№ 1018
гр. Варна , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901324 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 692, ал.2 вр. чл.686, ал.1 т.1 от
ТЗ.
Подадено е възражение вх. № 14505/20.07.2021 год. от НАП срещу
неприетото негово вземане по т.2 от СНВ на кредиторите „ВТА“ ООД /н/
ЕИК ********* по чл.688, ал.1 ТЗ, който е публикуван в ТР, воден от АВ по
партидата на длъжника на 07.07.2021 год.
Предварителните въпроси по допустимостта на
възражението са разрешени с определение №
912/26.07.2021 год., постановено по делото.
В проведеното съдебно заседание, кредиторът НАП, чрез
пълномощник, не се явява и не изразява становище.
Длъжникът „ВТА“ АД, ЕИК *********, депозира писмено становище
за неоснователност на длъжника
По делото е депозирано и становище на синдика, с което се изразява за
неоснователност на депозираното възражение.
Съдът по несъстоятелността, като съобрази доводите на страните и
приложените при предявяване на вземанията, както и в проведеното
открито съдебно заседание, писмени доказателства, намира следното:
1
Производството по чл.692 ТЗ не е същинско исково производство за
установяване със сила на пресъдено нещо вземанията на кредиторите. Целта
му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и
убедителни вземания, за които не се налага същинско съдебно установяване в
спорно производство.
В настоящото производство съдът не следва да установява окончателно
и категорично съществуването на предявените вземания, а само да формира
въз основа на документите, налични в кредиторите при предявяването и в
длъжника при съставяне на списъците, извод за наличие или липса на
съществени съмнения относно съществуването на вземанията.
Въпреки обаче, че производството по разглеждане на възраженията от
съда по несъстоятелността не разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса
относно съществуване на вземането по основание, размер, обезпеченост и
привилегии, с оглед спорният му характер е допустимо събирането не само на
писмени, но и на всички други доказателства, допустими в общия исков
процес, макар при съкратени срокове и ускорена процедура /т.3 от ТР №
1/2017 год. на ОСТК/.
В конкретния случай, видно от молбата за предявяване на вземане вх.№
262351/24.02.2021 год. предявеният в производството по несъстоятелност
размер от 1 688.46 лв. се сочи да съставлява публични вземания по
декларации по чл.54 ЗМДТ за данък МПС за 2001 год.
Предмет на предявяване и приемане по правилата на чл.685-689 ТЗ са
вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност
и/или възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, като
при предявяването им кредиторът следва да посочи основанието и размера на
вземането си /арг.чл.685, ал.2 ТЗ/.
Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по
основание, размер и субекти. Законът урежда, както фактическите състави,
които са правопораждащи данъчните задължения, така и сочи кои са
компетентните органи с правомощия за установяване на конкретен размер на
данъка за конкретно данъчно задължение. ЗМДТ установява данъците и
таксите, които постъпват в общинските бюджети. Съгласно разпоредбата на
2
чл.10 ЗМДТ сградите, разположени на територията на страната се облагат с
данък недвижими имоти, като данъкът е дължим до момента на
унищожаването или промяната в собствеността. Посочените законови
разпоредби относно обекта на облагане и субекта на задължението
правопораждат правото на общината да получи безвъзмездно плащане на
данъчни задължения и/или задължения за местни такси, респективно
пораждат насрещното задължение за плащането им, без да е необходимо
издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за тяхното
установяване. В този случай е налице предварително установяване на данъци
- налице е определено задължение за местен данък на база декларация по
чл.54 или чл.14 ЗМДТ, подадена от данъчния субект, въз основа на която
компетентния орган установява размера на дължимия данък, но към датата на
предявяване на вземането изискуемостта на задължението не е настъпила, с
оглед разпоредбата на чл.60 ЗМДТ.
Развитите във възражението доводи за приемане на задължението под
условие не могат да бъдат споделени. Законодателят изрично е предвидил
хипотезите, при които вземане на държавата, следва да се приеме под условие
и това е сторено с нормата на чл.164, ал.5 ДОПК – когато вземането е
установено с акт, но същият не е влязъл в сила. За тези вземания е предвидено
да се включват под условие в списъка на приетите от синдика вземания, ведно
с последицата по за удоволетворяване при сметка за разпределение по реда на
чл.725, ал.1 ТЗ. Липсва основание за разширително тълкуване досежно
всички вземания на държавата, включително тези с ненастъпил падеж, който
не може да бъде разглеждан като отлагателно или прекратително условие по
смисъла на цитираната разпоредба.
Налага се извод за неоснователност на депозираното възражение,
поради което не се налага и ревизиця на определение № 879/19.07.221 год. за
одобряване на приетите вземания по чл.688, ал.1 ТЗ.
Воден от горното и на основание чл. 692 ТЗ, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 14505/20.07.2021 год.
от НАП срещу неприетото негово вземане по т.2 от СНВ на кредиторите
3
„ВТА“ ООД /н/ ЕИК ********* по чл.688, ал.1 ТЗ, който е публикуван в ТР,
воден от АВ по партидата на длъжника на 07.07.2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в нарочната книга по чл.634в ал.1 ТЗ и
да се съобщи на синдика и възразилия кредитор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4