РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2394
Град Пловдив, 16 ноември
2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1615 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК във връзка
с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Образувано
е по жалба на Н.Г.М.с ЕГН **********, в
качеството си на ЕТ „Н.М.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *я, ул. „Камилите" №2 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ЗО-0300507/10.04.2018г. на директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП
гр. Пловдив, с която на търговецът е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант,
находящ се в с.С., местност „БК“ стопанисван от „Н.М.“ ЕТ, с ЕИК ********* и забрана
за достъп до него за срок от два дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е необоснована – немотивирана. Сочи се, че обекта се
намира на 12-13 км. извън село С., заобиколен отвсякъде с гори и земи от горския
фонд, както и че до него се пътува по черен горски път. Счита, че обектът не би
нанесъл никакви щети на бюджета. Жалбоподателя счита, че налагането на ПАМ
съществено ще затрудни дейността на търговеца и то по охрана на обекта.
Претендира се отмяната на оспорения административен акт.
В съдебно заседание се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Представена е писмена защита.
Ответната
страна – директор на дирекция «Контрол» при ТД на НАП - гр.Пловдив, не се
представлява.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Предмет на
обжалване е заповед № ЗО-0300507/10.04.2018г. на директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП гр.
Пловдив, с която на търговецът е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – ресторант,
находящ се в с.С., местност „БК“ стопанисван от „Н.М.“ ЕТ с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от два дни, във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. .
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При
извършена оперативна проверка на 29.03.2018 г. в 13,00 ч в обект – ресторант, находящ се в с.С., местност
„БК“ стопанисван от „Н.М.“ ЕТ, с ЕИК *********, е установено, че търговецът
в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г. на МФ е допуснал нарушение на разпоредбите
на същата, като не е осигурил съхраняването на книгата за дневни финансови
отчети за календарната 2018 г. на регистрираното за конкретния обект фискално
устройство марка Датекс с ИН DТ 428094 и ФП 02697939, на територията
на обекта.
Прието е, че са нарушени
изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
По делото от
страна на жалбоподателя са представени следните доказателства: удостоверение и
извадка от горскостопански план издадени от ДГС „*я“.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд Пловдив, намира
жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на
всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган в
кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетата упълномощителна
заповед № ЗЦУ-1657 от 29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП.
Не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът приема, че дружеството е
осъществило от обективна страна нарушение на сочените разпоредби.
Извършеното нарушение не се оспорва от
жалбоподателя.
Съдът приема, че са налице
фактическите основания за налагане на ПАМ за извършено нарушение на чл.42 ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Субект на цитираното нарушение, респективно адресат
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейност в
търговски обект. В случая безспорно, от доказателствата по делото, се установи,
че е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС, който в момента на проверката осъществява търговска дейност и е
стопанисван от „Н.М.“ ЕТ.
Доколкото от събраните доказателства
се установява, че е извършено посоченото нарушение – търговецът не е осигурил
съхраняването на книгата за дневни финансови отчети за календарната 2018 г. на
регистрираното за конкретния обект фискално устройство марка Датекс с ИН DТ 428094 и ФП 02697939, на територията
на обекта, е налице основание за налагане на ПАМ по реда на чл.186 и 187 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното на издаване на процесната
заповед, респективно за законосъобразността на
постановената с нея ПАМ.
Съдът намира, че оспорения
административен акт е правилен и законосъобразен, както и че същият е обоснован
с необходимото съдържание и мотиви относно налагането на определения размер на
ПАМ в предвидения срок от два дни. За нарушения от
рода на процесното, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането
на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 ал.1 от същия закон,
е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и
налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок
до 30 дни.
С оглед защитата на обществения
интерес и предвид безспорно установеното нарушение, мотивите на административния орган за
налагане на ПАМ следва да се приемат и като мотиви относно срока.
В издадената заповед органът по
приходите подробно се е обосновал относно срокът на прилагането на санкцията. В
тази връзка следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера посочен от него, каквито мотиви в случая
органът е изложил. С оспорената заповед е постановено да се приложи ПАМ – запечатване
на обект за срок от два дни, което е обосновано с обстоятелството, че търговския
обект – ресторант разполагащ със 150 места за консумация и значителна посещаемост
от туристи и клиенти, разположен във вилната зона на населеното място и за да
се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Така определеният размер е правилен. Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като
превантивна и преустановителна. Възраженията на жалбоподателя в тази насока и
по-конкретно за отдалечеността на обекта от населеното място, не оказват
влияние върху законосъобразността на акта.
В тази връзка неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че констатациите на органа относно
местонахождението на търговския обект са неверни. В действителност, в мотивите
относно продължителността на срока ответния административен орган е написал, че
ресторантът е разположен във вилната зона на населеното място, което не е
съвсем прецизно, с оглед представените по делото удостоверение и извадка от
горскостопански план издадени от ДГС „*я“, но е безспорно, че местност „БК“ и
намиращия се в нея туристически комплекс – почивна станция „БК“ отстоят на само
12 км. от с.С.. Ирелевантно е обстоятелството дали местонахождението на
търговския обект ще се нарече вилна зона или местност, доколкото ноторно
известно е, че с.С. е популярна туристическа дестинация.
Така
съдът намира оспорения административен акт за правилен и законосъобразен, както
и че същият е обоснован с обходимото съдържание и мотиви, в това число и относно
налагането на определения размер на ПАМ в предвидения срок от два дни. Предвид
казаното следва постъпилата против него жалба да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Г.М.с ЕГН **********,
в качеството си на ЕТ „Н.М.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *я, ул. „Камилите" №2
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ЗО-0300507/10.04.2018г. на директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП
гр. Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :