РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900432 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.М. срещу А. Х.
Ш., гражданин на ***, родена на 05.03.1989г., с паспорт тип ***, код *** №***, с дата на
издаване 10.12.2015г. и срок на вА.дност до 10.03.2026г., с адрес във ***, ***, ***, ***, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 105 878.37 лева,
представляващи главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
20.02.2014г. поради настъпване изискуемостта на същия; сумата 8 379.10 лева –
възнаградителна лихва по договора, дължима за периода от 15.05.2020г. до 01.07.2021г.
както и сумата 436.04 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 15.06.20г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от исковата молба 02.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и сторените в производството разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен на 20.02.2014г. Договор за
целеви потребителски кредит, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер
на 78 233.20 лева за заплащане такси за обучение, със срок на издължаване на кредита 120
месеца, считано от изтичане на гратисния период съгласно чл.3 от Договора.
Твърди се, че усвояването на кредита е извършвано на периоди, чрез банкови преводи
по сметка на висшето училище, в което е учила ответницата, не по-късно от последната дата
1
за заплащане таксата за обучение за съответния семестър, с изключение на чл.21, ал.4 от
ЗКСД /съкр./ Твърди се, че сумите за обучение на ответницата Хира Шахид са били
преведени по сметка на МУ – Варна „Проф.Параскев Стоянов“. Твърди се, че последния
превод е извършен на 19.02.2018г. въз основа на представено удостоверение №105-
231/13.02.2018г. Ищецът сочи, че ответникът е заплатил единствено първата такса за
обучение като след сключване на договора, банката е превела заплатената сума по
разплащателната му сметка.
Съгласно договора, кредитополучателят е поел задължение да заплаща фиксирана
лихва на банката в размер на 7% годишно. В чл.10.2 от ОУ към договора, е предвидено, че
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния период и се
капитА.зира годишно. Съгласно чл.5 от договора е предвидено погасяване на кредита
съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Твърди се, че всички приложения
към договора са нА.чни по делото, подписани от кредитополучателя на всяка страница.
Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една от погасителните вноски по договора като
е формирал дълг в размер на 105 878.37 лева главница, към който е начислена и
капитА.зираната съгласно чл.10.2 от ОУ договорна лихва за гратисния период. Твърди се
обявена предсрочна изискуемост на задължението поради неизпълнение на 13 бр. неплатени
вноски, посочени изрично в исковата молба, всяка в размер на по 1 229.34 лева.
Твърди се, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с исковата молба, в която се съдържа изявление за изискуемостта на задължението
– към датата на исковата молба е нА.це допусната забава повече от 90 дни съгласно т.17.2 от
ОУ. Общо претендираната сума е в размер на 114 693.51 лева.
Ищецът сочи, че е начислявал възнаградителна лихва от 15.05.2020г. до 01.07.2021г.
Претендираната и непогасена добавка представлява договорено обезщетение за забава,
дължимо на основание т.17.1 от ОУ като същото е в размер на 10% върху частта от
дължимата неплатена просрочена главница, натрупана за периода от 15.06.20г. до
01.07.2021г.
В срока за отговор не е постъпило становище на ответника. Ответницата А. Х.Ш.,
родена на 05.03.1989г., гражданин на ***, с посочен адрес в ***, е редовно призована, чрез
връчване на книжата на адреса, посочен от ищеца, в гр.***. На същата е предоставен срок за
посочване на пълномощник и/или съдебен адресат в РБ, комуто да бъдат връчвани книжата
по делото. Не е постъпило становище на исковата молба нито е посочен представител на
страната в РБ. Доколкото указанията на съда са надлежно достигнА. до страната, съдът
намира, че ответницата е редовно призована на основание чл.40 ГПК.
Ответницата А. Х. Ш. е уведомена чрез връчено лично съобщение на адреса във
***, на 27.01.2022г./вж.л.98 по делото/ Съдът е изискал допълнително удостоверяване, с
подпис на адресата, получаването на съдебните книжа от ответника. С молба от
31.03.2022г., куриерската фирма изпълнила връчването ДЧЛ Експрес България ЕООД е
посочила следното: пратка с товарителница №********** с изпращач ВОС и получател Х.
Ш. А. е предадена лично на адресата на 27.01.2022г. в 9.55 часа. Посочено е още, че
2
куриерската фирма е изготвила методика за връчване без полагане на физически подпис от
адресата съгласно ОУ за взаимоотношенията с потребители на куриерски услуги на Ди Ейч
Ел Експрес България ЕООД, действащи към 25.01.2022г., раздел IV, т.17 от същите. Въз
основа на горното съдът намира, че всички съобщения са редовно връчени на ответника.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ю.к.С..
За ответника не се явява представител и не изразява становище по исковете.
Въз основа на твърденията на ищеца, събраните доказателства, ценени в съвкупност
и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното:
От представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 20.02.2014г., се установява, че банката
ищец е предоставила на ответника Х. Ш. А., гражданин на ***, кредит за заплащане на
такси за обучение в размер на 78 233.20 лева със срок за издължаване на кредита 120
месеца, считано от изтичане на гратисния период. Последният е уточнен като понятие в
приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са приподписани
от кредитополучателя. Освен общите условия, към договора е приложен и приетия
Погасителен план, видно от който ответницата е била задължена след изтичане на гратисния
период да заплаща на равни месечни вноски от по 672.78 лева предоставения кредит. Видно
от чл.7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер
на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период. В чл.10.2 от ОУ
към договора, е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за
гратисния период и се капитА.зира годишно.
Съгласно чл.5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно
погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на главницата и лихвата
започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана
може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това. /чл.11.1 от ОУ/
При анА.з на клаузите на чл.2 от договора, чл.3, чл.5 от същия и Общите условия към
договора, ведно с погасителния план, се установява че крайната падежна дата на договора е
18.05.2030г.
В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл.17.2 от ОУ, поради допусната
забава в плащане на погасителните вноски, банката обявява вземането си по договора за
предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника. Съгласно
цитираната клауза от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му, остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – с
размера на законната лихва.
От представените Уверения на основание чл.10, ал.3 от ЗКСД – 10 бр. /от л.14 до л.18
вкл. по делото/ се установява, че семестриалните такси за обучение на ответника са били
заплащани по сметка на Медицински университет –Варна Проф.Д-р П.Стоянов, в размер на
3
7 823.32 лева, съответно годишна такса от 15 646.64 лева.
Установява се, че след последния превод, който е от дата 18.02.2018г., не са
извършвани други усвоявания по кредита.
Съгласно понятието за „гратисен период“ по см. на т.8 от ОУ, същият е изтекъл на
30.06.2020г., която дата бележи и началото на изискуемостта на вноските по погасителен
план. Съгласно цит.клауза, гратисният период е от сключването на договора за кредит до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит
съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квА.фикационна
степен, съотв. от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В този
период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви, макар да може да
извършва плащания. Съгласно договора, срокът за погасяване на кредита е 120 месеца,
считано от изтичане на гратисния период, т.е. считано от 30.06.20г. до 30.06.2030г.
Видно от приложените уведомления и разписки за връчване на книжата на ответника
/ в превод на английски език/, същите, вкл. исковата молба – покана за плащане, са връчени
редовно лично на ответника на 27.01.22г. /л.98, л.106 и сл./ Ответникът е получил и препис
от определението по чл.374 ГПК на 16.05.22г.
С уточняваща молба от 28.04.2022г. ищецът е уточнил, че гратисния период обхваща
периода от 20.02.2014г. до 30.05.2020г. /вж.л.154/
На л.155 по делото е приложен погасителен план, изготвен след изтичане на
гратисния период, видно от който ежемесечно след 15.06.2020г. се дължи сумата от 1229.33
лева до 15.05.2030г.
По делото ищецът представя /л.163 и сл./ искане за отпускане на кредит по реда на
ЗКСД, подписано от ответницата, с посочване на адрес във Великобритания и ел.поща;
декларация от 17.02.2014г., декларация за гражданско състояние както и декларация по
ЗЗЛД, титулна страница на студентска книжка, искане за усвояване на суми по
потребителски кредит от 20.02.2014г. за всяка една от заплатените семестриални такси
18.02.2018г.
Съгласно изслушаната по делото заключение на счетоводната експертиза /на л.185 и
сл./, по процесния договор са усвоени общо 105 878.37 лева като в таблица на л.186 по
делото вещото лице посочва каква част са изплатените такси към МУ и каква част от тази
сума представляват капитА.зирана лихва към главницата. Посочено е, че за целия период
няма данни за извършени плащания, вкл. през гратисния период. От заключението се
установява, че към датата на подаване на исковата молба 02.07.22г. са просрочени 88
бр.вноски, 2666 дни забава, а съобразно начислените от банката суми с първа погасителна
вноска 15.06.2020г. – забавата е 382 дни /13 бр. вноски/. Горното сочи, че е изпълнено
условието за обявяване на предсрочната изискуемост съгласно т.17, ал.2 от Общите условия.
Посочено е, че за целия период на договора не е променян лихвения процент от 7%.
В заключението вещото лице е дало вариант на задължението по договора за кредит
при съобразяване извършената капитА.зация на лихва към главница. /л.191/ Същата е
4
извършвана веднъж годишно съгласно договора и Общите условия.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квА.фикация чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.24 от ЗКСД.
В тежест на ищеца е да установи нА.чието на вА.дно правоотношение по договор за кредит,
усвояването на сумата съобразно целта на договора, настъпване на условията за обявяване
на предсрочната изискуемост както и обявяването на длъжника, размера на задълженията,
произтичащи от договора.
Ответникът не е ангажирал становище и оспорване на исковата молба, въпреки че
лично е получил книжата по делото. Ищецът не е направил искане за постановяване на
решение по реда на чл.239 ГПК. Съдът и без възражение и позоваване от страната е длъжен
да приложи императивните разпоредби на чл.26 ЗЗД относно действителността на договора
и негови клаузи от външна страна както и приложимото законодателство във връзка с
осигуряване на потребителска защита. Съгласно постановките на ТР №1/2020г. на ОСГТК
на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или отделни техни клаузи, без да е направено възражение от заинтересовната
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за нА.чието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В случая, с оглед качеството на задълженото лице и вида на договора, съдът намира,
че е нА.це договор за кредит, сключен с потребител съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, по
отношение на който е приложимо защитното законодателство на чл.143 и сл. ЗЗП по силата
на изричното препращане в чл.17, ал.5 от ЗКСД.
От съвкупния анА.з на доказателствата се установява нА.чието на вА.дно
правоотношение по договор за целеви потребителски кредит, сключен съобразно
специалните правила и типови образци на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Установява се усвояването на кредита с превеждане на 10 бр. семестриални такси по сметка
на висшето учебно заведение МУ-Варна. Установява се изтичане на гратисния период по
отношение на конкретния кредит и настъпване изискуемостта на плащанията по
погасителния план. Установява се, че по договора ответникът не е извършвал каквото и да е
плащане. Заплатената първоначална вноска е била покрита от банката – кредитодател със
захранване сметката на длъжника. През гратисния период и след него вещото лице
установява, че не са извършвани погасителни вноски по кредита. С оглед на това, към
датата на подаване на исковата молба е било нА.це просрочие, предвидено в т.17 от Общите
условия към договора, като основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Доколкото ищецът изрично се е позовал в исковата молба и е нА.це редовно връчване
на същата лично на ответника на 27.01.22г., съдът приема, че кредитодателят надлежно е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит. В
практиката си ВКС неотклонно застъпва становище, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
5
изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на преписа от исковата молба на ответника представлява
надлежно уведомяване за настъпилата изискуемост на дълга.
Съдът намира, че от външна страна представеният по делото Договор за кредит от
20.02.2014г. ведно с приложените ОУ и погасителен план установяват действително
правоотношение по договора за целеви потребителски кредит. Договорът отговаря в пълна
степен на предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити съгласно утвърдените
типови образци както и клаузите му са изцяло съобразени с чл.7, чл.17, чл.18, ал.3, чл.19,
чл.24 и чл.20 от закона. Не се установява недействителност на договора съгласно чл.17, ал.6
от ЗКСД. Клаузите на договора са ясни, точни и разбираеми.
Не се спори по въведените от ищеца факти и обстоятелства, вкл. относно качеството
на страните съгласно изискванията на ЗКСД както и относно границите на гратисния период
по договора и настъпване на изискуемостта на вземанията по погасителен план. Законът и
договорът обвързват изтичането на гратисния период с първата планирана дата на последен
държавен изпит. В случая, последният държавен изпит е бил насрочен за 30.05.2019г.,
поради което гратисният период е изтекъл на 30.06.2020г. като това е началната дата, на
която ответникът дължи плащане на равни месечни погасителни вноски съобразно
представен от ищеца погасителен план, в продължение на 10 години, т.е. до 2030г.
Както бе посочено по-горе, по кредита не са извършвани погасявания и е допусната
забава, основание за обявената предсрочна изискуемост. Поради настъпване на тези
условия, предявеният иск се явява основателен. НА.це е изискуемо задължение за
кредитополучателя по договора. Ответникът съгласно чл.24 от ЗКСД дължи предвидения в
разпоредбата общ размер на задължението, формиран от главницата /сбор от заплатените
семестриални такси за обучението/ и лихвата, дължима за срока на договора. Корективният
прочит на разпоредбата с чл.23, ал.3 от закона сочи, че в размера на лихвата се включва и
начислената през гратисния период възнаградителна лихва, която не е изискуема, тъй като
плащането е дължимо след изтичане на горния.
Съгласно заключението на вещото лице и приложените писмени доказателства за
реално изплатените от банката учебни такси, главницата възлиза на сумата от 78 233.20
лева, представляващи общо заплатени 10 бр. вноски по сметка на МУ- Варна, всяка в размер
на 7 823.32 лева.
Върху тази сума се дължи и договорената в чл.7 възнаградителна фиксирана лихва в
размер на 7% на годишна база, която не е променяна за срока на договора. Същата се дължи
до обявената предсрочна изискуемост, но се претендира до по-ранна дата – подаване на
исковата молба на 01.07.21г., което прави иска основателен. При преценка размера на същия
съдът намира за необходимо да изложи съображения относно извършената по договора
капитА.зация на начислявана през гратисния период договорна лихва към главницата, което
е установено и от заключението на ССЕ.
6
Въпреки изрично посочения в исковата молба петитум, в който претендираната
възнаградителна лихва е очертана като дължима единствено за периода от 15.05.2020г. до
01.07.2021г., с уточняваща молба на л.27-28 по делото, ищецът е уточнил, че претендира,
макар като част от посочената общо главница, възнаградителна лихва и за гратисния период,
т.е. от сключване на договора до 15.05.2020г. Единствено поради капитА.зацията извършена
от банката, тази сума е включена в претенцията за главницата. Поради изложеното, съдът
намира, че е сезиран и с вземане на банката за договорната лихва, начислена през гратисния
период.
На основание чл.20 и чл.23 от ЗКСД банката има право да начисли възнаградителна
лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период като уговорката за по-
висока лихва е нищожна. В този смисъл, уговорката по чл.7 от договора не противоречи на
изискванията на ЗКСД. От заключението на вещото лице се установява, че ежегодно е
извършвано капитА.зиране на лихви към главница както и начисляването на
възнаградителна лихва е извършвано като е олихвяван сборът на главница и договорна
лихва при това с натрупване през всяка следваща година от периода. Този начин на
капитА.зиране води до чувствително нарастване на задължението по кредита. Отделно от
това, допуснато е олихвяване на лихва върху лихва и т.н. през всяка година до изтичане на
гратисния срок, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Това
олихвяване противоречи на закона, доколкото е извършено не по отношение на търговец,
което законът допуска, а по отношение на потребител на финансова услуга.
Същевременно е допуснато недопустимо начисляване на лихва върху лихва
/акумулиране на скрити лихви/, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.20 ЗКСД,
който предвижда забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания
по договора размер от 7%. Тези уговорки противоречат както на закона, така и на
потребителската защита в чл.143 -146 ЗЗП. Те са нищожни като противоречащи на чл.20 от
ЗКСД и на чл.10, ал.3 ЗЗД. Съдът намира, че в съгласие с това е и разпоредбата на чл.24 от
ЗКСД, предвиждащ начина на формиране на общото задължение по целевия кредит. Освен
това, съгласно чл.17, ал.4 от договора, кредитополучателят не е длъжен да извършва
плащания, които не са предвидени в договора за кредит, а в последния липсва клауза
относно капитА.зирането на лихва към главницата. НА.чието на такава уговорка в т.10.2 от
Общите условия към договора, макар приподписани от кредитополучателя, е в отклонение
от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по
този вид договори. Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10, т.13 и т.19 от
ЗЗП. Въз основа на горното, съдът намира, че размерът на капитА.зираната през гратисния
период възнаградителна лихва към главницата, следва да бъде изключен от задължението на
ищеца до установения от вещото лице размер и включен на основание чл.24 ЗКСД за
гратисния период в общото задължение на кредитополучателя до размера от 24 091.27 лева,
вкл. за периода след изтичане на гратисния до обявяване на изискуемостта – 6 191.28 лева.
Лихвата по кредита следва да бъде изчислена за периода след гратисния, единствено върху
чистия размер на дължимата главница, без капитА.зираните годишно лихви до размера от 6
7
191.28 лева. При това положение общият дълг по договора възлиза на сумата от 108 515.74
лева, а заедно с обезщетението за забавено изпълнение от 15.06.20г. до подаване на иска –
на 108 837.30 лева. /вж.заключение на л.187-188/
Съобразно мотивите в т.2 от ТР 3/2019г. по т.дело 3/2017г. на ВКС, за периода до
настъпване на предсрочната изискуемост, в случая в хода на процеса с връчване на исковата
молба, размерът на вземането се определя по действА.я до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора за кредит. Представеният с исковата молба
погасителен план не съответства на представения допълнително на л.155 по делото от
ищеца. С оглед на констатираното несъответствие, съдът намира, че размерът на дължимата
възнаградителна лихва за исковия период 15.05.20г. до 01.07.21г., който следва да се
присъди, е съобразно погасителен план и изчисленията на вещото лице по ССЕ без
капитА.зацията към главницата. Претендираната лихвена надбавка съгласно чл.17 от ОУ за
периода от падежа на първата вноска 15.06.2020г. до предявяване на иска в размер на
законната лихва като начислена само върху падежирА.те вноски, съставляващи главници, се
явява основателна до размера от 321.55 лева. /вж.заключение на л.191/
За разликата над посочените по-горе суми, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
В полза на ищеца се следва и съответна на уважената част от сторените разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК, или сумата от 5 820 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Ш., гражданин на ***, родена на 05.03.1989г., с паспорт тип***, код
**** №***, с дата на издаване 10.12.2015г. и срок на вА.дност до 10.03.2026г., с адрес във
***, ***, ***, ***, ***, в качеството на кредитополучател по Договор за целеви
потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на
20.02.2014г., да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, София, сумата от общо
108 837.30 лева по предсрочно изискуемо задължение по договора за кредит, в която сума
влизат: сумата от 78 233.20 лева, представляващи главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху сумата от връчване на исковата молба до изплащане на
задължението; сумата от 24 091.27 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от сключване на договора до 14.05.2020г. /през гратисен период/ както и дог.лихва,
дължима след изтичане на този период, а именно за периода от 15.05.20г. до 01.07.21г., в
размер на 6 191.28 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата, за периода от
15.06.20г. до подаване на исковата молба, в размер на 321.55 лева, на основание чл.430 ТЗ
вр.чл.79 ЗЗД и чл.24 от ЗКСД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, София, срещу А. Х.
Ш., гражданин на ***, родена на 05.03.1989г., с паспорт тип ***, код ***№***, с дата на
издаване 10.12.2015г. и срок на вА.дност до 10.03.2026г., с адрес във ***, ***, ***, ***, в
8
качеството на кредитополучател по Договор за целеви потребителски кредит по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 20.02.2014г., иск за разликата: над
78 233.20 лева до претендираната главница от 105 878.37 лева; за разликата над 24 091.27
лева до претендираните 27 645.17 лева, договорна лихва през гратисния период; за разликата
над 6 191.28 лева до претендираната възнаградителна лихва в размер на 8 379.10 лева,
начислена за периода след 15.05.2020г. до предявяване на иска; за разликата в
обезщетението за забава за периода от 15.06.2020г. до 01.07.2021г. над 321.55 лева до
претендираните 436.04 лева, на основание чл.430 ТЗ.
ОСЪЖДА А. Х. Ш., гражданин на ***, родена на 05.03.1989г., с паспорт тип***, код
***№***, с дата на издаване 10.12.2015г. и срок на вА.дност до 10.03.2026г., с адрес във ***,
***, ***, ***, в качеството на кредитополучател по Договор за целеви потребителски
кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 20.02.2014г., да
заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете, в размер на сумата 5 820 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9