№ 1457
гр. В., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Д.
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110103930 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на В.
Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б. общ. В.д., ул. „М.“ №13, с която против
Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., м-ст „С.д.“ №..., С. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „О.“ №27, вх.3, ет.4, ап.20 и А. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 5, тримата – наследници на П.С.Р.
ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124,
ал.1 ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на ответниците не съществува правото на принудително изпълнение
за сумата от общо 14398,98 лева, формирана от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по НОХД №455/2010 г., по описа на ОС – Шумен,
образуван в изп.дело №1255/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З. – рег. №876 в
КЧСИ, както и разноските, сторени в изпълнителното производство, поради
погасяването му по давност.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е длъжник по изп.дело №1255/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З. –
рег. №876 в КЧСИ, образувано въз основа изпълнителен лист от 14.10.2010 г.
по НОХД № 455/2010 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Сочи, че на
04.01.2023 г. е получил покана за доброволно изпълнение, като към
посочената дата, общият размер на дължимата сума е 14398,98 лева. Твърди,
1
че преди получаване на ПДИ, не му е била връчвана друга покана. Заявява, че
не му е известно дали взискателите са извършили действия имащи за цел
спиране или прекъсване на давността. Намира, че правото им да искат
принудително изпълнение е погасено поради изтекла давност.
В срока по чл.131 ГПК ответниците представят отговор на исковата
молба, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Сочат, че
процесният изпълнителен лист е бил издаден на техния наследодател Петър
Станев Рачев срещу Я.Р.А. като въз основа на представения изпълнителен
лист е образувано изп. дело № 143/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З.. В хода на
изпълнителото производство е вписана е възбрана върху имот на длъжника.
Последният е починал на 03.02.2012 г., като след смъртта му, като длъжници
по делото са конституирани неговите наследници. Към датата на подаване на
писмения отговор, длъжници по делото са: Г.Я.В., И.Я.В. Е.Н.Е. и В. Д. С..
Останалите наследници били починали или били вписали отказ от
наследството на Я.Р.А.
През м.01.2015 г. е починал взискателят по делото и наследодател на
ответниците, които след смъртта на Петър С. Рачев са конституирани като
взискатели по делото. Ответниците сочат, че в хода на изпълнителното
производство са извършени множество действия по събиране на вземането.
По тяхно искане е образувано ново изпълнително дело №1255/2022 г. по
описа на ЧСИ №876 КЧСИ, като по същото е наложена възбрана върху
недвижим имот с адрес: гр. С., ул. „З.“ №11 и е насрочен опис. Излагат в
хронологична последователност всички действия по принудително
изпълнение, извършени по двете изпълнителни дела.
Навеждат твърдения, че давността е била прекъсвана многократно с
извършваните действия по принудително изпълнение, като след прекъсването
е започвал да тече нов срок, поради което давностният срок не е изтекъл.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на
чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в
неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск
2
изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Ищцата е наследник на длъжника по делото Я.Р.А. поради което искът е
допустим до размера на наследствената квота. Наследодателят е оставил
наследници само от четвърти ред. Съгласно разрешението, дадено с ТР
№3/30.12.1994 г. по гр.д. №3/1994 г., ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл.8, ал.4,
изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от трета до шеста степен включително. В мотивите на
тълкувателното решение е разяснено, че доколкото чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не
определя дяловете, а само изключва по-далечния роднина, в полза на по-
близкия негов низходящ и няма сънаследяване на заместници с други
роднини от същата степен на родство, следва, че при наследяване между
няколко низходящи на по-близък по степен роднина и други роднини от
същата степен, всеки от наследниците, съгласно принципа за равенство, на
наследниците от един и същи ред, получава равен дял, а низходящите не
разделят дела на своя възходящ.
От приетото по делото удостоверение за наследници изх.
№81/17.03.2023 г. на Община С., от приобщените материали по изп. д. №
143/2011 г. и №1255/2022 г. – двете по описа на ЧСИ Д.З. – рег. №876 КЧСИ,
както и при съобразяване на ТР №3/30.12.1994 г., следва извод, че ищцата е
наследник на 1/4 част от наследството, останало след смъртта на
наследодателя Я.Р.А. До този размер, ищецът има правен интерес да отрече
съществуването на изпълняемо право за ответниците, по отношение на
сумите, за които е образувано изпълнителното производство. За разликата
над тази част, производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо.
На 14.10.2010 г., въз основа на влязлата в сила присъда №21/27.09.2010
г. по НОХД №455/2010 г., по описа на ОС – Шумен, е издаден изпълнителен
лист срещу подсъдимия Я.Р.А. ЕГН **********, за присъдените в полза на
П.С.Р. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ №8, суми, а именно: 5000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 04.09.2008 г. до окончателното изплащане, както и 200 лева – разноски по
делото.
3
На 09.02.2011 г., по искане на П.С.Р. въз основа на издадения
изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №143/2011 г. по описа на
ЧСИ Д.З., рег. №876 КЧСИ, с район на действие – ОС - Шумен. С молбата за
образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е овластен да
избира способа на изпълнение и да предприема изпълнителни действия
служебно, при условията на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, поради което давността е
прекъсната още към момента на нейното депозиране.
На 07.03.2011 г., на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/.
От приложен пълен препис от книжата по изпълнително дело, се
установява, че на 27.05.2011 г., в Служба по вписванията – В.П. е вписана
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се гр. С., ул.
„З.“ №11.
След смъртта на длъжника, по същото, в качеството на длъжници, са
конституирани неговите наследници.
На 01.11.2012 г. е поискано да бъде извършен опис, оценка и публична
продан на възбранения имот с адрес: гр. С., ул. „З." № 11. На 07.12.2012 г. е
насрочен опис на недвижимия имот.
По искане на взискателя, на дата 14.02.2014 г. е насрочен опис на имота
с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 11, като същият е отложен.
На 12.06.2014 г. е изпратена ПДИ до ищцата, като наследник на
длъжника. Видно от разписка към ПДИ, В. Д. С. не живее на установения по
делото адрес, като в телефонен разговор с връчителя, тя е уведомена за
поканата, като видно от отразеното в разписката, ищцата забранява поканата
да бъде връчена на лицата от домакинството, живеещи на адреса.
След възлагане по реда на чл.18, ал.6 ЗЧСИ, ПДИ е връчена на ищцата,
на дата 16.10.2014 г.
На 06.11.2014 г. е извършен опис на възбранения имот и е насрочена
публична продан за периода от 05.12.2014 г. до 05.01.2015 г., която да бъде
извършена в сградата на Районен съд - В.П.. Поради неявили се купувачи е
насрочена втора публична продан – на дата 09.01.2015 г.
След смъртта на взискателя П.С.Р. настъпила през м.01.2015 г., като
кредитори по делото са конституирани неговите наследници – ответниците в
4
настоящото производство - Г. С. П., С. П. С. и А. П. С..
С постановление на ЧСИ е насрочена нова публична продан на
възбранения имот - за 02.04.2015 г.
На 30.04.2015 г. поради неспазване на срока за насрочване на нова
публична продан възбраненият имот е освободен от наложената тежест, като
вписаната възбрана е заличена.
Въз основа искане на взискателите от 09.09.2016 г., съдебният
изпълнител налага възбрана на имота с адрес: гр. С., ул. „З.“ №11, като
насрочва опис, оценка и публична продан на имота. Описът е извършен на
03.11.2016 г., и е насрочена публична продан, в периода от 16.01.2017 г. до
16.02.2017 г. Поради неявяване на купувачи са насрочени нови публични
продани на възбранения имот, през кратки интервали от време.
По искане на взискателите е образувано ново изпълнително дело - №
1255/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З., peг. № 876 КЧСИ, като по същото е
наложена възбрана на имота с адрес: гр. С., ул. „З.“ №11. На 31.03.2023 г. е
насрочен опис на имота.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№94-В-77-1/20.03.2023 г.,
издадено от Община С., ищцата В. Д. С. е наследник на Я.Р.А. Поканата за
доброволно изпълнение по изп. дело № 1255/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З.,
peг. № 876 КЧСИ е връчена на ищцата през м.01.2023 г., като съгласно
твърденията в исковата молба, това е сторено на 04.01.2023 г., а от
приложената обратна разписка към ПДИ по изпълнителното дело се
установява само месецът и годината на връчване.
В процесния случай се твърди, че в полза на ответниците не съществува
изпълняемо право против ищеца, тъй като същото е погасено с изтичане на
петгодишен давностен срок. Давността е институт на правото, представляващ
период от време, през който носителят на едно материалното право
бездейства, поради което губи правото да поиска принудително
осъществяване на вземането си спрямо длъжника, респективно, за последния
се поражда възможността да се позове на изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД определя, че давността се прекъсва с
5
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно мотивите по т.10 ТР №2/26.06.2015 г., давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
До обявяването му за изгубило сила, с разрешението по т.10 на ТР
№2/2013 г. от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС, действа ППВС № 3/1980 г. С
последното е прието, че погасителна давност не тече при висящност на
изпълнителния процес, като съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, след установяване на
вземането със съдебно решение, започва да тече нова давност. Съгласно
разрешението, дадено с т.10 на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
Съгласно разрешението дадено с ТР №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г.
