Решение по дело №11850/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 639
Дата: 1 март 2017 г. (в сила от 1 април 2017 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20165330111850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 6 3 9

 

гр.Пловдив, 01.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №11850 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът Д.С.Й., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.С.Х., твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, за сумата 7 861,77 лв. – главница по договор за текущо потребление и поръчителство, сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД; сумата 1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г., сумата 188,65 лв. – деловодни разноски, и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Длъжници по изпълнителния лист били ищецът и З.П.Ч., ЕГН **********, починала и наследена от ищеца, неин единствен наследник. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№***г. по описа на ЧСИ ****, рег.№****, район на действие ОС П.. На ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, като възражение срещу нея не било подадено и последната влязла в законна сила. Твърди, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение вземанията са се погасили по давност. Изпълнителното дело било образувано на 08.12.2010г., като с молбата било поискано изпълнително действие, прекъсващо давността – налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Съобщението до третото задължено лице било връчено на 23.02.2011г., когато давността била прекъсната и започнала да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че в този срок изпълнителни действия не са били извършвани, както от кредитора „БАНКА ДСК“ЕАД, така и от ответника, в качеството му на правоприемник на вземанията по силата на договор за цесия, сключен с кредитора. Така вземанията били погасени по давност, считано от 23.02.2016г. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата 7 861,77 лв. – главница по договор за текущо потребление и поръчителство, сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД; сумата 1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г.; сумата 188,65 лв. – деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, предмет на изп.д.№****г. по описа на ЧСИ ****, рег.№***, район на действие ОС П.. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №***, ет.**, оспорва исковете. Признава издаването на посочения в исковата молба изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД, както и твърдението, че чрез договор за цесия вземанията по изпълнителния лист са му прехвърлени, като за дата на цесията посочва 25.04.2012г. Поддържа, че с този договор е придобил всички вземания с привилегиите, включително с правото да се ползва от издадения за тях изпълнителен лист, както и, че е уведомил длъжниците за цесията. Възразява, че вземанията не са погасени по давност. В случай, че обратен извод бъде направен от съда, поддържа, че вземането, макар и погасено по давност, продължава да съществува, само е лишено от възможността за принудително изпълнение, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложеното на л.13 доказателство, че в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД на 30.11.2010г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца Д.С.Й. и срещу З.П.Ч., при условията на солидарност, за сумите: 7 861,77 лв. – главница по договор за текущо потребление и поръчителство от 12.11.2007г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД; 1 570,87 лв. – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г.; сумата 188,65 лв. – деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Няма спор, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а това се установява и от приложената по делото заповед. Според признанията на ответника в отговора изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист е настъпила на 07.05.2009г.

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, че вторият длъжник З.Ч. е починала и наследена от ищеца.

Установява се от приложеното изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ ****, рег.№***, с район на действие ОС П., че на 08.12.2010г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело въз основа горепосочения изпълнителен лист от „БАНКА ДСК“ЕАД. С молбата взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Д.Й., както и да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжниците.

Установява се, че съдебният изпълнител е извършил справки за имуществено състояние на длъжниците. На 09.01.2011г. е връчено запорно съобщение до „*****“ЕООД, с което посоченото трето лице е уведомено, че се налага запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищеца.

Няма спор, а това се установява и от приложените по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение и уведомления по чл.47 ГПК, че поканата, ведно със заповед за изпълнение, са връчени на ищеца чрез залепяне на уведомление по реда на чл.47 ГПК на постоянния му адрес, посочен в изпълнителния лист, като връчването следва да се счита осъществено в 2-седмичен срок от залепянето, или на 25.01.2011г. Не се твърди от ответника, а няма и данни по делото в срока по чл.414 ГПК, който е изтекъл на 08.02.2011г., да е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от страна на ищеца. Не се спори, че считано от този момент заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в законна сила.

По нататък съдебният изпълнител е продължил с имущественото проучване на длъжника, като междувременно по делото е постъпило уведомително писмо от третото задължено лице „*****“ЕООД за това, че ищецът не работи за дружеството, считано от 01.01.2011 г.

