Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260103                      19.06.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1813 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, 240 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Бест Файненс“ ООД твърди, че е сключил с ответника ответника договор във формата на електронен документ при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС и ЗЕДЕП. Твърди, че ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, в резултата на което и след изпълнение на всички необходими стъпки между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***/*** г. в размер на 1000 лева. Сумата била предоставена от ищеца на ответника на ***, който я получил на каса на лицензиран оператор за парични преводи Easy Pay. Ответникът следвало да върне кредита, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 166,02 лева, на 19 двуседмични вноски, с краен падеж – 21.06.2019 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си по раздел IV от договора – да осигури поръчител за обезпечение, била начислена неустойка в размер на 1330 лева. Посочва се, че ответникът извършил пет плащания, като с настъпване на падежа дължимите суми не били погасени изцяло, поради което била начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 10.3 от Общите условия, ведно с всички разноски за извънсъдебни и/или съдебно събиране на вземането. Поради забава в плащанията, вземането било възложено на колектор, във връзка с което били направени допълнителни разноски за извънсъдебно събиране. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 861,38 лева – главница по Договор за потребителски кредит на вноски № ***/*** г.; 120,39 лева – договорна лихва за периода 09.11.2018 г. – 21.06.2019 г.; 1071,23 лева – неустойка за неизпълнение на задължение по раздел IV от договора за кредит; 26,81 лева – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 05.07.2019 г.; 365 лева – разходи за събиране за периода 14.12.2018 г. – 17.02.2019 г., съгласно ОУ и Тарифата на дружеството; 600 лева – разходи за събиране за периода 18.02.2019 г. – 23.04.2019 г.; 585 лева – разходи за събиране за периода 24.04.2019 г. – 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване.

Ответникът М.Ж.М. не отрича сключването на договора за кредит, както и това, че е усвоил изцяло сумата по него. Твърди, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като счита договора за кредит за нищожен. Това било така защото посоченият фиксиран лихвен процент не отговарял на действителния, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на ГПР, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в договора в действителния му размер в нарушение изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК. Предвидено било неустойката да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя. Твърди, че недобросъвестно в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката била уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Счита, че след като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 – да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД било възможно договор да бъде само частично недействителен, но на плоскостта на настоящия случай, ответникът,  излагайки подробни съображения, формира извод, че недействителността на отделни клаузи от договора водят до нищожност на целия договор.

Предвид изложеното, моли предявените установителни искове да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, в случай че предявеният от ищеца иск за главница в размер на 861,38 лева бъде приет за основателен, предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 861,38 лева със сумата от 1000 лева, представляваща получена в периода от 12.10.2018 г. до 12.10.2019 г. без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи за неустойка.

Съдът намери за установено следното:

            На ***г. между "Бест Файненс" ООД е подписан договор за потребителски кредит "Жест кредит" с №*** по силата на който дружеството предоставило на ответника 1000 лева, която следвало да бъде върната на 19  двуседмични вноски при с фиксиран лихвен процент 41 пункта годишно и годишен процент на разходите 49,65 пункта. Определен бил срок за връщане от тридесет  и осем седмици, съобразно погасителен план определящ размера на погасителната вноска на 61,42 лв. /лист 73- 78/. Според чл.IV от договора вземането на кредитора следвало да стане чрез поръчителство. Във тази връзка кредитополучателят се задължил в еднодневен срок от получаването на кредитната сума да осигури действие на трето физическо лице, което да стане поръчител на ищеца. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден през който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора /лист 75/. Неустойката следвало да се заплаща заедно със погасителните вноски, които били включени в погасителния план към кредита. С включената неустойка размерът на всяка погасителна вноска бил 131,42 лв. / лист 78/.

            Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответника по делото е извършил в периода от 15.10.2018г. до 05.01.2019г. пет погасителни плащания като общо е заплатил сумата 657,10 лв. От така постъпилата сума са погасени 584,57 лв. главница, 72,33 лв. договорна лихва  и 0,20 лв. законна лихва /лист 145/.

            Установява се, че с решение № *** от ***, постановено по гр.д. №***/*** на *** било признато за установено между страните по настоящото дело, че договорът за паричен заем №*** от *** е недействителен на ос. чл.26, ал.1 ЗЗД ар. чл.22 ЗПК. Съдът намира това обстоятелство за безспорно установено от представеното по делото служебно заверено копие на съдебното решение, от чиито мотиви е видно, че негов предмет е правоотношението предмет и на настоящия иск. Поради това, обстоятелството, че в диапозитива на това решение е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на номера и датата на договора, не са пречка да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решението, което е влязло в сила на 01.10.2020г., тоест в хода на съдебното дирене по настоящия процес / лист 130 - 133/.

          При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Настоящият иск за вземането е установителен и предпоставя наличие на валидно възникнало правоотношение по договор за заем, което обстоятелство в случая не е налице, тъй като се установи, че договорът е бил обявен за недействителен поради противоречие със изискванията на чл.22 ЗПК. Действително съгласно чл.23 ЗПК  когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита, но съдът счита, че правата на кредитодателя в този случай не биха могли да се постигнат чрез установителния иск по чл.422 ГПК, тъй липсва изначално договорно основание. Следователно защитата следва да се търси по осъдителен на извъндоговорно основание.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за вземането по заповедта за изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Поради отхвърлянето на главния иск съдът не следва да се произнася по  направеното от ответника възражение за прихващане.

            По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв. представляващи заплатен депозит за експертиза / лист 138/.

            Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. както в настоящото, така и в заповедното производство. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца общо 600 лв. възнаграждение за предоставена правна помощ, от които: 300 лв. за настоящото и 300 лв. за производството по ч.гр.д. №15938/2020 на ПРС.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на "Бест Файненс" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади, комплекс Бокар, бл. 35, партер относно признаване за установено, на осн чл.79, ал.1 ЗЗД, 240 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на М.Ж.М. ЕГН ********** с адрес *** съществуването на вземането за сумите: 861,38 лв. главница по договор за потребителски кредит на вноски №***/***г.; 120,39 лв. възнаградителна лихва от 09.11.2018г. до 21.06.2019г.; 1071,23 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 26,81 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 23.11.2018г. - 05.07.2019г.; 365 лв. разходи за събиране за периода от 14.12.2018г. до 17.02.2019г.; 600 лв. разходи за събиране за периода от 18.02.2019г. до 23.04.2019г.; 585 лв. разходи за събиране на вземането от 24.04.2019г. до 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.10.2019г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение №9663 от 06.11.2019г. по ч.гр.д №15938/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА "Бест Файненс" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади, комплекс Бокар, бл. 35, партер да заплати на М.Ж.М. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 100 лв. /сто лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА "Бест Файненс" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади, комплекс Бокар, бл. 35, партер да заплати на адв. Е.Г.И. с личен номер *** и адрес гр. ***, ул. *** №***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/ възнаграждение за предоставена правна помощ, от които: 300 лв. за настоящото и 300 лв. за производството по ч.гр.д. №15938/2020 на ПРС.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.