Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2023 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ тричленен състав,
в публично
заседание на деветнадесети януари през 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретаря Галина Владимирова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 2674 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Джианини“ ЕООД с
ЕИК ***, депозирана чрез адв. Ф., срещу Решение № 1346/11.10.2022 г. по АНД № 2822/2022
г. по описа на Районен съд - Варна, ХХХVIII състав, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/№ 03-2200257/13.04.2022 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Джианини” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Изложените
в касационната жалба доводи са за допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Твърди се, че от АУАН и НП не става ясно
датата и начина на констатиране на нарушението. Изложени са доводи, че тези
обстоятелства не следва да се извеждат по тълкувателен път или да се
установяват едва в хода на съдебното производство чрез свидетелски показания.
Твърди се, че липсва пълно и точно описание на начина на констатиране на
нарушението. Съдът не е обсъдил доказателствата, представени от дружеството
заедно с възражението му. Сочи се, че доказателствата, на които се е позовал
органът в НП не е ясно и не е посочено от кого са представени. Излага
твърдения, че полагането на труд на посочените в НП дати не е констатирано
пряко от свидетелката Д., както неправилно е приел въззивният съд. Счита, че
Районен съд-Варна необосновано не е кредитирал показанията на свидетелката Л..
Оспорва датата на извършване на нарушението, като сочи, че тя погрешно е
определена и по АНП не са представени доказателства, които в действителност да
установяват датата 01.07.2021 г. като дата на извършване на нарушението. Излага
подробни съображения, че съдът погрешно е приел, че не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли
решението на Районен съд-Варна да бъде
отменено и да се постанови ново, с което да се отмени процесното НП. Отправя
искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание не се
явява представител. С писмено становище, депозирано чрез процесуален
представител, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените разноски пред
двете съдебни инстанции.
Ответникът– директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Н., изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде
оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище, че обжалваното решение е правилно, поради което
пледира за оставянето му в сила. Сочи, че установените по делото факти и
събраните доказателства обосновават категоричен извод за извършено нарушение по
чл. 264 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано
по жалба на „Джианини“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в гр. Пловдив, срещу НП №
03-2200257/13.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което за нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00 /хиляда и
шестстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда.
От фактическа страна районният съд е установил, че при
извършена на 04.03.2022 г. /неправилно посочена в обжалваното решение, като
04.03.2021 г./ проверка и последваща документална такава, от служители на ДИТ
Варна, на обект магазин за обувки в Гранд Мол – Варна, находящ се в --------, е
установено, че дружеството в качеството му на работодател не е начислило и
изплатило, във ведомостта за м. май 2021 г., трудово възнаграждение с
увеличение, за работата на официален празник – 01.05.2021 г. и на 02.05.2021 г.
на лицето В. Л., на длъжност „продавач-консултант“. Тези установявания са
квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 128,
т. 2 от КТ, за което срещу дружеството-работодател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/. Въз основа на него на 13.04.2022
г. /неправилно посочена в обжалваното решение, като 13.04.2021 г./ срещу дружеството е издадено процесното НП, в което
изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната квалификация
на деянието, прието е, че нарушението е извършено на 01.07.2021 г., до която
дата е следвало да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение за м. май
2021 година. С наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева.
За да постанови решението си, въззивният съд е установил, че събраните в хода на съдебното
дирене доказателства изцяло подкрепят обвинителната теза на
административнонаказващия орган. Установил, че НП е издадено от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Направен е извод, че при издаване на
процесното НП ответникът правилно е приложил материалния закон. Изложени са
мотиви, че датата на констатиране на нарушението не представлява изискуем
реквизит от съдържанието на АУАН. Позовавайки се на показанията на свидетелката
Д. въззивният съд е приел, че датата на извършване на проверката е 04.03.2022
г. /неправилно посочена в обжалваното
решение, като 04.03.2021 г./ и на това основание е приел възражението на
дружеството за неоснователно. Посочил е, че както в АУАН, така и в НП е налице
пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и, че при издаване на НП
административнонаказващият орган е разгледал, депозираното от дружеството,
възражение. Позовавайки се на приложения по АНП фиш за заплата, въззивният съд
е приел, че датата на извършване на нарушението е правилно определена. Мотивиран от изложеното, решаващият състав при
Районен съд-Варна е постановил решението
си, с което е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящият тричленен състав на Административен съд –
Варна намира решението на Районен съд-Варна за неправилно като постановено при наличие на
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК –
допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила.
