№ 602
гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.на Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100500617 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №80/02.01.2024г. от „Вселена” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, срещу решение №3889/29.11.2023г. по гр.д.
№14943/2021г. на ВРС, в частта, с която е уважен предявения от „Свети Свети Константин и
Елена холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено съществуването на вземане
срещу ответника „Вселена” АД в размер на 8225,28 лева с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение /такса/ за 2021г. по Договор за предоставяне на общата
инфраструктура от 03.04.2007г. и Анекс към договора от 03.01.2018г. сключени между
„Вселена“ АД и „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД, като съгласно Анекса към
договора и удостоверение за категоризация № РК19-10692 хотелът разполага със 136 легла
при категория 4 звезди, въз основа на които е изчислена дължимата такса по чл. 16, т.16.3 от
договора, за което е издадена фактура № ******/29.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.08.2021г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. №11737/2021г. по описа на ВРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът
1
неправилно e приел за неоснователно възражението за нищожност на договора, на който
ищецът основава претенцията си, както и неправилно е формирал извод за изпълнение на
договорните задължения в цялост през 2021г. Сочи се, че съдът е обсъдил неотносими
доказателства, но не е зачел влязлото в сила решение по гр.д.№1915/2022г. на ВОС, с което
е установено разваляне на договора поради пълно неизпълнение. Твърди се също, че от
ангажираните по делото доказателства, вкл. СТЕ, е останало недоказано предоставяне на
договорените услуги през процесния период.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Свети Свети Константин и Елена
холдинг“ АД, е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна въз
основа на аргументи за законосъобразност и правилност на постановеното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, предявен от „Свети Свети Константин и Елена Холдинг”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Свети Константин
и Елена“, административна сграда, срещу „Вселена” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11750,40 лв. с
ДДС – представляваща незаплатено възнаграждение /такса/ за 2021г. по Договор за
предоставяне на общата инфраструктура от 03.04.2007г. и Анекс към договора от
03.01.2018г. сключени между „Вселена“ АД и „Свети Свети Константин и Елена холдинг“
АД, за което е издадена фактура № ******/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2021г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 11737 по описа на ВРС за 2021
год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендират се и
направените съдебно - деловодни разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за сключен между страните договор за
предоставяне на общата инфраструктура в КК „Св. Св. Константин и Елена” от 03.04.2007г.,
в изпълнение на който ищецът извършва дейности по поддържане на общата
инфраструктура в комплекса – осигуряване на пропускателен режим, озеленяване,
поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, извършване на реклама на комплекса.
За услугата била уговорена цена в размер на 72 лв. без ДДС на легло от хотелската му база -
такса за поддръжка и предоставяне на обща инфраструктура с падеж до 30.01. на годината,
за която се дължи възнаграждението. Сочи се, че според Анекс към договора от 03.01.2018г.,
сключен между „Вселена“ АД и „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД и
удостоверение за категоризация № РК-19- 10692, хотелът на ответника разполага с 136 легла
при категория 4 звезди. Твърди се още, че от страна на ищеца задълженията по договора са
надлежно изпълнени и за извършените услуги е издадена фактура №******/29.01.2021г., по
2
която не е постъпило плащане.
Ответникът „Вселена“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Релевира се възражение за
нищожност на процесния договор, като сключен в противоречие на закона, евентуално при
заобикаляне на закона, евентуално като накърняващ добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.първо, второ и трето от ЗЗД. Сочи се в евентуалност нищожност на клаузата на
чл.16, ал.3 от договора, ако не се установи нищожност на договора в цялост. Оспорва се
правото на собственост на ищеца по отношение инфраструктурата на комплекса. Оспорва се
също и факта на предоставяне на услугите по отношение конкретния имот, както и тяхното
качество.. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на
сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д № 11737/2021 г. на ВРС.
По делото не се спори относно факта, че между страните е сключен договор от
03.04.2007г. за предоставяне на общата инфраструктура в КК „Св.Св. Константин и Елена“,
сключен от ищеца в качеството на собственик и стопанин на инфраструктурата в КК
„Св.Св. Константин и Елена“ и ответника в качеството на инвеститор, изграждащ жилищна
сграда на територията на КК „Св.Св. Константин и Елена“ в УПИ IV-132, кв.11, с площ
11652 кв.м. и обща РЗП на предвижданата сграда от 13350 кв.м. Съгласно чл.3 от договора
изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извършва комплекс от услуги, за които
втората страна заплаща суми, определени в договора. В чл.20 са изброени дейностите, които
„Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД се задължава да извършва за опазване и
поддържане на общата инфраструктура на комплекса: осигуряване пропускателен режим на
входа на комплекса, поддържане на парковете, зелените площи и вътрешните алеи в
курортния комплекс, неприлежащи към конкретни имоти; извършване рекламна дейност на
курортния комплекс в неговата цялост. В чл.16, т.1 от договора е уговорен размера на
плащането – 1,50 евро за кв.м. РЗП на жилищната сграда, а за хотелската сграда 72 лв. на
3
легло, дължими като постоянно и текущо ежегодишно плащане.
Оспорва се от ответната страна действителността на договора, като се твърди
нищожност поради противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.първо, второ и трето от ЗЗД.
Възраженията за противоречие на закона или евентуално заобикаляне на закона
се аргументират с твърдение, че процесните плащания представляват по същността си такса,
каквато ищцовото дружество не е оправомощено да събира, доколкото не е орган на
общинската или друга администрация. Така обоснованото възражение настоящият състав
намира за неоснователно, доколкото липсва основание претендираното възнаграждение да
бъде възприето като административна такса, то е договорено като дължимо срещу
определени дейности по договор, представляващ по същността си договор за изработка.
Тяхното евентуално неизпълнение няма отношение към въпроса за действителността на
договора.
Неоснователни се явяват също и възраженията за накърняване на добрите нрави.
Преценката относно количествената съразмерност на престациите, водеща до явна
неравностойност на престациите, следва да се извърши в контекста на предвидената в чл. 9
от ЗЗД свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Същевременно понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации. Степента на несъответствие, водеща до извод за
наличието на най-тежкия порок на сделката, е разяснена в практиката на ВКС, съгласно
която тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация /Решение №24/09.02.16г. по гр.д.№2419/15г. на ВКС/. В настоящия случай е
уговорена насрещна престация и нейното съдържание е конкретизирано в договора. Както е
посочено и по-горе, евентуалното неизпълнение на договорните задължения не .води до
извод за недействителност на договора. Не може да се сподели и възражението за
нищожност на договора, в частта, в която е договорена насрещната парична престация,
основано на довод за липса на основание и противоречие с добрите нрави. Начинът на
изчисление на дължимото по договора възнаграждение се установява от разпоредбата на
чл.16, няма основание да се приеме за произволно определено, като конкретният дължим
размер на кв.м./легло е определен в рамките на свободата на договаряне.
На следващо място подлежи на разглеждане възражението, че ищцовото
дружество не е собственик на инфраструктурата в комплекса. По делото са представени
констативни нотариални актове за собственост на недвижим имот № 147 от 15.10.2021г. и
№36 от 12.10.2021г., видно от които ищцовото дружество е признато за собственик на 36
поземлени имоти с предназначение за улици и алеи, находящи се гр. Варна, община Варна,
к. к. „Св. Св. Константин и Елена“. Освен това следва да се има предвид, че правото на
собственост върху инфраструктурата не е условие за действителност на процесния договор,
който по същността си е договор за изработка, поради което дори евентуална липса на
проведено доказване в тази връзка не води до извод за нищожност на договора.
4
С оглед на изложеното, при липсата на възражения за други пороци на договора,
се налага извод за неговата действителност.
Възразява се също, че е налице неизпълнение от страна на ищеца на
задълженията по договора, като се оспорват представените от ищеца договори, протоколи и
фактури и се сочи, че извършените дейности не са приемани от ответника.
Видно от договора, страните са постигнали съгласие относно предмета като
осигуряване на комплекс от условия, обусловени от уникалните дадености на курортния
комплекс и неговата инфраструктура, осигуряващи пренесени ползи за отделните обекти в
комплекса, притежавани и стопанисвани от различни субекти. Тази крайна цел е предвидено
да се постигне чрез извършване на изброените в чл.20 услуги от въззивника срещу
заплащане на определена в договора цена от въззиваемия – като инвеститор, изграждащ
жилищна сграда на територията на комплекса.
