Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.01.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомврии през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер 3024 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 11-61-275421 от 22.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 14682/2016 г. на СРС, 61 състав, е
осъдено „У.з.ч.е.А.“ ООД ***, ЕИК ******, да заплати на „И.А.“ ООД ***, с ЕИК ******, следните суми
: 1/ сумата 6381,28лв.,
представляваща възнаграждение, по договор за франчайз от 17.09.2008г., за
периода м. септември 2011г.- м. март 2013г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба- 15.03.2016г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД, 2/
сумата 13960лв.,
представляваща задължение за поръчки и доставки на учебни материали за периода
м. септември 2008г.- м. декември 2012г., по договор за франчайз от
17.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 15.03.2016г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 79 ЗЗД, 3/ сумата 882,5лв.,
представляваща задължение за осъществена рекламна дейност в периода м.
септември 2011г.- м. октомври 2012г, по договор за франчайз от 17.09.2008г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
15.03.2016г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД, и 4/ сумата 2363,68лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК .
Решението
е обжалвано от ответната страна „У.з.ч.е.А.“ ООД, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете/иска....
Излагат
се доводи за частична нищожност, а при условията на
евентуалност – и за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакването за частична нищожност се
отнася до уважената претенция на ищеца за сумата от 6 381.28лв., доколкото
същата се основава на твърдение по исковата молба за извършване на дейност по
договора за франчайз и от трети лица, които не са страни по този договор- каквито са дружестват а „Е.Г.” ЕООД с ЕИК: ******и
„А.**” ООД с ЕИК: ******, и доколкото иск срещу тези трети ЮЛ от същия ищец на
база същия договор би бил недопустим поради липсатае на материално правно
вземане на ищеца срещу тях, то и решението в тази част било нищожно.
Оплакванията за
неправилност сочат на нарушение на чл.87 от ЗЗД, тъй като въззивникът счита, че
франчайзингодателят
няма основание да претендира изпълнение на задължения, обезщетения за
имуществени вреди от неизпъление или като дадено без основание по Договора за
франчайз от 17.09.2008г., тъй като този договор е бил развален (прекратен) по вина на ищеца пради нарушение от него на основното муи задължение по чл.4, т. 1
във вр. с T.I.5 да не експлоатира или да
представя франчайз на друго лице, човек или организация, различно от
франчайзингополучателя, оперирането на която и да е част от предоставения
франчайз бизнес на територията. Това нарушение било осъществено чрез сключване на 07.01.2009г. Споразумение между Агенция
по заетостта /АЗ/ и „И.А.”
ООД, ведно с Анекс от 27.07.2011г., и Анекс от 26.03.2013г., с което АЗ е възложила, а ищцът е приел да извършва
обучение по чужди езици на лица по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси” (ОП”РЧР”) по схема „Аз мога” с код 2.1.11,
схема „Аз мога” с код 2.1.3 и схема „Аз мога повече” с код 2.1.14, като за периода от 05.05.2010г.
до 26.06.2012г., ищцовото дружество е провело обучението по чужди езици срещу
ваучери на общо 234 лица на територията на Гоце , и за периода от м.02.2013г. до
м.10.2013г. ищецът е продължил самостоятелното обучение на повече от 12 лица по
схема „Аз мога повече” на територията на град Гоце Делчев, с което е нарушил
разпоредбата на чл.4, т.1 от Договора, за което е получило обща сума от 163 800
лв., Наред с това на 01.04.2010 г., ищецът е сключил с „УЧЕ А.” ООД (с наименование към онзи момент „А.**”)
Договор за възлагане (изработка), с който му е възложил като подизпълнител
извършването на обучението по чужди езици по ОП”РЧР” на територията на обпщна
Гоце Делчев в т.ч. и административния й център - гр. Гоце Делчев срещу
възнаграждение в размер на 50% от чистата печалба (преди данък върху
печалбата), при 50% процента участие във всички преки и непреки разходи.
Обучението е проведено качествено и в срок, към 23.04.2013г. от АЗ е била изплатена цялата
сума от 163 800 лв. към доставчика „И.А.” ООД, а той е продължил да не
изпълнява задълженията си заплащане на възнаграждение към „УЧЕ А.” ООД, въпреки
покана, поради което и договорът бил развален по
вина на „И.А.”
ООД,, считано от 01.05.2013г. Към настоящия момент е налице влязло в законна
сила Решение по гр.д.№ 839 от 2013г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с
което „И.А.“ООД е осъдено да заплати на „УЧЕ А.“ООД сума за възнаграждение по
Договора за възлагане 01.04.2010 г.
Излагат се и доводи за
неправилно приложение на материалния закон – първо, на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради приетото от СРС, че към
подаване на исковата молба не е изтекла 3-годишната погасителна давност за
вземанията за вноските до м.02.2013 г. вкл., при което искът за сумата над
118,34 лв. /вноската за м.03.2013 г./ до предявения размер от до 6 381.28лв. възнаграждение
, се явявал неоснователен като погасен по давност, второ, приетото от СРС че задълженията за учебни материали и разходи за
реклама за конкретния договор нямали периодичен
характер, което противоречало на естеството им по договора,сочещо че са такива
с периодичен характер, тъй
като обезпечавали материално-технически
конкретната предстояща учебна година и ги предхождали, и доколкото последната
посочена поръчка на учебни материали е от м.декември 2012г. и посочена реклама
датирала от
м.октомври 2012г., то и искането за присъждането им с исковата молба, подадена на 15.03.2016г., е погасено
поради изтичане на 3 години.
Оплакванията за нарушение на процесуалните правила касаят нарушение на
чл.154, ал.1 от ГПК, поради уважаване от съда на исковите претенции без да е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на положителни факти, на които последния
основава предявените права на вземания срещу длъжника, при превратно тъ.лкуване
от съда на събраните доказателства, необсъждане на всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, несъотвествие на изводите на съда с
доказателствата. Обобщено, оплакванията относно претенцията за възнаграждение
се свеждат до липсата на материална
доказателствена стойност на т.нар. Периодични отчети“ от месец септември 2011г.
до месец март 2013г. , които са без дата на съставяне, без подпис на съставител
и и негодни да установят размера на постъпления при ответното дружество, респ. и на претендирания от ищеца
размер на задълженията на ответното дружество, като за една част от сумите за
периода м.септември 2011г. - м.декември 2011г. изобщо не са били издадени фактури, а издадените фактури не са били
предявявани на ответното дружество за плащане, видно от приетата ССчЕ.
Аналогично възразява, че твърдението на ищеца за неплатена цена на поръчани и доставени учебни материали
в размер на 13960лв. за периода м.септември 2008г. - м.декември 2012г. не било
доказано, тъй като представените от ищеца документи наименовани „Дължими суми
за поръчаните учебници и други материали” и „Получена пратка” за учебници и/или
учебни помагала, на които документи това вземане се основава, не съдържали
подпис на съставител, също и дата на получаване, подпис на получател и отметки,
и като частни свидетелствуващи документи, не се ползвали материална
доказателствена сила, а и били съставени от ищеца и отразявали изгодни за него
факти, като за някои от търсените суми по отделни периоди нямало и издавани данъчни фактури от ищцовото
дружество и сумите не били включени в дневниците за покупко-продажби на ищеца
за съответния период и не са били подавани от него декларации в НАП за нуждите
на облагане с ДДС. За търсената сума за реклама от 882,50 лв. Възразява, че
нито едно от приложени към исковата молба 10 бр. фактури с основание „реклама”
не касаели публикувани рекламни карета, представени от ищеца, и фактурите били с получател трето лице „А.Бизнес Център - ABC” ЕООД.
Въззиваемата страна – ищец „И.А.” ООД оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
не страда от сочените в жалбата пороци. По оплакването за частична нищожност
възразява, че липсата на процесуална легитимация
на някоя от страните, не е основание за нищожност на съдебния акт, а за
неговата евентуална недопустимост, а по същество, че изпълнение на задълженията по договора за
франчайзинг от 17.09.2008 г., можело да е както от ответното дружество, но и от
свързаните с него лица, и такова изпълнение е допустимо от договора и е прието
от ищеца, също и не било оспорвано от
„УЧЕ А.” ООД в нито един момент. Още повече, че осъществените действия по
изпълнение на негови задължения по повод на договора обвързвало ответника по арг. от чл. 301 от ТЗ и чл. 293,
ал.З от ТЗ.
Намира за неоснователни оплакванията по жалбата за нарушение
на материалния закон, първо, защото волеизявлението за разваляне, направено от
франчайзополучателя, е породило действие занапред, предвид разпоредбата на чл.
88 ЗЗД и характера на договора за франчайз като такъв с продължително
изпълнение, и за задължения, възникнали до момента на развалянето, кредиторът
има иск за реално изпълнение, какъвто ищецът е предявил като главен иск.
Отделно от това счита, че не е дал повод за разваляне на договора поради
нарушение на задължението си да спазва териториалната неприкосновеност на
франчайзополучателя, в чл. 4.1. от договора за франчайз, тъй като с
подписването на отделен договор за възлагане от 01.04.2010 г. по програмата „Аз мога”, въззивникът-ответиник се е съгласил с дейността на
ищеца-франчайзодател на територията на гр. Гоце Делчев, без да е правил
възражения, че счита тази дейност за нарушение на облигационните отношения по
договора за франчайз, и въззивникът е изпълнявал успоредно задължения по
договора за възлагане и тези по договора за франчайз в период, продължил повече
от три години, като възнаграждението на въззивника по договора за възлагане от
01.04.2010 г. е различно от това което
той дължи по договора за франчайз. Споделят се и изводите на СРС, че давността
на вземането за възнаграждение по договора за франчайз е прекъсната с
признаване на задължението от длъжника съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД, за
което по делото били събрани гласни и писмени доказателства, че задълженията за
плащане на цена на доставени учебни материали и за реклама нямали периодичен
характер, защото техният падеж не е предварително определен, макар фактически
той приблизително да е съвпадал с началото на учебната година, и за тях се
прилага 5-годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД, която обаче
била и прекъсната с признание, считано от 27.03.2013 г., както и това за
вземането за възнаграждение.
При произнасянето си по правилността на решението в
обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче
и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание з.обжалване.
Ищецът „И.А.” ООД твърди, че с ответното дружество „У.за ч.е.А.“
ООД /преди с наименование..../ е сключил на 17.09.2008г. договор за франчайз,
съгласно който ищецът е отдал на франчайзополучателят (ответник в настоящето
производство) правата и задълженията да открие и управлява езиково У.за деца и
възрастни в гр. Гоце Делчев, използвайки марката А., а ответникът- да плаща
вноски в размер на 5% от брутните постъпления (без ДДС) от регистрационни такси
и такси обучение до 10- то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Съгласно чл. 20 от договора, франчайзополучателят се задължил да спазва
специфицираните от франчайзодателят нива, часове, методология и оценяване,
аудио- визуалните помощни средства, учебни планове. Съгласно договора, всички
учебни материали се поръчват от ответника и му се доставят от ищеца. Съгласно
чл. 10, т. 2 договора, франчайзополучателят се задължава да задели сума, която
е приемлива за франчайзодателят за реклама на училището в медии, като
франчайзодателят начислява на франчайзополучателят дял от разходите за реклама
в случай на провеждане на национална маркетингова кампания. Навеждат се доводи,
че ищецът доставил на ответника учебни материали и включил същия в национална
маркетингова кампания, като ответникът не изпълнил задължението си да плати
цената на материалите и цената на рекламата. Навежда се доводи, че ответникът
не изпълнил задължението си да плати уговорената вноска в размер на 5% от
приходите от такси в размер на 6381,28лв., за периода м. септември 2011г.- м.
