Р
Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. С., 27.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря А.Т., разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1527 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище ***, предявена срещу „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***,
с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, както следва :
1./ иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
27 108,64 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи /хидроизолации над съблекални, офис помещения,
ел.подстанция /трафопост/ и два броя козирки над входовете на стадион
„Българска армия“, както и други допълнителни работи/ по сключен договор от 12.11.2012 г., заедно
със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й
погасяване;
2./ иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумата в размер от 1 914,36
лв., представляваща начислена неустойка, която е уговорена според чл. 5.1 /1/
от договора в размер на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки
просрочен ден, но не повече от 8 % от общата стойност на договора.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е сключен
договор за извършване на СМР чрез които ищцовото дружество приело в качеството
му на изпълнител да извърши хидроизолации над съблекални, офис помещения,
ел.подстанция /трафопост/ и два броя козирки над входовете на стадион
„Българска армия“, както и други допълнителни работи във връзка с този обект,
чието установяване става с подписани между страните протоколи акт-Образец 19.
Излага, че е изпълнил изцяло, качествено и в срок възложените му от ответника
ремонтни работи по цитирания договор, които възложителя приел без да прави
възражения във връзка с начина им на изпълнение, като за целта били съставени и
двустранно подписани 4 броя актове – Образец 19 за установяване извършването на
натуралните видове СМР. Общата сума според така изготвените протоколи ищецът
изтъква да възлиза на 27 108,64 лв., като за тази стойност от „И.-П.“ ЕООД
била издадена проформа-фактура с дата – 12.09.2013 г. Ищецът се позовава на
това, че според уговореното в чл. 2.3. от подписания договор страните
постигнали съгласие, че окончателното плащане от възложителя на цялата сума по
договора трябва да стане в срок до 3 дни, считано от завършване на СМР и
подписване на протокол – Обр. 19, а именно до 21.02.2013 г. Такова погашение
обаче не било предприето от адресата на това парично задължение в лицето на
ответника /възложител по договора/, като целейки постигане на доброволно и
извънсъдебно изпълнение на това облигационно задължение ищецът отправил до
ответника нотариална покана с призив за заплащане на паричния дълг, която била
връчена на адресата й на 26.09.2013 г. Реакцията на ответното дружество била да
депозира пред ищеца отговор на отправената до него нотариална покана, с които
от една страна признава изцяло извършената от „И.-П.“ ЕООД работа на обекта,
вкл. дължимостта на търсените суми за тази работа, но изтъква, като пречки за
забава в плащането проблеми в собственика и инвеститора на обекта – Стадион
„Българска армия“, а така също иска да му се представят конкретни документи
срещу което е дадено обещание за разплащане. Последвала среща през м.10.2013 г.
между представители на двете спорещи дружества при която отново се потвърдило
това, че възложените СМР са изпълнени пълно и точно, вкл. и това, че ответното
дружество е снабдено с всички нужни му документи, като отново се поел
ангажимент за изплащане на дължимите суми, но такова плащане реално не се
осъществило, вкл. до момента на упражняване на правото на иск пред СГС. Ищецът
се позовава на това, че според 5.1. от договора при забава в изпълнението на
задълженията по договора виновната страна дължи на изправната такава неустойка
в размер на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки просрочен
ден, но не-повече от 8 % от стойността на договора, която е уговорена в чл. 2,
а именно 19 941,28 лв. /без ДДС/ или 23 929,53 лв. с ДДС. Предвид
това в полза на ищеца се било породило вземане за неустойка в размер на сумата
от 1 914,36 лв., която също не била погасена чрез плащане и се следва на „И.-П.“
ЕООД.
На основание чл. 367 ГПК на 28.04.2014 г. от ответника - „С.И.П.“
ЕООД е упражнено право на отговор по депозираната ИМ. Изложени са съображения
за недоказаност на предявените осъдителни искове, както по тяхното основание,
така и по техния размер. Най-напред се очертава това, че договора от 12.11.2013
г., на които ищеца се позовава да е източника на съдебно предявените му
вземания има характера на такъв за изработка, като най-общия вид на заданието е
упоменато в самия договор, но конкретните видове работи с техните отделни
стойности е уговорена да са предмет на изготвена КСС, която да е неразделна
част от договора. Представената с ИМ сметка обаче изобщо няма за вписан
възложител – ответното дружество, а като такъв е упоменат ПФК „ЦСКА“, респективно
тази КСС не е подписана от представител на ответника и няма отразена дата и
удостоверяване, че е представена на възложителя. Стойността на видовете работи
според така изготвената КСС възлиза на 19 254,42 лв. с ДДС. В съдържанието
на самия договор пък е предвидено, че стойността на възложените за изпълнение
СМР възлиза на общо 19 941,28 лв., но без калкулиран ДДС. Освен това в
договора изрично било договорено, че цените са твърдо договорени и тяхното
изражение отразява всички разходи, начисления и печалби на изпълнителя и не
могат да се коригират и индексират в периода на строителството. При тези
аргументи ответника недоумява как ищеца е формирал цената, която е заявил, като
претенция спрямо възложителя с ИМ, а именно заплащане на сума в размер от
27 108,64 лв. В отговора се допълва, че действително общото правило за
договора за изработка го определя, като неформален, но когато се касае за
такива договори, които включват в предмета си на изпълнение строителство,
какъвто бил и разглеждания случай, то приложение би следвало да намери
изискването на чл. 160, ал. 2 ЗУТ, а именно писмена форма за действителност на
договора. Изкискването за подобна форма в случая не било спазено за част от
заявените с ИМ дейности по СМР, дори нещо повече в самия договор за СМР от
12.11.2012 г. в чл. 6.4. е установено правилото, че измененията в неговото
съдържание могат да се правят при наличие на взаимна воля от страните, но само
писмено. Липсата на подобна форма за дейностите изпълнени над стойността по
договора прави съглашението между страните в тази му част нищожно, а оттам и
непроизвеждащо каквито и да е било правни последици, вкл. за заплащане на
договорено възнаграждение. На следващо място друга група от възражение
ответното дружество концентрира върху това, че при събрания по делото
доказателствен материал ищеца не установява да е престирал поетото от него
задължение в качеството му на изпълнител с цитирания договор от 12.11.2012 г. в
полза на възложителя по него, а именно на ответника, а обратно изпълнението
било направено в полза на трето неучастващо в облигационната връзка лице.
Ответникът изрично възразява, че ангажираните по делото 4 бр. протоколи образец
19, които са изготвени по време на строителството не могат да го обвържат с
отразените в тях обстоятелства по изпълнение видове СМР, защото не са подписани
от представител на възложителя по договора въз основа на които изпълнителя
черпи правата си в настоящия процес. В допълнение се въвежда и довод, че
ответника е направил плащане в полза на ищеца в размер на сумата от 7 000
лв., но за същото от страна на ищеца не била издадена фактура и то не било
отразено в счетоводните му записвания, като приход. В нотариалната си покана
обаче дружеството-ищец изрично признава, че е получил подобно плащане в размер
на сумата от 7 000 лв., но не го отчита като сторено при формиране размера
на съдебно предявеното от него вземане. Ответникът обосновава тезата, че след
като е направил плащането в размер на 7 000 лв. в полза на ищеца,
последния е преустановил комуникацията си с ответника и е започнал да работи
директно с ПФК „ЦСКА“, което инвеститора на обекта. Ответникът отбелязва и
това, че изрично в договора е предвидено, че разплащанията се извършват чрез
банков превод по сметката на изпълнителя след подписване на двустранно
изготвени приемо-предавателни протоколи /акт обр. 19/, оригинална фактура за
дължимата стойност, декларации за съответствие и сертификати за качеството за
доставени материали на обекта в -3невен срок, считано от тяхното издаване –
така чл. 2.3 от договора за СМР. Вместо да представи пред ответника оригинална
фактура за стойността на извършените по договора СМР от ответника била
изготвена проформа- фактура, която няма как да се ползва с характеристиката на
разходо-оправдателен документ. Възразява се и относно размера на главното
вземане за възнаграждение, като се посочва, че то изобщо не съответства на това
разписано в договора за СМР, респективно не е редуцирано със заплатената от
ответника сума в размер на 7 000 лв. Изразява се несъгласие, че ответника
е признал вземането на ищеца чрез съдържанието на дадения отговор по
изпратената до него нотариална покана. Акцентира се върху това, че в отговора
си ответника изрично е изложил, че е имал качеството на дружество-посредник при
реконструкциите и ремонтите по стадиона, които се стопанисва от ПФК „ЦСКА“ и
доколкото именно футболния клуб е приемател на обекта, то ответника не е
обвързан от задължението да плати търсеното възнаграждение, защото не е приемал
въпросния обект, в които евентуално са влагани дейностите. Невярно е това, че в
устен разговор между представители на двете дружества претенцията е била
призната по основание и размер от представителя на ответника, респективно същия
е потвърдил, че са му предадени всички необходими документи във връзка с
изпълнението на възложените с договора СМР.
В допълнителна искова молба, ищецът – „И.-П.“ ЕООД допълва и
пояснява твърденията си по първоначално подадената в производството ИМ, като
пунктуално отговаря по възраженията въведени от ответната страна по отношение
възникването и съществуването на спорното право, като парични задължения
произтичащи от сключването и изпълнението на договора за СМР от 12.11.2012 г.
По отношение размера на исковата претенция по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се подчертава,
че същата е ясно установима от анализа на съставените между страните 4 бр.
двустранни протокола – обр. 19, в които присъстват както вида на отделните
изпълнени СМР, така и единичната и общата им цена. Между страните е налице
договорно правоотношение за изпълнение на СМР с източник договора от 12.11.2012
г., като по отношение на същото ответника не възразява да е възникнало, в които
смисъл необосновани са възражението му, че се явява единствено посредник на
ищеца и ПФК „ЦСКА“. Действително, доколкото футболния клуб се явява инвеститор
на обекта, то той е упоменат в КСС към договора. За повече прозрачност в
отношенията състояли се между двете страни по спора и футболния клуб в ДИМ се
отбелязва, че „И.-П.“ ЕООД има качеството на подизпълнител на упоменатите в
договора СМР, като основен изпълнител по реконструкцията на стадиона на ПФК
„ЦСКА“н е ответника, а инвеститор е футболния клуб. Относно дейностите над тези
уговорени със сключения договор за СМР от 12.11.2012 г. изрично се обосновава
тезата, че те са възприети от страните, като допълнителни такива чрез
подписването на 4 бр. протоколи – акт обр. 19, което е допустимо с оглед
клаузата на чл. 2.4. от договора. В този смисъл ищецът е извършил повече
дейности от първоначално уговорените, като е редуцирал и първоначално
фиксираните цени за изпълнението на конкретните работи, като всичко това е ясно
установимо от съдържанието на подписаните протоколи образец 19. Относно лицето,
което е подписало всеки едни от тези 4 бр. протоколи в ДИМ се излага твърдение,
че това е П.Р., които е посочено от възложителя по договора и ползвателя на обекта, което ще отговаря за
приемането на работата престирана от изпълнителя в лицето на „И.-П.“ ЕООД. Изтъква
се, че именно на база тези протоколи възложителя в качеството му на изпълнител по договорености с
инвеститора на обекта именно на база тези протоколи е предал на последния
работата по възложената му СМР и тя е била приета от ползвателя на обекта. Ищецът
отрича да е изпълнявал в полза на трето лице, а не в полза на ответника, като посочва,
че работата му е била приета именно от ответника, а ПФК „ЦСКА, като инвеститор
в строителния процес е съвсем естествено също да участва в дейностите по приемане
на свършената работа от „И.-П.“ ЕООД, но това не следва от пряк договор между
футболния клуб и ищеца. Отрича се релевираното от ответника възражение за
осъществено авансово плащане на сумата от 7 000 лв. по повод сключения
договор от 12.11.2012 г. и се излага твърдение, че подобно плащане изобщо не се
е реализирало в рамките на процесното правоотношение, от което ищеца черпи
правата си, респективно, че няма погашения по тях.
В допълнителен отговор ответникът - „С.И.П.“ ЕООД заявява,
че в ДИМ ищеца излага взаимоизключващи се фактически твърдения. Най-напред се
обръща внимание на това, че ищеца изобщо не е издал фактура за сумите, за които
претендира да са възникнали, като негово вземане от изпълнението на подписания
на 12.11.2012 г. договор за СМР, съответно на никакво основание не може да
получи плащане на начислен ДДС върху евентуално извършените от него строителни
дейности, защото такова никога не е било начислявано и внасяно от него във
фиска. Ответникът се противопоставя на това някога да е упълномощавал лицето – П.Р.
да извършва действия от негово име във връзка с изпълнението на договора за СМР
и по-конкретно по приемането на изпълнените дейности, като тежестта да се
докаже противното се носи от ищеца. Посочва се, че Р. е бил в отношения с ПФК
„ЦСКА“. Доколкото нито едно от твърдените от ищеца СМР не е било прието от
ответника, то за него не било възникнало насрещното задължение да заплати
стойността на изработеното по обекта. За допълнителните работи се поддържа
всичко казано в първоначалния отговор. Споменава се и това, че видно от
съдържанието на договора за СМР от 12.11.2012 г. правата и задълженията по него
са адресирани изцяло към страните в процеса, като няма обвързване на трети
лица, с каквито и да е било компетенции, вкл. с приемане на работата по
стадиона. Предвид това, че ищеца не е предоставил на ответника никакъв резултат
по договора за изработка, то няма как да получи насрещната престация –
плащането на уговореното възнаграждение.
В срока по чл. 211 ГПК от ответника - С.И.П.“ ЕООД е
предявен срещу „И.-П.“ ЕООД насрещен иск за съвместно разглеждане в настоящото
производство, които иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 7 000 лв. по сключен договор за СМР от
12.11.2012 г., доколкото основанието за изплащане на сумата е отпаднало,
предвид неизпълнението на задължението по цитирания договор. В насрещната ИМ се
посочва, че на 12.11.2012 г. страните сключили договор за извършване на СМР, по
които ответника по насрещния иск в качеството му на изпълнител поел
задължението да извърши СМР на стадион „Българска армия“ касаещи направата на
хидроизолация. Била уговорена цена за възложената работа от общо 19 941,28
лв. без вкл. ДДС. Според договора възложителя трябвало да заплати на изпълнителя
авансово 50 % от договорената цена, но тъй като не разполагал с такива средства
осъществил авансовите плащания, както следва на 22.01.2013 г. – сумата в размер
от 5 000 лв. и на 28.01.2013 г. сумата от още 2 000 лв. Тези суми
били платени в брой, за което са издадени два разходни касови ордера. При
развитието на така конституиралото се облигационно правоотношение обаче,
възложителя по него констатирал, че изпълнителя работи директно с ползвателя на
стадиона в лицето на ПФК „ЦСКА“ АД, което довело до преустановяване
изпълнението на поетите с договора права и задължения, като ищеца по насрещния
иск поискал от ответника да му възстанови платената под формата на аванс сума
от общо 7000 лв., но подобно плащане не последвало и доколкото основанието за
изплащането на такава сума е отпаднало, то ищеца по насрещния иск желае
осъждането на ответника по него да му върне сумата от 7 000 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 28.04.2014 г. /датата на подаване на ИМ в
съда/, до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 367 ГПК - „И.-П.“ ЕООД в качеството му на
ответник по предявения за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск е
депозирало писмен отговор, с които е възразило по същия. Противопоставил се е
на това, че ищеца му е заплатил сумата в размер от 7 000 лв. Навежда
възражение, че в ангажираните от ищеца разходни документи за подобно плащане
изобщо не присъства отбелязване на това – кой е извършил плащанията на сумите
упоменати с тях, нито на кого са броени парите и какво е основанието за
плащанията. Отсъства и поддържаното от „С.И.П.“ ЕООД отпаднало основание, което
да породи претенцията за неоснователно обогатяване, защото договора от
12.11.2012 г. е действащ в отношенията между страните и надлежно изпълнен от
дружеството комуто е възложено извършването на конкретните СМР, като е
възникнало плащане на задължението за възнаграждение. Това мотивира ответника
по насрещния иск да поиска от СГС да отхвърли същия, като приеме, че не е
доказан по своето основание и размер.
На 21.07.2014 г. ищеца по насрещния иск в лицето на „С.И.П.“ ЕООД е депозирал по делото
допълнителна насрещна искова молба, с която е пояснил и допълнил твърденията в
първоначалната си такава. Позовава се на това, че „И.-П.“ ЕООД изрично в
изходяща от същото нотариална покана е признал, че е получил плащане на сумата
в размер от 7 000 лв. Парите са получени от лицето – И.О., което е
удостоверено в приложените два РКО, като е посочено, че те са платени по
договор с „И.-П.“ ЕООД. Поради очевидното неизпълнение на договора от страна на
изпълнителя - „И.-П.“ ЕООД е отпаднало основанието за изплащането на
споменатата сума от 7 000 лв. и се дължи нейното връщане в полза на
възложителя, доколкото за последното няма повече интерес от изпълнението на
договора.
На 12.09.2014 г. - „И.-П.“ ЕООД /ответник по насрещния иск/
е заявил, че поддържа изцяло становището си дадено в първоначалния отговор по
насрещния иск. Възразява се по поддържаното от ищеца плащане на сумата от
7 000 лв. по повод цитирания договор от 12.11.2012 г., като се посочва, че
дори да е налице някакво плащане, то не е по цитирания договор, но най-вече не
се установява кой е платец на сумите по двата РКО, респективно, че това не е
дружеството-ищец. Няма отпадане на основанието по договора за изработка,
доколкото същия е действащ в отношенията между страните и е изпълнен от „И.-П.“
ЕООД, но не е осъществено плащане на дължимото договорено възнаграждение за
вложените на обекта СМР.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Според представен договор за изпълнение на
строително-монтажни работи, които е подписан на 12.11.2012 г. дружеството – „С.И.П.“
ЕООД в качеството му на възложител и „И.П.“ ЕООД в качеството му на изпълнител
постигнали съгласие относно това, че изпълнителят приема със свои сили и
средства да извърши СМР на обект : „Стадион Българска армия“ – Направа на
хидроизолация над съблекални, офис помещения, ел. подстанция /трафопост/ и 2
броя козирки на входове, като изпълнението на отделните възложени видове работи
ще се осъществи от дружеството-изпълнител при съобразяване на предоставените за
офериране количества от възложителя, както и съобразно КСС – Приложение 1 и 2
към договора. В чл. 2.1. е уредено, че общата цена за възложените работи е
установена на сумата от 19 941, 28 лв. без ДДС, като в клаузата е изрично
предвидено, че единичните цени на отделните видове работи са твърдо договорени
между страните и отразяват всички разходи, начисления и печалби на изпълнителя
и не подлежи на коригиране и индексиране по време на строителството. Начинът на
изплащане на възприетата цена за изпълнени СМР е установен в текста на чл.
2.2., а именно възложителя заплаща : 50 % от стойността на договора до три дни,
считано от датата на неговото сключване; 25 % до три дни след изпълнение на 50
% от поръчката; 25% до три дни след изпълнение на 100 % от поръчката.
Предвидено е, че стойността и количеството на действително изпълнените работи
се установява посредством – двустранен протокол Акт Образец 19 и се извършва
приспадане на заплатената сума по чл. 2.2. Договорено е, че разплащанията се
извършват чрез банкови преводи по сметката на изпълнителя след подписване на
двустранни приемо-предавателни протоколи /акт обр. 19/, оригинални фактури за
дължимата стойност, декларации за съответствие и сертификати за качество на
доставените материали на обекта в тридневен срок, считано от тяхното издаване. Възприето
е, че допълнително възникналите количества СМР се изпълняват по договорените цени
в приложение 1 и 2 и се установяват посредством – протокол Образец 19. В чл.
3.1. от договора е установено, че срокът за изпълнение на предмета на договора
е 25 календарни дни след подписването на същия, превеждане на аванса по чл.
2.2., както и подходящи атмосферни условия за този вид работа. В раздел IV-ти от обсъждания договор са изброени правата и задълженията
на всяка от страните по породилото се търговско правоотношение с източник
договор за СМР. С клаузата на чл. 5.1./1/ в съдържанието на възникналото
правоотношение е предвидено и обезщетение за отговорност на страна при виновно
неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията произтичащи от цитирания
договор, а именно виновната страна дължи на изправната такава неустойка в
размер на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки просрочен ден,
но не повече от 8 % от общата стойност на договора. В чл. 6.7 е установено, че неразделна част от договора
е приложение 1 – договорена цена – КСС. Представена е количествено-стойностна
сметка, в която са упоменати конкретните видове СМР, техните договорени площи и
количество, както и единична и обща стойност, като крайната обща стойност с
прибавен ДДС е посочено да възлиза на 19 524,42 лв.
Видно от протокол 1, образец №19 за установяване на
извършеното и заплащане на натурални видове СМР от 07.12.2012 г. възложителят,
представляван от П.Р. е констатирал да се извършени и подлежащи на заплащане
СМР с ясно описани вид, квадратура, количество, единична цена, които възлизат
на обща стойност от 19 133,97 лв.
Видно от протокол 2, образец №19 за установяване на
извършеното и заплащане на натурални видове СМР от 07.12.2012 г. възложителят,
представляван от П.Р. е констатирал да се извършени и подлежащи на заплащане
СМР с ясно описани вид, квадратура, количество, единична цена, които възлизат
на обща стойност от 4 795,56 лв.
Видно от протокол 3, образец №19 за установяване на
извършеното и заплащане на натурални видове СМР от 18.02.2013 г. възложителят,
представляван от П.Р. е констатирал да се извършени и подлежащи на заплащане
СМР с ясно описани вид, квадратура, количество, единична цена, които възлизат
на обща стойност от 2 851,51 лв.
Видно от протокол 1, образец №19 за установяване на
извършеното и заплащане на натурални видове СМР от 18.02.2013 г. възложителят,
представляван от П.Р. е констатирал да се извършени и подлежащи на заплащане
СМР с ясно описани вид, квадратура, количество, единична цена, които възлизат
на обща стойност от 327,60 лв.
Част от доказателствения материал е представена от ищеца
Проформа фактура от 12.09.2013 г. на обща стойност от 27 108,65 лв., по
която са фактурирани дейностите по СМР описани в цитираните 4 броя протоколи - образец №19, като продавач на същите е посочен
- „И.П.“ ЕООД, а за купувач - „С.И.П.“ ЕООД.
Ангажирана е нотариална покана от 24.09.2013 г., която е
връчена на 26.09.2013 г. на адресата си чрез Нотариус – А. М., действаща в
района на РС-С., от която се установява, че ищеца е отправил изявление до
ответника, с което е изложил исканията си произтичащи от подписания договор
12.11.2012 г., а именно за заплащане на сума в общ размер на 22 277,33
лв., от които 20 108,64 лв. – дължим остатък от възнаграждение за
извършени СМР и 2 168,69 лв. – неустойка. В изявлението е налице
изложение, че до размера на тази сума се стига след приспадане на осъщественото
от „С.И.П.“ ЕООД плащане на сумата от 7 000,00 лв.
На 03.10.2013 г. от ответника - „С.И.П.“ ЕООД е изготвен и
изведен отговор до „И.П.“ ЕООД, в които се посочва, че обекта спрямо които
дружеството-ищец е извършило СМР е собственост на инвеститора, а не на „С.И.П.“
ЕООД, което е само възложител по договора. Мотивира се съображение, че
финансовите отношения между страните са обвързани с действията на третото лице
– ползвателя на ремонтирания стадион. В този контекст се пояснява, че всички
видове СМР осъществени в рамките на този обект са предявени към инвеститора, но
отсъстват плащания и приемане на извършените дейности, което препятствало „С.И.П.“
ЕООД да се ангажира с някакъв конкретен срок за разплащане на сумите по
извършените от „И.П.“ ЕООД строително –монтажни работи. Освен това в отговора си „С.И.П.“ ЕООД се
позовава и на това, че плащания следва да се предприемат по повод подписания
договор за СМР от 12.11.2012 г. само при кумулативното наличие на предвидените
в чл. 2.3. от договора предпоставки, като доколкото подобни документи не са
били представени пред възложителя, то не е настъпило и основание за извършване
на разплащане на сумите по СМР, които „И.П.“ ЕООД твърди да е осъществил. Освен
това се акцентира върху това, че в приложените актове образец 19 са записани не
от упълномощен представител на „С.И.П.“ ЕООД. Добавено е, че в обекта са се
появили течове, което е наложило и отправяне на възражения към изпълнителя в
тази насока.
Приобщени по делото са и два броя разходни касови ордера,
които са издадени, както следва : на 22.01.2013 г., в които е удостоверено, че
на лицето И.О. е била броена сумата от 5000 лв. с посочено основание – „По
договор с „И.П.“ ЕООД, като са положени подписи за броил и получил сумата; на 28.01.2013 г., в които е удостоверено, че
на лицето И.О. /И.П./ е била броена сумата от 2000 лв. с посочено основание – „ЦСКА-
по договор“, като са положени подписи за броил и получил сумата.
Сред прибощените по делото писмени доказателства са и договор
за управление на строително-ремонтни дейности и преустройство на стадион
„Българска армия“ подпсиан на 03.11.2012 г. между ПФК „ЦСКА“ ЕАД в качеството
му на възложител чрез законния му представител – Изпълнителния дикретор В.Х. и
„С.И.П.“ ЕООД в качеството му на изпълнител чрез законния му представител – Управилтея
Г. И.; Протоколи за извършени СМР на обект – Стадион „Българска армия“ –
Образец 19, както и такива за дсотавка и монтаж на различно оборудване отново
на посочения спортен обект – общо 36 броя; издадени проформа фактури за
стойността на част от дейностите по ангажираните протоколи за извършена работа
и доставка на оборудване.
В производството е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, на което съдът основава
изводите си. В заключението е посочено, че общия размер на описаните в
дискутираните по-горе 4 броя протоколи – образец 19 СМР възлиза на стойност от
22 590,54 лв. /без ДДС/, като при извършената проверка в счетоводството на
„С.И.П.“ ЕООД не са установени данни за осчетоводено плащане по процесния
договор и издадената проформа фактура, която е съставена на база данните по
4-те броя актове за СМР. Даден е отговор, че доколкото според представения
договор за СМР неговата обща стойност възлиза на 19 941,28 лв. /без ДДС/,
респективно 8 % върху така договорената стойност възлизат на сумата от
1 595,30 лв., съответно ако размерът на неустойката по чл. 5.1./1/ се
съобрази със стойността на издадените 4 бр. протоколи – образец 19, то нейния
размер от 8 % при сума от 22 590,54 лв. би възлизал на сумата от
1 807,24 лв. Вещото лице е допълнило в заключението си, че анализирайки
основанията за издаване на фактури от „С.И.П.“ ЕООД срещу ПФК „ЦСКА“ ЕАД по
договор за управление и СРР и преустройство на стадион „Българска армия“ за
периода м.12.2012 г. – м.12.2013 г. не е установено фактуриране или актуване на
хидроизолационни работи, които са описани в дискутираните по-горе, като
доказателства 4 броя актове – Образец 19. При изслушването на вещото лице в
съдебно заседание същото е заявило, че допълнително е проверило отразяванията в
счетоводството на ответника за м.11.2012 г. за фактуриране и актуване на СМР от
„С.И.П.“ ЕООД към ПФК „ЦСКА“ ЕАД и е потвърдило, че вкл. и за този месец
отсъства подобно фактуриране на такива СМР.
В производството са приети също така основно и допълнително
заключения по допусната съдебно-техническа експертиза, от които се установява,
както следва : от основното заключение - единичните цени са систематизирани в табличен
вид /сравнителна таблица/, която е изготвена от вещото лице, като основните
видове работи съобразно КСС, която е част към договора от 12.11.2012 г., като
цяло са по-ниски от средните цени на тези дейности през изследвания период;
общата стойност на СМР съобразно възприетата с договора КСС е 16 270,40
лв. без ДДС, а общата стойност на количествата дейности от тази КСС по средни
пазарни цени за периода възлиза на 18 012,12 лв.; цените на основните
видове работи съобразно протоколите – образец 19 – 4 броя са по-ниски от тези
заложени в договора, и по-ниски от средните цени за периода; стойността на
видовете работи според 4 бр. протоколи – Обр. 19 е изложено да възлиза на
сумата от 22 590,53 лв. /без ДДС/, а според приложимите средни цени за
периода същите количества работи е посочено да се равняват на сумата от
31 674,59 лв. /без ДДС/. От допълнителното заключение са направени изводи
от експерта, че при осъществени от в. лице контролни измервания и изрязвания,
че от описаните в протоколите дейности и количества систематизирани в таблица 1
са изпълнени на място, с изключение на тези съставляващи : пасиране на бетон,
вкл. подмазване неравности офиси – ляво и дясно 2 х 12 и направа на
хидроизолация 1 пласт по неравности, като общия размер на установените за
изпълнени дейности на обекта съобразно изготвените 4 броя протоколи – Образец
19 възлиза на сумата от 21 682,73 лв. /без ДДС/. Пояснява се, че
позициите, които не са били установени на място, защото по същество тези видове
работи са „скрити“, доколкото върху тях е положена двупластова хидроизолация и
възстановителните работи, които биха се извършили след тяхното разкриване
превишават многократно стойността на извършването им. Даден е и отговор, че
дружеството „ИЗОЛА - ПЕТРОВ“ ЕООД е единствения производител на българския
пазар на хидроизолации с търговска марка /наименование на продуктите/ -
„Изопласт“ и „Полизол“. В съдебно
заседание от вещото лице – Й. е обозначил кои според него са скритите работи и
е дал пример, че такива са и хидроизолациите, които се изграждат от два пласта,
като при полагане на първия пласт следва да се състави протокол 12 за скрити
дейности. Освен това експерта е изложил подробно методиката чрез която е
осъществил визуалния си оглед и изпитвания на място, вкл. начина на вземане на
проба от положената на обекта изолация чрез изрязване на слой от същата и
неговото проучване чрез сравняване с предоставена на експерта мостра от
вложените в тази изолация материали. Изрично е посочил, че не е правил
изпитване на тези материали в специална лаборатория, която да е сертифицирана
за тези цели, защото не е имал подобна задача, а и такива допълнителни
изследвания изискват и допълнително заплащане. По отношение на изпълнените
видими работи на обекта от вещото лице е посочено, че те са видими, защото
изпълнението на покрива не е било покривано с други дейности, като покривите са
напълно завършени що се касае до полагането на изолациите по тях. Заявено е, че
при прегледа на взетите проби от изолацията и от дадените мостри не са открити
несъответствия.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите – И.О., Ц.П. и Л.Ц..
При разпита си св. О. заявява, че е посещавал офиса на
дружеството - „С.И.П.“ ЕООД около 3-4
пъти за да се вижда с управителя му – Г. И.. Свидетелят посочва, че през 2010
-2011 г. е работил в дружество с наименование – „И.К.“ ООД, а по настоящем е
служител на ищеца. Когато е ходил в офисите на „С.И.П.“ ЕООД свидетеля заявява,
че не е подписвал никакви документи и не е получавал плащане на парични суми.
Пари му са били давани в офиса на ЦСКА, които се намира на стадион – „Българска
армия“, като парите са му давани от Г. И. – управител на ответното дружество, а
платените му суми са били - веднъж 5000 лв. и веднъж 2000 лв. Свидетелят
потвърждава, че е подписал ордери за тяхното получаване, като основанието да се
плати сумата било – аванс за започване на работа на Стадион „Българска армия“. В
показанията си свидетеля посочва, че е получил сумите лично от Г. И., които по
това време е бил изпълнителен директор на ЦСКА, а плащането е станало въз
основа на договор за изпълнение на хидроизолация на Стадион „Българска армия“.
Първоначално било замислено договора да бъде с футболния клуб.
При разпита си св. Ц. заявява, че работи като отчетник в
счетоводството на ответното дружество, считано от 2008 г. до момента. Спомня
си, че фирмата, в която работи е имала отношения през 20012 г. с дружеството – „И.П.“ ЕООД, по времето
когато ответника имал сключен договор с ПФК „ЦСКА“ АД за менажиране на
строителни работи и ремонтни дейности на стадион „Българска армия“.
Свидетелката потвърждава, че между „И.-П.“
ЕООД и „С.И.П.“ ЕООД е имало сключен договор за извършването на определен кръг
ремонтни работи на стадиона, като това било през 2012 г. Свидетелката
споменава, че не е била определена за лице, което да осъществява комуникацията
с фирмата „И.-П.“ ЕООД във връзка с издаването на фактури и конкретното
извършаване на възложените с този договор ремонтни дейности. През нея минал
обаче сключения договор между двете дружества във връзка с ремонта на стадиона,
като впоследствие тя не е получавала от ищеца, нито фактури, нито протоколи за
извършена работа по повод на така подписания договор. Изтъква, че след
определен период от време при нея се получила нотариална покана, която била
отправена от ищеца до фирмата, в която работи свидетелката. Към тази покана
била приложена една проформа фактура и се правило искане за заплащане на
определена парична сума. Тази претенция създала в свидетелката недоумение,
защото преди отправянето на искането за изплащането на паричната сума до нея не
са стигали фактури или актове за конкретно извършени работи. Свидетелката не
знае, дали е имало от страна на „С.И.П.“ ЕООД конкретно ангажиран човек с
движението на работите по подписания договор за СМР. По това време директор на
дружеството бил Г. И. и той също не е споменавал пред свидетелката
обстоятелства свързани с това да е получавал дадени книжа от „И.-П.“ ЕООД във
връзка с подписания през 2012 г. договор. Коментарите, които свидетелката
направила с Г. И. били в насока, че са изненадани от паричната претенция на
ищеца, доколкото до момента са нямали данни за конкретно извършени работи,
които да са били отчетени пред „С.И.П.“ ЕООД според предвидения в договора ред.
Свидетелката предполага, че ако „И.-П.“ ЕООД действително е извършило определени дейности
по стадиона, то те са били извършвани директно с ЦСКА. На следващо място
свидетелката уточнява, че тя никога не е посещавала мястото, където е следвало
да се извършват възложените според договора от 2012 г. ремонтни работи. Не тя е
изготвяла отговора по получената в дружеството, където работи нотариална
покана. Свидетелката посочва, че не и е известно лице с имена – П. А. и не е
получавала протоколи – Обр. 19, които да носят подпис на лице – П.Р.. Същата
допълва, че не е само тя ангажирана с извършването на счетоводната дейност на
фирмата, като има ангажирана счетоводна къща, но в самото дружество именно
свидетелката е тази която има грижата да събира всички постъпващи документи и
след това да ги изпраща към ангажираната счетоводна къща.
При разпита си св. П. заявява, че работи в ЦЕНИТ – Враца,
като той е неин управител. Посочва, че дружеството, което представлява е било
консултант на „И.-П.“ ЕООД по отношение
на строителните обекти, които са възложени за изпълнение на последното. В този
смисъл бил напълно запознат с договора за изпълнение на СМР, които се подписал
между страните по делото. Свидетелят пряко е участвал в изпълнението на
хидроизолацията на обекта – Стадион „Българска армия“. Тази дейност била
изпълнена отговорно и качествено. Договорът се подписал през м.11.2012 г. и
изпълнението по него приключило м.01.2013 г. Свидетелят е участвал в оформянето
на протоколите и отчитането на строителството. Конкретните видове работи по
обекта били надлежно описани в съставените 4 броя протоколи, които са подписани
от П.Р.. Това лице било представено на свидетеля, като човека, които ще
контролира и приема изпълнението на СМР. Това било заявено от Г. И., които по
това време бил изпълнителен директор на ЦСКА. Свидетелят посочва, че
първоначалния договор на „И.-П.“ ЕООД бил подписан с ЦСКА, но поради искане на
Г. И. този първи договор се анулирал и подписал наново, но вече със „С.И.П.“.
Свидетелят потвърждава, че Г. И. лично го е запознал с П., който впоследствие
приемал работите на обекта и е подписал 4-те протокола – Образец 19. При
изпълнението на договора свидетеля си спомня, че първоначално се направила
изолацията на детско-юношеската съблекалня, след това тази над офисите на
стадиона – отляво и отдясно на трибуната, находяща се откъм козирката.
Свидетелят е чувал от самия Г. И., че възнамеряват върху хидроизолацията на
стадиона да изпълнят армиран бетон, а върху него да изградят кабини за
журналисти. Когато обаче е ходил впоследствие на стадиона, свидетеля е видял,
че нищо такова не е направено, а хидроизолацията осъществена по договора от
2012 г. присъства в същия вид. Освен това била изпълнена и хидроизолацията на
ел.подстанцията и частично и частично над входовете, отляво и отдясно.
Технологията на изпълнението на работите е включвала – грундиране, полагане на
първи и на втори пласт на хидроизолацията. Били влагани продуктите – ПОЛИЗОЛ и
ИЗОПЛАСТ. Свидетелят посочва, че е присъствал системно на стадиона при
изпълнението на работата и заявява, че същата е изпълнена точно, качествено и
професионално. Свидетелят изяснява, че с представеното му лице за приемане на
работата са правили замерванията на площите, изчислявали са вложените
количества материали и са съставяли и подписвали протоколите за прием на
работата. Тук свидетеля посочва, че протоколите за „С.И.П.“ се подписвали от П.Р..
Относно изпълнението на договора нямало правени рекламации или забележки.
Свидетелят е посещавал веднъж офиса на „С.И.П.“ и това е било за да се направи
новия договор със „С.И.П.“. Тогава се анулирал подписания договор с ЦСКА, като
това действие станало чрез скъсването му от хора на ответното дружество. За
ищеца освен свидетеля присъствал и И.О.. Г. И. им обяснил, че стария договор с
ЦСКА се анулира и се подписва нов със „С.И.П.“. Свидетелят потвърждава това, че
управителят на „И.-П.“ ЕООД на име Иван Петров е бил в течение на всички тези
договорки. За „И.-П.“ ЕООД протоколите за извършени дейности са били подписвани
от свидетеля П.. Записаният в протоколите, като лице представлявало - „И.-П.“
ЕООД при предаването на работата Димитър Григоров е технически ръководител,
който е посещавал обекта, но не е присъствал на приемането на работата.
Работите са били приемани от П.Р.. Свидетелят потвърждава, че управителя на „И.-П.“
ЕООД му е дал пълномощно да представлява дружеството при изпълнението на
дейностите произтичащи от подписания договор за СМР. Свидетелят знае, че
протоколите са били носени в офиса на ответника за да бъдат заверявани, като
книжата били носени от И.О.. Отново на О. на два пъти били платени сумите от
5000 лв. и 2000 лв., като плащания сторил Г. И.. Тези плащания станали още
преди да се анулира стария договор с ЦСКА, като О. взел сумите, като
представител на „И.-П.“ ЕООД.
По
отношение на главния иск с правна квалификация чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена работа;
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, респ. доказването на факти, обуславящи
недължимост на сумата.
Сключеният на 12.11.2012 г. договор, е формална (по волята
на страните съгласието е обективирано в документ), консенсуална и кумутативна
правна сделка, с комплексно предметно съдържание, включващо такова, съответно
на уредения в р.VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за изработка. Предметът
на задължението на страната, дължаща характерната престация - изпълнителя, е
извършване на конкретни фактически действия – строителни дейности за постигане на
възложения в чл.1 от договора резултат – СМР на обект : „Стадион Българска
армия“ – Направа на хидроизолация над съблекални, офис помещения, ел.
подстанция /трафопост/ и 2 броя козирки на входове, като изпълнението на
отделните възложени видове работи ще се осъществи от дружеството-изпълнител при
съобразяване на предоставените за офериране количества от възложителя, както и
съобразно КСС – Приложение 1 и 2 към договора. Посоченият договор е
юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със съдържание
задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото задължение на
възложителя да престира възнаграждение в размер на сумата от 19 941,28
лева /без ДДС/ . Изискуемостта на вземането за възнаграждение обаче по волята
на страните настъпва съобразно падежите установени от страните с клаузата на
чл. 2.2. от подпсиания договор - 50 % от
стойността на договора до три дни, считано от датата на неговото сключване; 25
% до три дни след изпълнение на 50 % от поръчката; 25% до три дни след
изпълнение на 100 % от поръчката. Т.е. страните уговорили падеж на задължението
в отклонение от диспозитивната уредба на чл. 266, ал.1 ЗЗД – при приемане на
възложената работа. Въпреки това обаче приемането е елемент от фактическия
състав, тъй като плащането на 50 % от общия размер на уговореното
възнаграждението е дължимо при
завършване на съответен етап от строителството и за изпълнените работи, които
следва да бъдат приети. Тук е мястото да се отбележи, че с клаузата на чл. 2.4.
от договора страните са постигнали единомислие относно това, че допълнително
възникналите количества строително-монтажни работи се изпълняват по
договорените цени установени в приложенията към договора за СМР и се
устанвояват с протокол образец 19. Следователно страните със самия договор за
изработка са установили начина на уреждане на отношенията им при хипотетично
настъпване на състояние, в което за да се постигне изпълнение на възложения с
него резултат следва да се вложат допълнителни количества строително-монтажни
работи и техните обеми се индивидуализират чрез съставяните в рамките на
изпълнение на договора за изработка - протоколи
образец 19. Тук не се касае до изменение в съдържанието или страните на
договора за изработка, които да налагат неговото изменение, предвид което
подобна предпоставка за възникването на вземанията по представените 4 броя
протоколи за извършени СМР изобщо не следва да бъде предмет на преценка при
разглеждането на поставения правен спор. Успоредно с това СГС намира за уместно да подчертае, че приема
за неоснователно възражението
на ответника /възложителя по договора за изработка/, че между
страните не е налице облигационно правоотношение, което да включва изменения в обемите на договорените
количества СМР, доколкото не е
подписван договор, съгласно чл. 160 ЗУТ. Най-напред договорът по
цитираната разпоредба, е форма на доказване на правоотношенията между страните,
но не и форма за действителността им, следователно и приложими са общите
правила на ТЗ, съгласно които (чл. 293, ал. ТЗ), съгласно които писмена
форма за действителност е необходима само когато това е предвидено изрично в закон, каквито изисквания не са въведени по отношение
договора за изработка. Това обосновава да не е мислима
хипотеза на нищожност на договора за СМР в частта относно допълнително
изпълнените строителни работи на обекта, дори и да се приеме, че страните е
следвало да уредят допълнителните обеми работа именно чрез изменение на
договора, доколкото няма накърване на установената форма за десйтвителност на
договора, а именно същия не неформален по своя характер. Въпросът с доказването
на допълнителните дейности, които едентуално са били вложени в обкета от страна
на изпълнителя при осъществяване изпълнението на договора за изработка, то
решаващия състав ще разгледа същия при обсъждане на изпълнението на основното
договорно задължение на ищеца, а именно да осъществи СМР предписани със
сключения договор за изработка. Същевременно съдът не споделя възражението на
ответника, че същия не е обвързан от възприетото в приложената по делото
количествено –стойностна сметка, която в договора за изпълнение на СМР от
12.11.2012 г. е изрично визирана, като неразделна част от неговото съдържание.
Това, че същата е подпсиана от Г. И. в качеството му на изпълнителен директор
на футболния клуб, които е позлвател на обекта – Стадион „Българска армия“,
където следва да се извършат възложените с договора СМР не рефлектира върху
волята на страните по договора да възприемат КСС, като част от него, защото с
подписване на договора от всяка от страните, в частност от възложителя, същия
изрично се е съгласил с посочените в КСС – видове работи, квадратура,
количество, единична и обща цена, като липсата на подпис върху самата сметка
няма как да го освободи от обвързването с възприетите в нея технологични и
ценови компоненти.
При така установеното от доказателствата по делото, като
възникналото договорно правоотношение между страните в процеса следващият
съществен въпрос, на които следва да се отговори при обсъждане спорното право
за получаване на възнаграждение за реализиран трудов резултат е това, дали
дружеството-изпълнител е реализирало възложените му строително-монтажни работи
при параметрите на техния вид и обем установени в договора и КСС в обекта –
Стадион „Българска армия“, като ако го е направил, дали тези дейности са изпълнени
в уговорения между страните срок и качествено. Отговорът на този въпрос следва
да бъде еднозначен, а именно съвкупния анлиз на събрания в съдебното дирене
доказателствен материал разкрива, че „И.-П.“ ЕООД, като изпълнител на
възлложената му работа по конкретната реализация на дейности по
хидроизолации над съблекални, офис помещения, ел.подстанция /трафопост/
и два броя козирки над входовете на стадион „Българска армия“ е изпълнило
задълженията си точно, както във времево, така и в качествено изражение. В
потвърждение на този извод са показанията дадени от св. П., които, като
непосредствен участник в този процес системно е присъствал и следял за начина
на изпълнението на хидроизолационните дейности и подробно описва този процес,
като дава сведения, както за конкртните места, където тези дейности са били
ситуирани, така и за материалите, които са били влагани при полаане на
хидроизолацията, вкл. в скритата й част /първия пласт/. Отново от показанията
на този свидетел съдът черпи сведения, за конкретното лице, което е действало
от името на възложителя и е било ангажирано с наблюдението при изпълнението на
конкретните СМР на обекта, а именно П.Р.. Вярно е това, че извън показанията на
този свидетел няма писмени доказателества, които да формират заключение, че П.Р.
е бил определен за лице, което да осъществява прекия надзор върху начина и
качеството на изпълнението на конкретните дейности по поставянето на
хидроизолацията, но този факт сам по себе си не може да изключи наличието на
възлагане с едни такива функции от страна на изпълнителя. Тук е мястото да се
отбележи, че по инициатива на ищеца от съда е допуснато изслушването при режим
на призоваване на лицето – П.Р., но при неколкократните опити същия да бъде призован
на множество адреси, вкл. регистирараните постоянен и настоящ такъв не се е
стигнало до успешното провеждане на този доказателствен спосод и по правилата
на чл. 158, ал. 1 ГПК е било заличено. Предвид изложеното доколкото показанията
на св. П. относно представителните функции на лицето П.Р. се явяват единствени
такива, настоящия съдебен състав, като съобрази тяхната непротиворечивост, вкл.
като отчете, че са дадени под страх от наказателна отговорност, намира че
следва да ги кредитира и да приеме, че възложителят в отношенията си по прякото
изпълнение и контролиране на дейността по изпълнение на работата е бил
представялван от лицето – П.Р.. Представителството на това лице относно тези
функции е било потвърдено изрично пред св. П. от представляващия
дружеството-ответник Г. И., като последния е уведомил свидетеля, че това ще
бъде лицето, което ще съблюдава изпълнението на работата и ще приеме същата при
нейното приключване. По въпроса за изпълнението на възложената работа по
хидроизолацията на споменатите в договора за СМР части от Стадион „Българска
армия“ е допусната и съдебно техническа експертиза, която чрез изготвените от
вещото лице – Й. основно и допълнително заключения, които СГС кредитира изцяло,
като убедителни и почиващи на вложени специални знания при излседването на
въпроса с начина на изпълнението на хидроизолацията на обекта показват, че
дейностите, които са визирани, като видове работи в договора за СМР и
възприети, като вложени обеми такива в подписаните 4 броя протоколи за
устанвояване извършването им на място са изпълнени на обекта – Стадион
„Българска армия“ в предвидените по договора и посочени в протоколите
параметри. При изследване на изпълнението, което е вложено на обекта, в частта
му относно процесните хидроизолации вещото лице при направените от него проби
на положените изолационни пластове се е уверило в това, че изпълнението им не
страда от конструктивни или други недостатъци, а материалите са съответни на
тези, за които изпълнителя е поел да вложи в дейностите, за които се е
ангажирал да осъществи определения с договора резултат. Всичко това изолира
възраженията на ответника за допуснато некачествено изпълнение на СМР, които са
възложени с подписания договор за СМР от 12.11.2012 г. и потвърждава
становището на дружеството-ищец, че е изпълнило произтичащото с договора за
изработка облигационно задължение да осъществи търсения с договора
резултат.
Приемането на извършена работа, възложена с договор за
изработка, обхваща два момента: 1) фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и 2) признанието, че изработеното съответства на поръчаното.
Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че
счита работата за съответна на договора.
В постановените по реда на чл.290 ГПК решение №
65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение №
76/10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г. на ВКС, ІІ ТО., е даден отговор на правния
въпрос за доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец
19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително -
монтажни работи. Според задължителната практика в решенията, двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са
посочени количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове
СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно
извършените работи. Протоколът е от категорията на частните свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените
в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед
на всички доказателства по делото, но когато протоколът е подписан от възложителя,
тежестта за доказване, че част от удостоверените в съдържанието му работи не са
изпълнени, е върху възложителя. В случая процесните 4 броя протоколи имат
придаден вид да носят подписите на страните, които са субкети по породилото се
облигационно правоотношение. Относно лицето подписало същшите, в качеството му
на представител на дружеството-изпълнител, а именно свидетеля П., СГС намира,
че несъмнено чрез данните в показанията на това лице дадени в съдебно заседание
безпротиворечиво трябва да се застъпи виждането, че П. е подписал всеки един от
четирите броя протоколи за установяване на извършените дейности в качеството му
на изрично натвоарен с подобни пълномощия от името на изпълнителя. Наред с
това, дори подобна представителна власт да не е съществувала, то ищеца
несъмнено чрез законния си представител е потвърдил тези действия, като е
настоял чрез отправената нотариална покана към ответника за изплащането на
следващото се съобразно изпълнението договорно възнаграждение за извършената от
него работа. С по-висока степен на спорност е върпоса, дали ответното дружество
е било надлежно представлявано от лицето положило подпис за възложител в
съставените 4 броя протоколи – образец 19 или подобно представителство
отсъства. Както вече бе посочено настоящия съдебен състав, намира, че наличния
по делото доказателствен материл навежда на извод, че лицето П.Р. е било
натоварено с представителни функции по отношение контрола и приемането на изпълняваните
работи по обекта от страна на представялващия дружеството-възложител Г. И..
Макар да няма писмено пълномощно в подобна насока, то съобрзявайки нормата на
чл. 37 ЗЗД и характера на източника на обсъжданото облигационно правоотношение,
а именно договор за изрботка, които не изисква, като форма за действителност –
писмена такава, то без съмнение е сред допустимите форми за надлежно учредяване
на представителна власт е устната такава. Показанията на св. П. потвърждават
едно такова устно упълномощаване на лицето П.Р. да извършва приемане на
дейностите по обекта, където се влагат същите. В този смисъл положения от П.Р.
подпис върху всеки един от четирите протокола – Образец 19 следва да обвърже
възложителя относно това, че от негова страна е осъщесвтвено приемане на
изработеното от поръчващия с всичките последници от един такъв акт. Възражението
на ответната страна, че престацията на дейностите всъщоност не е била в полза
на възлжителя по договора, а в полза на трето лице, а именно ПФК „ЦСКА“ ЕАД не
намира опора в доказателствения материал по делото, защото и свидетеля О. и св.
П. /най-вече/ ясно индивидуализират начина на изпълнението и субекта към когото
е насочено това изпълнение, като несъмено извода е, че това е ответника, а не
футболния клуб – ползвател на спортното съоражение. Тук е мястото да се
отбележи, че обобщеното тълкуване на доказателствата разкрива паралелни
облигационни отношения сложили се във връзка със стартирали към определен
времеви момент СМР и доставка и оборудване на спортното съоражение – Стадион
„Българска армия“, по които участник е и ПФК “ЦСКА“ ЕАД, но съобразявайки
конкретните видове дейности, които са възложени за изпълнение на ищеца и на
ответника по повод на правоотношението му по различен от процесния договор за
изработка сключен с футболния клуб, съдът достига до извод, че е възможно при
осъществяването на комуникацията на всички субекти, които участват в този
строителен процес да се допусне сместване на правата и задълженията им, но свързаното
тълкуване на всички установени по делото факти в процеса на развитие на тези
отношения мотивира съда да възприеме, че между страните е била постигната
договореност за изработването на определен резултат от ищеца, които го е
изпълнил в заложения с договора смисъл и времеви порядък, а възложителя е приел
работата без да направи възражения за недостатъци. По отношение показанията на
св. Ц. те няма как да разколебаят тези изводи на съда, защото същата
недвусмислено заяви, че не е била в течение на прякото изпълнение на работата,
доколкото не е ходила на спортното съоражение, а липсата на престация от
изпълнителя тя предполага от липсата на изпратени до нея в качеството й на
служител книжа и фактури за суми по изпълнените дейности. Във връзка с изводите
на вещото лице по изслушаната и приета ССч.Е в контекста на липса на
фактурирани от ответника дейности, които да е предал на ПФК “ЦСКА“ АД, и които
да съвпадат с тези възложени с договора от 12.11.2012 г. няма как подобна липса
на счетоводно отразяване при ответника да мотивира извод за липса на приети
дейности по процесния договор, като потвърждение в обратния смисъл са
изявленията на възложителя, които е направил с отговора по изпратената до него
нотариална покана от ищеца, заявявайки, че е обвързан от изпълнението на
финансовите ангажименти на инвеститора ПФК „ЦСКА“ ЕАД, за които не може да бъде
отговорен, кога ще бъдат изпълнени и останалите вече обсъдени доказателства –
показанията на св. П., протоколите за СМР и приетите заключения на вещото лице
по допуснатата СТЕ.
Трябва да се акцентира и върху това, че липсата на
съставена данъчна фактура от страна на "И.-П. " ЕООД не налага друг, по-различен извод. Данъчната фактура установява
данъчното събитие с оглед събиране на ДДС, неговото приспадане, прихващане и
възстановяване. В този смисъл наличието на данъчно събитие е относимо към
правото на данъчен кредит, но не и към изпълнението на договора за изработка.
Неиздаването на данъчна фактура не установява неизпълнение на договорените
строително-монтажни работи, нито влияе за плащането на цената и не освобождава
възложителя от заплащане на дължимото възнаграждение за извършената работа. В
постоянната си практика ВКС приема, че задължението за плащане на цената по
договора за изработка съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възниква с факта на
извършената работа. Основанието за плащане на възнаграждение е изпълнението на
възложените работи. В този смисъл са решения по търг. дело № 90/2006 година,
търг. дело № 492/2004 година, търг. дело № 475/2003 година, търг. дело №
249/2007 година, търг. дело № 655/2006 година и много други на ВКС на РБ, т.о.
Обстоятелството, че при неиздадена данъчна фактура от страна на изпълнителя и
заплатено от възложителя възнаграждение с дължимия размер ДДС, за възложителя
могат да възникнат вреди, например невъзстановяване на ДДС, не е основание
възложителят да не извърши плащане на възнаграждение на изпълнителя за
извършените работи. В този случай възложителят би имал право да претендира
обезщетение за вреди от изпълнителя поради неизпълнение на задълженията по чл.
4, ал. 3 от ЗСч и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС /така и в определение №
677 от 28.10.2009 година на ВКС на РБ по търговско дело № 548/2009 година,
ІІ т. о./. Не следва да се приема, като пречка
за възникване изискуемостта на съдебно предявеното вземане за възнаграждение
във връзка с осъществената изработка на уговорения в договора резултат и това,
че изпълнителя не е представил пред възложителя си декларации за съответствие и
сертификати за качеството на доставените материали на обекта. Това е така,
защото се касае до документи, чиято същеностно предназначение цели да установи
пред възложителя качеството на извършената изработка. Функцията по едно такова
устанвяване обаче несъмнено играе и изготвянето на двустранните протоколи –
Образец 19, които, както се посочи са утвърдени от представител на всяко от
дружествата. Липсата на конкретни възражения от възложителя на работата
направени непосредствено към момента на приемане на работата, респективно няма
данни за проявили се към по-късен етап недостатъци, които да се определят, като
скрити такива, още повече вещото лице по СТЕ при изготвяне на заключенията си е
правило детайлни огледи на мястото, вкл. е изследвало всеки един пласт от
положената изолация и не е констатирало пороци в същата, било в компрометиране
на изпълнението й, било в негодност на вложените материали.
По горните
доводи, съдът намира, че възникването на задължението на ответната страна за
заплащане на възнаграждение на ищеца за изработеното от него е безспорно. В
тази връзка следва да се отбележи и това, че с главната искова претенция, по
повод на която е образувано настоящото производство, ищецът претендира осъждане
на ответната по делото страна да му заплати дължимото възнаграждение за
извършените от него строително-монтажни работи. Правото на изпълнителя по чл.
266, ал. 1 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки, а
именно: изпълнение на възложените с договора работи и предаване на
изпълнението, с което се поражда и корелативното задължение на поръчващия да
заплати възнаграждението, който е носител и на задължението да приеме
изпълнената работа. Приемането на работата представлява задължение на
възложителя да прегледа изработеното и да направи всички възражения за неточно
изпълнение, като това следва от изричната разпоредба на чл. 264, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД. Ако ответникът е имал възражения относно количеството и
качеството на изпълнените работи, негово е било задължението да изрази по
съответен начин несъгласието си. Щом като от възложителя се изисква да прегледа
работата и той не е направил съответните възражения, влиза в действие
презумпцията, че работата се счита за приета - чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
Приемането на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира
отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, като иска
поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката или да
иска намаляване на възнаграждението. В конкретния случай и при съобразяване на
всички събрани по делото доказателства и по горните доводи, съдът намира, че в
настоящото производство се установява приемането от ответното дружество на
изработеното от страна на ищеца. Както бе посочено по-горе, съставените 4 броя протоколи - Образец 19 от 07.12.2012 г. и от
18.02.2013 г. носят подписи на представители на всяка от страните по делото
имаща качеството на възложител, съответно изпълнител на работата. Успоредно с
това от дружеството-ищец е проведено необходимото пълно и главно доказване, че извършило описаните в цитираните протоколи по вид,
количество и качество работи. Отново
чрез издаването на процесните 4 броя протоколи се устанвоява и обстоятелството,
че за да се изпълни предвидената с договора работа е възникнала необходимост от
влагането на допълнителни количества СМР, като тези СМР не са в отклонение с
договорените между страните цени, а напротив съобразени са с тях, като вещото
лице по СТЕ, дори е установило да се касае до приложение на цени, които са
по-ниски от пазарните за този вид дейности, които са били обовъзприети за
периода на изработката.
Воден от изложеното СГС приема, че извършените от ищеца СМР,
по които в негова полза е възникнало првото да получи договорно възнаграждение
възлизат на сумата от 27 108,64 лв. /с вкл. ДДС/. Доказателствата по
делото обаче разкриват, че от ответника в изпълнение на договора за изработка
от 12.11.2012 г. е осъществено частично изпълнение на насрещното задължение за
заплащане на стойността на договорените СМР, доколкото е заплатена авансово
сумата в размер от 7 000 лв. Този релевантен за спора факт намира
потвърждение за съществуването си в изпратената от ищеца до ответника нотариална
покана, в която изрично се заявява, че ищеца очаква плащане от ответника на
сумата в размер от 20 108,64 лв. – остатък от дължимо възнаграждение за
изпълнени СМР по договор, като изрично е признал, че е получил плащане на
сумата от 7 000 лв., като аванс по договора. Възражението на ответника, че
сумите по издадените два броя РКО в размер на 5000 лв. и 2000 лв., като
разплащане не са имали за основание сключения договор от 12.11.2012 г.
настоящия състав намира за неоснователно, защото от съвкупния анализ на
издадените два броя РКО и показанията на св. О. и Ц. се установява, че
плащането е направено от Г. И. в качеството му на представляващ ответника в
полза на ищеца чрез неговия представител – И.О.. В изложения смисъл вземането,
което се е породило за ищеца и е възлизало на
27 108,64 лв. следва да се приеме за частично погасено с плащането
на сумата в размер от 7 000 лв., като дължимия остатък по главното съдебно
предявено вземане за възнаграждение относно вложени СМР възлиза на сумата от
20 108,64 лв. Именно до този размер следва да се приеме за доказана
претенцията по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, респективно да се уважи, а за разликата до
пълния й предявен размер от 27 108,64 лв., като погасена чрез плащане да
се отхвърли.
Ищецът
претендира и неустойка за забава в размер на 1 914,36 лв., представляваща
начислена неустойка, която е уговорена според чл. 5.1 /1/ от договора в размер
на 0,2 % от стойността на забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не
повече от 8 % от общата стойност на договора.
Съгласно чл. 5.1./1/ от договора, в случай на
виновно неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията си по настоящия
договор, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,2 % от
стойността на забавеното изпълнение на вссеки просрочен ден, но не повече от 8
% от общата стойност на договора.
Възнаграждението
за овъзмездяване на приетата
работа възниква от факта на извършената работа, като именно това следва да бъде релевантния момент за
преценка, дали се е породило право на вземане за неустойка за забавено
изпълнение на задължението за изплащане на договорено възнаграждение за
изработка или подобна забава не е налице. Факта на извършването на работата се
устанвоява посредством приложените и обсъдени многократно в настоящия съдебен
акт протоколи образец – 19 относно установяване извършването и заплащането на
натуралните видове работи вложени на спортното съоражение и се потвърждава от
събраните свидетелки показания на св. П. и изводите на вещото лице Й. дадени в
приетите заключения по СТЕ. Финализирането на целия обем възложени дейности е
станало с подписването на последния акт образец 19, което датара от 18.02.2013
г. Именно от този момент възложената работа следва да се приеме за свършена от
изпълнителя и за него да се породи вземането за възнаграждение. Пречка в тази
насока не могат да бъдат липста на издадена оригинална фактура, декларация за
съответствие и сертификати, доколкото релевантността на тези документи относно
правопораждащия фактически състав на главната претенция бе отречена с излагане
на мотиви при разглеждането й. В този контекст, считано от 18.02.2013 г. за
ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца уговорената неустойка
по смисъла на чл. 5.1./1/ от договора подписан на 12.11.2012 г., като с оглед уговорения начин на
формиране на размера на това вземане и изтеклия период от време, СГС приема, че
тя възлиза на 8 % от стойността на договора за изработка, която видно от същия
е 23 929,54 лв. /с вкл. ДДС/ или размера на дължимата неустойка възлиза на
1 914,36 лв., колкото е претендираната сума от ищеца. Ето защо, съдът счита, че искът с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и ответникът
следва да бъде осъден да заплати претендираната сума.
СГС е сезиран надлежно с разглеждане и на насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на платената сумата в размер от
7 000 лв., тъй като основанието за заплаащнето й като аванс по договора за
изработка от 12.11.2012 г. е отпаднало, ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.04.2014 г. /датата на подаване на ИМ в съда/, до окончателното й
изплащане. Преценявайки материалните предпоставки за възникване на съдебно
предявеното вземане по насрещния иск за връщане на заплатен аванс в размер на
сумата от 7000 лв., настоящия съдебен състав, намира, че подобно право за
обратно получаване на така заплатената сума изобщо не е възникнало в полза
на „С.И.П.“ ЕООД, тъй като визираното с
договора за изработка облигационно задължение за изпълнителя по това съглашени
да извърши възложените му СМР на посоченото спортното съоражение се установява да е било изпълнено точно и
качествено, като авансираната от ответника сума в качеството му на възложител
по договора е послужила, като способ за частично погасяване на възникналия
договорен дълг за възнаграждение от сключен договор за изработка, респективно
не е налице основание за нейното връщане на субекта по облигационното
правоотношение, които я е заплатил, а напротив тя е постигала своя частичен
погасителен ефект. Предвид изложеното така предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото не е доказан по своето основание подлежи на цялостно отхвърляне с решението по спора, в
които е надлежно въведен, като предмет.
По разноските : С оглед изхода на делото право на разноски
се поражда за всяка една от стараните в процеса, като критерия за
разпределението на тази отговорност произтича от размера на уважената и
отхвърлена част на предявените претенции. Преценявайки отгововорността за
разноски при спазване на това правило, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на сумата от 3 266,34 лв. - сторени такива в исковото
производство. Ищецът има право да получи присъждане в настоящото производство и
на разноските, които е направил във връзка с обезпечаване на претенциите си в
отделно производство инициирано по реда на чл. 390 ГПК. Общият размер на
разноските, които ищеца е направил в обезпечителното производство възлизат на
сумата от 1 123,20 лв. /1080 лв. – адвокатски хонорар и 43,20 лв. –
държавна такса/. Ответникът чрез процесуалния си представител е направил
възражение за прекомерснот на заплатения адвокатски хонорар, като на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК е поискал неговото редуциране до минималните възприети
размери с Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира, че това
възражение е основателно, като този компонент от разходите по направените в
обезпечителното производство разноски следва да се редуцира до сумата от 300
лв., която се следва според правилата на Наредба 1/2004 г. Предвид това
разноските на ищеца направени в обезпечителното производство при съобразяване
на приложеното редуциране, както и на уважената част от обезпечените искове
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 278,82 лв. Ответната страна
също разполага с право да получи разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции заявени от дружеството-ищец. Така по смисъла на чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 254,20 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Нови Искър“, ж.к. „********* на основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД сумата в размер от 20 108,64
лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи /хидроизолации над съблекални, офис помещения, ел.подстанция /трафопост/
и два броя козирки над входовете на стадион „Българска армия“, както и други
допълнителни работи/ по сключен договор от 12.11.2012 г., заедно със законната
лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 20 108,64 лв. до пълния му предявен размер за сумата
от 27 108,64 лв.
ОСЪЖДА „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Нови Искър“, ж.к. „********* на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 1 914,36
лв., представляваща начислена неустойка, която е уговорена според чл.
5.1 /1/ от договор за СМР от 12.11.2012 г. в размер на 0,2 % от стойността на
забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не повече от 8 % от общата
стойност на договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.И.П.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Нови Искър“, ж.к. „********* насрещен иск с
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 7000,00 лв. –
вземане за платен на отпаднало основание аванс от уговорено възнаграждение по
договор за СМР от 12.11.2012 г.
ОСЪЖДА „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Нови Искър“, ж.к. „********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 3 266,34 лв. – разноски напрвени за водене на
исковото производство и сумата в размер на 278,82 лв. – разноски направени за
водене на производство за обезпечаване на бъдещи искове, които впоследствие са
предявени и разгледани в настоящото производство.
ОСЪЖДА „И.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Нови Искър“, ж.к. „********* да заплати на „С.И.П.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 254,20 лв. разноски напрвени за водене на исковото
производство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: