007г.,
сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД; 1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г.;
сумата 188,65 лв. – деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Няма спор, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а това се
установява и от приложената по делото заповед. Според признанията на ответника
в отговора изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист е настъпила на
07.05.2009г.
Установява се от
приетото по делото удостоверение за наследници, че вторият длъжник З.Ч. е
починала и наследена от ищеца.
Установява се от
приложеното изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ ****, рег.№***, с район
на действие ОС П., че на 08.12.2010г. е подадена молба за образуване на
изпълнително дело въз основа горепосочения изпълнителен лист от „БАНКА ДСК“ЕАД.
С молбата взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника Д.Й., както и да се извърши опис на
движими вещи в дома на длъжниците.
Установява се, че съдебният
изпълнител е извършил справки за имуществено състояние на длъжниците.
На 09.01.2011г. е връчено запорно съобщение до „*****“ЕООД,
с което посоченото трето лице е уведомено, че се налага запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от ищеца.
Няма спор, а това се
установява и от приложените по изпълнителното дело покана за доброволно
изпълнение и уведомления по чл.47 ГПК, че поканата, ведно със заповед за
изпълнение, са връчени на ищеца чрез залепяне на уведомление по реда на чл.47 ГПК на постоянния му адрес, посочен в изпълнителния лист, като връчването
следва да се счита осъществено в 2-седмичен срок от залепянето, или на
25.01.2011г. Не се твърди от ответника, а няма и данни по делото в срока по
чл.414 ГПК, който е изтекъл на 08.02.2011г., да е подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение от страна на ищеца. Не се спори, че считано от този
момент заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в законна сила.
По нататък съдебният
изпълнител е продължил с имущественото проучване на длъжника, като
междувременно по делото е постъпило уведомително писмо от третото задължено
лице „*****“ЕООД за това, че ищецът не работи за дружеството, считано от 01.01.2011 г.
На 18.07.2012г. по
изпълнителното дело е подадена молба от ответника за конституирането му като взискател предвид извършена цесия на вземанията от страна
на първоначалния взискател. С молбата не са поискани
изпълнителни действия, съответно липсва произнасяне на съдебния изпълнител по
същата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са
допустими. Правното основание на същите произтича от разпоредбата на чл.439 ГПК, според която е допустимо длъжникът да оспорва чрез иск вземанията, ако
този иск се основава на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение – в този смисъл Определение №956/22.12.2010г. по
ч.т.д.№886/2010г. на ВКС, І т.о. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, а според чл.111, б.в) ЗЗД в тригодишен срок се погасяват
вземанията за лихви. Съгласно чл.114, ал.1 давността почва да тече от деня, от
който вземането е станало изискуемо.
С оглед горните норми
съдът намира, че погасителната давност на главното оспорвано вземане – за главница
по договора за банков кредит, е 5-годишна, а давността за акцесорното
вземане за лихви по същия договор е 3-годишна. Давността е започнала да тече от
датата на настъпване на изискуемостта, която според признанията на ответника в
отговора е 07.05.2009г.
С предприемане на действия на принудително
изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД, а след прекъсването
съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна за главното вземане,
съответно тригодишна давност за акцесорното.
В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 е
прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не прекъсват давността. В последната хипотеза давността може да
бъде прекъсната, само ако е предявен установителен
иск за вземанията, но в настоящия случай такъв липсва. Установява се, че
възможността за това е пропусната, тъй като длъжникът не е подал възражение в
срока по чл.414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Ето защо съдът
приема, че с подаване на заявлението по чл.417 ГПК давността за процесните вземания не е прекъсната.
В горепосоченото тълкувателно решение е прието
още, че по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ), като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Пак според същото тълкувателно решение, Постановление №3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което докато изп.производство
трае, давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД, е изгубило
значение. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира, а само
се прекъсва на основание чл.116, б.в) ЗЗД с предприемане на действия на
принудително изпълнение.
В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното
от фактическа страна, в настоящия случай съдът констатира, че след началото на давностния период, или след датата 07.05.2009г., посочена
от ответника като дата на настъпване на изискуемостта на вземанията, давността
е била прекъсната чрез предприемане на действия за принудително изпълнение за
пръв път с молбата за образуване на изпълнително дело от 08.12.2010г., с която взискателят е насочил принудителното изпълнение върху
имущество на длъжника – вземане от трудово възнаграждение и движими вещи на
същия. В този момент е започнала да тече нова петгодишна давност за главницата
и тригодишна давност за вземането за лихви. Тази нова давност е прекъсната на 09.01.2011г.,
когато е връчено запорно съобщение до третото
задължено лице, след което по изпълнителното дело не се установява да са
поискани от взискателя, съответно предприети от
съдебния изпълнител действия на принудително изпълнение. С молбата на ответника
за конституиране по делото като правоприемник на първоначалния взискател давността не е прекъсната, тъй като в същата не е
поискано извършването на действия на принудително изпълнение и последното не е
насочено спрямо конкретно имущество на длъжника. Считано от 09.01.2011г.,
давността за главното вземане е изтекла на 09.01.2016г., а за вземането за
лихви – на 09.01.2014г. Вземанията за разноски са погасени също на 09.01.2016г.
на основание чл.119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Тези
обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето
защо съдът намира, че исковете са основателни и следва да се уважат, като се
признае за установено по отношение ответното дружество, че ищецът не му дължи,
лично и в качеството на наследник на З.П.Ч., сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, предмет на изп.д.№******г. по описа на ЧСИ ****, рег.№***, район на
действие ОС П., поради погасяване на вземанията по давност.
При този изход на спора в полза и на ищеца се
дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в брой, видно от
приетия по делото договор за правна защита, в размер 1 150 лв., което
следва да бъде присъдено изцяло в тежест на ответника. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС, в полза бюджета
на съдебната власт държавна такса, от която ищецът е освободен с определение от
24.11.2016г. (л.39), в размер 427,30 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Й., ЕГН **********,***, лично и като
наследник на З.П.Ч., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №**,
ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., поради изтекла погасителна давност
сумата 7 861,77 лв. (седем хиляди
осемстотин шестдесет и един лева и 77 ст.) – главница по договор за текущо
потребление и поръчителство от 12.11.2007г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК *****,
вземанията по който са прехвърлени на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с договор за
цесия от 25.04.2012г.; сумата 1 570,87
лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева и 87 ст.) – лихва за периода
07.05.2009г. – 16.11.2010г.; сумата
188,65 лв. (сто осемдесет и осем лева и 65 ст.) – деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. (четиристотин
двадесет и два лева и 96 ст.) – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на
ПРС, и образувано изпълнително дело №********** по описа на ЧСИ ****, рег.№***,
с район на действие ОС П..
ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.”А.Д.” №**, ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., да заплати на Д.С.Й.,
ЕГН **********,***, сумата 1 150 лв.
(хиляда сто и петдесет) – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№11850/2016г.
по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №**,
ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., да заплати по сметка на ПРС, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата
427,30 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и 30 ст.) – държавна такса в
производството по гр.д.№11850/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Росица Кюртова
Вярно с оригинала
А.Д.