На 18.07.2012г. по изпълнителното дело е подадена молба от ответника за конституирането му като взискател предвид извършена цесия на вземанията от страна на първоначалния взискател. С молбата не са поискани изпълнителни действия, съответно липсва произнасяне на съдебния изпълнител по същата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими. Правното основание на същите произтича от разпоредбата на чл.439 ГПК, според която е допустимо длъжникът да оспорва чрез иск вземанията, ако този иск се основава на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение – в този смисъл Определение №956/22.12.2010г. по ч.т.д.№886/2010г. на ВКС, І т.о. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б.в) ЗЗД в тригодишен срок се погасяват вземанията за лихви. Съгласно чл.114, ал.1 давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо.

С оглед горните норми съдът намира, че погасителната давност на главното оспорвано вземане – за главница по договора за банков кредит, е 5-годишна, а давността за акцесорното вземане за лихви по същия договор е 3-годишна. Давността е започнала да тече от датата на настъпване на изискуемостта, която според признанията на ответника в отговора е 07.05.2009г.

С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна за главното вземане, съответно тригодишна давност за акцесорното.

В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не прекъсват давността. В последната хипотеза давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай такъв липсва. Установява се, че възможността за това е пропусната, тъй като длъжникът не е подал възражение в срока по чл.414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Ето защо съдът приема, че с подаване на заявлението по чл.417 ГПК давността за процесните вземания не е прекъсната.

В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ), като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Пак според същото тълкувателно решение, Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което докато изп.производство трае, давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД, е изгубило значение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира, а само се прекъсва на основание чл.116, б.в) ЗЗД с предприемане на действия на принудително изпълнение.

В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в настоящия случай съдът констатира, че след началото на давностния период, или след датата 07.05.2009г., посочена от ответника като дата на настъпване на изискуемостта на вземанията, давността е била прекъсната чрез предприемане на действия за принудително изпълнение за пръв път с молбата за образуване на изпълнително дело от 08.12.2010г., с която взискателят е насочил принудителното изпълнение върху имущество на длъжника – вземане от трудово възнаграждение и движими вещи на същия. В този момент е започнала да тече нова петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за вземането за лихви. Тази нова давност е прекъсната на 09.01.2011г., когато е връчено запорно съобщение до третото задължено лице, след което по изпълнителното дело не се установява да са поискани от взискателя, съответно предприети от съдебния изпълнител действия на принудително изпълнение. С молбата на ответника за конституиране по делото като правоприемник на първоначалния взискател давността не е прекъсната, тъй като в същата не е поискано извършването на действия на принудително изпълнение и последното не е насочено спрямо конкретно имущество на длъжника. Считано от 09.01.2011г., давността за главното вземане е изтекла на 09.01.2016г., а за вземането за лихви – на 09.01.2014г. Вземанията за разноски са погасени също на 09.01.2016г. на основание чл.119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Тези обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо съдът намира, че исковете са основателни и следва да се уважат, като се признае за установено по отношение ответното дружество, че ищецът не му дължи, лично и в качеството на наследник на З.П.Ч., сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, предмет на изп.д.№******г. по описа на ЧСИ ****, рег.№***, район на действие ОС П., поради погасяване на вземанията по давност.

При този изход на спора в полза и на ищеца се дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в брой, видно от приетия по делото договор за правна защита, в размер 1 150 лв., което следва да бъде присъдено изцяло в тежест на ответника. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС, в полза бюджета на съдебната власт държавна такса, от която ищецът е освободен с определение от 24.11.2016г. (л.39), в размер 427,30 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Й., ЕГН **********,***, лично и като наследник на З.П.Ч., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №**, ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., поради изтекла погасителна давност сумата 7 861,77 лв. (седем хиляди осемстотин шестдесет и един лева и 77 ст.) – главница по договор за текущо потребление и поръчителство от 12.11.2007г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК *****, вземанията по който са прехвърлени на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с договор за цесия от 25.04.2012г.; сумата 1 570,87 лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева и 87 ст.) – лихва за периода 07.05.2009г. – 16.11.2010г.; сумата 188,65 лв. (сто осемдесет и осем лева и 65 ст.) – деловодни разноски; и сумата 422,96 лв. (четиристотин двадесет и два лева и 96 ст.) – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№19027/2010г. на ПРС, и образувано изпълнително дело №********** по описа на ЧСИ ****, рег.№***, с район на действие ОС П..

ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №**, ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., да заплати на Д.С.Й., ЕГН **********,***, сумата 1 150 лв. (хиляда сто и петдесет) – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№11850/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”А.Д.” №**, ет.**, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., да заплати по сметка на ПРС, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 427,30 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и 30 ст.) – държавна такса в производството по гр.д.№11850/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Росица Кюртова

 

Вярно с оригинала

А.Д.