Р
Е Ш Е
Н И Е № 260794
гр. Пловдив, 11.06.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното гражданско
дело №1317 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Екотрансфактор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. Пловдив, ЖК “Тракия“, бл.42, вх.Г, ет.6, ап.21, против Община
Сопот, с адрес- гр. Сопот, ул.“Иван Вазов“ №34.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че между
страните е имало сключен договор за сметосъбиране и сметоизвозване с
№Д-70/27.10.2015г., прекратен на 22.04. 2016г. След прекратяването на този договор на територията на
Община Сопот останали 330 бр. съдове за твърди битови отпадъци, представляващи пластмасови контейнери тип „кука“ с обем от 240 л, собственост на ищеца, който бил изпълнител по него. С писмо вх.№ С-2287 от
26.04.2016г. дружеството отправило искане до ответника за връщане на съдовете в
10-дневен срок и го уведомило, че при
отказ за предаването им следва да дължи обезщетение за ползване /наем/.Тъй като
ответната община не разполагала с други съдове за отпадъци, нито със средства да закупи други такива, на 16.05.2016г. между ищцовото дружество, в качеството на продавач, и Община Сопот, в качеството на купувач, бил сключен устен
предварителен договор за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за твърди битови отпадъци, тип „кука“, пластмасови, с вместимост 240 литра, с единична цена 40лв. /без ДДС/, съгласно
който ищецът се е задължил да продаде на ответника процесните движимите вещи
срещу заплащане на продажна цена в размер на 15 840 лв., платима от
последния по банков път. Със същия договор страните се съгласили да сключат
окончателен договор в срок до 31.05.2016г., като ищецът следвало предварително да издаде проформа
фактура. Във връзка с договореното ищецът внесъл в Община Сопот, с
придружително писмо вх.№С-2512/17.05.2016г., издадената проформа фактура
№1/16.05. 2019г. за горепосочените
контейнери -330 бр. на обща стойност от
15 840 лв. с ДДС. Твърди
се, че в определения срок за сключване на
окончателен договор, а и след това, въпреки
многократно проведените телефонни разговори и срещи, такъв не е бил сключен. Като причина за несключване на
договора ответникът изтъквал, че не
било дадено от Общински съвет Сопот необходимото съгласие за сделката и за
средствата за закупуване на движимите вещи. Заявява се още, че ответната община
придобила специализиран автомобил и сама извършвала дейностите по сметосъбиране
и сметоизвозване, като продължила да
ползва контейнерите на ищеца. Ползването на последните било предоставено на
ответника във връзка
с изпълнение на договора от
27.10.2015г., съгласно който ищецът е
извършвал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община
Сопот, и след прекратяването му ответникът е дължал връщането им. С писмо вх.№
С-2154/11.05.2017г. ищецът уведомил ответника, че му дължи обезщетение за
ползване на съдовете за предходната една година в размер на 11 880 лв., която сума следвало да бъде изплатена до 30.06.2017г.,
както и че от 01.05.2017г. трябва да му заплаща ежемесечно обезщетение за
ползване на съдовете в размер на 990лв. Твърди се, че ответникът не е върнал
контейнерите, не е платил претендираното обезщетение за ползването им за минало
време, нито заплаща ежемесечно такова за ползване
на съдовете.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви за окончателен
сключения между страните на 16.05.2016г. предварителен договор за покупко-продажба на 330 броя
контейнери за ТБО тип “кука“, пластмасови, с вместимост 240 л, за сума в размер на
15 840 лв., като се осъди ответника да заплати дължимата се по
предварителния договор продажна цена, както и да
се осъди ответната община да заплати на ищеца сума в размер на 25 740 лв. /след допуснато изменение на иска по чл.59 ЗЗД, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, с определение на ПРС №6137 от
31.05.2019г. по гр. д. №8963/2019г./, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание от страна на ответника на собствените на ищеца движими вещи- 330
броя контейнери за ТБО тип “кука“, пластмасови, с вместимост 240 литра, за периода от 26.04.2016г. до 26.06. 2018г. /26 месеца/-частичен иск от
обща сума 35 640 лв.- дължимо обезщетение за период от 36 месеца. Претендира се и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Допълни-телни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат
Л.- пълномощник на ищеца. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран от Община Сопот
отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Ответникът сочи, че
законът не предвижда възможност договор за продажба на движими вещи да бъде
предварителен по см. на чл.19 ЗЗД. Счита, че договор за сума над 5000 лв., при липса на писмена форма, не може да се
установява със свидетелски показания /чл.164, ал.1, т.3 ГПК/. Освен това твърди, че ответната община е придобила собствеността на
процесните вещи по давност, като давностното владение върху тях е осъществявано от 2007г. и до
настоящия момент. На следващо
място, ответникът поддържа, че не дължи
обезщетение за ползване на въпросните съдове, доколкото
ищецът твърди, че в случая е налице неизпълнение на договор за заем за
послужване.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е формиран спор между страните и се установява от
представените писмени доказателства съществуването на договорни отношения между
ищеца, в качеството на изпълнител, и ответника, в качеството на възложител, на
основание договори, сключени по реда на ЗОП /№ ОП-02-06/27.04.2007г.; №
01-ОП/27.10.2011г.; №Д-70/27.10.2015г./, с предмет- сметосъбиране и
сметоизвозване на територията на Община Сопот.
Според обявление за поръчка №00770-2011-0001 на
възлагащия орган, касаещо процедурата от 2011 година, участниците в тази
процедура е следвало да разполагат с техническо оборудване /собствено или
наето/-техника за сметосъбиране и сметоизвозване, контейнери за битови отпадъци- тип „Бобър”-
минимум 40 бр.; тип „Кука” 240л- минимум 350 бр.; тип „Кука”110л-100 бр., както
и да декларират готовност да предоставят последните за безвъзмездно ползване за
срока на договора, а видно от отразеното в техническото предложение на ищеца,
дружеството е декларирало, че за изпълнение на поръчката ще предостави за
безвъзмездно ползване описаните съдове в т.ч. 350 бр. тип „Кука” 240л.
С последно сключения договор между страните- №Д-70/27.10.2015г.
ответната община е възложила на ищеца да осъществява дейностите, посочени в
раздел І- предмет, при цена,
която се формира въз основа на единичните цени на всички отделно извършени
дейности. Съгласно чл.10 от договора, същият влиза в сила на 28.10.2015г. и е
със срок на действие до подписването на договор с изпълнител след проведена
обществена поръчка.
Установяват се от представените двустранно подписани
актове извършени дейности от изпълнителя по договора, последните от които в
периода 01.04.2016г.- 13.04. 2016г.
С уведомително писмо вх. №С-2151/18.04.2016г. ищцовото
дружество е уведомило ответната община, че ако не изпълни задължението си да му
заплати извършените дейности в срок до 21.04.2016г., то горепосоченият договор
ще се счита за развален.
Изпратено е от ищеца и уведомително писмо
вх.№С-2287/26.04.2016г., съдържащо искане за доброволно предаване от ответника
в 10- дневен срок на съдовете за ТБО, а именно- 330 бр. контейнери, тип „Кука”,
с обем 240л, намиращи се на територията на Община Сопот. В писмото е отразено,
че съдовете са били предоставени на общината с протокол от 01.05.2007г. и до
13.04.2016г. са били обслужвани в изпълнение на последния договор с № Д-70/27.10.2015г., сключен между страните.
Приложено е към писмото копие от приемо- предавателен протокол от 01.05.2007г.,
който е приет като доказателство по делото. Видно от същия, от „Екотрансфактор” ООД са предоставени на
Община Сопот за безвъзмездно ползване и за неопределено време 330 бр. съдове за
ТБО, които са предадени в добро състояние и годни за употреба. Ответникът е
оспорил автентичността на подписа, положен за „приел”, в протокола от
01.05.2007г., но не е ангажирал доказателства в откритото производство по
чл.193 ГПК, при което се налага извод, че оспорването на истинността на документа
не е доказано.
С придружително писмо №2512/17.05.2016г. на
„Екотрансфактор” ООД до Кмета на Община Сопот ищецът е отправил предложение
въпросните съдове да бъдат закупени от ответника на единична цена от 40 лв.,
като за целта е приложил проформа фактура и е посочил, че след заплащането ще
бъде издадена и данъчна фактура. С
писмото ответникът е поканен да заплати продажната цена за съдовете в общ
размер на 15 840 лв. с ДДС по сметка на ищеца до 31.05.2016г., а в случай
че не го стори- да върне съдовете, ведно с дължимото обезщетение за ползването
им.
По делото е представена докладна записка
вх.№64/27.06.2016г. на Кмета на Община Сопот до Общински съвет- Сопот,
съдържаща предложение за вземане на решение, с което да се даде съгласие за
сключване на споразумение между ответната община и „Екотрансфактор”ООД за
закупуване на 330 бр. съдове за ТБО- пластмасови контейнери, тип Кука с обем
240л. В докладната записка е посочено, че с писмо вх.№С-2286/26.04.2016г.
ищцовото дружество се е обърнало с искане към общината да му предаде владението
на 330 бр. съдове за ТБО, разположени на територията й, а след преговори с
фирмата последната е отправила предложение за закупуването на съдовете с писмо
от 17.05.2016г.
Видно от постъпилото по делото писмо от Общ С Сопот и
приложенията към него, по докладната записка на Кмета на Община Сопот не е
взето решение. Същата е гледана на три заседания- на първото заседание,
проведено на 01.07.2016г., не се е стигнало до приемане на становище по нея; на
заседанието от 17.05.2017г. е поискано от вносителя да окомплектова записката с
документи; на третото заседание от 09.08.2017г. гледането на записката е било
прекратено.
Приети са писма от Кмета на Община Сопот до управителя
на ищцовото дружество от 27.04.2016г. и
10.09.2016г., с които същият е поканен да се яви на работни срещи за обсъждане
на възникналата ситуация и вземане на решение.
С писмо №С-2154/11.05.2017г. ищецът е уведомил
ответника, че следва да му заплати до 30.06.2017г. обезщетение в размер на
11 880 лв. за ползване на съдовете за предходната една година без правно
основание и че от 01.05.2017г. трябва да му плаща обезщетение за ползването им от
990 лв. месечно.
С писмо от 19.07.2017г. ответната община е отново е
поканена да заплати сумата от 11 880лв. и дължимото обезщетение за
месеците май, юни и юли 2017г. на стойност 2970лв. /без ДДС/, както и да върне
контейнерите.
Ищецът е представил по делото фактури за закупени
контейнери за боклук, използвани, с обем 240л, съотв. 720 бр.- с фактура от
23.11.2009г.; 680 бр.- с фактура от 09.12.2009г.; и 400 бр.- с фактура от 19.11.2013г.
По делото е допусната ССЕ, с вещо лице В.К., чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Установява
се от него, че процесните контейнери не са заведени в счетоводството на
ответника. Посочено е, че необходимостта от следене на съхраняваните чужди
активи, като количества и стойност, определя евентуалното задбалансово отчитане
на същите, но то няма задължителен характер. При извършената проверка в
счетоводството на ищеца, експертът е констатирал, че периодичната доставка на
контейнери е осчетоводявана по
разходните сметки- 601 „Разходи за материали” и 602 „Разходи за външни
услуги”. Тъй като себестойността на един контейнер /т.е. стойността с включения
разход за транспорт/ е по-ниска от стойностния праг на същественост, определен
от дружеството, контейнерите не са завеждани в амортизационния план. На вещото
лице не са представени от ищеца счетоводни документи за 2007г., при което то не
е могло да даде отговор дали са налице данни за осчетоводяването на процесните
движими вещи и допуснатата допълнителна ССЕ е заличена.
В хода на производството е назначена и СОЕ
за определяне стойността на наемната цена за ползване на 330 бр. контейнери.
Според заключението на вещото лице А.М.,
пазарната наемна цена за претендирания период за 330 бр. контейнери възлиза на
78 292,50лв.
В заключението на повторната СОЕ, допусната
след оспорването на първона-чалното заключение, средно-претеглената стойност на
наемната цена на ползване на 330 бр. контейнери за периода 26.04.2016г.
-26.06.2018г. е определена в размер на 50 450,40лв., като най-ниската
посочена цена е 8 580лв.
За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства
по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетеля И.А..А..
Свидетелят И.А.., който е бил служител в
„Екотрансфактор”ООД до 2016г., сочи, че от 2003г.-2004г. до 2016г. дружеството
е извършвало дейност по смето-събиране и сметоизвозване на територията на
община Сопот, а след 2007г. и на района на ВМЗ- Сопот. За осъществяване на тази
дейност били докарани 330 бр. контейнери, 240- литрови, пластмасови, на които поставили логото на
фирмата и ги номерирали. Разполо-жили съдовете на определени места съобразно
схема, през годините имало контейнери, които се повреждали, но те били своевременно
заменяни. Около 250 броя от контейнерите били разположени на територията на ВМЗ
Сопот, които и понастоящем се намират там.
Изслушани са показанията и на свидетелите на ответника
В.И.Н.и В.Г.П. Свидетелят Н. заявява, че в началото на 2016г. е работил за
няколко месеца в „Екотрансфактор” ООД. Дружеството имало разположени контейнери
на територията на Община Сопот /в центъра и на лифт Сопот/, където извършвало
дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. Съдовете били чупливи, повредените се
ремонтирали и след това се връщали на място. Последно взели за ремонт 27 бр.
контейнери, но не ги върнали. Свидетелят заявява, че не знае някой да
възпрепятства ищеца да си прибере съдовете. Твърди, че през 2016г. ръководството
на общината взело решение да извършва собствено сметосъбиране, а отношенията с „Екотрансфактор”ООД
били прекратени.
Свидетелят В.П. излага, че е работил дълги години във
ВМЗ- Сопот. Контейнерите на ищцовото дружество в завода стояли почти празни,
тъй като имало повече технологичен отпадък. Свидетелят сочи, че не вижда из
града от въпросните контейнери, предлагано било на ищеца да си прибере
съдовете, но не знае какви действия са били предприети в тази насока.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД:
Според чл.19 от ЗЗД, с предварителния договор страните
по сделка уговарят съществените условия за изпълнение на окончателния договор,
при което ако някоя от страните откаже сключването на окончателния договор,
другата страна има право да предяви иск пред съда за сключването му.
За да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19,
ал.3 от ЗЗД един предварителен договор, трябва да са изпълнени следните
условия: да е налице валидно сключен предва-рителен договор между страните,
който да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор; ищецът да е
изпълнил поетите с него задължения; да е настъпил падеж на задължението за сключване на
окончателен договор; да е установено
правото на собственост на отчуждителя върху продаваемите вещи към датата на
подпис-ване на предварителния договор и приключване на устните състезания.
В конкретния случай ищецът не установи сключването на
твърдения от него устен предварителен договор за покупко-продажба на съдове за
ТБО, при посочените параметри.
От представената писмена кореспонденция между страните
стана ясно, че след прекратяване действието на договора от 27.10.2015г. са
водени преговори за продажба на пластмасови контейнери 330
бр., тип „Кука“ с обем 240л. С писмото от 17.05.2016г. на „Екотрансфактор”
ООД до Кмета на Община Сопот е отправено предложение въпросните съдове да бъдат
закупени на единична цена от 40 лв. или за сума в общ размер на 15 840 лв.
с ДДС, а с писма от 27.04.2016г. и 10.09.2016г. ответникът е канил управителя
на ищцовото дружество на работни срещи за обсъждане на възникналата ситуация. Освен
това се установи, че от ответната страна е депозирана докладна записка пред
Общински съвет- Сопот с предложение за вземане на решение за даване съгласие за
сключване на споразумение с „Екотрансфактор”ООД за закупуване процесните
съдове. Водените преговори обаче, дори и
да са обективирани в писмена кореспонденция между страните, съдържаща някои от
съществените условия на планираната покупко-продажба, не водят на извод за
сключен предварителен договор. Сключването му предпоставя
постигане на съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените
елементи от съдържанието на сделката. А от представените по делото
доказателства се установява единствено предложение на ищеца за продажба на
процесните съдове, но не и наличието на волеизявление от ответника, което да е
част от формираното съгласие за сключване между страните на предварителен
договор. Неоснователни са доводите на пълномощника на ответника, развити в
писмената защита, че в случая няма сключен предварителен договор, защото
страните са сключили окончателен такъв, с оглед на което е издадена и приетата
проформа фактура от 16.05.2016г. Представената проформа фактура №1/16.05. 2016г.
представлява само предложение за бъдеща сделка, като в нея е посочена стоката,
която ще е предмет на продажба, определени са количеството и цената й. Същата
не е документ, обективиращ сделка, а служи за уведомление на насрещната страна,
с която лицето, издало проформа фактурата, е в преговори за сключване на
договор. Доколкото в случая липсва манифестирано спрямо ищцовата страна
изявление на ответника за закупуване на съдовете при предложените условия, то
следва да се приеме, че не доказва между страните да съществува валидно
облигационно правоотношение, което ги обвързва, и следователно не е налице основание
за обявяване на сочения предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3
от ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, в т.ч. и в частта му, с която се иска от ищеца осъждането
на ответника /като купувач по твърдения предварителен договор/ да заплати
дължимата продажна цена, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Съгласно горепосочената разпоредба, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
Съобразно въведеното с чл.154, ал.1 ГПК правило за разпределение
на доказа-телствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях.
Твърденията на ищеца са, че след прекратяване на
договора, сключен на 27.10. 2015г., на територията на Община Сопот са останали 330
бр. контейнери, тип „Кука” с обем 240л, негова собственост, които са били
предоставени на ответника по повод извършване на дейността по сметосъбиране и
сметоизвозване по този договор; че процесните вещи са ползвани от ответника без
правно основание в исковия период, като по този начин дружеството е лишено от
ползите, които би получило, съизмерващи се със средния пазарен наем за вещите за
претендирания период.
Не е спорно между страните и се установи, че „Екотрансфактор”
ООД е извършва-ло дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на
Община Сопот, въз основа на сключени с ответника договори по реда на ЗОП,
последният от които от 27.10.2015г.
При доказателствена тежест, лежаща върху него, ищецът
не доказа по категоричен и несъмнен начин, че е собственик на процесните движими
вещи, нито че ответникът ги е ползвал в исковия период. Не са ангажирани писмени
доказателства в подкрепа на твърдението му, че именно във връзка с изпълнение
на договора от 27.10.2015г. е предоставил за ползване 330 броя контейнери, тип
„Кука” с обем 240л. Действително, с представения
приемо- предавателен протокол от 01.05.2007г. се удостоверява наличността на
посочения брой съдове и предаването им на ответника, но той касае договора от
2007г. между страните и няма отношение към сключения 8 години по-късно
договор №Д-70/27.10.2015г. Освен това, дори да се приеме, че същите движими
вещи са получени от ответника и са ползвани в изпълнение и на договора от
27.10.2015г., ищецът не успя да установи да е техен собственик, тъй като
протоколът е предхождащ твърдяното придобиване на контейнерите с фактурите,
издадени на 23.11.2009г., 09.12.2009г. и
19.11.2013г., а преди 01.01.2008г. не са налични данни за осчетоводяване на
първични счетоводни документи в счетоводството на дружеството за закупуване на
такива съдове.
Не се доказват горепосочените обстоятелства и от
показанията на ищцовия свидетел, които съдът кредитира, като кореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал. Установява се от депозираните
показания, че „Екотрансфактор” ООД е извършвало дейност по сметосъбиране и сметоизвозване в Община Сопот от
2003г. до 2016г., че на територията на общината са били доставени 330 бр.
контейнери, тип „Кука” с обем 240л, разположени по предварително изготвена
схема, че през месец април 2016г. общината започнала
собствена дейност по сметосъбиране и сметоизвозване и договорът между страните
бил прекратен, като и след това на територията й са останали съдове на ищеца. От
тях обаче не стана ясно нито кога са били предоставени въпросните вещи, нито колко
са наличните след преустановяване на договорните отношения между страните и евентуално
ползвани такива от ответника през релевантния период. В тази връзка следва да
се отбележи, че от показанията на свидетелите на ответника, които също се
основават на преки впечатления и съдът ги възприема, се установява, че
пластмасови контейнери в град Сопот почти няма, съдовете са крехки, чупливи,
някои не подлежат на ремонт, и се ползват метални контейнери на общината.
При така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в конкретния случай необходимите предпоставки на закона за пораждане
на вземане от неоснователно обогатяване по см. на чл.59, ал.1 от ЗЗД за
ищцовото дружество не са осъществени, при което е безпредметно да се обсъждат заключенията
на СОЕ, свързани с размера на търсеното обезщетение.
Изложеното води на извод за неоснователност на
предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор, на ответника се дължат
направените по делото разноски. Същият претендира разноски, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 3182,40 лв. /2520 лв.- за
заплатен адвокатски хонорар съгл. ДПЗС №42903; 200 лв.- депозит за ССЕ; 100 лв.-
депозит за допълнителна ССЕ; 362,40 лв. - за повторна СОЕ/ и е представил
доказателства за направата им. Доколкото от данните по делото се установява, че
претендираната сума от 100 лв.-депозит за допълнителна ССЕ е останала
неизползвана и може да се върне на страната при поискване, то тя не следва да
се съобразява при определяне размера на дължимите разноски. Ето защо и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдят разноски
в размер на 3082,40 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Екотрансфактор“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ЖК “Тракия“,
бл.42, вх.Г, ет.6, ап.21, против Община Сопот, с адрес- гр. Сопот, ул.“Иван
Вазов“ №34, иск за обявяване за окончателен сключения между страните на
16.05.2016г. предварителен договор за покупко- продажба на 330 броя контейнери
за ТБО, тип “кука“, пластмасови, с вместимост 240 л, за сумата от 15 840
лв. и за осъждането на ответника да заплати дължимата се по предварителния
договор продажна цена от 15 840 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Екотрансфактор“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ЖК “Тракия“,
бл.42, вх.Г, ет.6, ап.21, против Община Сопот, с адрес- гр. Сопот, ул.“Иван
Вазов“ №34, иск за осъждането на ответната община да заплати на ищеца сума в
размер на 25 740 лв., представляваща обезщетение за ползване от страна на
ответника без правно основание на собствените на ищеца движими вещи- 330 броя
контейнери за ТБО тип “кука“, пластмасови, с вместимост 240 литра, за периода
от 26.04.2016г. до 26.06.2018г. /26 месеца/ -частичен иск от обща сума 35 640лв.-
дължимо обезщетение за период от 36 месеца.
ОСЪЖДА „Екотрансфактор“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив,
ЖК “Тракия“, бл.42, вх.Г, ет.6, ап.21,
да заплати на Община Сопот, с адрес- гр. Сопот,
ул.“Иван Вазов“ №34,
сумата от 3082,40 /три хиляди осемдесет и два лв.
и четиридесет ст./лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: