Решение по дело №17106/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 566
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330117106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330117106 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2
от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, член 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата ЮЛ. Ю. П., ЕГН ********** е предявила срещу „ХОБИ ИМОТИ”
ЕООД, с ЕИК:*******, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 1873,50 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода м. 30.09.2019-15.10.2020г., сумата от 153 лева дължимо обезщетение по член
221, ал. 1 от КТ и сумата от 153 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че с ответниковото дружество имат сключен трудов договор
на 30.09.2019 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „********* с
основно месечно трудово възнаграждение от 140 лв. и работно време 5 дни седмично
по 2 часа на ден, като с допълнително споразумение от 30.12.2019 г. основното
месечно възнаграждение на ищцата било увеличено на 153 лв. Излагат се твърдения, че
за целия период на съществуване на трудовото правоотношение ищцата не е
получавала уговореното в трудовия договор трудово възнаграждение, като на няколко
пъти била получила комисионни възнаграждения, които не били уговорени в трудовия
й договор. Поради неплащане на трудовите възнаграждения ищцата отправила писмена
молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, която молба била изпратена до работодателя на адреса на
1
управление на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка на 15.10.2020 г.,
върната с отбелязването „непотърсена пратка“. Сочи, че молбата за прекратяване е
била изпратена отново на адреса на управление с ново писмо с обратна разписка на
адреса на офиса на фирмата, което също се върнало непотърсено. Счита, че
процедурата по уведомяване на работодателя й за прекратяване на ТПО е изпълнена и
същото следва да се счита прекратено на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
В писмения отговор се твърди, че ищцата е получавала своевременно и редовно
трудовото си възнаграждение, в брой, в присъствието на свидетели, а от страна на
ответниковото дружество са били издавани необходимите счетоводни документи, в
това число и ведомости, някои от които са били подписани лично от ищцата.
Заявява се, че за ищцата са били плащани и задължителните осигурителни
вноски към НОИ.
Касателно обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ се сочи, че искът е
неоснователен, доколкото ТПО не било прекратено едностранно от ищцата на осн.
член 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор от
30.09.2019г., доп. споразумение от 30.12.20291г., се установява, че между страните е
съществувало ТПО, като ищецът е заемал длъжността „технически сътрудник“ при
ответника за 2 часа работно време при петдневна работна седмица.
От представените по делото заверени копия на известия за доставяне, първото
изпратено до В. Х. на адрес: гр. ******** върнато, поради непотърсена пратка и с дата
на връщане – 05.11.2020г., както и второ известие за доставяне от 21.10.2020г.,
адресирано до Хоби имоти ЕООД, на адрес: гр. *********, върнато, поради
непотърсена пратка и с дата на връщане – 11.11.2020г. Доколкото ответникът не
оспорва обстоятелството, че в адресираната до него пратка се е съдържало изявлението
на работника за прекратяване на ТПО поради неплащане на трудови възнаграждения,
както и това, че има такова отправено волеизявление от страна на работника, а се
оспорва единствено и само наличието на основание за прекратяване на ТПО
едностранно от работника поради неплащане на трудовите възнаграждения, следва да
се приеме за доказан факта на получаването му от работодателя. Следователно следва
да се приеме, че това заявление е произвело действие от момента на получаването му
от работодателя.
Представените от ответника писмени доказателства – заповед за прекратяване
на ТПО по взаимно съгласие и ел. кореспонденция между страните в периода
18.09.2020г., не следва да бъдат обсъждани, доколкото тяхното представяне не е
свързано с изложено в отговора на исковата молба твърдение, че ТПО е било
2
прекратено по взаимно съгласие, а и едно такова твърдение изразено по-късно би се
считало преклудирано по смисъла на член 133 ГПК. На следващо място не се
установява да са налице предпоставките за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие,
доколкото не е налице взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Изслушано е и прието заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ Б.В.,
което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че за процесния период на ищеца е начислено
брутно трудово възнаграждение в размер на 1734,41 лева, нетна сума за получаване –
1345,83 лева, а сумата на начиселното нетно трудово възнаграждение, като се
изключат ведомостите за заплати за м. юни 2020 и м. август 2020г., в които има
положен подпис, е в размер на 1108,39 лева. От заключенията се установява, че
претендираното от ищцата обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ е в размер на 151,47
лева нетна сума, а това по член 221, ал. 1 от КТ е в размер на 153 лева.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата
СГрЕ С., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че ведомостите за м. юни и август
2020г. са подписани от ищцата.
Доколкото нормата на член 270 ГПК урежда начина на плащане на трудовото
възнаграждение, както и писмената форма за доказване изпълнението на задължението
на работодателя, е изключена допустимостта на други доказ. средства, в това число и
свидетели, с които работодателят може да установи факта на извършеното плащане.
Свидетелски показания биха били допустими само в хипотезата на изгубен документ
не по вина на страната, като в случая не се касае за изгубени ведомости за заплати не
по вина на ответника. С оглед на изложеното по–горе ще се уважат предявените
искове за заплащане на дължимите трудови възнаграждения до размера на 1108,39
лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от 1873,50 лева, искът за
заплащане на обезщетение по член 224 от КТ ще се уважи до размера на 151,47 лева
нетна сума, а този по член 221, ал. 1 от КТ ще се уважи в пълния му претендиран
размер от 153 лева. Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на
покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане
на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в
размер на 500 лева платено адв. възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете на същия се следва сумата от 348,60 лева – разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответната страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Същата е извършила разноски за експертиза в размер на 100 лева, като по
съразмерност й се следват 30 лева. Ответникът не доказва да са извършени разноски за
3
платено адв. възнаграждение, поради което и такова не му се следва.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 150 лева, от
които 50 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224 от КТ и
50 лева по член 221, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-графологическа
експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 70 лева. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХОБИ ИМОТИ” ЕООД, с ЕИК: ****** да заплати на Ю. Ю. П., ЕГН
********** следните суми: сумата от 1108,39 лева, представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода м. 30.09.2019-15.10.2020г., сумата от 153 лева
дължимо обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ и сумата от 151,47 обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2020 г. до окончателното
плащане на дължимите суми, както и сумата от 348,60 лева разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над сумата от
1108,39 лева до пълния предявен размер от 1873,50 лева и иска по чл. 224 от КТ за
заплащане на командировъчни пари за разликата над сумата от 151,47 лева до пълния
предявен размер от 153 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ХОБИ ИМОТИ” ЕООД, с ЕИК: ******** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 150 лева
дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 70 лева
(седемдесет лева) – разноски за съдебно-графологическа експертиза от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА Ю. Ю. П., ЕГН ********** да заплати на „ХОБИ ИМОТИ” ЕООД, с
ЕИК: ********* сумата от 30 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________
4