В хода на първоинстанционното производство ответникът е релевирал и възражение за
неизпълнение на договорните задължения по постигане на уговорения резултат – допринасяне на
ползи за конкретната жилищна сграда като обект, находящ се на територията на комплекса. За
установяване качеството си на изправна страна по договора, ищецът, в настоящото производство
въззиваема страна, е ангажирал многобройни писмени доказателства за направени разходи –
фактури, договори, протоколи. Те са оспорени своевременно от ответника като неотносими към
поддръжката на общата инфраструктура в комплекса. От заключението по назначената в
първоинстанционното производство и приета СТЕ се установява, че имотът на ответника се
намира в рамките на територията на комплекса, както и че достъпът до него се осъществява от
главния път Варна – Златни пясъци, който в района на комплекса представлява булевард „Княз
Борис III“, без да се преминава през пропускателния пункт на входа на комплекса. От СТЕ се
установява също, че алеите в КК „Св.св.Константин и Елена“ са в добро състояние, осветени,
асфалтирани, на места има кръпки, поддържа се наличното озеленяване, не се забелязват счупени
пейки и изкъртени табели, на входа на комплекса е изграден КПП, метален, остъклен. Имотът на
ответника е разположен на северната граница на курортния комплекс, граничи с магистрален път
Варна - Златни пясъци и с второстепенна улица, не граничи с алея в комплекса. На входа на
курортния комплекс има изграден КПП, който през летния сезон е охраняем, но за имота на
ответника не се преминава през него. В комплекса има няколко бариери, чието предназначение е
да осигурят контролиран достъп до платените паркинги. Достъп за гостите на хотела на ответника
се осъществява през главния вход на комплекса, през КПП.
При преценка на представените писмени доказателства и заключението по СТЕ в
съвкупност се обосновава извода, че дружеството е възлагало извършването на дейности за
поддръжка на алеите, тревните площи, алейното осветление, пропусквателния пункт, но не се
установява възлаганите дейности да са допринасяли полза за собствениците на обекти в
периферията на комплекса, какъвто е ответника. В случая не се има предвид извършване на
дейности спрямо посочения имот и прилежащата му територия, което е изрично изключено
съгласно чл.5 от договора. Не се установява извършваните дейности да касаят като цяло района, в
който се намира имота, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че достъпът до
него се осъществява единствено през булеварда и той не граничи с алеи на комплекса. Гостите в
хотела на ответника ползват главния вход за достъп до курортния комплекс и плажа като всички
5
останали граждани. Не са ангажирани други доказателства от страна на ищеца, от които да би
могла да се установи връзка между фактурираните дейности и изпълнение на задълженията по
настоящия договор. От заключението по СЧЕ се установява, че не е налице отделно
осчетоводяване на разходите, свързани с общата инфраструктура и тези, свързани с поддръжка на
обектите на ищеца и свързани с него лица. Не се установява да се осъществява реклама на
комплекса като цяло, също и изпълнението в другите части на комплекса да допринася ползи към
конкретния имот, както е изрично предвидено в чл.4 от договора.
С оглед на изложеното се преценява като недоказано извършените дейности през
процесния период 2021г. да са принесли пряка полза на собствениците в периферията на
комплекса, различна от тази за всички посетители, поради което и релевираното от
ответника възражение за неизпълнение на договора, е доказано по основание, поради което
не се дължи заплащане на уговорените суми.
Наличието на сключени споразумения между страните относно дължимост на
част от сумите за предходни периоди няма отношение към основателността на настоящата
претенция.
При наличие на предпоставките по чл.87 от ЗЗД, а именно неизпълнение на
договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, изявлението за разваляне
на договора, обективирано в отговора на исковата молба, е произвело действие с връчване
на препис от него на ищеца на 26.04.2022г.
Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съответствие с този изход от спора обжалваното решение следва да се ревизира
и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно изхода от въззивното производство разноски се дължат само на
въззивника в размер на 1164,50 лв., изчислен въз основа на приложените по делото
доказателства за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. За производството пред
първоинстанционния съд следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в размер
на 2800 лева за депозити за вещи лица и адв.възнаграждение съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3889/29.11.2023г. по гр.д. №20213110114943 по описа на
ВРС в обжалваната част, с която е уважен предявения от „Свети Свети Константин и Елена
холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено съществуването на вземане
6
срещу ответника „Вселена” АД в размер на 8225,28 лева с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение /такса/ за 2021г. по Договор за предоставяне на общата
инфраструктура от 03.04.2007г. и Анекс към договора от 03.01.2018г. сключени между
„Вселена“ АД и „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД, за което е издадена
фактура № ******/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2021г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за
което вземане по ч.гр.д. №11737/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, вкл. и в частта за разноските изцяло, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.
чл.258 от ЗЗД за приемане за установено съществуването на вземане срещу ответника
„Вселена” АД в размер на 8225,28 лева с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение
/такса/ за 2021г. по Договор за предоставяне на общата инфраструктура от 03.04.2007г. и
Анекс към договора от 03.01.2018г., сключени между „Вселена“ АД и „Свети Свети
Константин и Елена холдинг“ АД, за което е издадена фактура № ******/29.01.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2021г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д.
№11737/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Вселена“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна сумата от 1164,50 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, както и
сумата 2800 лева, представляваща разноски пред първата инстанция, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7