март 2013г., за която сума иска да се осъди ответника да изпълни реалбно
договора, като му я заплати на основание чл.79 от ЗЗД, както и му дължи на основание
същия договор за франчайз и сумата сумата 13960лв., представляваща задължение
за поръчки и доставки на учебни материали за периода м. септември 2008г.- м.
декември 2012 г. също и сумата 882,5лв., представляваща задължение за
осъществена рекламна дейност в периода м. септември 2011г.- м. октомври 2012г,
сумата 882,5лв., представляваща задължение за осъществена рекламна дейност в
периода м. септември 2011г.- м. октомври 2012г. При условията на евентуалност
се твърди, че ищецът е претърпял вреди от развалянето на договора /развален от
ответника/, като размерът на вредите се изразява в неплатените вноски, цена на
учебни материали и реклама, евентуално, че ответникът се е обогатил
неоснователно с горепосочените суми, като е получил без основание ноу хау,
методология з.обучение, учебни материали, както и осъществена реклама на
дейността на ответника.Моли да се осъди ответното дружество да му плати
горепосочените суми със законната лихва от подаване на исковата молба до
плащането им, и с разноските по делото.
Ответната страна „У.за ч.е.А.“ ООД с отговорана исковата
молба по чл.131 от ГПК, оспорва исковата претенция с възраженията, че не е
пасивно легитимиран да отговаря за задължения на трети лица-ЮЛ, за които ищецът
сочи че са изпълнявали договорва за франчайз, че развалянето на договора е по
вина на ищеца, който нарущил задължението за териториална екслузивност и повишил
такста-възнаграждение, че през периода м. септември 2011г.- м. март 2013г. ответното
дружество нямало постъпления от такси за обучение, че за процесния период нямало
задължение за заплащане на цена на учебни материали, като заявените и
получените такива са били платени, че ищецът не е изпълнил задължението си да
обработва поръчките и съставя съпътстващи документи точно и своевременно, че
ищецът не е извършил реклама, за която ответникът да дължи плащане, че исковата
претенция е погасена по давност, която е 3-годишна. Оспорва се доказателствената
стойност на представените от ищеца писмени доказателства наименовани
„Периодичен отчет за месец ...“,
„Получена пратка“- за учебни материали, „Дължими суми“. Моли иска да се
отхвърли, претендира разноските по делото.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и
правни изводи, за основателност на предявените искове, като е приел, че давността
за вземането за вноски по договора е 3-годишна, за вземанията за материали и за
реклама-5 годишна, като давността била прекъсната с признаване вземанията от ответника при
раз-говор в края на 20012 г. и с електронно писмо от 27.03.2013 г., при
коетокъм подаване на исковата молба на 15.03.2016 г. не била изтекла нито
кратката, нито дългата погасителна давност по ЗЗД, а договорът бил развален за
напред, съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД като такъв с продължително , при
което изпълнението до момента на отправяне на предизвестието за разваляне на
договора се запазва, респ. може да бъде ангажирана отговорността на ответника
при неизпълнение от негова страна, а развалянето има действие занапред, като
всяка от страните се освобождава от бъдещите си задължения.
Въззивният съд споделя извода на СРС, че договорът е такъв с
продължително изпълнение, и в случай на развалянето му, то е занапред, като се
запазват правата и задълженията на страните по договора до развалянето му, ако
такова е реализирано. При разваляне на договора, дори и страната, която
естанала причина за това, има право да търси изпълнение от насрещната страна на
нейни задължения, възникнали преди развалянето, поради което това възражение на
ответника, направено с възивната жалба, е неоснователно. Ето защо въззиният съд
намира, доколкото исковете са предявени за вземания, възникнали до м.03.2013 г.
вкл., то евентуалното разваляне на
договора на тази дата не се отразява върху тях, ако се докаже в процеса
основателността на тези вземания съгласно договора, поради което няма да
обсъжда насрещното възражение на ответната страна за разваляне на договора,
доколкото такова разваляне след 01.04.2013 г. е ирелевантно за преценка
основателността на предявените искове и ответната страна не е предявила в
настоящия процес свои насрещни вземания, основани на разваляне на договора.
Въззивният съд, обаче, не споделя останалите изводи по
обжалваното решение за основателност на претенциите на ищеца. Съобразно
оплакванията по въззивната жалба на ответника, спорни пред възивната инстанция са
всички правопораждащи факти на вземанията на ищеца, предмет на иска, също и
срока на погасителната давност на тези вземания, прекъсването на давността,
възражението за липсата на доказателствена стойност на представените от ищеца
писмени доказателства, неносещи подпис на ответника, и др., описани по-горе при
оплакванията с въззивната жалба.
По наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Не е спорно по делото, и се подкрепя от събраникте писмени доказателства, че между
страните по делото е сключен договор за франчайз от 17.09.2008г., по силата на който
франчайзодателят (ищец в настоящото производство) предоставя на
франчайзополучателя (ответник в настоящото производство) правата и задълженията
да открие и управлява езиково У.з.деца и/или възрастни върху територията,
използвайки запазената марка A. (А.) срещу заплащане на
франчайзингова вноска от последния.
Извършената
от съда служебно справка в Търговския регистър/прилага се към делото/, сочи, че
към датата на сключване на договора ответникът е с наименование и фирма „Е.Г.“
ЕООД, като Е.Г. е и едноличен собственик и управител на дружеството, с ЕИК **********.
Поради извършвани промени в това дружество, със същото ЕИК, от 19.03.2010 г. се
променя правната формеа и наименование на „А.**“ ООД, като Е.Г. остава
съдружник с преобладаващ дял над 50% и съуправител, със самостоятелни права да
представлява дружеството, и от 11.06.2013 г. наименованието е променено на
сегашното „У.за ч.е.А.“ , без промяна относно съдружници,
дялове, управление и представителство.
По оплакването за срока на погасителната давност и прекъсването на
давността :
Въззивният съд намира, че вземанията за месечните вноски по чл.11 от
договора за франчайз, покриват характеристиките на периодични задължения, и се
погасяват с изтичане на 3-години от падежа им, и предвид възражението на
товетната страна за погасяване на всички вземания, предмет на исковата молба,
по давност, то са погасени тези за месечни вноски до м.02.20013 г. вкл., като
изискуеми до 10.03.2013 г. съгласно договора, и 3-годишната давност изтича на
10.03.2016 г., а исковата молба е предявена след това, на 15.03.2016 г. Или
остава непогасено по давност само претендираното вземане за м.032.2013 г. в
размер на общо 382,48 лв. (264,14 лв. за отчети, подавани от „Е.Г.“
ЕООД и 118,34 лв. за отчети, подавани от „А.**“ ООД )
Вземанията за цена на доставени от ищеца на ответника материали за
изпълнение на договора, както и това за реклама по чл.10.4 от договора, нямат
характеристики на периодични такива по смисъла на чл. 11, б.“в“ от ЗЗД и ТР № 3/2012 г. по
т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което спрямо него е приложима общата 5 годишна
давност. В договора за франчайз не е посочен срока за изпълнение на посочените задължения, при което плащането е дължимо при получаване
на стоката, респ. извършване на услугата, и от тогава вземането става изискуемо
съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.303а, ал.3 от Търговския закон. Ищецът претендират цена на учебни материали за периода
м.09.2008 г.-м.12.2012 г., при което погасени по давност се явяват
претендираните вземания до м.02.2011 г. Или непогасени по давност са
претендираните вземания за учебни материали и пособия, посочени за периода от
поръчка на 11.10.2011 г. до поръчка на 19.12.2012 г., на обща стойност
10 228,90 лв. (3953,30лв. + 6275,60лв. ). Относно вземането за реклама, ищецът претендира да е правил реклама от м.09.2011
г. до м.10.2012 г., за която търси общо 882,50лв. и това вземане не е погасно
по давност.
Въззивният
съд намира за недоказано възражението на ищеца за прекъсване на давността на
всички вземания, предмет на исковете, с направено признание от длъжника. Съгласно
установената съдебна практика по въпроса за действителност признанието по
чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото не
е признание за възникване на задължението, произхода или размера му, а за
съществуване на задължението към момента на самото признание, при условие, че е
извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до
кредитора или негов представител, като е без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред
кого, както и до кого е адресирано, стига волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно - писмено или устно;
обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е
удостоверил и в официален документ или да е изразено чрез недвусмислени
конклудентни действия (в
този смисъл напр. решение № 181
от 23.11.2016 г. по гр. д. № 338/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение
№ 105 от 05.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г., Т. К., І
т. о. на ВКС, решение № 49 от 04.04.2017 г. по т. д. № 50236/2016
г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В
случая показанията на свидетеля ня ищеца-Й.Г.А., не могат да служат за годно
доказателство, доколкото свидетелят въззивния съд намира да е заинтересован
като съдржужник в дружеството ищец-кредитор към края на 2011 г., вкл. и
понастоящем, и показанията му не могат да установят годен за кредитора-ищец
факт на признание на задължения от страна на ответника, което да е станало при
разговор между самия свидетел и законния представител-управител на ответното
дружество Е.Г. в края на 2012 г. Такъв извод не може да се направи и от
разменената електронна кореспонденция между страните по делото чрез имейли на
22.03.2013 г. и 27.03.2013 г., чрез управителите на двете дружества, тъй като
нито един от двата-първия от 22.03.2013 г. от ищеца към ответника, и втория от
27.03.2013 г. от ответника към ищеца, вне съдържа ясно и недвусмислено
признание от страна на Е.Г. като представоител на ЮР, на конкретен размер на
задължения на ответника към ищеца по договора за франчайз-такъв извод не може
да се направи от самонто съдържание на двете електронни писма (на
л.556 и л.559 от първоинстанционното дело, том 2). В
писмата не се съдържат никакви цифри, а в това от ответника към ищеца се заявява
несъгласие с насрещни претенции за неточности в отчетите и и скане да се
изчисли задължението на ответника, т.е. не представлява никакво признание на
конкрето посочено по размер задължение на ответника към ищеца. Ето защо
въззивнитя съд намира, че следва да разгледа по същество само претендираните от
ищеца вземания по обективно съединените искове за реално изпълнение на договора
за франчайз, с основание всеки по чл.79, ал.1 от ЗЗД, така : 1/ претендираното
вземане за м.032.2013 г. в размер на общо 382,48 лв. (264,14
лв. за отчети, подавани от „Е.Г.“ ЕООД и 118,34 лв. за отчети, подавани от „А.**“
ООД ), 2/ претендираните вземания за учебни материали и
пособия, посочени за периода от поръчка на 11.10.2011 г. до поръчка на
19.12.2012 г., на обща стойност 10 228,90 лв. (3953,30лв. + 6275,60лв. ), и 3/ претендираните вземания за
отчисления за реклама, реализирана в периода от м.09.2011 г. до м.10.2012 г., на
стояност отчислението за ответника общо 882,50лв.
По първия иск за вземане за месечни вноски по договора за франчайз,
въззивният съд намира са неоснователно възражението на ответника, отнасящо се
до представяни отчети и търсене на суми за извършвана дейност от „Е.Г.“ ЕООД с
ЕИК ******и от „А.**“ ООД с ЕИК ******.
Тези две други дружества са с управител също Е.Г., първото е
регистрирано на 25.03.2010 г. / т.е. след промяна формата и наименованието на
ответното дружество от 19.03.2010 г./, а второто- регистрирано на 21.02.2011
г., като Е.Г. е едноличен собственик на първото, и съдружник с преобладаващ дял
във второто, при което тези три дружества имат характер на свързани лица по
смисъла на ТР и ДОПК. Отделно от това, самата Е.Г. е направила изявление в
електронни писма до ищеца- от 08.03.2011 г., че е регистрирала трето дружество-
„А.**“ ООД с ЕИК ****** и чрез това
дружество ще плаща вноски по договора, и от – 23.03.2013 г. , сочещ че отчети
от страна на ответника са изпращани на името както на „Е.Г.“ ЕООД . Тези
изявления на Е.Г., както и признание от страна на ищеца с исковата молба, че е
приемал отчети за изпълнение на дотговора и от трети, свързани с ответното другество,
други ЮЛ-горепосочените две ЮЛ, че отчети към ищеца, подавани от името и на
тези две други ЮЛ, различни от ответното ЮЛ, също следва да се вземат предвид,
ако с такива отчети се удостоверява размера на печалбата на ответника за
съответния месец. Основателно, обаче, е възражението на ответното дружество, че
представените с исковата молба месечни отчети за м.03.2013 г. от името на „Е.Г.“ ЕООД и - „А.**“ ООД като такива без дата на съставяне, и без подпис на съставител, са негодни да установят
размера на постъпления при ответното дружество, респ. и на претендирания от ищеца
размер на задълженията на ответното дружество. Тези документи не се ползват с
материлна доказателствена сила като частни такива, неподписани, за тях няма и издадени
фактури, видно от приетата ССчЕ, поради което ищецът не успя в настоящия процес
да докаже, че е възникнало вземане в размер на общо 382,48 лв. за месечна вноска
за м.03.2013г. като единствена останала непогасена по давност, съобразно
изложеното по-горе. Ето защо искът за вземанията за неплатени месечни вноски за
франчайз изцяло е неоснователен и подлежи на отхвърляне, като погасен по
давност частично и недоказан за м.03.2013 г.
По иска за вземанията за неплатена цена на доставени учебни материали
и пособия, в частта за периода от поръчка на 11.10.2011 г. до поръчка на
19.12.2012 г., на обща стойност 10 228,90 лв. (3953,30лв. + 6275,60лв. ), въззивният
съд намира за неоснователен. Съобразно заявеното от ответната страна оспорване
на доказателствената стойност на представените от ищеца документи
наименовани „Дължими суми за поръчаните учебници и други материали” и „Получена
пратка” за учебници и/или учебни помагала, след установяване, че тези
за поръчки на 11.10.2011 г. до поръчка на 19.12.2012 г., не носят данни за място, дата
на получаване и лице за получател, то тези писмени документи като частни
неподписани такива не се ползват с материална доказателствена стойност да
установят фактите на предаване от ищеца на ответника на описаните в тях
материали и учебни пособия. В този смисъл въззивният съд съобрази, че в
предходни периоди получаването на материалите от страна на ответника е надлежно
оформяно с получател, подпис, дата и място/ напр./ по начина, по който сочи и
свидетелката на ищеца-Ивана Иванова Борисова да е ставало, с подписване на
приемо-предавателни протоколи от двете страни. Няма издавани и фактури за тях, които да са
достигали до ответното дружество, поради което искът за сумата 10 228,90
лв. е
недоказан, следователно подлежащ на отхвърляне като неоснователен, също и з
аразликата до пълния претендиран размер от 13 960,77 лв. като погасен по давност.
По иска за вземане за отчисления от разход за реклама, въззивният съд
намира за основателно възражението на ответното дружество, че сучата общо
882,50лв. е недължима поради липсата на реклама на национално ниво, липсата на
уговорка между страните за размера на това отчисление в полза на ищеца, липсата
на фактура за такова задължение, издадена от ищеца с длъжник ответника, също и
фигуриране на ищеца като издател само по някои от фактурите, представени с
исковата молба, относно разходи за реклама. За да достигне до този извод,
въззиният съд установи, че нито в чл.10 от договора за франчайз, нито другаде,
страните са уговорили размер на процента/дела,
който съгласно чл.10.4 от договора франчайзодателят начислява на
франчайзополучателя върху цената н арекламиране най-общо, в случай на
провеждане на национална маркетингова кампания. Само по две от представените с
исковата молба фактури , удостоверяващи разходи за реклама, като издател се
сочи дружеството-ищец: това са тази от 24.09.2012 г. на стояност 600 лв. с ДДС,
и тази от 11.10.2012 г. на стойност 432 лв. с ДДС, двете с получател „С.“ ЕООД.
Събраните копия от печатни материали сочат, че действително в периода
м.09.-м.11.2012 г. във в-к С. има публикувани карета с информация за училища за
чужди езици А., и адреси и телефони за контакт в градовете Благоевград, Петрич,
Сандански, ГоцеДелчев, Банско, Разлог, Якоруда, Белица, София-в различни
комбинации градовете посочвани с каретата, някъде не всички. Това сочи на
извършвана рекламна дейност с локален характер-в югозападна България, и София,
което не може да се приравни на кампания в национален мащаб, при което не е
налице един от кумулативните елементи на вземането по чл.10.4 от договора.
Второ, съдът не може да замени уговорка между страните за определяне процента,
който ответникът да дължи на ищеца при разход от ищеца за национална
маркетингова кампания, поради което не е налице доказване и на втория елемент –
цената. Не се доказа ищецът да е предявил на ответника и фактури за
претендираните вземания за реклама, поради което искът за сумата 882,50лв. е
недоказан, следователно подлежащ на отхвърляне като неоснователен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции относно основателността на
предявените искове, решението следва да
се отмени изцяло, вкл. и в обусловената от изхода на спора част за разноските,
и постанови ново решение от въззивния съд, дс което исковете да се отхвърлят изцяло.
По разноските
При този изход на спора, направените от ищеца разноски остават в негова
тежест. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за
двете съдебни инстанции в размер на общо 3399,48 лв. /1475 лв. за първата
инстанция и 1924,48 лв. за въззивната инстанция/, за които по делото има
доказателства, че са направени разноски, вкл. и за заплатено адвокатско
възнаграждение-в брой и по банков път, и при липсата на възражение от
противната стреана по чл.78, ал.5 от ГПК.
Решението на въззивния съд няма да послежи на касационно обжалване, тъй
като са предявени три иска, всеки от които е с цена под 20 000 лв., спорът
е търговски такъв, и вземанията, предмет на всеки от исковете, макар и да
произтичат от един договор, не са еднакви по видпо между си, тъй като се търси
отделно месечна вноска по договор з.франчайз, първо, цена на доставена стока,
второ, и цена за реклама, трето, и тези вземания помежду си не са от един и същи вид./в този смисъл и
опр. № 2/02.01.2019 г. по ч.т.д.№ 2520/2018 г., ТК, І т.о. на ВКС/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ ІІ-61-275421 от 22.11.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 14682/2016 г. на СРС, 61 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „И.А.“ ООД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ****** срещу „Училище за ч.е.А.“ ООД ***, адрес на управление:*** с ЕИК ******, обективно съединени искове за заплащане
на следните суми : 1/ сумата 6381,28лв.,
представляваща възнаграждение, по договор за франчайз от 17.09.2008г., за
периода м. септември 2011г.- м. март 2013г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба- 15.03.2016г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД, 2/
сумата 13960лв.,
представляваща задължение за поръчки и доставки на учебни материали за периода
м. септември 2008г.- м. декември 2012г., по договор за франчайз от
17.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 15.03.2016г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 79 ЗЗД, 3/ сумата 882,5лв.,
представляваща задължение з.осъществена рекламна дейност в периода м. септември
2011г.- м. октомври 2012г, по договор за франчайз от 17.09.2008г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
15.03.2016г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.А.“ ООД да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на „Училище за ч.е.А.“ ООД общо 3399,48 лв . разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.