РЕШЕНИЕ№
261100
гр. Пловдив, 07.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14437 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано
по предявен от Р.Т.К. против „АПС Бета България“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв.,
представляваща постъпила от наложен запор върху банковата сметка на ищцата сума
по ****. по описа на ****Л.М. и разпределена от съдебния изпълнител в полза на
взискателя – ответник, след погасяване на вземането, предмет на образуваното
изпълнително производство по давност, ведно със законна мораторна лихва считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди,
че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 21036/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, е прието за установено,
че ищцата не дължи на ответника „АПС Бета България“ ООД сумата от 1 276,
82 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 19.04.2007 г., предявен за
плащане на 19.04.2007 г., ведно със законна лихва от 19.04.2007 г. до изплащане
на задължението, както и сумата от 25, 54 лв. – разноски в производството и 40
лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по
давност. За принудителното събиране на това задължение било образувано ****. по
описа на **** Л.М., по което изпълнително дело били постъпила сумата от 300 лв.
по наложен запор на банковата сметка на ищцата, която сума е разпределена на
взискателя на 21.12.2020 г. Твърди, че процесната сума е разпределена в полза
на взискателя, въпреки че процесното вземане е погасено по давност, което е
довело до неоснователно обогатяване на взискателя – ответник. Твърди, че
плащането на сумата от 300 лв. по изпълнителното дело не представлява признание
на задължението по смисъла на чл. 116 ЗЗД, нито заплащане по смисъла на чл. 118 ЗЗД, тъй като заплащането не е доброволно, а е събрано принудително от съдебния
изпълнител. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът АПС Бета България“ ООД не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил
редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на посочения в
исковата молба адрес на управление, чрез служител, съгласен да приеме
съобщението.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 25.03.2021 г. на основание чл. 50, ал. 3 ГПК.
Въпреки редовното му призоваване,
ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не
е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно с
получаване на препис от разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден за възможността против него да бъде постановено неприсъствено
решение. Последиците, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, са
вписани и в съобщението до страната, с което последната е получила препис от
исковата молба, ведно с приложенията.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството е приложено гр.д.
№ 21036/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав,
с което е установено, че вземанията, предмет на изпълнителното производство са
погасени по давност, както и извлечение от банковата сметка на ищцата.
По така
изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза
на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в исковото производство. Ищецът е доказал разноски за държавна такса в
размер на сумата от 50 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от
1 600 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г., които
разноски претендира съобразно приложения списък на разноските. Съдът обаче
намира, че заплатеното възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в настоящото съдебно производство е необосновано завишено, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и
осъществените процесуални действия от упълномощения адвокат, изразяващи се
единствено в депозиране на молба за разглеждане на производството по делото в
негово отсъствие (исковата молба е депозирана от друг адвокат, защитавал
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищцата, което възнаграждение
не се претендира с представения списък на разноските.). Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като
това изискване се прилага и при определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на
адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква
законовата норма, цената на адвокатския труд следва да е съобразена с
материалния интерес и с фактическата и правна сложност на делото. Съдът, като
съобрази така изложеното и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана
в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16, намира, че следва претендиранато адвокатско възнаграждение
да бъде намалено служебно от съда. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, постановена с Решение № 1082 от 27.01.2021 г. по адм. д. №
1192/2020 на Върховния административен съд и Решение № 755 от 21.01.2021 г. по
адм. д. № 2488/2020 на Върховния административен съд. В цитираната съдебна
практика се приема, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение и под
минималния размер, установен в Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, когато размерът му, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, противоречи на разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАдв. Предвид така установеното, на още по-силно основание следва да
се приеме, че съдът може служебно да редуцира размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение до минималния, установен в Наредбата, когато последният е
непропорционален с оглед материалния интерес на правния спор и осъществените
процесуални действия. По така изложените съображения претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до размер на сумата от 300 лв. на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, като в полза на ищеца се присъдят
разноски в настоящото производство в общ размер от 350 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81 В, да заплати на Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300 лв., представляваща постъпила от наложен запор върху банковата
сметка на ищцата сума по ****. по описа на **** Л.М. и разпределена от съдебния изпълнител в полза на
взискателя – ответник, след погасяване на вземането, предмет на образуваното
изпълнително производство по давност, ведно със законна мораторна лихва считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Апс Бета България“ ЕООД да заплати на Р.Т.К. сумата от 350
лв. – разноски в производството по гр.д. № 14437/2020 г. на Районен съд –
Пловдив, ІХ граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК