№ 103
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110111242 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции от ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 срещу Община Варна, адрес: град Варна, бул.
„О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на Общината, както следва иск с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с 410, ал.1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между ищеца и
ответника, че ответника дължи на ищеца сумата 1487,81 лева, представляваща изплатено
по силата на договор за застраховка „Каско“, полица № *********3, на 25.10.2016 г.
обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка
с настъпило ПТП на 29.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на
л.а. «БМВ *** Д» с рег. № *********, изразяващо се в преминаване през необезопасена,
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в град Варна кв. «Т.,
ул.12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и иск с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 453,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1487,81 лева за
периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г., за които суми е налице издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8214/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 29.08.2016 г. в град Варна, кв. Траката, ул.12 при управление на л. а. БМВ ***Д с
рег. № В 7697 НС, собственост на „ДСК А.Л.“ ЕООД горепосоченият л.а. преминава през
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, в следствие на
което са реализирани материални щети по същия – пукната задна лява гума и изкривена
задна лява джанта. Собственикът на увредения автомобил е сключил договор за застраховка
„К.и з.“ с ищеца, валидна към датата на ПТП – 29.08.2016 г. Образувана е преписка по щета
като са описани повредените детайли, причинени от произшествието. Последните са
1
възстановени с изплащането на застрахователно обезщетение за собственика на процесното
МПС, съгласно договорната отговорност на ЗАД „А.“ АД. С отстраняване на щетите,
причинени в резултат на застрахователното събитие ищецът изпълнил задълженията си по
договора за имуществено застраховане. След изплащане на застрахователното обезщетение
твърди, че е встъпил в правата на увредения кредитор и се ползва с правото на регресен иск
спрямо причинителя на вредите – Община Варна. Посочва, че собственик на общинските
пътища, булеварди, улици, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване е съответната община. Изграждането и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините, в настоящия случай – Община Варна. В
резултат на бездействието на лицето, респ. Лицата, на които Общината е възложила
отговорността за поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП на
29.08.2016 г., с оглед на което са причинени вредите по застрахованото при ищеца МПС,
отговорността за поправянето на които се носи от Община Варна. Твърди, че е изпратил
регресна покана до ответника с отправено искане за доброволно плащане на процесната
сума. Задължението не е заплатено, поради което на основание гореизложеното се
претендира уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК заявява, че исковите претенции са неоснователни. В
отговора е посочено още, че е налице съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП
е несъобразяването на водача с пътните и метрологичните условия за скорост. Оспорва и
размера на исковата претенция като твърди, че същата е завишена. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП като заявява, че щетите по л.а. не могат да настъпят при описаното
настъпване на ПТП. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани като претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото
производство. Прави възражение за размера на претендираното възнаграждение от страна
на ищеца.
По отношение допустимостта на исковата претенция, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2420/11.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 8214/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, с която е постановено Община
Варна да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 1487,81 лева, представляваща
изплатено по силата на договор за застраховка „Каско“, полица № *********3, на 25.10.2016
г. обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във
връзка с настъпило ПТП на 29.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални
щети на л.а. «БМВ *** Д» с рег. № *********, изразяващо се в преминаване през
необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в град
Варна кв. «Т., ул.12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 453,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1487,81 лева за
периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г. Срещу нея в срок, по реда на чл. 414 ГПК е
подадено възражение от страна на Община Варна, а с оглед на това обстоятелството, в
указания от съда срок, е предявена и искова претенция от страна на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
********* за установяване съществуване на горепосоченото вземане. Предвид депозирането
на исковите претенции, по реда на чл. 415 ГПК в срок и пълния идентитет на издадената
заповед и предявената искова претенция, последната се явява допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
Видно от уведомление – декларация на водач на застраховано МПС, увредено при
събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличието на предмети,
2
животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано на пътното платно от
31.08.2016 г., подадена от водача на МПС "БМВ" ***Д с рег.№ В 7697 НС, е че на
29.08.2016 г. движейки се в кв. Траката, ул. 12 попада в дупка като последвал силен удар в
задната лява гума и джантата в резултат на което на следващата сутрин гумата е спаднала.
Представената и приета като писмено доказателство декларация е неоспорена от страните,
поради което съдът следва да я цени при изграждане на правните изводи.
Съгласно приетата като писмено доказателство по делото комбинирана
застрахователна полица *********3/13.04.2016 г. за застраховка „К.и з.“ е видно, че е
сключен договор за имуществена застраховка "Каско", Клауза П- пълно каско относно
автомобил "БМВ" с рег.№ В 7697 НС, със срок на действие от 05.06.2016 г. година до
04.06.2017 година, валидна към датата на ПТП. Договорът за застраховка е сключен между
собственика на автомобила „ДСК А.Л.“ ЕООД с пълномощник С.Г. П. и ищеца
застраховател.