Според съдържанието на наказателно постановление /НП/№
03-2200257/13.04.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна касаторът
е наказан за нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ – за това,
че дружеството като работодател не е изплатило възнаграждение в дължимия удвоен
размер за отработените часове от В. Л. на официални празници. Прието е, че
нарушението е извършено на 01.07.2021 година. Идентични констатации се съдържат
в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 03-220257/24.03.2022
г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, както
и в свидетелските показания на актосъставителя Д. Д., дадени при разпита й пред
въззивния съд. С обжалваното решение Районен съд -Варна е отхвърлил възражението на дружеството, че е
неправилно определена датата на извършеното нарушение, като е приел безкритично,
че датата на нарушението е именно определената от административнонаказващия
орган – 01.07.2021 г., тъй като видно от приложения фиш за заплата това е
датата, до която е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение. Въз
основа на това е направил решаващ извод, че жалбоподателят правилно е наказан
за нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Настоящият съдебен
състав счита, че от платежния фиш, на който се позовава ВРС, не се установява
датата, до която е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение. Видно
от самия фиш, който е приложен по АНП, се установява единствено периода, за
който се изплаща трудовото възнаграждение – м. май 2021 г., но не и датата до
която се изплаща трудовото възнаграждение. От показанията на свидетелката В. Л.
се установява, че заплащането на трудовото възнаграждение е на 25-то число от месеца, като същата е
пояснила, че за м. май трудовото възнаграждение се заплаща до 25-то число на м.
юни.
В случая е било необходимо да се установи датата, на
която е извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК,
приложима в производството пред ВРС с оглед препратката в чл. 84 от ЗАНН,
районният съд в пределите на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички
мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и
необходими доказателства. След като събраните по делото доказателства са
противоречиви и от същите не се установява категорично датата на извършеното
нарушение, съдът е следвало по служебен почин да събере писмените
доказателства, които са посочени в наказателното постановление, но не са
приложени по административнонаказателната преписка, а именно вътрешните правила
за структурата и организацията на работната заплата, на които се е позовал
органа, за да определи датата на извършеното нарушение – 01.07.2021 година.
Като не го е сторил, районният съд не е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1
от НПК задължение за разкриване на обективната истина. Освен това решаващият
състав на ВРС е следвало да събере и протокола, който обективира извършената
проверка, с оглед възражението на дружеството, че не се установява датата на
констатиране на извършеното нарушение, съответно не може да бъде преценено
спазването на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Пропускът на съда да
събере всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните
за спора факти, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като чрез изясняване на посочените обстоятелства би могло да се достигне до
друг фактически и правен извод.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция
приема, че при разглеждане на делото и постановяването на оспорения съдебен акт
решаващият състав на Районен съд-Варна е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Предвид забраната по чл. 220 от АПК, настоящият съд не
може да реши делото по същество. То следва да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на районния съд, при което долната инстанция следва да събере
нужните доказателства, да ги обсъди поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото и едва след това да извърши преценка
извършено ли е от жалбоподателя нарушението, за което е наказан. Доколкото решението на касационната инстанция
се основава на фактите, установени от въззивната инстанция, то настоящият
състав на Административен съд – Варна е поставен в невъзможност да се произнесе
по съществото, при неизяснени спорни факти. Последното налага оспореното
решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд-Варна.
При този изход на спора пред касационната инстанция
разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от
горното, Административен съд - Варна, VІ-ти тричленен състав, на основание чл.
222, ал. 2, т.2 АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1346/11.10.2022 г.,
постановено по АНД № 2822/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на същия съд съобразно указанията по тълкуването и прилагането
на закона в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.