№ 668
гр. Стара Загора, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501756 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с чл.411 от ГПК и във
вр. с чл.10а, ал.1, 2 и от ЗПК.
Делото е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** чрез пълномощника Р.И. против
Разпореждане № 2361/29.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 3241/2021г. по
описа на РС- Казанлък в частта му, в която е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за сумата от 198,33 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст, 596,47 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Флекси. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване на правомощията на съда. Излага подробни съображения в
жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за всички претендирани със заявлението суми. Претендира
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„П.к.Б.“ ЕООД- гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. П. М. от гр. К., *** за
1
сумата от 1 880 88 лв., от които 700,00 лв. - главница; 217,63 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до 03.09.2021 г.; 198,33 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 596,47 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси ; законна лихва в
размер на 25,74 лв., дължима от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г.; 142,71 лв. -
лихва за забава за периода от 16.08.2020 г. до 03.09.2021 г. и законна лихва от
28.10.2021 г. до изплащане на вземането. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40000711884,
сключен на 22.07.2020 г. между длъжника М. П. М. и „П.к.Б.“ ЕООД - гр.С.,
като страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължал
възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му. Страните се
съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да бъде
разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на самия кредит. Услугата Фаст е била
предоставена на длъжника и неизплатеното възнаграждение за използваната
услуга била в размер на 198, 33 лв. Услугата Флекси също била предоставена
на длъжника и неплатеното възнаграждение за тази допълнителна услуга е в
размер на 596, 47 лв. Длъжникът не изпълнил задължението си по договора,
не е направил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава съгласно
погасителния план. Във връзка със забавеното изпълнение на длъжника,
кредиторът не е направил допълнителни разходи за извънсъдебното събиране
на вземането.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в
частта, с която ,,П.к.Б.“ ЕООД- гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 198,33 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 596,47 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси.
Първоинстанционният съд е приел, че уговорките за допълнителни услуги
противоречат на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи :
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
2
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.
411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
198,33 лв., представляваща уговореното възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст; 596, 47 лв. – неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси противоречи на закона, а и се основава и на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не
противоречи на закона и на морала. Досежно противоречието със закона тази
проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на
императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този
аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и
валидността на отделните нейни клаузи. Освен това по смисъла на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да
извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза
или е налице обоснована вероятност за това. Изводът е, че в тези хипотези
самото обосновано предположение на съда за наличието на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която се претендира
издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е
основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В
конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се
претендира издаването на заповед за изпълнение за сумите от 198, 33 лв. и
596, 47 лв., противоречи на закона и е основано на неравноправна клауза.
В тази връзка съдът счита, че това споразумение не представлява
отделен договор от договора за потребителски кредит, макар сключването му
да не представлява изискване за отпускане на кредита. С подписването му от
страните по договора за потребителски кредит това споразумение става част
от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с предмета на основното
правоотношение между страните, а задължението, което възниква за
потребителя се включва в задължението, което подлежи на изпълнение по
кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни
вноски; предвидено е общите условия на договора за потребителски кредит да
са част от споразумението. Противоречието със закона е налице, т.к.
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
3
с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитора да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. А разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к.
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася
до конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при
уважаването му от кредитора бива последвано от сключването именно на
договора за потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на
падежа, по съществото си представляват новиране на възникналите за
потребителя от договора за кредит задължения. На следващо място, с
уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и
се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В тази връзка
следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на
възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от
реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване
на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на
чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на
възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря
задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от
волята на кредитора.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че в
обжалваната му част Разпореждането, като краен резултат е мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено, със
законните последици от това.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с
чл.411 от ГПК и във вр. с чл.10а, ал.1, 2 и от ЗПК, ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2361/29.10.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 3241/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която
4
е отхвърлено заявлението на ,,П.к.Б.“- ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.С., ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу М. П. М.- ЕГН ********** от гр.К., *** за сумата 198, 33 лв. за
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, и 596,47 лв.
за неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5