В резултат на настъпилото ПТП е заведена щета № ***************/02.09.2016 г.,
направен е опис на уврежданията и щетите. Съгласно приетите писмени доказателства, а
именно опис заключение по щета се установява, че са настъпили следните увреждания по
процесния автомобил – кора под двигател и джанта задно ляво колело. Установява се, че
ремонта е възложен на автосервиз „Варна Карс“ ООД, видно от възлагателно писмо от
07.09.2016 г. Същият е извършен и е на стойност 1477,81 лева, видно от приетата като
писмено доказателства фактура № **********/29.09.2016 г. Изготвен е също доклад по щета
№ 13016030105264/31.08.2016 г., приет като доказателство по делото, от който се
установява, че размерът на обезщетението е 1076.32 лева, която е заплатена, видно от
приетото като писмено доказателство - преводното нареждане от 10.09.2016 г. От
гореизложеното следва изводът, че е застрахователното обезщетение е заплатено на
увреденото лице. От доклад по щета № ***************/11.10.2016 г. е видно също, че
размера на ликвидационните разноски е 10 лева. От приетото по делото банково нареждане
от 25.10.2016 г. се установява, че на горепосочената дата е налице заплащане на претенцията
по щета № *************** от страна на ЗАД „А.“.
По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза,
неоспорена от страните в производството, която съдът цени като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се
установява, че при съпоставяне механизма на произшествието и установените увреждания е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на
лек автомобил БМВ с рег. № В 7697 НС като вещото лице счита, че реалния и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е в това, че на 29.08.2016 г. л.а.
БМВ ***Д с рег. № В 7697 НС при движение по ул. 12 в кв.Траката е преминал през
нарушение на пътната настилка дупка на пътното платно като уврежданията на автомобила
са кора под двигател, джанта колело задно ляво. При съпоставяне механизма на ПТП и
установените увреждания счита, че е налице причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди по л.а. БМВ с рег. № В 7697 НС. Общата стойност на
разходите необходими за ремонт на увредените детайли е 1820,39 лева. Посочва, че
застрахователят е изплатил 1477,81 лева за отстраняване на причинените щети, а
направените ликвидационни разноски от застрахователя възлизат на 10 лева.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ИЛ. Н. П.,
който заявява, че не си спомня за конкретното ПТП, но посочва, че през процесния период е
регистрирал щети, тъй като е карал определен вид гуми. След предявяване на
уведомителното писмо заявява, че почеркът и подписът са негови. Уточнява, че улицата е
била в лошо състояние с множество дупки. Заявява, че на ул. 12-та в местност Траката е
минал пред дупка. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. Г. П.,
която заявява, че не си спомня случая, но заявява, че заедно с И.П. е била в кола, марка
3
БМВ, и през месец август 2018 г., са преминали през дупка на ул. 12-та в местност Траката и
е имало пукане на гума.
Като писмено доказателство е приета покана, изпратена от страна на ЗАД „А.“ до
Община Варна, представлявана от кмета на Общината за заплащане на сумата от 1481,81
лева в седмодневен срок от получаване на поканата. Видно от приетата по делото обратна
разписка е, че същата е получена от Община Варна, представлявана от кмета на Общината
на 21.12.2016 г.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа при или по
повод, на която са възникнали вредите по чл. 49 ЗЗД - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, аргумент от 410 КЗ. За
уважаване на предявената главна искова претенция следва да се установи от страна на
ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило
вследствие на противоправното бездействие на лица, на които ответника е възложил
извършването на определена работа /поддържането на общински път/, е причинена вреда;
изпълнение на задълженията си по договора за застраховка - плащане на обезщетение на
застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на деликта; размер на заплатеното
обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото САТЕ, които
съдът цени в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установява, че процесният
автомобил е реализирал пътно-транспортно произшествие, като е попаднал в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, и са му били нанесени щети, изразяващи се в
увреждане на кора под двигател, джанта ляво колело. С оглед липсата на оспорване на
представената декларация на водач на застраховано МПС от 29.08.2016 г. и при
съблюдаване на изводите на вещото лице по назначената САТЕ, както и на събраните
гласни доказателства, които съответстват на останалия събран по делото доказателстве
материал съдът приема, че на описаното в исковата молба място и дата 29.08.2016 г. е била
налице неравност на пътя - дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й. С
оглед гореизложените мотиви, неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не се
установява механизма на ПТП и че щетите не са настъпили от преминаването през дупка.
От приетата по делото застрахователна полица се доказва, че към датата на ПТП
автомобилът е бил застрахован и е било налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на автомобила и ищеца. Последният е имал качеството застраховател по
застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил, съгласно валидна застрахователна
полица. Реализираното пътно-транспортно произшествие съставлява покрит риск. Ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 1477,81 лева на 29.09.2016 година. С
оглед заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице,
следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищеца срещу ответника до размера
на платеното застрахователно обезщетение.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общинска
собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост
4
във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му. Този извод на съда се подкрепя и с оглед
липсата на оспорване на представената декларация на водач на застраховано МПС от
03.08.2016 г., от която се установява, че процесната дупка се е намирала на общинския път
на ул. 12 в местност Траката. В чл. 31 ЗП е разписано, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съответно общината
следва да предприеме мерки за предупреждаване на участниците в движението за опасности
по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните,
прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на
направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни
знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП. Съгласно
§ 6, т. 37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
В настоящия случай не се установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи
информация, че е налице препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Въз основа на
този извод, следва и другия такъв, че е налице бездействие от страна на служители на
Община Варна във връзка с поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно
такова, тъй като не са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в нормите на
чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С оглед гореизложеното следва да се ангажира
отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди, на основание чл. 49
ЗЗД.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на исковата молба, за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради несъобразяване поведението на водача със скоростта на
движение и другите обстоятелства, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, остават неподкрепени с
доказателства и съответно недоказани по делото, поради което и това възражение на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
Според заключението на САТЕ стойността на щетите, определена по средни пазарни
цени към момента на застрахователното събитие възлиза на 1820,28 лева, а изплатеното
обезщетение е в размер на 1477,81 лева, но същото съответства на нужните средства за
отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. От съвкупния анализ се установява, че
застрахователят е платил сумата от 1477,81 лева. Същата съответства на нужните средства
за отстраняване на причинените щети. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 10
лева, представляваща ликвидационни разноски по претенцията, аргумент от чл. 410 КЗ. С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претенцията възлиза на 1487,81 лева като
същата се явява доказана както по основание, така и по размер.
На основание гореизложените, мотиви следва изводът, че главната искова претенция
се явява основателна и подлежи на уважаване.
По предявения аксесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Задължението на
делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходима покана. В този смисъл решение № 89 от 30.06.2010 г. по търг. д. №
5
985/2009 г. на Върховен касационен съд. От събраните по делото доказателства се
установява, че е налице изпратена покана до ответника, получена на 21.01.2016 г., както и че
същият не е извършил плащане в указания седмодневен срок, поради което същият е в
забава, считано от 29.12.2016 г.
Не се установява да е настъпило погасяване на вземането, поради което ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва за процесния период - 07.06.2018 г. до
07.06.2021 г. Чрез използването на Апис Финанси съдът изчисли, че за процесния период
дължимата сума се равнява на 453,41 лева. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът,
че и акцесорната искова претенция се явява основателна и доказана, поради което подлежи
на уважаване.
По отношение на разноските:
Направено е искане и от двете страни за присъждане на сторените в разноски, но с
оглед изхода на делото такива се следват само на ищеца. Ищецът е сторил разноски –
заплатена държавна такса – 84,51 лева за исковото производство; 200 лева за изготвяне на
САТЕ, 60 лева за призоваване на свидетел. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8
във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя
размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. В кориците на делото се
съдържат доказателства за заплащането на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за
заповедното производство. За заповедното производство съдът е определил размер на
претендираното юрискосултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед
гореизложеното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски в размер на 75 лева за заповедното производство и сумата от 444,51
лева за исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 и Община Варна, адрес:
град Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на Общината, че Община Варна,
представлявана от кмета на Общината дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата
1487,81 лева, представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Каско“,
полица № *********3, на 25.10.2016 г. обезщетение и ликвидационни разходи по
образувана щета № ***************, във връзка с настъпило ПТП на 29.08.2016 г., в
резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «БМВ *** Д» с рег. № *********,
изразяващо се в преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана
неравност на пътното платно - дупка в град Варна кв. «Т., ул.12, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 410, ал.1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, както и
сумата от 453,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1487,81 лева за
периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г., на основание чл. чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, за които суми е налице издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8214/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА Община Варна, адрес: град Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от
кмета на Общината да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 сумата от 75 лева, сторени разноски в заповедното
производство и сумата от 444,51 лева, сторени разноски в исковото производство, на
основание чл. 78 ГПК
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7