Р
Е Ш Е
Н И Е
№260083
гр. Пловдив, 27.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7205/2019г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-009121 от 25.10.2019г., издадено от ******, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - град
П., упълномощен със
заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните
работи,
с което на Г.П.З.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в
размер на 500 лв. /петстотин/ лева и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като
наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят
иска отмяна на процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно уведомен, явява се лично и чрез процесуалния
си представител адв. Й.Д., поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована за
съдебното заседание, не изпраща процесуален представител.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 16.10.2019г. около 23:30 часа
жалбоподателят Г.П.З., ЕГН **********, управлявал личния си автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, в гр. П. в компания с приятели,
сред които и свид. Ж. А.Г., когато на бул. „6-ти С.“
срещу № 148, посока бул. „Р.“ водачът бил спрян за рутинна проверка
от автопатрул при сектор „Пътна полиция“ – П. към ОД на МВР-П.. На място свидетелят Ж.П.Ж., заемащ
длъжността мл.автоконтрольор към ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ – П., извършил
проверка на водача З. за употреба на
алкохол с „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM-0253. При проверката техническото
средство отчело 0,71 промила алкохол
в издишвания от жалбоподателя въздух, който и осезаемо миришел на алкохол. Констатираните
обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушение на разпоредбата на
чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. За установените
административни нарушения актосъставителят Ж. П. Ж. съставил АУАН с бланков № 264320/ 16.10.2019г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието
на акта и го подписал без възражения. Получил и препис от него. Като
доказателства било иззето СУМПС № *********, контролен талон 6172183, СРМПС № *********, 2 бр. регистрационни
табели № РВ9305ТР. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с бланков №
0062051, в който му бил
даден срок до 40 минути от връчването му в 0.05 ч. на 17.10.2019г. да се яви в медицинско заведение – УМБАЛ „Св. Г.“***, за да даде
кръвна проба за изследване. Жалбоподателят З. се явил в болничното заведение и
след
взетата му кръвна проба, било установено
наличие на 0,6 промила алкохол в кръвта, който резултат бил отразен в ХЕ № 657/18.10.2019 г.
Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя за нарушението на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП. като наред с това на основание Наредба
№Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя Ж. П. Ж., който заявява, че поддържа описаното в
съставения от него АУАН и потвърждава фактическа обстановка, идентична с очертаната
в НП и АУАН, и които показания съдът намира за логични, обективни и съответни
на останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на разпитания в
качеството на свидетел Ж. А.Г.,
който в установената фактическа обстановка, допълва, че действително след
разходка в П. с приятели са употребили алкохол, в това число и жалбоподателят З.,
последният въпреки това се е качил на процесния автомобил и го е управлявал до
осъществяване на контролната проверка от полицейските служители. Свид.
потвърждава взетата с дрегера проба от жалбоподателя, а впоследствие и дадената
кръвна проба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посоченият законов текст на чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП забранява на водачите на пътно
превозно средство да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно
чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, водач който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок
от 6 месеца и глоба 500 лв.
От доказателствата по делото по безспорен и
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят З. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда. Това обстоятелство било
установено на място чрез дадена проба с
техн. средство „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM-0253, който отчел 0,71 на
хиляда алкохол в издишания от водача
въздух. Техническото средство е преминало последваща проверка, с валидност към
датата на нарушението, видно от наличния по делото списък на Лаборатория за
проверка на СИ. Положителният резултат бил потвърден с дадената кръвна проба от
жалбоподателя З., отчела 0,6 на хиляда, установено с кръвна проба, обективирана
в ПХЕ № 657/18.10.2019г. на УМБАЛ „П.“ за химическа експертизаа за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина.
Взе се
предвид и материална доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не
бе оборена от нарушителя.
По отношение
на наведеното от жалбоподателя възражение за погрешно отчетен въобще положителен
резултат на пробите с дрегер и чрез кръв, настоящата инстанция намира за
неоснователно. Действително, техническото средство и кръвната проба са отчели
два различни резултата, вторият от които по-нисък, но това е съвсем логично, предвид
изтеклия период от време, с изминаването, на който алкохолът се е резорбирал от
кръвта и се е разградил, което е дало и съответното отражение в резултатите. Ето
защо, в случая, следва да се вземат предвид резултатите, отчетени с кръвната
проба и отразени в ПХЕ № 657/18.10.2019г. на УМБАЛ „П“ за химическа експертизаа
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, като по-достоверни и в
полза на жалбоподателя. Наличната по делото изготвена химическа експертиза е отговорила на поставената й задача в
заключението, обективно и компетентно изготвена е с необходимите професионални
познания и опит, при което не се констатира
основание за съмнение в достоверността на изложения в процесния протокол
резултат. Нещо повече, необходимо е да се отбележи, че употребеното количество
алкохол строго индивидуално и различно влияе върху всеки човешки организъм. В
този смисъл, едно и също количество алкохол при различните хора води до
различно ниво на алкохол, като това зависи от различни фактори като пол, тегло,
наличие на остатъчна храна в стомаха на човека, физическото и психологическото
му състояние, лични навици на консумация на алкохол и др.
При това
положение съдът счита за безспорно установено извършеното от жалбоподателя, вменено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП, като
същото
съдържа признаците на административно нарушение на транспортното
законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение
по пътищата.
С
оглед извършеното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП законосъобразно
наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като е наложил
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в
предвидения в закона размер и срок, които са фиксирани и не подлежат на редуциране
то страна на съда.
Настоящият случай
не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения. Този извод се подкрепя и от приложената по административната
преписка справка за нарушител/водач, от която е видно, че така установеното
нарушение не е изолирана проява за нарушаване правилата за движение по пътищата
от страна на жалбоподателя.
Само за пълнота следва да се посочи, че с
атакуваното наказателно постановление към момента на издаването му правилно
административно наказващият орган е постановил и отнемане на 10 /десет/
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за така установеното
нарушение.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
Ето защо
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-009121 от 25.10.2019г., издадено от ******, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - град П.,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните
работи, с което на Г.П.З., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин/ лева и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като наред с
това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –П. по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.