ОСГТК, ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес, относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед изложеното, давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. На
13.03.2020 г. давността е спряна с приемане на закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г. Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното
извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно §13,
6
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – т.е. от 21.05.2020 г.
Видно от приложения препис от двете изпълнителни дела по описа на
ЧСИ Д.З. - рег. № 876 КЧСИ, в периода от 26.06.2015 г. до 21.05.2020 г., в
хода на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил
многобройни действия по принудително изпълнение, както по искане на
взискателя /по-късно и по искане на неговите наследници/ така и служебно.
От протокол, съставен на 19.09.2018 г. по изп. д. № 143/2011 г. по описа
на ЧСИ Д.З. – рег. №876 КЧСИ, се установява, че е насрочена поредна
публична продан на имота с адрес: гр. С., ул. „З.“ №11, за периода от
25.09.2018 г. до 25.10.2018 г. След провеждане на публичната продан, изп. д.
№143/2011 г. е прекратено и е образувано изп. д. № 1255/2022 г. по описа на
ЧСИ Д.З. – рег. №876 КЧСИ, като по същото е насрочен опис на възбранения
имот, на дата 31.03.2023 г., за който ищцата е уведомена през м.01.2023 г.
Към 29.03.2023 г. давността, за които е образувано изп. д. № 1255/2022
г. по описа на ЧСИ Д.З. – рег. №876 КЧСИ не е изтекла. Вземанията по
изпълнителния лист, издаден по НОХД № 455/2010 г. по описа на Окръжен
съд – Шумен не са погасени по давност, поради което предявеният иск е
неоснователен и същият подлежи на отхвърляне, но само до размера на
притежаваните от ищцата наследствени права.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК,
ответниците имат право на сторените разноските по делото, като по
отношение заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
7
защита и съдействие по дела с интерес от 10000 лв. до 25000 лева,
възнаграждението е в размер на 1300 лева + 9 % за горницата над 1000 лева.
Минималното възнаграждение е в размер на 1425,91 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, като е договорено и е
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева. Съдът намира
заявеното възражение за частично основателно, доколкото всички ответници
се представляват от един пълномощник, а делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което намира, че следва да намали същото до
размера от 1500 лева, като присъди останалите разноски, посочени в списъка
по чл.80 ГПК, в пълен размер. При горните доводи, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците разноски в общ размер на 1548 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Б. общ. В.д., ул. „М.“ №13, против Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., м-ст „С.д.“ №..., С. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „О.“ №27, вх.3, ет.4, ап.20 и А. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 5, тримата – наследници на П.С.Р. ЕГН
**********, иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на ответниците не съществува право на принудително изпълнение
за сумата от общо 14398,98 лева, формирана от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по НОХД №455/2010 г., по описа на ОС – Шумен,
образуван в изп.дело №1255/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З. – рег. №876 в
КЧСИ, както и разноските, сторени в изпълнителното производство, поради
погасяването му по давност, на осн. чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК,
само в частта за разликата над ¼ част от вземанията, съответна на
притежаваната от ищцата В. Д. С., наследствена квота от наследството на
Я.Р.А. до пълния размер на вземанията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б. общ.
8
В.д., ул. „М.“ №13, с която против Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
м-ст „С.д.“ №..., С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „О.“ №27, вх.3,
ет.4, ап.20 и А. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 5, тримата
– наследници на П.С.Р. ЕГН **********, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответниците не съществува право
на принудително изпълнение за ¼ част от сума в общ размер на 14398,98
лева, формирана от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по НОХД
№455/2010 г., по описа на ОС – Шумен, образуван в изп.дело №1255/2022 г.
по описа на ЧСИ Д.З. – рег. №876 в КЧСИ, както и разноските, сторени в
изпълнителното производство, поради погасяването му по давност, на осн.
чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б. общ. В.д., ул. „М.“
№13, да заплати на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., м-ст „С.д.“ №...,
С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „О.“ №27, вх.3, ет.4, ап.20 и А.
П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 5, сторените разноски по
делото, в размер на 1548 лева, на осн. чл.78, ал.3 и чл.78 ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., като в
частта, с която искът се прекратява, решението има характер на определение
и може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщаването му, а в останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9