Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и прокурора
от ВТОП ТАНЯ КАТРЕВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 097/2022 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от името на Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - Велико Търново, действаща чрез
упълномощения ***.
На касационен контрол е подложено Решение № 22 от
21.02.2022г. по АНД № 303/2021г. по описа на Районен съд – Свищов. Със същото е
отменено Наказателно постановление № 459638-F474929/27.08.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с което на „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД, гр. Свищов на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 700 лева, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на министъра на финансите.
Касаторът атакува съдебното решение като твърди, че обжалваното
Решение на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че неправилно РС е приел
наличие на допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на
административнонаказателното производство, водещи до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. В този смисъл посочва, че неправилно РС е
приел, че е налице непрецизна правна квалификацията на деянието, тъй като
липсва посочване на правната норма, на основание на която е издадена Наредба Н-18,
норма от която е нарушена в случая. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС, се санкционира нарушение на нормативните актове, които са по прилагането
на чл.118 от ЗДДС, като в случая Наредба Н-18 безспорно е такъв акт. Предвид
това намира, че с посочването на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 като нарушена
разпоредба актосъставителят и наказващият орган не са нарушили правото на
защита на санкционираното лице. На следващо място, посочва, че от посочената в
НП санкция - както от числовото й посочване (чл.185, ал.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС), така и от размера на санкцията – 700 лева, безспорно се установява, че
АНО е приел, че няма установено неотразяване на приходи. В подкрепа на това
посочва, че никъде в АУАН и НП не е отбелязано, че са налице приходи, които са
останали неотразени. На последно място посочва, че от събраните доказателства
безспорно се установява осъществяването на визираното в НП нарушение. По
тези съображения се иска отмяна на
Решението на СвРС и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
разноски.
В о.с.з. касаторът не изпраща представител. Представя
писмено становище, в което поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Ответникът по касационната жалба – „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД, гр.
Свищов, не изпраща
представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново, дава заключение за неоснователност
на жалбата. Посочва, че в административнонаказателното производство
действително са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Същите са подробно
описани в решението на РС, поради което счита, че правилно НП е било отменено.
Предлага решението да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново
прецени допустимостта и основателността на касационната жалба. Въз основа на
установените от първата инстанция факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна - участник във
въззивното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК.
Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Оплакванията в КЖ съдът
квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон от РС,
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав като прецени поддържаните
касационни основания и доказателствата по делото намира касационната жалба за
допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Свищовският РС е установил следното от фактическа
страна:
Наказателното постановление е издадено срещу дружеството
„СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД за това, че на 26.02.2019г. при проверка на обект – ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр. Свищов, Западна индустриална зона /завод
Свилоза/, стопанисвана от „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД
и последваща проверка в Информационните масиви на НАП, е установено от
служителите на НАП, че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система FANIR-4914 са подадени
некоректно данни за количеството гориво по дистанционната връзка за дата
23.01.2019г. за 14 243,00 литра дизел при 15 градуса, а декларираните на
24.01.2019г. с АДД № 0100000000004314009/23.01.2019г. са за 16 188,00 литра,
т.е. налице е разлика от 1945,00 литра. Прието е, че задълженото лице не е
изпълнило задължението си да подава на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Нарушение по
чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, санкционирано на основание чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
При установените факти, РС е формирал следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице, както и при неправилно приложение на закона. Конкретно
съдът е преценил, че в АУАН и в НП са допуснати нарушения на разпоредбите на
чл.42 от ЗАНН, съответно на чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че както в АУАН, така и в
НП е налице непрецизна правна квалификация на нарушението, т.к. за нарушена е
посочена единствено разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18, без посочване
на препращаща разпоредба /в случая чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС/. Отделно от това
е намерил, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение, тъй като
отговорността на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185,
ал. 2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, но от АНО не е посочено в описанието на
нарушението, че същото не води до неотразяване на приходи, нито е посочено, че
се прилага изреч. второ на ал.2 от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. Това
обстоятелство според РС е ограничило правото на защита на жалбоподателя,
лишавайки го от възможността да разбере за какво нарушение е наказан.
Едновременно с това е налице и неправилно приложение на материалния закон. В
този смисъл е посочил, че нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС е наказуемо със
същата санкция, като това по чл.185, ал.2, изр.второ вр. чл.1 от ЗДДС, но се
различава коренно по съставомерните обстоятелства. По изложените съображения РС
е отменил НП като незаконосъобразно.
Изводът на настоящата инстанция след проведения
касационен контрол е, че постановеното от Районен съд решение не страда от
пороци, съставляващо касационни основания. Нито тези, посочени в КЖ, нито тези,
за които АСВТ служебно следи.
Фактическата обстановка е изяснена. Събрани са по
предвидения процесуален ред необходимите доказателствени средства, които са обсъдени.
В доказателствената съвкупност няма игнорирани доказателствени средства, нито
такива, чието съдържание да е преиначено от РС. При верни фактически
констатации, обосновани със събраните доказателства, съдът правилно е приел, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В приложената от АНО санкционна норма на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена
санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен
привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – глоба
или имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева
до 2000 лева. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не само не е
посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, но липсва и
посочване на изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в дадената от органа
правна квалификация. Тези нарушения в своята съвкупност, са особено съществени
и опорочават наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, до
какъвто краен извод е стигнал и решаващия състав на РС.
Неоснователно се поддържа
от касатора, че от посочената в НП санкция безспорно се установява, че АНО е
приел, че няма установено неотразяване на приходи, като констатация в противния
смисъл не е налице нито в АУАН, нито в НП. В тази връзка следва да се отбележи,
че това обстоятелство не следва да се
предполага или да се извлича по тълкувателен път, а следва изрично да бъде
посочено в самото наказателно постановление и/или поне следва да бъде посочено,
че се касае за изречение второ на ал.2 от чл.185 от ЗДДС. Това е така, защото
санкционираното лице следва да знае какво нарушение му се вменява, за да може
да реализира адекватно защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Разноски не се присъждат, т.к. такива не са поискани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 22
от 21.02.2022г., постановено по АНД № 303/2021г. по описа на Районен съд –
Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: