Решение по дело №522/2014 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 241
Дата: 15 юли 2015 г. (в сила от 2 септември 2015 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20145320100522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 15.07.2015                   Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На дванадесет и четвърти юни                           две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д. 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 522 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Искове  с правно основание член 127, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищецът - Ю.М.М. твърди, че с ответницата живеели в съвместно съжителство, от което имат родено дете - А.Ю.А. с ЕГН **********, родено на ***г***, Акт за раждане № **/***. На 04.05.2014г. ответницата напуснала семейното им жилище в село В., в което живеели заедно с детето от раждането му и се установила да живее при родителите си в град К., на улица „Г.М.” № ***. След напускане на ответницата, детето остана при него, в жилището им в село В. до 11.05.2014г. На същата дата бил призован по телефона в РУП К., където бил запознат със съдържанието на Заповед за незабавна защита, издадена от Районен съд Карлово по гр.д. № 502/2014г. по описа на съда. До този момент нямал никаква представя за това дело, тъй като нямало основание за такава защита. Въпреки това, с оглед на определеното от съда временно местоживеене на детето А.Ю.А. било при майката в град К., улица „Г.М.“ *** до окончателното приключване на производството. На 11.05.2014г. около 17.30 часа предал детето на майката, на посочения адрес в град К.. От този момент детето пребивавало на адреса, посочен в заповедта за незабавна защита, където пребивавала и майката - ответницата К.П.П.. Сочи, че жилището, посочено в заповедта в град К., представлявало апартамент, в който живеели следните лица: понастоящем ответницата с детето, родителите й - майка и баща, нейна сестра със съпругът и и трите и деца и брат й или общо десет лица. Условията за живот в жилището са неблагоприятни, не само поради обитаването от много лица, но и поради липсата на необходимата хигиена. Детето нямало обособено пространство. В жилището се отглеждали и домашни животни - куче и котки. През времето, когато детето имало местоживеене *** за него се полагали изключителни грижи, както от родителите, така и от неговите родители, които изцяло им помагат и съдействат. Отделно от жилището в село В. през съвместното им съжителство с ответницата оборудвал напълно годно за обитаване жилище в село А., представляващо самостоятелна къща с двор, напълно пригодена за живеене, с всички удобства. В интерес на детето е да расте и се отглежда в среда, която ще му осигури всичко необходимо за нормалното развитие. Условията, в които понастоящем било поставено създавали значителни предпоставки за отклонение от нормалното и качествено отглеждане и възпитание. Детето било принудено да живее в състояние на изключителни ограничения и вредни въздействия. В жилището не се спазвали нито хигиенни, нито здравословни условия за живеене. Детето живеело в среда, под въздействие на постоянен тютюнев дим. Детето не спяло в легло или детска кошара, а където бъде поставено, поради липса на достатъчно пространство. Начина на живот на детето коренно бил променен, след промяната на местоживеенето му, установено от раждането но сега. Отделно от това начина, по който ответницата се грижила за детето не осигурявало необходимото за него спокойствие и сигурност. Ответницата често изпадала в състояния, които я правели неспособна да взима правилни решения. Често предлагала на детето храна, останала от предишни хранения. Не спазвала необходимата за възрастта на детето хигиена и стерилност на съдовете. Не полагала достатъчно грижи за опазване на здравето на детето. В депресивни състояния в присъствие на детето крещяла на висок тон, което стряскало детето. Нередки били случаите, в които детето било оставяно само от ответницата в жилището, без надзор. Основната причина за промяната на местоживеенето на детето била поради неоснователното твърдение на майката, че е обект на домашно насилие, което е предмет на доказване и установяване в производството по гр.д. № 502/2014г. по описа на Районен съд К., поради което доводи за липсата на основание за тази защита в настоящето производство не излага. Такива били изложени в посоченото производство.

МОЛИ съда, на основание член 127, ал. 2 от СК, да постанови решение, с което  определи местоживеене на детето при ищеца, като негов баща, в жилището му в село В., Пловдивска област, комплекс „***“, бл. ***, вх. **, ет. ***, ап. **, като му възложи упражняване на родителските права върху детето А.Ю.А. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие, както и да определи лични отношения на детето с неговата майка - К.П.П. и осъди същата да заплаща издръжка на детето, съответстваща на нуждите на детето и възможностите и като родител да я дава.

Ответницата - К.П.П. в срока по реда на член 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба и не взима становище по нея. В хода на делото оспорва иска, като неоснователен.

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представеното Решение на кмета на общината за възстановяване или промяна на имена № 1 от 20.01.2014г., издадено от Община К. удостоверява обстоятелството, че е допуснато възстановяване на името на ищеца от Ю.Д.А. на Ю.М.М..

Установява се от представеното удостоверение за раждане, че страните - К.П.П. и Ю.М.М. са родители на малолетното дете – А.Ю.А., родено на ***г*** с ЕГН **********.

От приложеното като доказателство гражданско дело № 502 по описа за 2014г. на РС –К. се установява, че с влязло в сила на 31.07.2014г. Решение № 263 от 27.06.2014г., постановено по посоченото дело,в производство по реда на член 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът е взел по отношение на ищцата К.П.П. следните мерки за защита: задължил е ответника - Ю.М.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо К.П.П.; забранил е на Ю.М.М.  да приближава до К.П.П., да приближава жилището ѝ, находящо се в град К., улица „Г.М.“ № **, местоработата ѝ както и местата за социални контакти и отдих  за срок за срок от осемнадесет месеца.

         С Решението си, съдът е оставил без уважение молбата на К.П.П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.Ю.А. с ЕГН ********** за вземане на мерки за защита по отношение на детето като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – К. социален доклад (депозиран по делото на 11.09.2015г.), от който се установява следното:

При проведеното социално проучване, Дирекция „Социално подпомагане“ град К. установила, че К.П. и Ю.М. живеели на семейни начала от около три години, като преди това са поддържали връзка от 2006 година. От съжителстването си имали родено едно дете - А.Ю.А.. К.П. споделила, че от началото на съжителстването си, не са имали проблеми, но след раждането на детето нещата се променили и са станали почти непоносими за нея. Споделила, че била обект на насилие от страна на ищеца нееднократно, като последният акт на домашно насилие бил на 04.05.2014г., след който завела дело по ЗЗДН.

Ю.М. от своя страна споделил, че с К.П. са се разбирали и не са имали проблеми помежду си. Той и неговите родители не са лишавали същата от нищо - купувал й е различни неща, както за нея така и за детето след неговото раждане.

При проведените разговори с двамата, същите споделили, че взаимоотношенията им са се подобрили до известна степен, ежедневно се чували по телефона, дори и по няколко пъти на ден. Ю.М. предложил да се съберат отново и да живеят заедно, но К.П. заявила, че не желае да живее в село В. и че се страхувала от него.

По отношение грижите за детето, социално - битови условия, при които се отглежда и трудова дейност и доходи, в социалния доклад е отразено следното: от раждането на детето, грижи за него са полагали двамата родители. Към момента детето, заедно със своята майка, живеят на адрес: град К., улица „Г.М.“ № **, ет. **. Жилището е собственост на родителите на К. и се състои се от всекидневна с кухненски бокс, хол, спалня, детска и санитарни помещения. Обзаведено е с необходимите за едно домакинство мебели и електроуреди. Хигиената в жилището е на незадоволително ниво, като К.П. е консултирана относно поддържането на добра битова хигиена и същата заявила, че ще промени нещата. В жилището продължават да живеят родителите на К., нейния брат И.П., както и сестра й Н. П.-Д. с нейното семейство (съпруга й и трите им деца). К. твърди, че тя и А. ползвали детската стая. При посещението на социалните работници направило впечатление, че съществува привързаност между детето и неговата майка. Детето е на една година и единадесет месеца, не посещава детско заведение, като майката споделила, че правила постъпки за записване на детето в детска ясла, за което решение бащата е против.

Имайки предвид възрастта на детето, отдел „Закрила на детето“ не може да са ангажира с изследване на емоционалната връзка баща - дъщеря, тъй като не е станал свидетел на среща между Ю.М. и А. А.. Бащата споделял, че детето се чувствало много добре и много щастливо в негово присъствие. Когато, след режим на свиждане завел А. да я предаде на К., детето се е разплакало за него.

В доклада е отразено, че ищеца, заедно със своите родители живеели в жилище, което е собственост на родителите му в село В., Комплекс **, бл. **, вх, **, ет. **, ап. **, състоящо се от хол, спалня, кухня и санитарни помещения. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и уреди, подходящи за едно домакинство, хигиената е на много добро ниво. През изминалия период Ю.М. санирал вътрешно жилището и е опреснил боята, в хола, който ползват той и детето, когато е при него.

В заключение, Дирекция „Социално подпомагане“ град К. обобщава, че от проведеното социално проучване се установява, че за детето А.Ю.А. се полагат грижи от страна на нейната майка - К.П.П.. Задоволяват се потребностите й от храна, подходящо облекло, социални контакти, медицинско обслужване.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От показанията на свидетеля осигурен от ищцовата страна А. Ю.А. и М. Ю. М., родители на ищеца се установява следното:

Свидетелката А. твърди, че от раждането на детето, същото живяло при тях, докато майката не си го взела. Тя си заминала на 4 май тази година, а на 10 май си взела детето. Детето се чувствало много добре, живеело като всяко нормално дете, условията били много хубави. Когато си била вкъщи се грижела за детето, сменяла снахата. Връзката между Ю. и детето била връзка като на дете с баща. Той бил много грижовен баща. След като майката си тръгнала, същата отишла при родителите си. Оттогава живеела там. Разказва, че ходела в дома й един път, когато детето станало на 40 дена. Имало обичай, че дето на 40-я ден трябвало да се заведе в къщата на снахата. Там нямало нормални условия за живот, липсвала хигиена. Влизала е в хола и в кухнята, защото трябвало да сменя памперса. Нямало чисто място, където да се смени памперса. Сочи, че й станало неудобно и повече не повторила. В жилището в момента живеели 10 души – три малки деца, зет й на ответницата, сестра й, брат й, и внучката й. Твърди, че на 07.6.2014г. детето си разцепило главата. За това научили три дни по-късно, като майката не се обадила на бащата да го уведоми. Когато попитали как се е случило, тя отговорила, че както детето си е вървяло, паднало и си спукало главата. В разговор със зет й Д. разбрала, че както детето си е седяло на табуретката е паднало. Детето трябвало да отиде на лекар, за да се махне шева. Искала да присъства в болницата и да чуе лекарката. Там обаче станало спречкване между възрастните, тъй като ответницата не допускала свидетелката до детето. Същото получило гърч и било откарано в Пловдив. Като последица от травмата е белегът, който щял да остане за цял живот. Относно състоянието на детето след раздялата на родителите му, свидетелката твърди, че същото било подтиснато, не разговаряло. Взели го за два дни – събота и неделя. При второто свиждане, детето започнало да свиква, а когато го взели за двадесет дни, детето коренно се променило, станало както преди – жизнено и весело. В други дни, извън дните за свиждане, майката не давала възможност на бащата да контактува с детето. Когато вземали детето, всеки път ставали скандали, тъй като майката започвала да вика и крещи. Когато детето било при тях, същото било спокойно, имало лично пространство, играчки, собствена кошарка. Твърди, че в дома на ответницата детето нямало нищо. До ден днешен от дома на ответницата не са се изнесли близките й. В жилището на ищеца живеели трима души – той и родителите му.

Свидетелят М. твърди, че внучката му се родила в К. и след изписването й живеели в дома му година и половина, докато майката не се прибрала при родителите си. Имало доста затруднения при отглеждането на детето. Конфликти възниквали между снаха и свекърва по отношение къпане на детето и отглеждането му.  Бащата се грижел за детето, контактувал с него. След като майката напуснала бащата, той имал контакти с него първа и трета седмица. Преди съдът да определи режим на контакти, майката давала възможност за контакт само по телефона. Към момента, майката живеела в град К., на улица „Г.М.” № ***. Докато били в добри отношения, посещавал детето. Майката живеела в кооперация, в апартамент, който бил нехигиеничен, всичко било мръсно. Там живеели общо детето и с К. - десет човека. Детето нямало самостоятелно пространство за живеене. Майката на К. била болна, баща й е пенсионер, но майката й помагала. Там имало други деца – на сестра й три момченца. Освен това, в апартамента се отглеждали куче и котка. В този период, за кратко време детето паднало, ударило си главата и било откарано в болница и зашито с три шева. Видели детето, когато го закарали в болница. Същото не било в адекватно състояние, останало за лекуване в град Пловдив. След това като се върнали от болницата, виждали детето, когато им се полагало. Когато детето започнало да идва във В. при баща си, същото било щастливо. Познало си средата, където е живяло. В дома им имало самостоятелно място за живеене. Жилището им било 72 квадрата, с хол, спалня, кухня, антре и две тераси и всякакво обзавеждане. Бащата общувал с детето. Извън времето за контакти, бащата общувал с детето само по телефона. Майката без желание предоставяла детето да контактува с бащата. Освен времето за контакти, по друго време майката не предоставяла детето.

От показанията на свидетеля осигурен от ответната страна Д.Н.Д., зет на ответницата и П. И. П., баща на ответницата се установява следното:

Свидетелят Д. ***, от август 2014г. заедно със съпругата си и трите му деца. Преди това живели в град К., на улица „Г.М.” №**, в жилище, част от кооперацията с площ от 120 кв.м. Там живели заедно с родителите на съпругата му и брат й. Известен му е инцидента между К. и Ю., тъй като една сутрин ги извикали, за да вземат К., тъй като станал скандал. Тогава минали през съдебен лекар, извадили си медицинско свидетелство. Твърди, че са се карали К. с майката на Ю., имали разногласия и физически посегателства между двете жени. Твърди, че когато взел детето от дома на ищците, то не било много социално, живяло само с майка си. Били са само двете по цял ден в къщи. В последствие, детето се заиграло, отпуснало се. След като родителите се разделили, ищецът се е обаждал и са сваляли детето, за да го види, да си поиграе с него. К. също слизала, за да заведе детето. Твърди, че ищецът проявявал признаци на ярост и във връзка със свиждането на детето е отправял заплахи към дядото. Сочи, че сега детето било добре. За него се грижели майка му и бабата, която била пенсионерка по болест, но не била на легло, движила се и се грижи за детето. Сочи, че в апартамента имало куче, порода пекинез. Други домашни любимци нямало. Котката я махнали през месец август. Животните били ваксинирани.

Свидетелят Петков твърди, че живее в град К., на улица „Г.М.” № **. Сочи, че зет му отишъл да прибере К., защото била набита от мъжа си. Когато същата се прибрала с детето, то не било добре, не било гледано както трябва. Не можело да ходи, било на 1 година и 3 месеца. Твърди, че детето било неадекватно, плачело, било нервно и стресирано. От момента, в който К. се прибрала, двамата с жена му помагали за отглеждането на детето. Жена му била пенсионер по болест, но болестта й разрешавала да помага на дъщеря им при отглеждане на детето. Сочи, че Ю. постоянно притеснявал К.. Обаждал се, заплашвал, че ще ги запали. Последно заплахи имало в неделя. Наложило се да се обади на 112, защото нямало оправия с него. Ю. искал да си види детето, доколкото съда е постановил всяка първа и трета събота и неделя и всеки друг момент  когато постигнат съгласие. Сочи, че ищецът постоянно идвал и тропал на входа на апартамента. Искал да си види детето, но в това време дъщеря му го храни и не може да излиза. В момента детето емоционално било добре. Разказва за случай, когато детето паднало в дома им и се ударило в ръба на барчето. Тогава в стаята били трима човека -  той със съпругата си и дъщеря му. Детето се възстановило. Твърди, че в момента имали куче пинчер в апартамента. Други животни нямали. В апартамента живеели пет човека, той със съпругата му, К. с малката и синът му. В апартамента имало свободна стая, с легла, с детско легло, където малко дете може да се гледа там. При идването на представители от Д „СП” К. в дома им, същите казали, че приличало малко на дрешник. Дали препоръки по отношение на подредбата. Сочи, че след свиждане на детето с бащата, същото се радвало да ги види, не било подтиснато. До преди К. да се прибере в дома му, детето не било живяло при тях.

По делото са представени медицински книжа, както и е изслушана съдебно психиатрична експертиза на вещото лице доц. д-р Н.М., заключението по която не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението, К.П. не страда от психично заболяване, което предполага нормално емоционално и психологично състояние на ответницата. Не са налице предпоставки за неблагоприятно въздействие върху емоционалното и психологично състояние на детето. В експертното обсъждане, вещото лице посочва, че при ответницата е налице болестно изразена невротичност в много лека степен, която не представлява пречка за нейната социална адаптация и работоспособност, както и на способността й да се грижи пълноценно за детето си. Невротичните симптоми по принцип и по клиничните си изяви не са психотични, т.е. не са признаци за наличието на психично заболяване. Същата е психично здрава.

Съгласно заключението на вещото лице, детето А. Юлианова не страда от психично заболяване. Експертизата приема, че нервно-психичното развитие на детето е без съществени отклонения от нормата, съществено значение, за което има посещението на детски ясли, в последствие и детска градина. В експертното обсъждане, вещото лице посочва, че е налице много добра емоционална връзка на детето с майката и членовете от разширеното му семейство, в което живее в момента. Назовава имената на трите му братовчедчета, които са им идвали на гости, като проличава и радостта му от общуването с тях.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

А.Ю.А. е малолетно дете, родено от съвместното съжителство на родителите му – страни по делото. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по член 127, ал.2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да постигнат съгласие относно личните отношения между бащата и детето. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, то ще има нужда от това да е определена представителната й власт като родител; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи необходимата му парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ответницата е родителя, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от деня, в който страните са се разделили – 04.05.2014г. до настоящия момент. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че за периода от раждането на детето до фактическата раздяла на родителите му, грижи за неговото отглеждане са полагали майката и бабата на детето по бащина линия. Към момента, ищцата се е установила да живее в дома на своите родители в град К., улица „Г.М.” № ***.

От ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че ищецът е препятствал желанието на майката да отглежда детето сама, в дома на родителите си, подпомагана от тях, като е претендирал срещи с детето извън тези, определени от съда, като привременни мерки до приключване на съдебното производство, както и е отправял заплахи към нея и членовете на разширеното й семейство. Същевременно и доколкото това не се спори по делото, ищецът е участвал доброволно в издръжката на детето си.

            Несъмнено установени са обаче и обстоятелства, че майката е препятствала контактите на детето с бащата. Данни за това се получиха, както от социалния доклад, така и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът приема, че по делото се установиха причините за това нейно поведение, а именно - влошените отношения между страните, в резултат на агресивното поведение от страна на ищеца спрямо ответницата, в резултата на което е проведено производство по реда на член 4 от ЗЗДН, вследствие на което му се ограничават едностранно, от страна на ответницата и контактите с детето. От друга страна, малолетното дете е това, което има право да бъде отглеждано и възпитавано и от двамата си родители, поради което, въпреки явните конфликти или неприязън между тях, на него следва да му бъде осигурена възможност, да ги познава, да се среща с тях, да се ползва от обичта и съдействието им.

         От значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства, отнесени към всеки случай. Съдът счита, че на майката следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на навършилото 33-месечна възраст момиченце, като бъде определено  местоживеенето на детето   на посочения адрес на майката: град К., улица „Г.М.” № **.

На ищеца следва да му бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на бащата с детето, ищецът е направил искания (протокол от проведено открито съдебно заседание на 24.06.2015г.), като желае да се вижда с детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделята с приспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с годишната отпуска на ответника. Съдът намира, че режима следва да бъда по-ограничен, по следните обстоятелства:

В приложения по делото социален доклад не са отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса. При определяне режима на свиждане следва да се отчитат и другите фактори, а именно, че детето към настоящия момент е на 33-месечна възраст и все още е силно, емоционално привързано към майка си. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, като отчитайки ниската възраст на детето и силната му привързаност към майката. Същевременно, в хода на делото съдът констатира, че постановените, на основание член 127, ал. 3 от ГПК привременни мерки, касаещи режима на свиждане между бащата и детето, същите не са възпрепятствали страните по никакъв начин, още повече, в приетия по делото социален доклад е отразено, че Ю.М. и К.П. са споделили, че взаимоотношенията им са се подобрили до известна степен, ежедневно се чували по телефона, дори и по няколко пъти на ден. Ето защо, съдът намира, че режима на лични отношения следва да е същият, а именно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през летния сезон, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Относно издръжката на детето:

Безспорно е обстоятелството, че бащата е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото гласни доказателства, видно от които свидетелите депозират показания, че страните са разделени. Пред съда, не са ангажирани доказателства, страните да са задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигуряват издръжка на други лица.

Безспорно е, че детето на страните се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата възраст, както и данни, детето да има здравословни или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни бащата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. Отчитайки присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е в размер на 200.00 лева, която следва да се поеме поравно от родителите.

При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 100.00 лева. Издръжката следва да се присъди така от подаване на исковата молба – 14.05.2014г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното плащане.

По отношение на разноските.

Такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:

Като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Ето защо искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не следва присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ищеца да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в размер на 144.00 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                   ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство между Ю.М. ***, Пловдивска област, комплекс „**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ********** и К.П. *** с ЕГН **********, малолетно дете – А.Ю.А. с ЕГН **********, на майката- К.П. *** с ЕГН **********, като същото ще живее при майката по постоянен адрес ***.

         ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Ю.М. ***, Пловдивска област, комплекс „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ********** и детето – А.Ю.А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през летния сезон, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, Ю.М. ***, Пловдивска област, комплекс „**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ********** да заплаща на детето А.Ю.А. с ЕГН **********, като малолетно чрез своята майка и законен представител К.П. *** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2014г. и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката. 

ОСЪЖДА, Ю.М. ***, Пловдивска област, комплекс „**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-К., по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 144.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на страните за присъждане на основание член 78, ал. 1 и член 78, ал. 3 от ГПК на направените от тях разноски по делото,  като неоснователен. 

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.