РЕШЕНИЕ
гр.
София, …..06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети декември двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16360 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответницата С.Д.В. срещу решение от 25.06.2018г., постановено по гр.
дело № 48845/2017г. на Софийски районен съд, 70 състав, в частта, с която са уважени предявените по
делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателката и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателката
дължи плащане на сумата 939. 78 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. –
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 20.03.2017г. до окончателното
изплащане, както и на обезщетение за забава в размер на 150. 90 лв. за периода от 15.09.2014г.
до 10.03.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16870/2017г.
на СРС, 70 с-в. В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност,
недопустимост и неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила, като се излагат подробни доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателката моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и да отхвърли предявените искове; претендира и присъждане на направените
разноски по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал писмен отговор на
жалбата. В хода на устните прения я оспорва бланкетно
и моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Третото лице - помагач „Т.С.“
ООД не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница и лихва е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
Доводите
за нищожност и/или недопустимост на решението, както са заявени в жалбата, са
изцяло неоснователни. Оплакванията за нищожност на съдебния акт са обосновани с
приложението на чл. 26 ЗЗД, която разпоредба касае правните сделки и е
абсолютно неотносима. Решението в атакуваната част е
постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната компетентност
на съда и по предявените искове. Релевираните в
жалбата доводи за наличие на техническа грешка в определението по чл. 146 ГПК досежно изписване номера на делото, са изцяло неотносими към валидността
и допустимостта на решението. Действително в определение от
06.11.2017г., с което съдът се произнесъл по доказателствените
искания на страните и е направил проекто-доклад, е
налице допусната явна фактическа грешка при изписване номера на делото, но това
не рефлектира върху валидността и допустимостта на крайния съдебен акт.
По
същество жалбата е частично основателна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни
искове за парични притезания, за които е издадена
заповед за изпълнение по гр.д. № 16870/2017
г. на СРС, 70 състав.
СРС
е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, като е приел изцяло
за неоснователно направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност.
По делото е установено, че въззивницата
В. е собственик на процесния имот, по силата на представения
нотариален акт № 136/2002г. на нотариус М.и декларация от 28.02.2005г.,
подадена от жалбоподателката до СО, дирекция
„Общински приходи“, отдел ОП „Лозенец“, с която е декларирала за данъчни цели процесния имот като свой собствен.
Договорното правоотношение
между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила
от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия
на ищцовото дружество. Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ и ССчЕ. Измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД
с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото
събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството й на собственик на
имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно
чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот
топлинна енергия, за претендирания период. Доводите в тази връзка в жалбата за
липса на облигационни правоотношения между страните, поради липса на
представена молба – декларация за откриване на партида, са неоснователни.
Съгласно заключението на СТЕ, стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния период 01.05.2014г. –
30.04.2016г. е в размер на сумата 592.
76 лв., представляваща начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и БГВ, като в имота няма монтиран
топломер. Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответницата и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.
Поради изложеното, всички възражения в жалбата досежно
липса на доказателства относно стойността на начислената топлинната енергия, са
неоснователни и недоказани. Фактите относно размера на начислената топлоенергия
се установяват на самостоятелно основание от заключението на приетата СТЕ,
чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката досежно
неизправност на абонатна станция и на измервателните уреди. В заключението на СТЕ са констатирани
периодични проверки на топломерите в абонатната станция съгласно БДС и са
описани протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, ако се отчете и обща фактура №
**********/31.07.2014г. на стойност 347. 02 лв., която изрично е въведена като
отделен предмет на делото със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба, общата
стойност на начислената топлинна енергия възлиза на сумата 939. 08 лв.
СРС
е уважил иска за главницата до посочения размер от 939. 08 лв,
като е приел за изцяло неоснователно възражението за погасителна давност,
включително и досежно фактура №
**********/31.07.2014г., касаеща отоплителен сезон
01.05.2013г. – 30.04.2014г., тъй като е приел, че същата е с падеж 14.09.2014г.
и не е налице изтекъл давностен срок до подаване на заявлението
на 20.03.2017г.
Задълженията за плащане на
цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане
по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обобщена с ТР №
3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен
характер на задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка
на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски,
включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се
определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ.
Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот
срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна
енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Съгласно чл.
155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни в различните редакции,
2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска или 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на
една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Съобразно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищцовото дружество, одобрени през
2008г., падежът на задълженията е 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно по отношение на вземането по фактура № **********/31.07.2014г. за доставената топлинна
енергия за периода
м. май 2013г. – м. април 2014г. , претендирана на
обща стойност 347. 02 лв., към подаване на заявлението на 20.03.2017г. е налице
изтекла погасителна давност за вземанията до общия размер от 297. 23 лв.,
представляващ фактурираната стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м. май 2013г. – м. януари 2014г.,
съгласно заключението на ССчЕ. На основание чл. 114,
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от датата на възникване на вземанията,
поради което издаването на общата
фактура през м. юли 2014г. не променя падежа на задълженията, респ.
давността не започва да тече от 14.09.2014г. за фактурираните и потребени услуги за минал период. Следва да се отбележи, че
фактурата от м. юли 2014г. е издадена при приложимите нови ОУ, одобрени с
решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.
Предвид
изложеното, за сумата 297. 23 лв., представляваща стойност на потребените услуги за периода м. май 2013г. – м. януари 2014г., е налице изтекъл 3 годишен давностен срок и за посочената сума искът е неоснователен,
като погасен по давност и за посочената сума жалбата е основателна.
По
отношение на мораторната лихва не се релевират конкретни оплаквания, по които съдът дължи
произнасяне относно момента на забавата. Поради гореизложеното, с оглед изхода
на спора и по арг. от чл. 119 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен и иска за мораторна лихва за разликата над сумата
63. 09 лв. до пълния присъден размер от 150. 90 лв., изчислен съгласно заключението
на приетата ССчЕ.
Предвид частичното несъвпадение в
изводите на двете инстанции, решението следва да бъде частично отменено в
частта за уважаване на иска за главницата над сумата 642. 55 лв. до пълния присъден
размер от 939. 78 лв. за периода м. май 2013г. – м. януари 2014г. и в частта за
уважаване на иска за мораторна лихва за разликата над
сумата 63. 09 лв. до пълния присъден размер от 150. 90 лв., като вместо него
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, като погасени по давност, а
в останалата обжалвана част за уважаване на исковете решението следва да бъде
потвърдено.
Решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски над
сумата 419. 29 лв. до пълния присъден размер от 616. 61 лв. – разноски в
производството по чл. 422 ГПК и над сумата 48. 01 лв. до пълния присъден размер
от 70. 60 лв. – разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство в размер на сумата 7. 81 лв. – държавна такса, а на основание чл.
38, ал.1, т. 3 ЗАдв., на пълномощника адв. Б.Й.следва да бъде присъдено претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 32
лв.
Разноски не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия от
страната.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.06.2018г., постановено по гр. дело № 48845/2017г.
на Софийски районен съд, 70 състав, в
ЧАСТТА, с която са уважени предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.В. иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата 642. 55 лв. до пълния присъден размер от 939. 78 лв. и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата 63. 09 лв. до
пълния уважен размер от 150. 90 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16870/2017г. на СРС, 70 с-в, както и в частта, с която
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдена С.Д.В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, разликата
над сумата 419. 29 лв. до пълния
присъден размер от 616. 61 лв. – разноски в производството по чл. 422 ГПК и над
сумата 48. 01 лв. до пълния присъден
размер от 70. 60 лв. – разноски в заповедното производство и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу С.Д.В., ЕГН **********, иск с правно основание по
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца разликата над сумата 642.
55 лв. до пълния размер от 939. 78 лв. – незаплатена топлинна енергия за
периода м. май 2013г. – м. януари 2014г. и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 63. 09 лв. до пълния присъден размер от
150. 90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014г.
– 10.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16870/2017г. на СРС, 70 с-в, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2018г., постановено по гр. дело № 48845/2017г.
на Софийски районен съд, 70 състав, в останалата обжалвана част за уважаване на
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******да заплати на С.Д.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата 7. 81 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******да заплати на основание чл. 78, ал 3 ГПК вр.
чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв, на адв.
Б.Г.Й., САК, сумата 32 лв.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.