Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.03.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Д.
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Д.
гражданско дело № 10954 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен e
иск с правно основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за
застраховането.
Ищецът
Г.К.Г., ЕГН: **********, чрез адвокат Ц.В. от САК
е предявил против Г. фонд *** иск
за парично обезщетение от 40 000 лв. представляващи обезщетение за търпени
неимуществени вреди следствие на непозволено увреждане в резултат на пътно-
транспортно произшествие настъпило на 21.01.2014 год., ведно със законната
лихва върху претендираните суми от 09.07.2015 год. до окончателното им изплащане.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи. Твърди, че факта на
уврежданията,вината на деликвента и този,че за участвалия в ПТП –то лек
автомобил не е имало застраховка за Гражданска отговорност са безспорно
установени и оттук отговорността на ответника за търпените неимуществени
вреди-физически болки и страдания в резултат на телесните увреждания.
ответникът
Г. фонд оспорва иска с
твърдението,че ищецът не е бил пасажер,а водач на катастрофиралия автомобил,а
също,че няколко часа след катастрофата няма данни да е имал увреждания . Евентуално твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил без предпазен колан.
Моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноски по делото.
Третото лице- помагач на ответника Е.А.Й., ЕГН ********** не взема
становище по спора.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по
делото доказателства - Протокол
за ПТП № 1390727, Наказателно постановление 50/29.01.2014 г., Обвинителен акт и
Протокол 130/17.03.2015 г. по нохд№ 25/2015 год. на Районен съд гр.Червен бряг се
установява, че на 21.01.2014 г. около 15.00 часа, в с. Радомирци на
ул. „Г.Д.", в близост до дом №**, Е.А.Й. при управление на лек автомобил
„БМВ 320" с peг. № ********, с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол върху управлявания от нея
автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира пътно-
транспортно произшествие в крайпътно дърво, намиращо се на левия тротоар. При
катастрофата пострадал намиращия се като пътник на задната седалка на
автомобила Г.К.Г..
По делото няма спор, че за автомобила „БМВ 320" с peг. № ******** не е имало валидна застраховка
за Гражданска отговорност към датата на катастрофата .
От заключението на вещите лица инж. В. и д-р М. по назначената
КСМАТЕ, прието от съда за професионално и обективно и неоспорено от страните, се
установява, че причина за самокатастрофата са субективни действия на водача на
автомобила,който бил неправоспособен, управлявал автомобила с несъобразена за
обстановката скорост/около 80 км.ч./ и над законово допустимата такава от 50
км.ч. Поради горните обстоятелства водачът е загубил контрол върху управлението
на автомобила и е допуснал ПТП-то.
Заключението на вещото лице д-р М. по същата експертиза, че ищецът е получил счупване на външния
глезен в областта на свързването на костите със съединителната тъкан в долната
част на дясната подбедрица.
Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок около 1.5-2
месеца ,през което време глезенът е бил в гипс.Болки са изпитване няколко дни
след травмата и също след махането на гипса и раздвижването на крайника.
И двамата експерти са
категорични, че от увреждането не може да се установи къде в автомобила е бил
пострадалия,а също,че това увреждане би настъпило със същия интензитет
независимо от това дали ищеца е бил с колан или не.
Свидетелят Я.М. /полицай,свидетел
при съставянето на АУАН/ установява,че при пристигането на полицейския
автопатрул на местопроизшествието нямало нито хора, нито автомобил, било
повалено едно старо дърво. След като разбрали чия кола е катастрофирала отишли
в дома на Г. и Е. и там последната заявила,че тя е управлявала автомобила при
катастрофата. Г.Г. се държал нормално,нямало външни признаци за това да е
наранен.
От показанията на св. В.К.-дъщеря на ищеца, се установява,че при
катастрофата автомобила бил управляван от майка й Е.,валяло дъжд имало поледица
и колата се завъртяла. След катастрофата тримата се прибрали пеша в къщи,а след
това баща й Г. го заболял крака. Гипсирали го след няколко дни /чакали да
спадне оттока/ и бил така около месец и половина.Изпитвал силни болки,плакал.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 228, ал.1, т.2,буква «а» КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения на
увредените лица, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е установена фактическата обстановка при
настъпване на ПТП-то , противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320" с peг. № ******** Е.А.Й. / нарушение
на чл.20, ал.1 и 2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП/ , последствията за ищеца ,
както и факта,че за управлявания от виновния водач автомобил не е имало валидна
застраховка «Гражданска отговорност».
Възражението на ответника,че автомобилът е бил управляван
от пострадалия не се установи,поради което съдът не го възприема.Св.Костова е
категорична,че автомобила е управляван от майка й, а не от баща й. Експертизата
от своя страна не може да установи от вида на наряняванията местоположението на
ищеца.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за
претърпени неимуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛен.
Неговия
размер следва да се определи
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и
степента на уврежданията, претърпените болки и страдания единствено първите
няколко дни след злополуката /непосредствено след нея дори не е личало,че има
увреждане/ и след свалянето на гипса и факта на изпитвани от ищеца неудобства в
рамките на около месец и половина,който според съда обаче не са довели до
невъзможност от самообслужване,а затруднения при движенията и обслужването. следва да се отчете и факта на пълно
възстановяване на пострадалия.
Съдът не
възприема възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия
на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан,тъй като първо това
възражение не е доказано и второ експертите са категорични,че травмата би се
получила със или без колан.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за
сумата от 5 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищеца болки и страдания , тяхната кратка продължителност
и неголям интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната. Над уважения размер до
претендирания от 40 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Лихва върху
определения размер на обезщетението се дължи от датата на нейната изискуемост –
в случая, след изтичане на 3 месеца от предявяването на претенциите пред
Гаранционния фонд - чл.288,ал.7 КЗ /уведомлението
е постъпило в ГФ на 28.04.2015 год.-л.26 от делото/, поради което съдът следва да
уважи начисляването на лихвата от 28.07.2015 год. до датата на окончателното
изплащане на главницата.
Съобразно този изход на
делото ответникът следва да заплати на адвокат Ц.В. от САК
сумата от 580 лв. –адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 200 лв.
С оглед изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1580 лв., както и сумата от 244 лв.
разноски за експертиза и свидетел.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. фонд *** да заплати на Г.К.Г., ЕГН: **********, чрез
адвокат Ц.В. от САК, със съдебен адрес:***11-13, офис 5 на
основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 21.01.2014
год. в размер на 5000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2015 год.
до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до
претендирания такъв от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.
фонд *** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 200 лв.,а
на адвокат Ц.В. от
САК сумата от 580 лв. –адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН: **********, чрез
адвокат Ц.В. от САК да заплати на Г. ф. ***
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1580 лв., както и сумата
от 244 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Е.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: