Р Е Ш Е Н И Е № 264
гр. П., 06 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 532 по описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствен недвижим поземлен имот, ведно с построените в него сгради, във фазата по допускането й, съединен с инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на вписан отказ от наследство.
Ищцата Е.И.П. ***, твърди в исковата молба, че
с ответниците са наследници на общия наследодател М.И.Г., б.ж. на с. К., починала на 05.02.2019 г., като ищцата била нейна дъщеря, първият ответник – неин съпруг, а вторият ответник – неин внук.
Твърди, че след смъртта си наследодателят оставила в наследство следния недвижим имот: Дворно място с построените в него две жилищни сгради и стопански сгради, за което е отреден УПИ Х, кадастрален № 91, в квартал 15 по плана на с. К., с площ на ПИ 1115 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІ-91 – общински и УПИ ІХ-90 – на наследници на Ц.Н.Д..
Твърди, че с ответниците не могат да поделят доброволно имота.
Твърди, че като наследници на горепосочения наследодател, страните в настоящото производство са направили откази от наследството на М.И.Г. тези откази били вписани в специалния регистър на съда под № 10/13.05.2019 г., т. VІ, стр. 140.
Твърди, че преди подаването на заявлението за отказ от наследство, страните били приЕ. наследството на наследодателя си с конклудентни действия, като изтеглили пари от сметката на наследодателя, извършили разпореждане с недвижим имот и с движими вещи, декларирали пред Община П. придобиване на недвижими имоти по наследство. Освен това, ищцата стопанисвала процесния имот и го ползвала като свой и като съсобствен между страните. Поради това счита, че направеният отказ от наследство след неговото приемане е нищожен.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че направеният отказ от наследство е нищожен и да допусне делба на процесните имоти, при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съдЕ.тЕ.те, след което реално да ги подЕ..
В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове лично и с пълномощник: адв. Р. К. от ТАК.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Г.Д.Г. *** и Й.М.Й. ***, в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявените искове. Признават предявения иск, признават и че не само ищцата, но и те самите са приЕ. наследството на наследодателя им М.И.Г., независимо, че формално са направили отказ от наследството. Твърдят, че след смъртта на наследодателя са извършили конклудентни действия по приемане на наследството, поради което отказите им от същото следвало да бъдат обявени за нищожни, след което делбата да бъде допусната съобразно наследствените им квоти.
В съдебно заседание ответниците не се явяват, не се представляват.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, т. ІІІ, д. № 825/1991 г. на Поповския районен съд, Е.Й.С. и И.С.С. са дарили на дъщеря си М.И.Г недвижим имот в с. К., представляващ съгласно приложената по делото скица № 243/18.04.2019 г., издадена от Община П., Дирекция Териториално и сЕ.щно устройство, както следва: Урегулиран поземлен имот Х (десет) с кадастрален № 91 (деветдесет и едно), в квартал 15 по плана на с. Ковачевец, общ. П., с площ 1115 кв.м., ведно с построените в имота две жилищни сгради и стопански постройки, при граници на имота: от две страни улици, УПИ ХІ-92 – общински и УПИ ІХ-90 – на наследници на Ц.Н.Д..
От приложеното по делото заверено копие на удостоверине за наследници, изх. № 1654/31.05.2019 г., издадено от Община П. е видно, че на 05.02.2019 г. М.И.Г е починала и след смъртта си е оставила за свои законни наследници следните лица: 1. Г.Д.Г.– съпруг (ответник по делото); 2. Е.И.П. – дъщеря (ищец по делото) и 3. Д.Д.Д. – дъщеря, починала на 05.04.1998 г. , оставила след смъртта си: 3.1. Й.М.Й. – син (ответник по делото).
От показанията на св.М. С. К.от гр. П. (първа братовчедка на починалата наследодателка на страните) и св. М.К. Х.от с. К. (без родство със страните), се установява, че починалата наследодателка М.Г. е живяла в процесния имот в с. К. до смъртта си. Свидетелките, заедно със страните по делото, са присъствали на панихидата по повод 40 дни от смъртта на М.Г.. Тогава и двамата ответници си взЕ. по нещо от покъщнината. Ищцата Е.П., от своя страна, стопанисвала процесния имот от смъртта на майка й и до настоящия момент. Дори поставила СОТ на имота. Свидетелите заявиха, че им е известно, че ответникът Г.Г. е подал документи до НОИ за наследствена пенсия от съпругата си, а ищцата Е.П. е изтеглила последната пенсия на починалата си майка.
От приложеното по делото заверено копие на удостоверение, издадено от Районен съд – П. по ч.гр.д. № 367/2019 г. е видно, че в особената книга на съда за отричане от наследство е вписан отказът на Г.Д.Г., на Е.И.П. и на Й.М.Й., от наследството на М.И.Г, б.ж. на с. К.. Отказът е вписан под № 10/13.05.2019 г., т. VІ, стр. 140.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 69 от ЗН – съдебна делба на съсобствен ПИ, ведно с построените в него сгради, във фазата на допускането, съединен с инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на вписан отказ от наследство – по чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 44 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда приема, че тъй като са предявени от легитимирано лице, разполагащо с интерес от предявяването им, исковете са допустими.
Тъй като с решението по допускане на съдебната делба съдът следва да се произнесе налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви квоти, съдът приема, че въпросът за действителността/недействителността на направените от страните в настоящия процес откази от наследството на починалия наследодател е преюдициален по отношение на делбата, поради което и първо следва да се произнесе по инцидентния установителен иск по чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 44 от ЗЗД, във вр. чл. 52 от ЗН.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което Законът за наследството предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 от ЗН и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 от ЗН. При това положение отказът от наследство е недействителен, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за недействителността му (в този смисъл Решение № 108/14.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5913/2015 г., І г.о., ВКС).
В конкретния случай съдът приема за доказано по категоричен начин както от показанията на разпитаните по делото свидетЕ., които съдът кредитира като последователни, обективни и необорени от други доказателства, така и признанието на иска, направено от ответниците, че преди да бъдат вписани в особената книга на съда направените от страните откази от наследството на М.И.Г, нейните наследници по закон са приЕ. посоченото наследство с конклудентни действия – разделяйки си вещи от покъщнината на наследодателя, изтегляйки последната й пенсия, подавайки документи за наследствена пенсия от съпруга й и др. При това положение настоящият състав на съда приема, че тъй като направените от страните по делото откази от наследството на починалия им наследодател, са направени след като същите са приЕ. посоченото наследство, то тези откази са нищожни поради невъзможен предмет. Приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само че не може да бъде отменено от приЕ.я наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на направените откази от наследство, е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
По иска по чл. 69 от ЗН – за съдебна делба на съсобствен УПИ, ведно с построените в него сгради, във фазата на допускането, съдът приема следното:
Съдът приема за доказано по категоричен начин посредством подробно описаното по-горе писмено доказателство – нотариален акт за дарение, че наследодателят на страните е била собственик на процесния недвижим имот.
След смъртта си М.И.Г е наследена от страните по делото: 1. Г.Д.Г. – съпруг, 2. Е.И.П. – дъщеря и 3. Й.М.Й. – внук, който на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН замества в наследяването майка си Д.Д.Д., починала преди своята майка и наследодател.
При това положение, след смъртта на М.Г. на основание наследствено правоприемство между страните е възникнала съсобственост върху процесния недвижим имот, поради което и искът за допускане на съдебна делба между страните по делото се явява основателен.
Тъй като според чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а според чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, то делбата на процесните земеделски земи, следва да бъде допусната при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съдЕ.тЕ.те.
Водим от изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на ОТКАЗА на Е.И.П., ЕГН **********,***, на ОТКАЗА на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** и на ОТКАЗА на Й.М.Й., ЕГН **********,***, ОТ НАСЛЕДСТВОТО на М.И.Г, ЕГН **********,***, починала на 05.02.2019 г., вписани в особената книга на Районен съд – П. за отричане от наследство под № 10/13.05.2019 г., т. VІ, стр. 140 съгласно определение по ч.гр.д. № 367/2019 г. по описа на Районен съд – П..
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е.И.П., ЕГН **********,***, Г.Д.Г., ЕГН **********,*** и Й.М.Й., ЕГН **********,***, ВЪРХУ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х (десет) с кадастрален № 91 (деветдесет и едно), с площ 1115 кв.м., в квартал 15 (петнадесет) по плана на с. К., ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНИ СГРАДИ и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ ХІ-92 – общински и УПИ ІХ-90 – на наследници на Ц.Н.Д., ПРИ КВОТИ ЗА СЪДЕ.ТЕ.ТЕ – по 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
СЪДИЯ: