Решение по дело №1833/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  ………..…/……………..  ,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1833 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “В.П.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от *, против НП № 03-009441 от 04.04.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на адм.наказателната процедура (АУАН не бил връчен на въззивника, не ставало ясно кое точно предписание сне било изпълнено) и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, същият заявява, че оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като навежда доводи както за допуснати нарушения на процес. правила – АУАН не бил връчен съгласно изискванията на КТ, така и за нарушение на материалния закон – нарушението не било доказано.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкцията.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е пададена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

През месец януари 2018год. свидетелките Д. и М., и двете служителки на Д „ИТ“ Варна извършили проверка на въззивното дружество – работодател, във връзка със спазване на трудовото законодателство. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1800151/18.01.2018год.. С посочения протокол на въззивното дружество като работодател били дадени писмени предписания съобразно чл. 404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания  /това под № 9/ било работодателят да държи на разположение на контролните органи в магазин „Флирт“, гр.Варна, ул. „*“ №71, както и в други обекти, в които се полага наемен труд, документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: поименни графици за работа за периода за който е установено сумарно изчисляване на работното време съгл. Чл. 403а        ал.1 от КТ. За изпълнение на предписанието бил определен и срок до 30.01.2018год.

Препис от протокола бил връчен надлежно упълномощено от представляващия въззивното дружество лице – Цветанка Димитрова на 18.01.2018год.

На 09.03.2018год. двете свидетелки извършили повторна проверка в обекта стопанисван от въззивника, а именно магазин „Флирт“ находящ в гр.Варна, ул.“*“ № 71 и констатирали, че посоченото по-горе предписание не е било изпълнено – в обекта не бил наличен поименен график за работа за месец март 2018год. при въведено сумарно отчитане на работното време с период на отчитане един месец. Установили наличието само на график за месец януари същата година. На място проверяващите поискали да се свържат по телефона с управителя на дружеството и единствената работничка в обекта Галина Калчева ги свързала със съдружник в дружеството, който уведомил проверяващите че графика не е в магазина, а в счетоводството, което се осъществявало от друга фирма. Горното било потвърдено и от работничката К*, която потвърдила този факт и писмено в предоставеното й за попълване сведение по чл. 402 от КТ. Изготвена била призовка по чл.45, ал.1 от АПК, която св. Д. връчила на *. В призовката била определена дата за явяване на представител на работодателя в сградата на Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в това число и  присъствени форми, графици за работа и т.н. На определената дата в Д „ИТ“ Варна се явило упълномощено от представляващия въззивното дружество лице, което представило част от изисканите документи. График за работа в магазина на ул.“П*“ за месец март обаче пак не бил представен. Такъв бил изпратен на ел. поща на св.Д..

На 26.03.2018год. на въззивното дружество като работодател бил съставен АУАН № 03-009441, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е че нарушението е извършено на 09.03.2018год. в магазин „Флирт“ в гр.Варна, ул. „*“ №71.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице – *, която в този момент представила на св.Д. и график за работа за месец март 2018год. на хартиен носител.

На 04.04.2018год., въз основа на съставения акт, АНО издал атакуваното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ, но нарушението е било отстранено веднага след установяването му и на основание чл.415в, ал.1 от КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв.

В хода на съдебното следствие показания като свидетели са дали Д.Д. (актосъставител) и М.М. (свидетел вписан в акта), които възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с останалите приложени към АНП писмени доказателства.

Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на защитата показания е дала и св. *. Същата заявява, че е работила като продавач-консултант в магазина на ул.“П*“ до април месец 2018год., но в нейно присъствие проверка не е била извършвана. Заявява, че по принцип графиците за работа имало и те били поставени на видно място. Обикновено в края на предния месец графика се поставял на видно място в магазина. Заявява, че не помни кога е била запозната с графика за месец март, както и че би трябвало то й също да е бил поставен в обекта, но не може да каже със сигурност кога е станало това.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 0280/03.08.2010год. за компетентност на АНО, сведени епо чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ изходящо от *, протокол за извършена проверка № ПРП1800151/18.01.2018год., пълномощно изходящо от*  - управител на въззивното 9дружество към * (сега*), протокол за извършена проверка № ПР1808310/26.03.2018год., идентификационна карта, призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представени от страна на въззиваемата страна Заповед № 1 издадена от управителя на въззивното дружество на основание чл. 403а, ал.2 от КТ, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от * допълнително споразумение №29/01.01.2018год. към ТД №12/30.04.2015год. сключен между въззивното дружество като работодател и * като работник, Заповед №3/17.12.2014год. издадена въззивното дружество като работодател на основание чл.142, ал.2 от КТ, обяснения от * дадени на основание чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, както и два броя графици за работа за месец март 2018год., единият съдържат и подписи на лицата (работниците) запознати с него. 

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи и се кредитират от съда с доверие.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното предписание което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било дадено, налице са дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Действително въззивникът не е присъствал при съставянето на акта, не го подписал и не го е получил. Горното обаче е сторено от лице което той изрично е упълномощил да го представлява пред ГД „ИТ“ в това число да подписва и получава АУАН. И след като въззивникът сам е делегирал подобни правомощия за каквото и да било нарушение на процес. правила водещо до нарушаване правото на защита на въззивника и дума не може да става. Същото е становището на съда и по отношението на възражението, че  на управителят не били връчени документите вписани като доказателства в НП. Отделен е въпроса че за АНО не съществува задължение да връчва преписи от книжа (доказателства) на когото и да било, както и да предявява материалите по АНП на наказаното лице.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е санкционирано.

С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ извършено на 09.03.2018год.

Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото адресати на задължителните предписания съгласно чл.404 от КТ могат бъдат само работодателите или длъжностни лица.

Видно от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни доказателства, е видно че в протокол за извършена проверка от 18.01.2018год. св.Д. като контролен орган е дала редица предписания едно от които /това под №9/ е работодателят да държи на разположение на контролните органи в магазин Флирт, гр.ВАРНА, УЛ. „П*“ №71, както и в други обекти, в които се полага наемен труд, документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: поименни графици за работа за периода за който е установено сумарно изчисляване на работното време съгл. чл. 403а  ал.1 от КТ. За изпълнение на това предписание св. Д. е определила и срок за изпълнение до 30.01.2018год.  като протоколът е бил връчен на упълномощено от представляващия лице –*.

В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има качеството на работодател. В горната насока са и приложените към делото писмени доказателства – идентификационна карта, допълнително споразумение към трудов договор, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от * и др., както и показанията на св. *, която потвърждава че до месец април 2018год. е била в трудови правоотношения с въззивното дружество. 

От друга страна безспорно от показанията на свидетелките Д. и М. се установява и това, че въззивното дружество работодател не е изпълнило даденото му от същия свидетел предписание /подробно описано по-горе/ в определения от него срок. Видно от същите при извършената последваща проверка на 09.03.2018год. (след изтичането на дадения срок) в обекта проверен при предходната проверка и изрично посочен в дадените предписания, не се е намирал график за работа за месец март при въведено сумарно отчитане на работното време с период 1 месец. (в подкрепа на последното – въведено сумарно отчитане на работното време и срока на отчитане е приложената към делото Заповед № 3/17.12.2004год.) Наличен е бил само график за месец януари. Нещо повече липсата на документа в офиса (графика за месец март) е и изрично потвърдено в писмен вид от работник на въззивника, а от показанията на св. Д. дадени в хода на съдебното следствие се установява, че последната е разговаряла по телефона със съдружник във фирмата (с него работничката я свързала при молба да я свърже с управителя) още докато са били в обекта на контрол и той сам й е казал, че графика е в счетоводството.

Що се касае до показанията на св. В* ангажирани от страна на въззивника, съдът кредитира същите, но намира, че те по никакъв начин не опровергават факта, че графика за месец март не е бил наличен в обекта към момента на проверката(факт потвърден както от показанията на свидетелките Д. и М., така и от писменото сведение дадено от работничката която е била на работа в момента на проверката – Г*) най-малкото защото тази свидетелка не е била на работа в този момент и не се намира в обекта на контрол. Нещо повече видно от показанията и депозирани пред съда същата заявява, че няма спомен да са я уведомявали за извършена проверка, както и няма спомен кога е била уведомена за графика за месец март.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 415, ал.1 от КТ и законосъобразно, с оглед показанията на свидетелката Д., че графика е бил представен по време на документалната проверка в ел. вариант, а в последствие при съставяне на акта и на хартиен носител, е приложил санкционната норма на чл. 415в от КТ считайки, че нарушението е маловажно и от него не са настъпили вредни последици за работниците. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че изискването документите да бъдат държани на мястото на полагане на труд, съответно даденото предписание в тази насока, не е самоцелно, а за да могат във всеки един момент да бъдат на разположение на Инспекцията по труда при извършена проверка. В този смисъл нарушението ще бъде отстранено, не когато документите бъдат формално приведени в наличност на мястото на полагане на труд, а когато бъдат реално предоставени на Инспекцията по труда, която поради предшестващата им липса е била възпрепятствана да осъществи контролните си правомощия.

Доколкото нарушението е формално, на просто извършване и не се отличава по никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения, напротив касае се за типичен случай на нарушение съдът не намира, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.28 от ЗАНН. И доколкото в случая не са налице основания да се приеме, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и след като наказващият орган е издал НП, то същият очевидно същият е  приел, че деянието не е маловажно, а и сред реквизитите на НП не е излагането на мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, то съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение и в тази насока.

Досежно размера на наложеното с НП в максимален размер наказание обаче – имуществена санкция в размер на 300лв. (при предвидено наказание от 100лв. до 300лв.) съдът счете, че същият е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното  в максимален размер наказание. Счете,     че в случая дори наказание наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както на индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание на 100лв.

Предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 300лв. на 100лв..

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009441 от 04.04.2018год. на Директора на „Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „В.П.“ ООД ЕИК *********, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв. за нарушаване нормата на чл. 415, ал.1 от КТ като намалява размера на наказанието на 100лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: